Language of document :

Жалба, подадена на 21 ноември 2019 г. от FVE Holýšov I s. r. o. и др. срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 20 септември 2019 г. по дело T-217/17, FVE Holýšov I s. r. o. и др./Комисия

(Дело C-850/19 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: FVE Holýšov I s. r. o., FVE Stříbro s. r. o., FVE Úsilné s. r. o., FVE Mozolov s. r. o., FVE Osečná s. r. o., Solarpark Rybníček s. r. o., FVE Knĕžmost s. r. o., Hutira FVE - Omice a.s., Exit 90 SPV s.r.o., Onyx Energy s.r.o., Onyx Energy projekt II s.r.o., Photon SPV 1 s.r.o., Photon SPV 3 s.r.o., Photon SPV 4 s.r.o., Photon SPV 6 s.r.o., Photon SPV 8 s.r.o., Photon SPV 10 s.r.o., Photon SPV 11 s.r.o., Antaris GmbH, Michael Göde, NGL Business Europe Ltd, NIG NV, GIHG Ltd, Radiance Energy Holding Sàrl, ICW Europe Investments Ltd, Photovoltaik Knopf Betriebs-GmbH, Voltaic Network GmbH, WA Investments-Europa Nova Ltd (представители: A. Reuter, H. Wendt, C. Bürger, T. Christner, W. Schumacher, A. Compes, T. Herbold, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Чешка република, Кралство Испания, Република Кипър, Словашка република

Искания на жалбоподателя

да бъде отменено обжалваното съдебно решение;

да бъде уважена жалбата им срещу Решение на Комисията C(2016) 7827 окончателен от 28 ноември 2016 година относно държавна помощ SA.40171 (2015/NN), относно насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, резюме от което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз1 или алтернативно

да бъде върнато делото на Общия съд;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата е относно (i) понятието „държавна помощ“ по отношение на схеми за възобновяеми източници с частно финансиране, (ii) надеждността на решенията на ответника относно граждани на ЕС, (iii) запазването на техните оправдани правни очаквания предвид промените в заеманите от ответника становища и (iv) границите на правомощията на ответника, с които той злоупотребява. Жалбоподателите посочват осем основания.

Първо основание: тъй като Общият съд приема, че писмото на ответника от юли 2004 г., изпратено до съответните сдружения в промишлеността, съставлява необвързващ акт, Общият съд a) тълкува погрешно и нарушава практиката на Съда относно въпроса кога е налице акт на съответния орган б) и нарушава производствените правила, като засяга неблагоприятно жалбоподателите.

Второ основание: жалбоподателите твърдят, че ответникът е обвързан от решение, с което се отрича наличието на държавна помощ, прието през 2006 г. (наричано по-нататък „Решението от 2006 г.“). Тъй като Общият съд приема, че това искане е недопустимо, защото (i) жалбоподателите „не идентифицират с точност това решение“ и (ii) това искане е направено едва в писмения отговор, Общият съд нарушава a) практиката на Съда относно въпроса кога е налице акт на съответния орган и б) производствените правила.

Трето основание: Общия съд отказал да признае обоснованите правни очаквания на жалбоподателите, че ответникът щял да потвърди неговото решение от 2004 г. и неговото решение от 2006 г. и че поведението му от 2004 г. до приемането на оспорваното решение от 2006 г. следвало да се смята за погрешно. Първо, Общият съд не взел предвид фактите по конкретния случай, въпреки че те били безспорни, и така нарушил практиката на Съда относно обоснованите правни очаквания. Второ, Общият съд допуснал нарушение на производствените правила.

Четвърто основание: като приел (в т. 86—127), че първоначалната схема за насърчаване съставлява правна помощ, Общият съд тълкувал погрешно понятието „правна помощ“. Съгласно практиката на Съда първоначалната схема за насърчаване не включва държавни ресурси, което е вярно, независимо от обстоятелството дали повишаването на цените за електроенергия от възобновяеми енергийни източници съставлява „облагане с данък“. Освен това, дори и да следва да се приеме, че наличието на „облагане с данък“ е решаващо условие (quod non), като приема, че е налице „облагане с данък“ Общият съд нарушава правото на Съюза и производствените правила.

Пето основание: с четвъртото си искане до Общия съд жалбоподателите претендират, че ответникът поставил прекомерни изисквания в оценката за съвместимост на разглежданите мерки с вътрешния пазар. Общият съд (в т. 130—136) отхвърлил това искане, като приел, че съответното изискване за „механизъм за преразглеждане“ не било „наложено“ от ответника и че то било в съответствие с Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда2 . По този начин се нарушавало правото на Съюза.

Шесто основание: с първата част от петото си искане жалбоподателите поддържат, че оспорваното решение се основава на фактически грешки. Със седмото си искане жалбоподателите твърдят, че оспорваното решение се основава на явна грешка в преценката. Общият съд (в т. 139 и 166) отхвърля и двете искания. Според жалбоподателите при това отхвърляне се нарушават производствените правила, което ги засяга неблагоприятно. Първо, при отхвърлянето на първата част от петото искане Общият съд не разглежда искането в тази му част по същество, тъй като го тълкува неправилно. Общият съд също така не взема предвид и съдържанието на това искане, представено в писмения отговор. Второ, при отхвърлянето на седмото искане Общият съд не взема предвид съдържанието на това искане, представено в писмения отговор.

Седмо основание: жалбоподателите твърдят, че като отхвърля втората част на петото им искане, изведено от нарушения на производствените правила от страна на ответника, Общият съд нарушил правото на Съюза.

Осмо основание: жалбоподателите твърдят, че като отхвърля шестото им искане, изведено от грешка в преценката на ответника на въпроси извън обсега на правото относно държавните помощи и допуснатото от ответника нарушение на член 5, параграф 1 ДЕС, Общият съд нарушил правото на Съюза.

____________

1 ОВ 2017 C 69, стр. 2.

2 ОВ 2008 C 82, стр. 1.