РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
2 юли 2009 година
Дело F‑19/08
Kelly-Marie Bennett и др.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Срочно наети служители — Договор за неопределено време, в който има предвидена клауза за прекратяване — Конкурси на общо основание — Допустимост — Увреждащ акт — Членове 8 и 47 от УРДС — Задължение за мотивиране — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Оправдани правни очаквания — Принцип на недопускане на дискриминация — Езикови изисквания — Злоупотреба с власт — Принцип на добросъвестно изпълнение на договорите“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА, с която г‑жа Bennett и единадесет други срочно наети служители на СХВП искат, що се отнася до трима от жалбоподателите, отмяна на обявлението за конкурс OHIM/AD/02/07 за изготвяне на резервен списък за заемане на място за администратор от степен AD 6 в областта на индустриалната собственост и, що се отнася до другите жалбоподатели, отмяна на обявлението за конкурс OHIM/AST/02/07 за изготвяне на резервен списък за заемане на четири места за асистенти от степен AST 3 в същата област (ОВ C 300 A, стр. 17 и 50, и — поправки на обявленията за конкурсите — ОВ C 67 A, 2008 г., стр. 2 и 4), както и поправяне на неимуществени вредите, които твърдят, че са претърпели, и които оценяват на 25 000 ЕUR за всеки един от жалбоподателите.
Решение: Осъжда СХВП да заплати на всеки един от жалбоподателите обезщетение в размер на 2 000 ЕUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася направените от нея съдебни разноски и една четвърт от направените от жалбоподателите съдебни разноски. Жалбоподателите понасят три четвърти от направените от тях съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу решение за недопускане до конкурсните изпити — Възможност за позоваване на неправомерност на обявлението за конкурса
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Договор за назначаване на срочно нает служител
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане
(член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Процедури — Избор — Право на преценка на органа по назначаване
(член 27 и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Договори за неопределено време, в които има предвидена клауза за прекратяване, приложима единствено в случай на невключване в резервния списък, изготвен след провеждането на конкурс на общо основание — Обявление за конкурс, предвиждащо значително по-ограничен брой места за назначаване, отколкото е броят на посочените договори
6. Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Равно третиране
7. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Принцип на добросъвестно изпълнение на договорите
8. Длъжностни лица — Жалба — Процедурна уредба — Отговорност на администрацията за служебно нарушение
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника както предварителната административна жалба, така и жалбата по съдебен ред трябва да бъдат подадени срещу увреждащ акт, пораждащ правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение.
По отношение на обявлението за конкурс, като се има предвид особеното естество на процедурата по назначаване, която представлява сложна административна дейност, включваща редица много тясно свързани решения, жалбоподателят има право да се позовава на нарушения при провеждането на конкурса, в това число и на такива, до които се стига поради самия текст на обявлението за конкурса, когато подава жалба срещу последващо индивидуално решение, каквото например е решението за недопускане до изпитите. Обявление за конкурс по изключение също може да бъде отменено, когато поставя условия, изключващи кандидатурата на жалбоподателя, и поради това представлява увреждащо го решение по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.
(вж. точки 65 и 66)
Позоваване на:
Съд — 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, Recueil, стр. 725, точки 5—8; 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, Recueil, стр. 1399, точка 15; 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, Recueil, стр. I‑2321, точки 17—19
Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/912, Recueil, стр. II‑911, точка 21; 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑993, точка 38
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33; 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 57
2. Договор на срочно нает служител, дори и вече подписан, може да бъде предмет на административна жалба, като се има предвид възможността той да бъде увреждащ за този служител.
(вж. точка 96)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑639, точка 56; 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 21, предмет на обжалване пред Съда, дело C‑561/08 P
3. Като се има предвид целта на организираните от Европейските общности конкурси, която видно от член 27, първа алинея от Правилника е да се осигурят на институцията, както и на всяка от агенциите ѝ услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, съвсем не изглежда прекомерно в обявление за конкурс да се предвиди изискване за притежаване на диплома, удостоверяваща завършено университетско образование с продължителност най-малко три години, както и не по-малко от три години професионален опит, свързан с естеството на функциите.
(вж. точка 104)
4. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка, когато с оглед заемане на свободна длъжност определя кои кандидати притежават способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти. В това отношение употребата на израза „възможност[…] дали“ в член 29, параграф 1, буква б) от Правилника ясно указва, че този орган не е длъжен на всяка цена да проведе вътрешен конкурс за институцията, а само трябва във всеки конкретен случай да разгледа дали такава мярка би могла да доведе до назначаването на лица, отговарящи на изискванията на член 27 от Правилника. В този смисъл администрацията не е длъжна да следва в посочения ред различните изброени в член 29, параграф 1 от Правилника етапи на процедурата, а може да реши да премине от една фаза в друга, дори и в рамките на първата да разполага с кандидатури, които биха могли да са от полза.
(вж. точка 110)
Позоваване на:
Съд — 5 юни 2003 г., O’Hannrachain/Парламент, C‑121/01 P, Recueil, стр. I‑5539, точка 14
Първоинстанционен съд — 16 януари 2001 г., Chamier и O’Hannrachain/Парламент, T‑97/99 и T‑99/99, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑1, точка 33; 11 ноември 2003 г., Faita/CES, T‑248/02, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑1365, точка 45
5. Като предлага на голям брой служители, успешно преминали вътрешните процедури по подбор, договор за неопределено време, в който има предвидена клауза за прекратяване, приложима единствено в случай че заинтересованото лице не бъде включено в резервния списък, изготвен след провеждане на конкурс на общо основание, ясно ангажирайки се по този начин да задържи заинтересованите постоянно на работа, при условие че фигурират в този резервен списък, след което ограничава само до няколко броя на местата за заемане, и като ограничава броя на успешните кандидатури, вписани в списъците с подходящите кандидати, изготвени след провеждането на два конкурса, при това на общо основание, до точния брой места за заемане, институцията съществено и обективно намалява шансовете на всички тези служители да избегнат прилагането на клаузата за прекратяване и следователно изпразва от съдържание част от поетите от нея по отношение на срочно наетите ѝ служители договорни задължения.
Тази констатация обаче не може да доведе до отмяна на посочените обявления за конкурси. Като посочва, че по възможност списъкът с подходящи кандидати съдържа два пъти повече имена от броя на конкурсните длъжности, член 5, пета алинея от приложение III към Правилника дава само една препоръка към конкурсната комисия, целяща да улесни решенията на органа по назначаването. Освен това правомерността на дадено обявление за конкурс, което е мярка от общ характер, не може да зависи от съдържанието на договорните клаузи, обвързващи кандидати на конкурсите и администрацията, нито от начина, по който последната изпълнява тези клаузи.
(вж. точки 116, 117, 119 и 120)
Позоваване на:
Съд — 26 октомври 1978 г., Agneessens и др./Комисия, 122/77, Recueil, стр. 2085, точка 22
Първоинстанционен съд — 17 декември 1997 г. Dricot и др./Комисия, T‑159/95, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1035, точка 67; 17 декември 1997 г., Chiou/Комисия, T‑225/95, Recueil FP, стр. I‑A‑423 и II‑1135, точка 82; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точка 103
6. Интересът на службата може да обоснове изискване кандидатите на даден конкурс да имат специфични езикови познания на определени езици на Общностите, като нивото на езиковите познания, което може да се изисква в рамките на процедура по назначаване, е това, което се явява съразмерно на реалните нужди на службата. Освен това в рамките на вътрешното функциониране на институциите система на пълен езиков плурализъм би създала големи трудности при управлението и би била трудно осъществима от икономическа гледна точка. Поради това доброто функциониране на институциите и органите на Съюза, особено когато съответният орган разполага с ограничени ресурси, може обективно да обоснове ограничен избор на езици за вътрешна комуникация.
Поради това фактът, че в обявление за конкурс се отдава предпочитание на един или на няколко езика на Общностите, като по този начин се дава предимство на кандидатите, които имат най-малко задоволителни познания по един от тях, не може да представлява нарушение на принципа на равно третиране, тъй като, от една страна, тази разлика произтича от обстоятелства, присъщи за всеки от един от кандидатите, и от друга страна, не е посочен какъвто и да бил конкретен елемент, който може да породи съмнения относно уместността на езиковите познания, изисквани за целите на упражняване на предлаганите в обявлението за конкурса функции.
(вж. точки 137, 138, 142 и 143)
Позоваване на:
Съд — Küster/Парламент, посочено по-горе, точка 16 и 20; 29 октомври 1975 г., Küster/Парламент, 22/75, Recueil, стр. 1267, точки 13 и 17; 15 март 2005 г., Испания/Eurojust, C‑160/03, Recueil, стр. I‑2077, точка 47 от заключението на генералния адвокат Poiares Maduro
Първоинстанционен съд — 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑379, точка 26
7. Независимо че са основани на договори, трудовите отношения между Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и нейните срочно наети служители са уредени от Условията за работа на другите служители във връзка с Правилника, поради което попадат в приложното поле на публичното право. При все това фактът, че срочно наетите служители са подчинени на административно правния общностен режим, не изключва възможността при прилагане на някои клаузи от договора на срочно нает служител, допълващи посочения режим, Службата да трябва да съблюдава принципа на добросъвестно изпълнение на договорите, който принцип е общ за правните системи на много голяма част от държавите членки.
Поради това, поддържайки с поведението си достатъчно осезаема надежда у много срочно наети служители, че професионалното им положение е стабилно, като им е предложила договор за неопределено време, съдържащ клауза за прекратяване в случай единствено на невключване в резервен списък от конкурс на общо основание, и след това е ограничила само до няколко броя на местата за заемане, Службата е извършила служебно нарушение, което може да ангажира договорната ѝ отговорност.
Такива служители, издържали успешно вътрешни изпити за подбор, позволяващи им да сключат договор за неопределено време, докато изчакват възможност да участват в конкурс на общо основание, търпят неимуществени вреди, произтичащи от чувството, че са били подведени по отношение на реалните им перспективи за кариера.
(вж. точки 163—165)
Позоваване на:
Съд — 15 юли 1960 г., Von Lachmüller и др./Комисия, 43/59, 45/59 и 48/89, Recueil, стр. 933, 956
8. За да се приложи отговорността на администрацията за служебно нарушение в рамките на изпълнение на договорно задължение, поето с договор с неин срочно нает служител, заинтересованият служител трябва правомерно да премине през досъдебната процедура, като подаде първо искане за обезщетение на основание на член 90, параграф 1 от Правилника.
Ако той не е направил това, исканията за обезщетение са недопустими.
При все това, тъй като предметът и особеностите на спора — предполагащи по-специално задължение за изясняване на отношенията между договорните клаузи, които са мерки от индивидуален характер, и спорното обявление за конкурс, което е мярка от общ характер — правят въпроса за допустимостта изключително труден, жалбоподателят не може да бъде упрекван, че не е подал административна жалба срещу посоченото обявление за конкурс заедно с искане за поправяне на твърдените от него неимуществени вреди. Грешката, допусната в това отношение, е извинима и не би било в съответствие с доброто правораздаване да се принуждава жалбоподателят да премине през нова административна, а евентуално и съдебна процедура, за да получи обезщетение за неимуществените си вреди.
(вж. точки 167—169)