Language of document : ECLI:EU:C:2019:211


ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 14 март 2019 година(1)

Дело C226/18

Krohn & Schröder GmbH

срещу

Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg
(Финансов съд, Хамбург, Германия)

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Режим на внос и износ — Митническо задължение — Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета — Член 212а — Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито — Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито — Освобождавания“






I.      Въведение

1.        Преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността(2) в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), на член 3, параграф 1, букви а)—в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република(3) и на член 2, параграф 1, букви а)—в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република(4).

2.        Запитването е отправено в рамките на производство между Krohn & Schröder GmbH и Hauptzollamt Hamburg-Hafen (Главна митническа служба, пристанище на Хамбург) (наричана по-нататък „Главната митническа служба“) относно налагането на антидъмпингови и изравнителни мита, тъй като до изтичането на срока за временно складиране стоката не е получила ново митническо направление.

3.        Казусът дава възможност на Съда да изясни отношението между Митническия кодекс и регламент за изпълнение, който налага окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито, по-специално по отношение на условията за освобождаване от тях.

II.    Правна рамка

1.      Митническият кодекс

4.        Член 4, параграф 7 от Митническия кодекс определя „общностните стоки“ като стоки, „внесени от страни или територии извън митническата територия на [Съюза], които са допуснати за свободно обращение“.

5.        Член 4, параграф 20 от Митническия кодекс определя „вдигането на стоки“ като „действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени“.

6.        Член 49, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

„Когато за стоките е бил подаден митнически манифест, за тях трябва да бъдат извършени формалностите за получаване на митническо направление в следните срокове:

a)      45 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;

б)      20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския“.

7.        Член 53, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

„За стоките, за които в срока, посочен в член 49, не са извършени формалностите за получаване на митническо направление, митническите органи вземат незабавно необходимите мерки, включително продажба на стоките с цел уреждане на положението на тези стоки“.

8.        Член 74, параграф 2 от Митническия кодекс гласи:

„Когато при прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани, митническите органи изискват учредяването на обезпечение, вдигането на стоките за съответния митнически режим се разрешава само след учредяването на това обезпечение“.

9.        Член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс гласи:

„Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203, при:

a)      неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени“.

10.      Член 212а от Митническия кодекс гласи:

„Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от митни сборове се прилагат също и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито явна небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове“.

2.      Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията

11.      Член 866 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността(5) гласи:

„Без да се накърняват разпоредбите по забраните и ограниченията, които могат да се прилагат по отношение на въпросните стоки, когато възникне митническо задължение при вноса съгласно членове 202, 203, 204 или 205 от Кодекса и са заплатени вносните мита, тези стоки се смятат за стоки от Общността, без да е необходима декларация за пропускане за редовен внос“.

3.      Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013

12.      Член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 гласи:

„Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата“.

13.      Член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 гласи:

„1.      Декларираният за допускане за свободно обращение внос на продукти, понастоящем класирани в код по КН ex 8541 40 90 (кодове по ТАРИК 8541240290221, 8541240290229, 8541240290231 и 8541240290239), фактуриран от дружества, от които Комисията е приела ангажимент за спазване на минимален ценови праг и чиито наименования са посочени в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС [от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (OВ L 325, 2013 г., стр. 214)], се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1, при условие че:

a)      дружество, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество, също посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза;

б)      вносът се придружава от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, която е търговска фактура, съдържаща като минимум елементите и декларацията, посочени в приложение III към настоящия регламент;

в)      вносът се придружава от сертификат за поет ангажимент при износ съгласно приложение IV от настоящия регламент; и

г)      декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата във връзка с ангажимента.

2.      Митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение:

a)      всеки път, когато се установи, че по отношение на вноса, описан в параграф 1, не са изпълнени едно или повече от условията в същия параграф,

[…]“.

4.      Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013

14.      Член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 гласи:

„Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата“.

15.      Член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 гласи:

„1.      Декларираният за допускане за свободно обращение внос на продукти, понастоящем класирани в код по КН ex 8541 40 90 (кодове по ТАРИК 8541409021, 8541409029, 8541409031 и 8541409039), фактуриран от дружества, от които Комисията е приела ангажимент за спазване на минимален ценови праг и чиито наименования са посочени в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, се освобождава от антисубсидийното мито, наложено с член 1, при условие че:

a)      дружество, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество, също посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза;

б)      вносът се придружава от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, която е търговска фактура, съдържаща като минимум елементите и декларацията, посочени в приложение 2 към настоящия регламент;

в)      вносът се придружава от сертификат за поет ангажимент при износ съгласно приложение 3 към настоящия регламент; и

г)      декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата във връзка с ангажимента.

2.      Митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение:

a)      всеки път, когато се установи, че по отношение на вноса, описан в параграф 1, не са изпълнени едно или повече от условията в същия параграф;

[…]“.

III. Фактите в главното производство

16.      Жалбоподателят осъществява дейности по складиране и претоварване в пристанището на Хамбург. На 21 август 2014 г. той приема в своя склад две доставки на фотоволтаични модули (наричани по-нататък „стоките“) и подава декларация за поставянето им под режим на временно складиране на стоки.

17.      Стоките са произведени и изпратени от Wuxi Suntech Power Co., Ltd. (наричано по-нататък „Wuxi“) — предприятие, което е сред посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707. Те са предназначени за дружеството SF Suntech Deutschland GmbH — предприятие, което е свързано с Wuxi.

18.      Тъй като стоките не са превозвани по море, жалбоподателят трябва да изпълни необходимите формалности за получаване на митническо направление в рамките на 20 дни от датата на подаване на митнически манифест, а именно преди 10 септември 2014 г.

19.      С писмо от 11 септември 2014 г. ответникът уведомява жалбоподателя, че до изтичането на срока за временно складиране на 10 септември 2014 г. стоките не са получили ново митническо направление, и изисква от него да представи документите, необходими за оформянето на вноса. Ответникът посочва, че до приемането на друго решение се забранява предприемането на действия по разпореждане със стоките.

20.      С писмо от 26 септември 2014 г. жалбоподателят представя документи, от които е видно, че стоката е произведена от Wuxi и е експедирана за SF Suntech Deutschland GmbH, едно от дъщерните му дружества в Германия. Представени са и фактура за стоките във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг, издадена на SF Suntech Deutschland GmbH от Wuxi, която съдържа позоваване на Решение 2013/423/ЕС на Комисията от 2 август 2013 година за поемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република(6), както и сертификат за поет ангажимент при износ, издаден от China Chamber of Commerce for Import & Export of Machinery & Electronic Products (наричана по-нататък „CCCME“). Сертификатът съдържа декларация, подобна на тази във фактурата във връзка с ангажимента, но в него се прави позоваване на Решение за изпълнение 2013/707.

21.      В решението си от 24 ноември 2014 г., след като констатира, че съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс е възникнало вносно митническо задължение, тъй като до изтичането на срока за временно складиране стоката не е получила ново митническо направление съгласно член 49 от Митническия кодекс, ответникът установява и задължение за антидъмпингово и изравнително мито.

22.      На 28 ноември 2014 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение. Той твърди, че дори да е възникнало вносно митническо задължение в резултат на нарушение на задължението за временно складиране, на основание член 212а от Митническия кодекс следва да се приложи освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита, предвидено съответно в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013.

23.      На 4 май 2015 г. Главната митническа служба намалява ставките на антидъмпинговите и изравнителните мита, приложими към фотоволтаичните модули, произведени от Wuxi, както е предвидено в Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013. За разлика от това Главната митническа служба отказва освобождаване от тези митни сборове, на основание че не са изпълнени условията за това, тъй като в представената от жалбоподателя фактура във връзка с ангажимента е направено позоваване на Решение 2013/423, а не на Решение за изпълнение 2013/707, посочено в сертификата за поет ангажимент при износ.

24.      На 19 май 2015 г. жалбоподателят представя коригирана фактура във връзка с ангажимента, в която e направено позоваване на Решение за изпълнение 2013/707. Когато жалбоподателят предоставя исканото обезпечение, Главната митническа служба разрешава освобождаването на стоките и те са доставени на SF Suntech Deutschland GmbH.

25.      На 7 юли 2015 г. Главната митническа служба отхвърля подадената по административен ред жалба. Въпросната служба посочва, че предвидените в Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013 освобождавания не могат да бъдат разрешени, ако стоките не са били допуснати за свободно обращение. Освен това представената фактура не отговаря на формалните изисквания, установени в тези регламенти.

26.      Жалбоподателят обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция. Той твърди, че освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита представлява по-благоприятно тарифно третиране или поне освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 212а от Митническия кодекс. Жалбоподателят твърди също, че първата представена фактура отговаря на изискванията на регламентите за изпълнение. На свой ред представената на 19 май 2015 г. коригирана фактура във връзка с ангажимента отговаря на формалните изисквания. Жалбоподателят подчертава, че допускането за свободно обращение не попада в приложното поле на член 212а от Митническия кодекс и следователно към този момент не може да се изисква фактура във връзка с ангажимента. Главната митническа служба не е съгласна с това тълкуване на приложимото законодателство.

IV.    Преюдициалното запитване и производството пред Съда

27.      В този смисъл Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург, Германия) има съмнения относно отношението между Митническия кодекс и Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013. Този съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхваща ли член 212a от Митническия кодекс освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на стоките, нито е заявило допускането им за свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент № 1239/2013?

5)      При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?“.

28.      Жалбоподателят в главното производство и Европейската комисия представят писмени становища. В допълнение към това те представят и устни такива в съдебното заседание, състояло се на 31 януари 2019 г.

V.      Анализ

29.      По искане на Съда ще огранича становището си в настоящото заключение до първите три въпроса, които са предмет на преюдициалното запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург).

1.      По първия въпрос

30.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали член 212а от Митническия кодекс обхваща освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013.

31.      Първата част от въпроса, на която трябва да се отговори, е заложена както в Регламент за изпълнение № 1238/2013, така и в Регламент за изпълнение № 1239/2013. Действително съгласно член 1, параграф 3 от тези регламенти, „освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата“. Следователно член 212а може да се приложи, тъй като Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013 не го изключват от приложното си поле.

32.      За да се приложат обаче, освобождаванията от антидъмпингови и изравнителни мита, разрешени от регламентите за изпълнение, трябва да се приемат за „по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187“(7) от Митническия кодекс.

33.      В това отношение смятам, че освобождаванията от антидъмпингови и изравнителни мита по принцип са обхванати от понятието „по-благоприятно тарифно третиране“ дори ако не са оправдани от естеството или специфичното предназначение на стоката. Подобно тълкуване съответства на целта на член 212а от Митническия кодекс и на целта на антидъмпинговите и изравнителните мита. Правя този извод въз основа на следните съображения.

34.      Първо, както е посочено в съображение 12 от Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година за изменение на Регламент № 2913/92(8), който въвежда първоначалния текст на член 212а от Митническия кодекс, обстоятелствата, при които е възникнало дадено задължение, са без значение, когато правото на ЕС предвижда частично или пълно освобождаване от вносни или износни мита. Действително, „когато законодателството на Общността предвижда частично или пълно освобождаване от вносни или износни мита, подобно частично или пълно освобождаване следва да се прилага във всички случаи независимо от обстоятелствата, при които задължението е възникнало; […] при тези обстоятелства прилагането на нормални мита не е подходяща санкция при неспазване на правилата на митническата процедура“(9). Второ, както припомня Комисията, целта на антидъмпинговите и изравнителните мита е да се избегне възможността промишленост на ЕС да претърпи вреди, а не да се санкционира нарушението на митническите правила.

35.      От друга страна, освобождаването е в съответствие и с формулировката на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, които използват израза „се освобождава“, докато член 212а от Митническия кодекс се отнася до „пълно или частично освобождаване“.

36.      Накрая, може да се отбележи също, че по делото Isaac International(10), както Съдът подчертава в решението си, националният съд изхожда от предпоставката, че освобождаването от антидъмпингово мито трябва да се счита като „по-благоприятно тарифно третиране“ по смисъла на член 212а от този кодекс(11). Съдът не поставя това под съмнение. Напротив, той отговоря на поставения въпрос, който се отнася до изпълнението на „останалите условия за прилагане“ по смисъла на член 212а от Митническия кодекс.

37.      В светлината на изложените по-горе съображения става ясно, че член 212а от Митническия кодекс обхваща освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, при условие че са изпълнени и условията, поставени от тези регламенти.

2.      По втория въпрос

38.      С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали ще бъде изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707 (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока), но не е действало като вносител на тази стока, нито е заявило допускането ѝ за свободно обращение, въпреки че е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките.

39.      Преди всичко следва да се припомни, че жалбоподателят е „заинтересувано лице“ по смисъла на член 212а от Митническия кодекс. Всъщност Съдът е постановил, че понятието „трябва с оглед на текста на същата разпоредба да се разбира в смисъл, че се отнася до всяко физическо или юридическо лице, считано за длъжник по митническо задължение по силата на членове 202—205 от този кодекс“(12), какъвто е настоящият случай с Krohn & Schröder GmbH.

40.      Не смятам обаче, че Съдът може да отговори утвърдително на втория въпрос.

41.      Действително в предишни случаи, когато е сезиран да разтълкува разпоредба, подобна на тези на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, Съдът постановява, че „освобождаването от антидъмпингови мита може да бъде предоставено само при определени условия, в специално предвидени случаи, и представлява изключение от общия режим на антидъмпингови мита. Следователно разпоредбите, които предвиждат такова освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване“(13).

42.      Според първото изречение на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 предпоставката за прилагането на освобождаване от антидъмпингово или изравнително мито е въпросните стоки да са декларирани за допускане за свободно обращение. В конкретния случай е очевидно, че тази предпоставка не е изпълнена, тъй като оспорваното митническо задължение се дължи, поради факта че формалностите, като например допускане за свободно обращение, които са необходими за получаване на митническо направление, не са изпълнени в рамките на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс.

43.      При тези обстоятелства, дори да се приеме, че член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 могат да се приложат въз основа на член 212а от Митническия кодекс, без да е изпълнена предпоставката само защото митническото задължение е възникнало на основание член 204 от Митническия кодекс, другите условия, изисквани от член 3, параграф 1, букви а)—г) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и от член 2, параграф 1, букви а)—г) от Регламент за изпълнение № 1239/2013, също трябва да бъдат изпълнени.

44.      Първото от тези условия е дружеството, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707, да е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза. Казано по-просто, получателят трябва да действа като вносител и трябва да оформи митнически стоките за допускане за свободно обращение.

45.      В конкретния случай предприятието, което е приело стоките, не е вносител и не ги е оформило митнически за допускане за свободно обращение. Дори да може да се приеме, че жалбоподателят е приел стоките от името на вносителя, както поддържа жалбоподателят в съдебното заседание от 31 януари 2019 г., все още сме изправени пред задължението за митническо оформяне на стоките за допускане за свободно обращение.

46.      Не само че стоките не са декларирани за допускане за свободно обращение, но изглежда, че те не са били и митнически оформени за допускане за свободно обращение(14). Ако конкретните стоки се приемат за „общностни стоки“ и за доставени, това е само поради прилагането на член 866 от Регламент № 2454/93.

47.      Освен това по принцип, за да може да се направи позоваване на тази разпоредба, вносното митническото задължение трябва да е възникнало съгласно член 204 от Митническия кодекс и вносните митни сборове трябва да са платени. В конкретния случай обаче подобни вносни митни сборове не са платени. Ако стоките са доставени на получателя, това е само защото е предоставенo исканото обезпечение. Когато този въпрос бе повдигнат от членове на Съда в хода на съдебното заседание от 31 януари 2019 г., страните се съгласиха, че предоставянето на обезпечение не може да се приеме за равностойно на плащането на вносни митни сборове.

48.      Най-общо в конкретния случай не са изпълнени нито предпоставката, нито първото условие, изискано от член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и от член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013: вносът не е деклариран за допускане за свободно обращение, предприятието, което е приело стоките, не е вносител и стоките не са формално допуснати за свободно обращение.

49.      С други думи, освобождаванията, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, биха се приложили само ако се приложат поредица от други регламенти и редица правни фикции, като например да се приеме, че жалбоподателят е вносител и че плащането на обезпечение представлява плащане на вносно мито, дължимо съгласно член 866 от Регламент № 2454/93.

50.      Прилагането на законодателството по този начин очевидно би довело до опорочаване на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и е в разрез с правилото за тълкуване, което бе припомнено по-рано и според което разпоредба, която предвижда освобождаване от антидъмпингово мито, подлежи на стриктно тълкуване(15).

51.      Освен това трябва да се отбележи, че условията като тези, които се изискват съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, са установени „с цел да се позволи на Комисията и на митническите органи да наблюдават ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата в случаите, в които до съответните митнически органи е подадена молба за допускане за свободно обращение. Следователно, когато не са изпълнени тези условия, съответното антидъмпингово мито се налага към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение“(16).

52.      Както Съдът вече е постановил по дело Isaac International(17), условие, което позволява на митническите органи да проверят към момента на настъпване на фактите дали са изпълнени всички изисквания, свързани с разглежданото освобождаване от антидъмпингови мита, има особено значение(18). Ето защо прилагането на член 212а от Митническия кодекс не би могло да доведе до освобождаване от антидъмпингови мита дори когато този вид изискване не е спазено(19).

53.      В контекст, подобен на настоящия, считам, че условията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламента за изпълнение № 1239/2013, са от особено значение. Непроверяването дали тези условия са изпълнени, също подкрепя извода, че антидъмпинговото освобождаване просто не се прилага.

54.      Действително, както Комисията подчертава в писменото си становище(20), не може да се изключи, че намесата на трета страна в процедурата — като жалбоподателя в конкретния случай — и придобиването на статута на „общностни стоки“ в резултат на операция, различна от освобождаването на стоките „за допускане за свободно обращение“ — като например съгласно член 866 от Регламент № 2454/93 — опорочава възможността за проверка спазени ли са другите условия на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, като по този начин финансовите интереси на Съюза могат да бъдат застрашени.

55.      С оглед на горните съображения според мен единственият извод, който може да се направи, е, че в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 не е изпълнено, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707 (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросните стоки), но не е действало като вносител на тези стоки, нито е заявило допускането им за свободно обращение, дори да е имало такова намерение и действително да е получило доставката на стоките.

3.      По третия въпрос

56.      Третият преюдициален въпрос е поставен от запитващата юрисдикция само ако отговорът на втория е утвърдителен. Тъй като според мен случаят не е такъв, не е необходимо да се отговаря на този въпрос. За пълнота на изложението обаче предлагам той да бъде разгледан.

57.      С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс могат да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс.

58.      Както вече припомних в точка 41 от настоящото заключение, разпоредбите, които предвиждат освобождаване от антидъмпингово мито, трябва да се тълкуват ограничително.

59.      Въпреки това, както отбелязва запитващата юрисдикция, по дело Tigers Съдът е постановил, че съгласно член 78 от Митническия кодекс е допустимо да се представят нови данни, които могат да бъдат взети предвид от митническите органи, и то след митническото деклариране(21).

60.      Считам, че това решение е приложимо по аналогия и в случаите по член 53 от Митническия кодекс. Съображенията ми за това са следните.

61.      Първо, от текста на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 следва, че за да бъде освободен от предвидените в тези регламенти антидъмпингови и изравнителни мита, декларираният за допускане за свободно обращение внос трябва да бъде придружен от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, и от сертификат за поет ангажимент при износ. В текста обаче не се посочва кога трябва да се представи фактурата.

62.      Всъщност, ако формулировката предполага, че „подходящият“ момент е, когато е извършено митническото деклариране, трябва да се посочи, че — както Съдът и генералният адвокат констатират по дело Tigers(22) относно Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република(23) — за разлика от другите антидъмпингови регламенти никоя друга разпоредба на Регламент за изпълнение № 1238/2013 или на Регламент № 1239/2013 не уточнява момента, в който на митническите органи трябва да бъдат представени фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ(24).

63.      Освен това, въпреки че член 62 от Митническия кодекс предвижда подобно правило, според което „към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани“, Съдът е постановил, че „посочената разпоредба не уточнява последиците от липсата на съответствие на документите, приложени към тази декларация“(25).

64.      Второ, моментът на митническото деклариране е от значение само в хипотезата, посочена в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, т.е. когато митническото задължение възниква след подаване на декларацията за допускане за свободно обращение.

65.      Конкретният случай не е такъв. Ако Съдът приеме, че член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, то следва да се приеме, че моментът, в който фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ трябва да бъдат представени, не може да е този на декларирането. Както вече отбелязах, конкретният случай не е такъв.

66.      Следователно, тъй като член 53, параграф 1 от Митническия кодекс позволява, и дори задължава, митническите органи „за стоките, за които в срока, посочен в член 49, не са извършени формалностите за получаване на митническо направление [да] вземат незабавно необходимите мерки […] с цел уреждане на положението на тези стоки“(26), в рамките на тази процедура би следвало да е допустимо фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ да се представят в срок, определен от митническите органи, или най-късно преди допускането на тези стоки за свободно обращение, за да се избегне всяка опасност от заобикаляне.

67.      Тази логика е в съответствие с целта на антидъмпинговите и изравнителните мита, която, както вече посочих в точка 34 от настоящото заключение, е да се избегне причиняването на вреди на промишленост на Съюза, а не да се санкционира нарушението на митническите правила. В по-широк смисъл тази логика съответства и на целта на Митническия кодекс, който съгласно съображение 5 осигурява по-специално правилното прилагане на неговите разпоредби(27).

68.      В светлината на изложените по-горе съображения според мен, когато член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаи на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, е допустимо фактурата във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификатът за поет ангажимент при износ по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 да бъдат представени в рамките на срока, определен от митническите органи, или най-късно преди освобождаването на стоките.

VI.    Заключение

69.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на първите два въпроса, поставени от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург, Германия), както следва:

„1)      Член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността обхваща освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, при условие че са изпълнени условията, поставени от тези регламенти.

2)      В хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета не е изпълнено, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока), но не е действало като вносител на тези стоки, нито е заявило допускането им за свободно обращение, дори да е имало такова намерение и действително да е получило доставката на стоките“.

70.      Ако Съдът не приеме моето становище по втория въпрос, предлагам да отговори на третия въпрос, поставен от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург), както следва:

„3)      Когато член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаи на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, е допустимо фактурата във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификатът за поет ангажимент при износ по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 да бъдат представени в рамките на срока, определен от митническите органи, или най-късно преди освобождаването на стоките“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      OВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.; глава 2, том 5, стр. 58.


3      OВ L 325, 2013 г. стр. 1.


4      OВ L 325, 2013 г. стр. 66.


5      OВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.


6      OВ L 209, 2013 г., стр. 26.


7      Член 212а от Митническия кодекс.


8      OВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250.


9      Съображение 12 от Регламент (ЕО) № 82/97.


10      Решение от 29 юли 2010 г. (C‑371/09, EU:C:2010:458).


11      Вж. в този смисъл решение от 29 юли 2010 г., Isaac International (C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 40).


12      Решение от 25 януари 2017 г., Ultra-Brag(C‑679/15, EU:C:2017:40, т. 38).


13      Решение от 17 септември 2014 г., Baltic Agro (C‑3/13, EU:C:2014:2227, т. 24, курсивът е мой). Същото тълкувателно правило се прилага и към самия член 212а от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2010 г., Isaac International, C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 42).


14      Според обяснението, дадено от Комисията в съдебното заседание от 31 януари 2019 г., стоките ще бъдат митнически оформени за допускане за свободно обращение със задна дата в края на съдебния спор, след като бъдат платени съответните вносни митни сборове.


15      Вж. в този смисъл решение от 17 септември 2014 г., Baltic Agro (C‑3/13, EU:C:2014:2227, т. 24).


16      Решение от 17 септември 2014 г., Baltic Agro (C‑3/13, EU:C:2014:2227, т. 29). Въпреки че Регламент № 1238/2013 и Регламент № 1239/2013 не съдържат същото съображение като това, на което Съдът основава своето тълкуване по делото Baltic Agro, условията, необходими за освобождаването, са сходни.


17      Решение от 29 юли 2010 г. (C‑371/09, EU:C:2010:458).


18      Вж. в този смисъл решение от 29 юли 2010 г., Isaac International (C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 43).


19      Вж. в този смисъл решение от 29 юли 2010 г., Isaac International (C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 44).


20      Вж. в този смисъл т. 45 и 49 от писменото становище на Комисията.


21      Решение от 12 октомври 2017 г., Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:754, т. 31).


22      Вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2017 г., Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:754, т. 25) и заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:474, т. 60).


23      OВ L 131, 2013 г., стр. 1.


24      В регламента, цитиран от генералния адвокат Mengozzi в заключението му по дело Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:474), относимата разпоредба предвижда, че „при представянето на декларацията за допускане за свободно обращение освобождаването от митните сборове зависи от представяне на валиден оригинален сертификат за производство пред компетентните митнически служби на държавите членки, издаден от едно от дружествата, изброени в параграф 4“ [неофициален превод] (курсивът е мой; член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2320/97 на Съвета от 17 ноември 1997 година относно налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби от желязо или от нелегирана стомана с произход от Унгария, Полша, Русия, Чешката република, Румъния и Словашката република, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1189/93 и прекратяване на процедурата по отношение на такъв внос с произход от Република Хърватия (ОВ L 322, 1997 г., стр. 1).


25      Решение от 12 октомври 2017 г., Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:754, т. 28).


26      Курсивът е мой.


27      Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Mengozzi по делото Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:474, т. 52 и цитираната там съдебна практика).