РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

28 март 2019 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стоманени абразиви — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Координиране на цените в ЕИП — „Хибридно“ производство, отложено във времето — Презумпция за невиновност — Принцип на безпристрастност — Харта на основните права — Доказване на нарушението — Единно продължено нарушение — Ограничение на конкуренцията с оглед на целта — Продължителност на нарушението — Глоба — Извънредно адаптиране на основния размер — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране — Правомощие за пълен съдебен контрол“

По дело T‑433/16

Pometon SpA, установено в Маерне ди Мартелаго (Италия), за което се явяват E. Fabrizi, V. Veneziano и A. Molinaro, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Rossi и B. Mongin, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2016) 3121 окончателен на Комисията от 25 май 2016 година относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви),

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, V. Kreuschitz, I. S. Forrester, N. Półtorak и E. Perillo (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 31 май 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, Pometon SpA, е италианско дружество, специализирано в обработката на метали. То осъществява дейност на пазара на стоманените абразиви до 16 май 2007 г., когато продава дейността си в този сектор на свой конкурент — френското дружество Winoa SA. Всъщност на тази дата посочената по-горе дейност на жалбоподателя е прехвърлена на Pometon Abrasives Srl — дружество, притежавано от групата Winoa.

2        Стоманените абразиви (наричани по-нататък „стоманените абразиви“) са хлабави стоманени частици в кръгла (стоманени дробинки със сферична форма) или четвъртита форма (стоманени дробинки с четвъртита форма), с основно приложение в сектора на стоманодобива, автомобилостроенето, металургията, нефтохимическата промишленост и каменоделството. Те се произвеждат от стоманен скрап.

3        С Решение C(2016) 3121 окончателен от 25 май 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Европейската комисия приема, че в периода от 3 октомври 2003 г. до 16 май 2007 г. жалбоподателят е участвал пряко или чрез свои представители или чрез представители на две негови дъщерни дружества, Pometon España SA и Pometon Deutschland GmbH, в картел, който се състои от споразумения или съгласувани практики с четири други предприятия, а именно американската група Ervin Industries Inc. (наричана по-нататък „Ervin“), френското дружество Winoa SA (наричано по-нататък „Winoa“), както и германските дружества MTS GmbH и Würth GmbH, основно с цел да се координират цените на стоманените абразиви в цялото Европейско икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“). Жалбоподателят и неговите две дъщерни дружества, посочени по-горе, ще се наричат по-нататък общо „Pometon“.

1.      Фазата на разследване и откриване на производството

4        На 13 април 2010 г. Ervin подава заявление за освобождаване от глоба на основание на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

5        След подаването на това заявление Ervin прави устни изявления и представя писмени доказателства. На 31 май 2010 г. Комисията му предоставя условно освобождаване от глоба съгласно точка 8, буква a) от посоченото известие.

6        От 5 до 17 юни 2010 г. Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на няколко производители на стоманени абразиви, сред които Pometon. Впоследствие тя изпраща искания за предоставяне на информация до предприятията, които според нея участват в картела.

7        На 16 януари 2013 г., в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), Комисията образува предвиденото в член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), производство по разследване срещу Pometon и четири други участници в картела (Ervin, Winoa, MTS и Würth). Тя им определя срок, за да заявят писмено дали искат да участват в разговори за постигане на споразумение в съответствие с член 10а, параграф 1 от Регламент № 773/2004.

2.      Процедурата за постигане на споразумение и решението на Pometon да се оттегли от нея

8        Пет от участниците в твърдения картел изразяват желание да участват в разговори за постигане на споразумение. Така от февруари до декември 2013 г. между Комисията и участниците в картела са проведени три кръга двустранни срещи, по време на които са представени твърденията за нарушение по същество и подкрепящите ги доказателства. Комисията съобщава на всеки от участниците в картела диапазона на вероятните глоби, които могат да му бъдат наложени.

9        През януари 2014 г. в определения срок съответните предприятия представят заявленията си за постигане на споразумения, с изключение на жалбоподателя, който решава да се оттегли от тази процедура. По тази причина на 10 февруари 2014 г. жалбоподателят връща на Комисията компакт-диска, който му е предаден на 21 февруари 2013 г. в рамките на процедурата за постигане на споразумение.

10      На 13 февруари 2014 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до всяка от останалите четири страни по твърдения картел, а на 2 април 2014 г. на основание членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003 приема по отношение на тях Решение за споразумение C(2014) 2074 окончателен (наричано по-нататък „решението за споразумение“).

3.      Приемане на обжалваното решение в рамките на общата процедура и съдържание на решението

11      На 3 декември 2014 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя, на което той отговаря на 16 февруари 2015 г., след като му е предоставен достъп до преписката. След това жалбоподателят участва в изслушване, проведено на 17 април 2015 г.

12      На 25 май 2016 г. Комисията приема обжалваното решение на основание членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003. Разпоредителната част на това решение гласи следното:

„Член първи

Pometon SpA е нарушило член 101, параграф 1 от Договора и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, като е участвало в единно продължено нарушение относно цените в сектора на стоманените абразиви, което се състои в координиране на неговото поведение по отношение на цените и обхваща цялата територия на ЕИП.

Продължителността на нарушението е от 3 октомври 2003 г. до 16 май 2007 г.

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение, на Pometon SpA се налага глоба от 6 197 000 EUR […]“.

13      По същество от обжалваното решение като цяло следва, че Pometon, както и останалите участници в картела, от една страна, са въвели (първи компонент на картела) единен метод на изчисление, който им позволява да постигнат съгласувано увеличаване на цените на стоманените абразиви, основаващ се на индекси за цените на скрап (наричан по-нататък „надценката за скрап“; вж. точки 132 и 136 по-долу). От друга страна и едновременно с това те са се договорили (втори компонент на картела) да координират поведението си във връзка с продажните цени на стоманените абразиви, прилагани по отношение на отделни клиенти, като са се ангажирали по-специално да не се конкурират помежду си чрез намаляване на цените (съображения 32, 33, 37 и 57 от обжалваното решение; вж. точка 173 по-долу).

14      Що се отнася до квалифицирането на разглежданото нарушение, Комисията счита, че става дума за единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Всъщност не само всички антиконкурентни договорености на участниците се отнасяли до координирането на цените и до едни и същи стоки, но и били осъществявани при едни и същи ред и условия през целия период на нарушението, а именно от 3 октомври 2003 г. до 16 май 2007 г., когато жалбоподателят продава своята дейност в сектора на стоманените абразиви на Winoa. Най-накрая, предприятията, участвали в нарушението, както и лицата, действащи от тяхно име, били до голяма степен едни и същи (съображения 107 и 166 от обжалваното решение).

15      В крайна сметка според Комисията този картел е имал за цел да ограничи конкуренцията и е оказал значително въздействие върху търговията с разглежданата стока между държавите членки и договарящите страни по Споразумението за ЕИП (съображения 142 и 154 от обжалваното решение).

16      Що се отнася до продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението, Комисията определя 3 октомври 2003 г. като начало на това участие и като се основава на обстоятелството, че Pometon не се е разграничило формално от посочения картел, приема, че участието на това предприятие в картела е продължило до 16 май 2007 г., дата, на която жалбоподателят е продал своята дейност в сектора на стоманените абразиви на Winoa (съображения 160 и 166 от обжалваното решение; вж. също точка 1 по-горе).

17      Въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за изчисляване на глобите“), Комисията определя основния размер на глобата на Pometon на 16 % от стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя на пазарите на държави от ЕИП през 2006 г., а именно последната пълна година от участието на Pometon в разглежданото нарушение, преди да продаде дейността си относно стоманените абразиви на своя френски конкурент.

18      Този процент отразява основна ставка от 15 %, увеличена допълнително с 1 %, за да се отчете географският обхват на нарушението в рамките на цялото ЕИП (съображения 214—216 от обжалваното решение). След това променливата част на основния размер на глобата е увеличена с допълнителна фиксирана сума в размер на 16 % с цел възпиране на предприятията да сключват споразумения за координиране на цените в съответствие с точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите (съображение 220 от обжалваното решение).

19      Освен това така изчисленият основен размер на глобата не е предмет на никакво увеличение поради утежняващи обстоятелства. Напротив, Pometon е получило намаление на този размер с 10 % на основание смекчаващи обстоятелства, тъй като е участвало в по-малка степен в сравнение с други предприятия във втория компонент на картела.

20      Накрая, в приложение на точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите — разпоредба, която позволява на Комисията да се отклони от методологията, предвидена в тези насоки, когато това е оправдано от „особеностите на даден случай“ — тази институция адаптира коригирания основен размер на глобата (съображения 228—231 от обжалваното решение), като го намалява с 60 %.

21      В крайна сметка, както е видно от член 2 от обжалваното решение, след това изчисление размерът на наложената на жалбоподателя глоба възлиза на 6 197 000 EUR (вж. т. 12 по-горе).

II.    Производството и исканията на страните

22      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 3 август 2016 г.

23      Страните са уведомени за приключването на писмената фаза на производството на 21 февруари 2017 г. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 март 2017 г., жалбоподателят представя мотивирано искане за насрочване на съдебно заседание в съответствие с член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

24      С решение от 21 март 2018 г. Общият съд преразпределя делото на разширен състав в съответствие с член 28 от Процедурния правилник.

25      С определение от 22 март 2018 г., с което се уважава направеното при условията на евентуалност искане на жалбоподателя за извършване на действия по събиране на доказателства, Общият съд разпорежда на Комисията, на основание член 91, буква б), член 92, параграф 1 и член 103, параграф 1 от Процедурния правилник, от една страна, да предостави копие от пълния текст на решението за споразумение, както и копие от изявленията на кандидата за освобождаване от глоба, които се съдържат в документи с номера ID 5, ID 10, ID 136 и ID 643 от административната преписка, и от друга страна, да посочи общия оборот за 2009 г. на адресатите на решението за споразумение, който е бил взет предвид в това решение.

26      С определение от 4 май 2018 г., Pometon/Комисия (T‑433/16), като се произнася по исканията за поверително третиране на документите, представени от Комисията в изпълнение на посоченото по-горе определение от 22 март 2018 г., Общият съд решава, че документи с номера ID 5, ID 10, ID 136 и ID 643, съдържащи протокола от устните изявления на кандидата за освобождаване от глоба, могат да бъдат прегледани от адвокатите на жалбоподателя в секретариата на Общия съд. Той обаче отхвърля искането за поверителност по отношение, от една страна, на съответния оборот за 2009 г. на четирите предприятия, адресати на решението за споразумение, и от друга страна, на данните, съдържащи се в таблици № 1 (съображение 90), № 3 (съображение 100) и № 4 (съображение 103) от посоченото решение.

27      С процесуално-организационни действия, от една страна, Общият съд приканва жалбоподателя да представи писменото си становище относно значението, което посочените в точка 26 по-горе неповерителни данни имат по отношение на петото основание, изведено от адаптирането на основния размер на глобата съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите. Жалбоподателят изпълнява това искане в определения срок. От друга страна, Общият съд приканва страните да отговорят устно в съдебното заседание на някои писмени въпроси.

28      Освен това по време на съдебното заседание Комисията иска да представи документ, съдържащ таблица с данни за петте предприятия, участници в разглеждания картел, като заявява, че се е основала на тези данни, за да определи, по отношение на всяко от предприятията, адаптирането на основния размер на глобата съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите. Тя иска поверително третиране на тези данни по отношение на обществеността.

29      Общият съд решава да включи този документ в преписката по делото, без с това да се засяга преценката на допустимостта му, и определя на жалбоподателя срок до 2 юли 2018 г., за да представи становището си по него в съответствие с член 85, параграф 4 от Процедурния правилник. След като жалбоподателят представя становището си на 2 юли 2018 г., устната фаза на производството приключва на тази дата.

30      С определение от 8 ноември 2018 г. председателят на трети състав възобновява устната фаза на производството. Комисията е поканена да представи становището си по нови данни, които се съдържат в становището на жалбоподателя от 2 юли 2018 г., и изпълнява това искане в определения срок. С решение от 17 януари 2019 г. председателят на трети състав прекратява устната фаза на производството.

31      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени или измени обжалваното решение в частта, в която Комисията твърди, че жалбоподателят е участвал в нарушението до 16 май 2007 г., и му налага глоба въпреки изтеклата погасителната давност,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени или да намали размера на глобата,

–        да осъди Комисията да му възстанови сумите, които той евентуално е внесъл преди постановяването на предстоящото решение, и евентуално всички други разходи, направени от него в изпълнение на това решение,

–        да постанови поисканите от жалбоподателя процесуално-организационни действия или, при условията на евентуалност, действия за събиране на доказателства,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да отхвърли искането за процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

33      В подкрепа на първите си две искания жалбоподателят излага четири основания. Първо, обжалваното решение било опорочено от нарушение на принципа на безпристрастност на производството, на принципа на презумпцията за невиновност и на правото на защита, тъй като Комисията му вменила конкретни прояви още в решението за споразумение, с което обусловила обвиненията, отправени впоследствие срещу него в обжалваното решение.

34      Второ, жалбоподателят се позовава на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, на недостатъчни и противоречиви мотиви, както и на нарушение на правото на защита и на правилата относно тежестта на доказване, тъй като Комисията му вменила, без необходимите доказателства, участие в картел, в който той в действителност никога не е участвал.

35      Трето, обжалваното решение било опорочено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като Комисията приела, че картелът представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта.

36      Четвърто, жалбоподателят оспорва продължителността на участието си в картела и се позовава на погасителната давност.

37      Накрая, в подкрепа на третото искане, което е за отмяна или изменение на размера на глобата, жалбоподателят се позовава на нарушение на задължението за мотивиране, както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, що се отнася до извънредното адаптиране на основния размер на глобата, направено от Комисията в съответствие с точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите.

1.      По първото основание, изведено от нарушение на задължението за безпристрастност, на принципа на презумпцията за невиновност и на правото на защита, тъй като в решението за споразумение Комисията вменила на жалбоподателя извършването на конкретни прояви, с което обусловила преценките, изложени в обжалваното решение

1.      Доводи на страните

38      Жалбоподателят отбелязва, че макар да не е адресат на решението за споразумение, е бил споменат няколкократно в точка 4 от това решение („описание на събитията“) като предприятие, което по същество е участвало активно в картела. Той посочва по-специално следните откъси от решението за споразумение, в които Комисията изрично се позовава на неговото поведение:

„26. Ervin, Winoa, MTS и Würth поддържат чести контакти на двустранна и на многостранна основа, по време на които обсъждат ключови ценови елементи, приложими за всички техни продажби на стоманени абразиви в ЕИП, а именно „надценката за скрап“ и допълнителните разходи за енергия. Те разглеждат (най-вече в рамките на двустранни контакти) и параметрите на конкуренцията по отношение на отделни клиенти, които е било възможно да оставят, без да контролират помежду си. В този общ контекст страните са участвали в действия, които обхващат ЕИП.

[…]

28. През октомври 2003 г. Winoa, Ervin и Pometon се срещат […], за да уговорят единен модел за изчисление на обща „надценка за скрап“, която да се прилага от всички тези предприятия […].

29. MTS и Würth […] не участват в началните етапи на процеса, когато се сключва споразумението между Winoa, Ervin и Pometon.

[…]

31. Контактите с Pometon продължават до 16 май 2007 г., датата, на която то продава своята дейност в областта на стоманените абразиви на Winoa и напуска пазара.

[…]

38. Доказателствата сочат, че контактите между Winoa, Ervin и Pometon прерастват в действия, считано от октомври 2003 г.“

39      Жалбоподателят обаче счита, че тези позовавания не са нито необходими, нито подходящи. По-специално, първо, жалбоподателят твърди, че обстоятелствата, упоменати в съображение 31 от решението за споразумение — в което по същество се посочва, че той е участвал в картела до 16 май 2007 г., когато продава своята дейност на Winoa и напуска пазара — не са посочени в заявленията за постигане на споразумение на останалите четири засегнати предприятия. Второ, при всички положения в процедура за постигане на споразумение окончателното решение трябвало да се отнася само до поведението на предприятията, страни по споразумението, както и до наложените им санкции.

40      Този анализ впрочем се потвърждавал от сравнението на решението за споразумение с Решение C(2014) 4227 окончателен на Комисията от 25 юни 2014 г. по дело AT.39965 — Гъби, също свързано с процедура за постигане на споразумение. Според жалбоподателя в описанието на релевантните събития това решение не споменава изобщо предприятието, което не е приело да сключи споразумение.

41      При тези обстоятелства споменаването в решението за споразумение на вмененото на жалбоподателя поведение показвало недвусмислено, че дори преди последният да е имал възможност да се защити, Комисията вече е предрешила въпроса относно вината му. Ето защо обжалваното решение било опорочено поради нарушение на принципа на безпристрастност на производството, на принципа на презумпцията за невиновност и на правото на защита на жалбоподателя.

42      Освен това, що се отнася до последния аспект, жалбоподателят оспорва доводите на Комисията, основани на тълкуването от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) на член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., във връзка с презумпцията за невиновност.

43      Във връзка с тази разпоредба той изтъква по-специално, че противно на поддържаното от Комисията (вж. т. 51 по-долу), в решението си от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310), ЕСПЧ приема, че когато в наказателно производство с участието на няколко лица, които не могат да бъдат съдени по едно и също време, за преценката на вината на обвиняемите е неизбежно в първоначално решение да се спомене участието в нарушението на обвиняемия, който след това ще бъде съден в рамките на второ, отложено във времето наказателно производство, компетентният съд трябва да избягва да дава повече от информацията, която е необходима за целите на преценката на наказателната отговорност на обвиняемите, съдени по първото дело (ЕСПЧ, 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия, CE:ECHR:2014:0227JUD001710310, т. 64 и 65).

44      Според жалбоподателя същият критерий би трябвало да се приложи и когато Комисията, както в случая, след като открива процедура за нарушение срещу пет предприятия, заподозрени в участие в картел, приема, на първо място, решение за споразумение по отношение на четири от тях и след това, на второ място, по отношение на петото, което междувременно се е оттеглило от процедурата за постигане на споразумение, приема решение за установяване на нарушение в резултат на общо производство съгласно общите разпоредби на Регламент № 773/2004.

45      Освен това, що се отнася до довода на Комисията, че наименованието на жалбоподателя е било споменато по невнимание в публикувания предварителен текст на решението за споразумение, жалбоподателят уточнява, че в случая нарушението на принципа на презумпцията за невиновност произтича от факта, че независимо от начина на публикуване на решението за споразумение, в това решение срещу Pometon са били изложени конкретни обвинения за участие в разглеждания картел. Следователно заместване на името на жалбоподателя в текста на решението за споразумение, публикуван на 6 януари 2015 г., с израза „друго предприятие“, не можело да заличи нарушението на посочения принцип в обжалваното решение.

46      Комисията оспорва тези доводи.

47      Най-напред, позоваванията, от които се оплаква жалбоподателят, имали за цел да установят единствено отговорността на четирите други участвали в картела предприятия и освен това не се отразявали по никакъв начин на задължението на Комисията да проведе докрай състезателната процедура по отношение на жалбоподателя след оттеглянето му от процедурата за постигане на споразумение.

48      Комисията твърди също, че всяко друго решение би означавало, що се отнася до санкцията както в процесуален, така и в материален план, да се „освободят от глоба“ предприятия, които са се оттеглили от процедура за постигане на споразумение, с която първоначално са били съгласни.

49      Комисията уточнява, че комбинацията между тези две процедури несъмнено представлява сложно производство, известно още като „хибридно“, тъй като се урежда от отделни правни разпоредби, като процедурата за постигане на споразумение е уредена изрично в член 10а от Регламент № 773/2004, а последващото състезателно производство е уредено от други разпоредби на същия регламент, като освен това жалбоподателят изобщо не поставя под съмнение законосъобразността на тези разпоредби. Въпреки това, дори в рамките на хибридно производство позицията на предприятие, което не е сключило споразумение, не би могла да му даде предимство от процесуално естество, което да му позволи да се отклони от приложимите правила.

50      По-нататък, Комисията твърди, че при всички положения е спазила надлежно принципа на презумпцията за невиновност по отношение на жалбоподателя, и по-специално изискванията, посочени от ЕСПЧ в решение от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310). В това отношение Комисията уточнява, че в бележка под линия 4 от решението за споразумение, както и в съображения 27 и 28 от обжалваното решение, изрично е посочила, като предпазна мярка, че описанието на събитията, включено в решението за споразумение, не позволява да се направят заключения относно вината на Pometon за участието му в този картел и че впоследствие за това предприятие трябва да се образува състезателно производство за установяване на нарушение.

51      Накрая, Комисията счита, че за да се определи дали в настоящия случай е бил нарушен принципът на презумпцията за невиновност, следва да се изхожда от зачитането на правото на защита на Pometon, което в случая е било гарантирано в хода на цялото общо производство, довело до приемане на обжалваното решение.

2.      Съображения на Общия съд

1)      Правната рамка на настоящия спор с оглед на ключовите аспекти на решението за споразумение на Комисията

52      Преди да се пристъпи към анализ на настоящото основание, следва накратко да се поясни, че жалбоподателят се позовава на нарушение на правото си на защита само във връзка с обстоятелството, че Комисията е посочила някои негови действия в решението за споразумение, на което обаче той не е адресат. Следователно той по никакъв начин не упреква Комисията, че в хода на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, не е спазила всички процесуални гаранции за правото му на защита, като предвидените по-специално от общите разпоредби на Регламент № 773/2004.

53      След това уточнение относно предмета на настоящото основание, следва да се отбележи, най-напред, че страните спорят по- конкретно по обхвата на член 41, параграф 1 и на член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по-специално по последната разпоредба, що се отнася до тълкуването на всяка от страните на решение на ЕСПЧ от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310), относно спазването на принципа на презумпцията за невиновност в рамките на сложно наказателно производство с няколко участници, които не могат да бъдат съдени заедно (вж. т. 43 и 50 по-горе). Тези два члена от Хартата гласят следното:

„Член 41

1.      Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

[…]

Член 48

1.      Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.

2.      На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита“.

54      В това отношение, от една страна, трябва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика, макар при упражняването на своите правомощия в областта на санкционирането на нарушения на конкурентното Комисията да не може да бъде окачествена като „съд“ по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално като публичен орган, който изпълнява функции от наказателноправен характер, в хода на административното производство тя все пак е длъжна да спазва основните права на Европейския съюз, сред които е правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. По-специално, именно този член, а не член 47 от Хартата, който се отнася до правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, урежда административните производства пред Комисията в областта на картелите (решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 154).

55      От друга страна, от съдебната практика следва, че принципът на презумпцията за невиновност, който поради своя произход попада в областта на наказателното право и който понастоящем е закрепен в правото на Съюза с член 48, параграф 1 от Хартата, се прилага mutatis mutandis и в административните производства относно спазването на европейските правила в областта на конкуренцията, предвид характера на разглежданите нарушения, както и вида и тежестта на предвидените за тях санкции (решение от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C‑199/92 P, EU:C:1999:358, т. 150; вж. също в този смисъл решения от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C‑74/14, EU:C:2016:42, т. 38—40 и от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 93 и 94).

56      От това следва, че в рамките на действащото право на Съюза в областта на санкционирането на нарушенията на правилата на конкуренцията основанието за гарантиране на зачитането на основните и процесуалните права, от които предприятие, обвинено от Комисията в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, трябва да може да се ползва, са, от една страна, задължението на тази институция във всеки етап от производство по прилагане на правилата на конкуренцията да действа напълно безпристрастно (член 41 от Хартата), което включва и задължение за спазване на презумпцията за невиновност на дружествата, срещу които е открито разследването (член 48 от Хартата), и от друга страна, правото на всяко предприятие — адресат на обвързващ акт, приет от тази институция по силата на посочения член 101, параграф 1 ДФЕС — да сезира в своя защита съдилищата на Съюза, най-напред Общия съд в рамките на първоинстанционно производство, а след това, ако е необходимо, Съда в рамките на производство по обжалване.

57      След очертаването на тези основни предпоставки следва да се припомни — що се отнася до процесуалните правила, които са релевантни в случая — че съгласно член 2 от Регламент № 773/2004, когато Комисията реши да образува производство срещу определени предприятия, за да разследва „случаите на предполагаемо нарушение“ (вж. член 105 ДФЕС), тя изготвя „изложение на възраженията си или искане страните да заявят своя интерес за започване на разговори за постигане на споразумение“.

58      Във връзка с втората възможност член 10а, параграф 1 от този регламент предвижда, че „[с]лед образуване на производство[то] […], Комисията може да определи срок, в рамките на който страните могат да заявят писмено, че имат готовност да започнат разговори за постигане на споразумение с оглед на евентуално подаване на заявления за постигане на споразумение“.

59      В това отношение в точка 11 от Известието на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003 при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1, наричано по-нататък „Известието относно производствата за постигане на споразумение“) се уточнява освен това, че писмените декларации на предприятията, които са изразили интерес да участват в тези обсъждания, „не предполага[т], че страните допускат участие в нарушение или че са отговорни за такова“.

60      За да може по-конкретно да се отбележи напредък в предвидените преговори, член 10а, параграф 2 от Регламент № 773/2004 предвижда следното:

„Страните, участващи в разговори за постигане на споразумение, могат да бъдат информирани от Комисията за:

а)      възраженията, които предвижда да повдигне срещу тях;

б)      доказателствата, използвани, за да се определят предвидените възражения;

в)      неповерителни варианти на всеки определен достъпен документ, включен в досието по делото към дадения момент, […]

г)      обхвата на възможните санкции“.

61      В случая от преписката е видно, че всяко от петте предприятия, страни в твърдения картел за стоманени абразиви, включително Pometon, е получило, след писмената си декларация, цялата информация, предвидена в член 10а, параграф 2 от Регламент № 773/2004 (вж. т. 8 и 60 по-горе).

62      Настоящото основание трябва да се разгледа по същество именно в този правен и фактически контекст.

2)      По обхвата на задължението за безпристрастност на Комисията и на принципа на презумпцията за невиновност, включително в специфичния случай на хибридно производство, отложено във времето

63      За да се прецени, на първо място, дали Комисията е изпълнила задължението си за безпристрастност по отношение на Pometon, по-специално в рамките на процедурата за постигане на споразумение, от участие в която последното обаче се оттегля, следва да се отбележи, че с решението за споразумение, което Комисията е приела по отношение на останалите четири дружества, участващи в картела, без съмнение се слага край на нарушението, в което те са били обвинени от тази институция, и следователно също така се слага край на въпросния картел, както и на отрицателното му въздействие върху съответния пазар, тъй като всъщност четири от петте засегнати предприятия са признали координирането на цените на стоманените абразиви и са се съгласили да го прекратят незабавно.

64      Със същото решение за споразумение обаче не се прекратяват действията на Комисията по процедурата за нарушение, открита на 16 януари 2013 г. срещу Pometon (вж. т. 7 по-горе), тъй като последното е отказало да продължи участието си в процедурата за постигане на споразумение, към която първоначално е проявило интерес, и следователно разследването по неговото дело е трябвало да продължи при условията на състезателност в рамките на производство за нарушение, което по тази начин става хибридно. Всъщност, както се посочва в бележка под линия 4 от решението за споразумение, след оттеглянето на Pometon от процедурата за постигане на споразумение „административното производство на основание член 7 от Регламент № 1/2003 срещу [Pometon] [все още] продължава“.

65      В този контекст предложеното от жалбоподателя тълкуване, а именно че позоваванията на някои от неговите действия, включени в решението за споразумение, е нарушило правото му да се ползва от презумпцията за невиновност, което поставяло под въпрос безпристрастността, която Комисията трябва да му засвидетелства, обективно влиза в разрез с обстоятелството, че в бележка под линия 4 от решението за споразумение Комисията изрично е изключила, на този етап от производството, вината на Pometon именно поради факта, че разглеждането на преписката му следва да продължи при условията на състезателност, въз основа на специфичен обвинителен акт, а именно изложението на възраженията, което Комисията реално приема на 3 декември 2014 г.

66      По-конкретно, споменаването на поведението на Pometon в съображение 38 от решението за споразумение, в което Комисията твърди, че доказателствата, с които разполага, „показват, че контактите между Winoa, Ervin [кандидат за освобождаване от глоба] и Pometon прерастват в действия, считано от октомври 2003 г.“ (вж. т. 38 по-горе), не би могло да обори тази констатация.

67      Най-напред, този текст не съдържат никаква правна квалификация на съответните факти, нито позволяват да се заключи обективно, че още на етапа на решението за споразумение Комисията е установила вината на Pometon, тъй като в тази уводна част на решението за споразумение тя не е доказала и вината на останалите четири участници в картела, които са единствените адресати на посоченото решение.

68      По-нататък, обстоятелството, че в следващата точка на същото това решение за постигане на споразумение, посветена на правната квалификация на деянията, в които са упрекнати тези четири други предприятия („Legal Assessment“), се посочва, че фактът, че те са признали участието си в нарушението и съответно вината си, не може да превърне автоматично, de facto и de jure, споменаването на определени действия на жалбоподателя в описанието на събитията в един вид „скрита осъдителна присъда“ на Комисията, обхващаща и вината на Pometon.

69      Предвид това при изготвянето на решение за споразумение, прието, както в случая, в рамките на производство, което се е трансформирало в хибридно, разграничението между изложението на фактите относно картела в неговата цялост, от една страна, и правната квалификация на фактите, конкретно вменени на предприятията, които са признали своята вина, от друга страна, трябва да остане възможно най-ясно и точно именно за да не се смесват в рамките на една и съща административна преписка, в случая относно картела за стоманени абразиви (вж. т. 3 по-горе), окончателното правно положение на предприятията, които са сключили споразумение, и положението на предприятието, което се е възползвало от правото си да се оттегли от процедурата за постигане на споразумение и по отношение на което административното производство все още е в ход (вж. т. 64 по-горе).

70      Поради това, както припомня Съдът в решението си от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия (C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 154), именно задължението за безпристрастност, установено от член 41 от Хартата в тежест на всяка институция на Съюза, е това, от което на първо място трябва да се ръководи Комисията при изготвянето на решение за споразумение в особения контекст на производство, което се е трансформирало в хибридно, по отношение на предприятие, което се е оттеглило от тази процедура (вж. т. 54 по-горе).

71      Всъщност предприятие, което в крайна сметка реши да се откаже от споразумението, не губи правото си да бъде третирано безпристрастно, нито правото си да се ползва от презумпцията за невиновност по отношение на съответното нарушение, дори ако му бъде връчен официално обвинителен акт едва с приемането на изложението на възраженията, с което започва състезателно производство и което в случая е било връчено на жалбоподателя на 3 декември 2014 г.

72      Ето защо спазването на задължението за безпристрастност, закрепено в член 41 от Хартата, предполага, че в рамките на производство, което се трансформирало в хибридно, Комисията съставя и мотивира решението за споразумение, като използва всички необходими предпазни редакционни мерки, за да може това решение, въпреки че не е адресирано до предприятието, което се е оттеглило от процедурата за постигане на споразумение, да не засегне процесуалните гаранции в тяхната цялост, от които трябва да се ползва това предприятие в рамките на последващото състезателно производство. Действително тези предпазни редакционни мерки трябва да карат Комисията да избягва, доколкото е възможно, да споменава в решението за споразумение наименованието на предприятието, с което не е било сключено такова споразумение. Това обаче не означава, че трябва да се забрани всякакво споменаване — пряко или косвено — на това предприятие.

73      Всъщност практиката на ЕСПЧ, установена по делото, по което е постановено решение от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310) (вж. т. 53 по-горе), не може да обоснове тезата на жалбоподателя, че по силата на задължението си за безпристрастност и на принципа за зачитане на презумпцията за невиновност, които са приложими в административно производство за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, Комисията е трябвало да избягва да споменава някои от неговите действия.

74      В решение от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310), ЕСПЧ е признал, че когато е налице комплексно наказателно производство с участието на няколко подсъдими, провеждането на отделни съдебни процеси по различно време все пак е в съответствие с принципа за зачитане на презумпцията за невиновност в наказателното право, стига обаче съдът да демонстрира известна степен на предпазливост при изготвянето на първата от двете присъди, които са се оказали необходими и са постановени по различно време, именно с цел по-добро правораздаване по отношение на значителен брой подсъдими.

75      В случая точно така е постъпила Комисията, mutatis mutandis, по отношение на жалбоподателя при изготвяне на решението за споразумение, адресирано до четирите други предприятия, участващи в същия картел, както е видно от констатациите, направени в точки 63—68 по-горе.

76      Освен това от прочита на решението за споразумение евентуално заинтересованата аудитория обективно не би могла да изведе от споменаването на някои действия на Pometon в това решение (вж. т. 45 по-горе) окончателната вина на това дружество, тъй като в посоченото решение недвусмислено се подчертава, че то е предназначено изключително за останалите четири предприятия, които са приели да сключат споразумение относно нарушението, както и че преписката относно Pometon ще бъде разгледана впоследствие в отделно производство при условията на състезателност.

77      Въз основа на гореизложените съображения остава да се провери — по съображения за изчерпателност на анализа на това основание — дали може да се счете, че споменаването на наименованието на жалбоподателя и на някои негови действия в „описанието на събитията“ в решението за споразумение действително е било необходимо за възможно най-пълно описание на фактите в основата на съответния картел.

78      Във връзка с това, на първо място, следва да се отбележи, че що се отнася до страните по един и същ картел, този преглед следва да се извърши с оглед не само на фактическия и правния контекст по отношение на четирите предприятия, адресати на решението за споразумение, но и на по-широкия контекст на производството за разследване, което се е трансформирало в хибридно и което поради това трябва неизбежно да включва и положението на жалбоподателя като страна по предполагаемото нарушение и по отношение на което Комисията всъщност е приела на 16 януари 2013 г. решението за започване на разследване на картела за стоманени абразиви (вж. т. 7 по-горе).

79      Всъщност с оглед на приемствеността в дейността на Комисията между процедурата за постигане на споразумение, следвана в случая по отношение на четирите други предприятия, и общото производство, довело до приемането на обжалваното решение по отношение на жалбоподателя (вж. т. 64 по-горе), спорните позовавания на някои негови действия в решението за споразумение могат да се окажат обективно полезни за описанието на възникването на картела като цяло.

80      При това положение, за да се прецени дали Комисията е изпълнила задължението си за безпристрастност по време на цялото хибридно производство, разглеждано по делото, следва, както впрочем правят и страните, да се приложат тълкувателните критерии, изведени от ЕСПЧ в решение от 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия (CE:ECHR:2014:0227JUD001710310). Разбира се, в случая тези критерии могат да се вземат под внимание само mutatis mutandis, тъй като по делото Karaman тези параметри се отнасят до изцяло наказателно, изместено във времето производство (вж. т. 74 по-горе), докато хибридното административно производство в настоящия случай не е такова.

81      Първо, що се отнася до предпазните мерки, взети от Комисията в решението за споразумение, следва да се отбележи още веднъж, че оспорените от жалбоподателя позовавания, които се съдържат единствено в точка 4 от решението за споразумение, озаглавена „Описание на събитията“, не съдържат правна квалификация на поведението на това предприятие.

82      Също така в точка 2 от решението за споразумение, веднага след изброяването в точка 1 на четирите предприятия, адресати на решението за споразумение, Комисията изрично посочва жалбоподателя, в точка 2.25, като предприятие, срещу което се води производство по разследване, образувано срещу участниците в разглеждания картел, а не като страна в процедурата за постигане на споразумение. Впрочем в това отношение, за да премахне всякакъв риск от неяснота, Комисията отново отбелязва, че жалбоподателят не е адресат на посоченото решение.

83      Освен това, както вече бе посочено в точки 64 и 65 по-горе, в бележка под линия 4 от решението за споразумение Комисията уточнява, че се основава на фактическите елементи, признати от четирите предприятия, които са приели да сключат споразумение, и че позоваванията на поведението на Pometon имат за цел единствено да се установи отговорността на тези четири предприятия за нарушението, тъй като производството по отношение на Pometon трябва да продължи.

84      От това следва, че посочените позовавания на поведението на Pometon не позволяват Комисията да бъде обективно заподозряна в умишлено предрешаване на вината и отговорността на това предприятие в рамките на картела още на етапа на решението за споразумение, на което адресати са четирите други предприятия, участващи в разглеждания картел.

85      Второ, що се отнася до това дали позоваванията в решението за споразумение на поведението на жалбоподателя са били необходими за установяване на отговорността на адресатите на това решение, най-напред, трябва да се отхвърли направеното от жалбоподателя сравнение с решението на Комисията за споразумение по делото, приключило с Решение C(2014) 4227 окончателен, в което едно от участващите в картела предприятия също се оттегля от споразумението (вж. т. 40 по-горе).

86      Всъщност фактическите обстоятелства по тези две дела не са идентични. Във всеки случай жалбоподателят не идентифицира правдоподобно сходство между картела по посоченото дело и разглеждания в настоящия случай картел.

87      При това положение, по-нататък, е необходимо да се припомни, че текстът на съображение 38 от решението за споразумение — а именно че позоваванията относно положението на жалбоподателя, изложени в предходните съображения, „показват, че контактите между Winoa, Ervin и Pometon прерастват в действия, считано от октомври 2003 г.“, с което се поставя началото на нарушението — не означава, че на този етап от мотивирането на решението за споразумение Комисията вече е установила всички фактически и правни обстоятелства, доказващи, че Pometon е участвало виновно, наравно с другите четири предприятия, които са признали своята вина, в разглежданото нарушение (вж. т. 66 и 67 по-горе).

88      Освен това, що се отнася до съображение 37 от решението за споразумение, посветено на географския обхват на картела, включващ за петте засегнати предприятия цялата територия на ЕИП, следва да се отбележи, че тъй като Комисията е приела, че е налице едно продължено нарушение, е било необходимо да се изясни териториалният обхват на картела в неговата цялост (вж. т. 259 по-долу).

89      Накрая, следва да се отбележи, че съображение 31 от решението за споразумение, което гласи, че „[к]онтактите с Pometon продължават до 16 май 2007 г., датата, на която то продава своята дейност в областта на стоманените абразиви на Winoa и напуска въпросния пазар“, няма за цел да установи отговорността на жалбоподателя за разглежданото нарушение, а да се посочи развитието във времето на картела, в който са признали, че участват четирите предприятия, адресати на решението за споразумение, именно поради придобиването на тази дата на дейността на Pometon от Winoa (съображения 32—35 от решението за споразумение).

90      При тези обстоятелства и в съответствие с приложимите в случая разпоредби, припомнени в точки 57—60 по-горе, чиято законосъобразност жалбоподателят не оспорва, последният не може основателно да упрекне Комисията, че е нарушила, посочвайки някои негови действия в решението за споразумение във връзка с тези на четирите други заинтересовани предприятия, основното си задължение за безпристрастност при по-нататъшното разглеждане на все още висящата му преписка относно стоманените абразиви, нито че е нарушила презумпцията му за невиновност като предприятие, което е избрало да не участва в процедурата за постигане на споразумение, докато останалите четири конкурентни предприятия са се съгласили да участват в нея.

91      Жалбоподателят обаче поддържа, че в случая нарушението на презумпцията за невиновност произтича от факта, че двете производства относно картела за стоманените абразиви, които се водят срещу него, най-напред процедурата за постигане на споразумение и след това състезателното производство, не са проведени по едно и също време, което трябвало да задължи Комисията да се въздържа от всякакво споменаване в решението за споразумение на конкретното му положение (вж. т. 7, 10 и 11 по-горе).

92      Наистина, в случая е очевидно, че обстоятелството, че четири от петте предприятия, участници в разглеждания картел, са признали вината си, може да се отрази конкретно и неизбежно на фактите, свързани с участието на петото предприятие, заподозряно в участие в същия картел, а именно Pometon.

93      Когато обаче дадено предприятие реши свободно да избере хибридното производство вместо да отправи на Комисията заявление за постигане на споразумение, то не може да твърди, като се позовава на принципа за зачитане на презумпцията за невиновност, че Комисията — като орган, отговарящ за спазването на правилата в областта на конкуренцията — трябва да пренебрегне напълно в решението за споразумение някои факти, които са признати от останалите сключили споразумение предприятия и които, макар да се отнасят до действия на жалбоподателя, който не е продължил участието си процедурата за постигане на споразумение, са релевантни за преценката на съществуването на този картел в неговата цялост.

94      От друга страна, не може да се приеме и доводът на Комисията в това отношение, че на практика тезата на жалбоподателя би означавала да се предостави един вид „освобождаване от глоба“ на предприятията, които се оттеглят от процедурата за постигане на споразумение.

95      Всъщност, повдигнатият в това отношение от жалбоподателя правен въпрос има за цел да оспори не правомощието на Комисията да му наложи глоба, а задължението за безпристрастност, което тази институция е длъжна да спазва при разглеждането на преписката относно стоманените абразиви, а следователно и спазването на принципа на презумпцията за невиновност в рамките на хибридно производство, отложено във времето.

96      Същевременно правото на всяко предприятие да се оттегли от процедурата за постигане на споразумение не може да му предостави и правото да се ползва от необорима презумпция за невиновност, т.е. презумпция, която не може да бъде оборена чрез доказване на противното, тежестта за което доказване в конкретния случай се носи от Комисията в хода именно на състезателно производство със съответното предприятие.

97      Следователно, независимо от хибридния си характер и разликата във времето, такова производство все пак позволява, от една страна, на Комисията да изпълни своята задача за контрол и санкциониране на поведение, което може да предотврати, да ограничи или да наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (член 101, параграф 1 от ДФЕС), и от друга страна, на засегнатите предприятия да се възползват в пълна степен от правото си на защита именно в рамките на пряка конфронтация с Комисията при условията на състезателност.

98      Впрочем жалбоподателят не поддържа, че такава разлика във времето на провеждане на тези две производства сама по себе си е в противоречие с приложимите разпоредби на съответните регламенти в тази област, нито пък с член 41 от Хартата, който се отнася до задължението за безпристрастност на институциите на Съюза. Той обаче счита, че в случая разликата във времето между решението за споразумение и обжалваното решение нарушава презумпцията за невиновност, от която той трябва да се ползва, докато вината му не са докаже по законен начин.

99      В това отношение следва обаче да се отбележи, че решението за откриване на състезателно производство по отношение на предприятие, което се е оттеглило от процедура за постигане на споразумение, не задължава Комисията да забави или да спре приемането на мерки „за преустановяване“ на съответния картел (член 105 ДФЕС), по-специално по отношение на останалите предприятия, които са признали отговорността си и съответно са представили окончателно заявление за постигане на споразумение. Приемането на решение за споразумение, когато всички условия позволяват това, всъщност отговаря на общия висш интерес за защита на конкуренцията в полза на потребителите. Всъщност, както се посочва и в съображение 3 от Регламент (ЕО) 2015/1348 на Комисията от 3 август 2015 година за изменение на Регламент № 773/2004 (ОВ L 208, 2015 г., стр. 3), „[и]нтересът на потребителите от разкриването и наказването на тайни картели надделява над интереса да бъдат наложени глоби […] на предприятията, които позволяват на Комисията да разкрие и забрани такива практики“.

100    Така, първо, нито една разпоредба от правото на Съюза, която е приложима в случая, не изисква от Комисията да приеме решение за споразумение едновременно с решението за установяване на нарушение и санкциониране на предприятие, което се е оттеглило от процедурата за постигане на споразумение или дори от самото начало не е приело да участва в тази процедура. В този контекст възможността за разминаване във времето произтича изрично от точка 19 от Известието относно производствата за постигане на споразумение, в която се уточнява следното:

„В случай че съответните страни не подадат заявление за постигане на споразумение, за тях процедурата за окончателно решение на Комисията следва общите разпоредби, и по-специално по член 10, параграф 2, член 12, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 вместо тези, с които се урежда процедурата за постигане на споразумение“.

101    Второ, дори в конкретния контекст на отложено във времето хибридно производство разпоредбите от правото на Съюза, които се прилагат в тази област, позволяват на Комисията да изпълни задачата си да контролира и санкционира картелите по ефективен начин, при условие че спазва изцяло задължението си за безпристрастност и презумпцията за невиновност по отношение на страните, които са се отказали от споразумение и са избрали преписката им да бъде разгледана от тази институция в рамките на конкретно състезателно производство.

102    Всъщност в хода на такова състезателно производство заинтересованото предприятие може, като се позове по-специално на всички правомощия, свързани с правото на защита, които са му признати от правото на Съюза, от една страна, да оспори всички уличаващи доказателства, изтъкнати от Комисията, и от друга страна, същевременно да изложи всички оневиняващи го доводи.

103    С оглед на всички тези съображения следва да се констатира, че както с оглед на предпазните редакционни мерки, взети от Комисията в текста на решението за споразумение, така и на съдържанието им по същество, спорните споменавания на жалбоподателя в посоченото решение не могат да се считат за улика за липса на безпристрастност от страна на тази институция по отношение на жалбоподателя и вследствие на това за незачитане на презумпцията за неговата невиновност в обжалваното решение.

104    С оглед на всички тези съображения първото основание трябва да се отхвърли.

2.      По второто основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, от недостатъчни и противоречиви мотиви, както и от нарушение на правото на защита и на правилата относно тежестта на доказване, тъй като Комисията е вменила на жалбоподателя участие в картела

105    Това основание се разделя на три части. В рамките на първите две от тях жалбоподателят оспорва участието си в двата компонента на твърдения картел, първият относно изчисляването на надценката за скрап, а вторият — относно координацията по отношение на отделни клиенти. В рамките на третата част от основанието той поддържа, че не е участвал в твърдяното единно продължено нарушение. В подкрепа на тези три части жалбоподателят изтъква по същество, че доказателствата, на които се основава Комисията в обжалваното решение, са недостатъчни, тъй като според него са неточни, несъгласувани и непоследователни.

106    Преди разглеждането на всяка от трите части на настоящото основание най-напред трябва да се припомнят правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателства.

1.      Предварителни бележки относно тежестта на доказване и събирането на доказателства

107    Член 2 от Регламент № 1/2003 предвижда изрично, че „тежестта на доказване на нарушение на [член 101, параграф 1 или на член 102 от ДФЕС] се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение“. В този смисъл Комисията следва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението (вж. в този смисъл решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 91 и цитираната съдебна практика).

108    Поради това в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, ако съдът изпитва съмнения, когато трябва да прецени дали Комисията е установила надлежно вината на дадено предприятие за нарушение на член 101 ДФЕС, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение (вж. в този смисъл решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 92 и цитираната съдебна практика).

109    Следователно в този контекст Комисията трябва да представи съвкупност от точни и непротиворечиви доказателства, които позволяват да се приеме, че съответното нарушение и санкция са установени законно, а именно при спазване на приложимите правни норми, и по-специално на правото на защита, което трябва да се гарантира на всеки обвиняем. Не е необходимо обаче всяко от представените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от изтъкнатите от посочената институция улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 52 и от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 96 и 97).

110    Всъщност тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат налагани на нарушителите, са общоизвестни, обичайно е съглашенските дейности все по-често да се осъществяват скрито, срещите между представителите на предприятията да се провеждат тайно, най-често в трета държава, и свързаната с тях документация да бъде сведена до абсолютния минимум, именно с цел да се предотвратят разкриването на картела и справедливо налаганите строги санкции.

111    Следователно, дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите на съответните дружества, например доклади от срещи, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да бъдат възстановени по дедуктивен път (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 55 и 56 и от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 50).

112    Следователно в повечето случаи наличието на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (решения от 17 септември 2015 г., Total Marketing Services/Комисия, C‑634/13 P, EU:C:2015:614, т. 26 и от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 51).

113    Във връзка с тези все по-недостъпни антиконкурентни практики Комисията може по-специално да вземе предвид обстоятелства, установени извън периода на нарушението, ако те са част от съвкупността от улики, на които тя се позовава, за да докаже нарушението. Така тя може да се позовава на фактически обстоятелства, настъпили преди антиконкурентното поведение, за да потвърди съдържанието на обективно доказателство (вж. в този смисъл решение от 2 февруари 2012 г., Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, T‑83/08, непубликувано, EU:T:2012:48, т. 188), или дори на обстоятелства, настъпили след това поведение (решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 178).

114    Освен това, когато при установяване на нарушение на правото на конкуренцията Комисията се основава на писмени доказателства, съответните предприятия не само трябва да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и действително да изтъкнат недостатъчността на доказателства, въз основа на които в обжалваното решение е установено, че е налице твърдяното нарушение (вж. решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 181 и цитираната съдебна практика).

115    От друга страна, що се отнася до доказателствените средства, които могат да бъдат изтъкнати, за да се установи нарушение на член 101 ДФЕС, водещият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събиране на доказателствата, от който произтича, от една страна, че когато едно доказателство е събрано редовно, допустимостта му не може да се оспорва пред Общия съд, и от друга страна, че единственият релевантен критерий за преценка на доказателствената сила на редовно представени доказателства е тяхната достоверност (решение от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 128).

116    Според общоприложимите правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата при неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно.

117    В този смисъл следва да се придаде особено значение на документи, които са съставени в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на тези факти. Такъв е случаят по-специално на документи, пряко свързани със срещи, по време на които е било разглеждано планирането или изпълнението на картела, и които очевидно са били изготвени, без да се смята, че ще станат достояние на трети лица, за които не са предназначени (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 207 и от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 109).

118    В тази връзка изявленията на други обвинени предприятия могат да имат голямо значение, за да се установи наличието на картел. По-специално изявленията, направени в рамките на искане да се приложи програмата на Комисията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (вж. съображение 3 от Регламент 2015/1348, упоменат в точка 99 по-горе), се ползват с висока доказателствена стойност (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2004 г., JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, EU:T:2004:221, т. 205, 211 и 212 и от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 115). Всъщност всеки опит от страна на кандидат за освобождаване от глоба да въведе Комисията в заблуждение може да постави под съмнение искреното му и пълно сътрудничеството и по този начин да го лиши възможността да се ползва от това сътрудничество (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 138).

119    При все това изявлението на предприятие, обвинено в участие в картел, чиято точност се оспорва от няколко други обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за наличието на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства, като се има предвид, че необходимата степен на потвърждение може да бъде по-ниска поради достоверността на съответните изявления (решения от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 135 и от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 28).

120    В крайна сметка, за да се приемат доказателствата за твърдяното от Комисията нарушение, не всяко представено от нея доказателство трябва непременно да бъде точно и само по себе си да представлява самостоятелно доказателство за нарушението, а е достатъчно обвинителната рамка като цяло и съвкупността от улики и доказателства, представени от Комисията, разгледани в тяхната цялост, да отговарят на основните изисквания за доказване на вината, така че съдът на Съюза, евентуално сезиран впоследствие с упражняването на контрол върху решение за установяване на нарушение, да може да приеме, че вината е била законно доказана (вж. т. 109 по-горе).

2.      По първата част от второто основание, с която се твърди, че жалбоподателят не е участвал в първия компонент на картела, а именно методът на изчисляване на „надценката за скрап“

1)      Доводи на страните

121    Жалбоподателят твърди, че изводът на Комисията, че е участвал в картела във връзка с метода за изчисляване на надценката за скрап, е неточен и не почива на никакво доказателство. Той твърди, че надценката за скрап не може да се прилага автоматично, а изисквала, от една страна, редовен обмен на информация между съответните предприятия, и от друга страна, провеждането на различни срещи и контакти, които представлявали самата същност на картела.

122    В това отношение, на първо място, жалбоподателят твърди, че не е достатъчно всеки производител да следи индексите на цените на скрапа, а именно индекса CAEF 225 за Италия и индекса Eurofer за другите страни от ЕИП, и след това да изчислява самостоятелно размера на надценката за скрап чрез прилагане на предварително уговорена формула. Напротив, от констатациите на Комисията в обжалваното решение (съображения 40, 121, 124 и 125) е видно, че за да определят надценката за скрап, производителите е трябвало да получат информацията, която Winoa е изпращало по електронна поща ежемесечно до всеки участник в картела (наричана по-нататък „изчислителната таблица“) или, в противен случай, да посещават уебсайта на Winoa, на който от месец май 2004 г. то всъщност е публикувало информацията относно надценката за скрап, като е известявало за публикацията и другите страни.

123    В това отношение жалбоподателят твърди, че във всеки случай никога не е получавал от Winoa нито изчислителните таблици, нито информация за публикуването на сайта му на надценката за скрап. Той оспорва и възможността подобно публикуване да замени изпращането на изчислителни таблици (съображение 127 от обжалваното решение).

124    На второ място, що се отнася до участието в някои срещи, жалбоподателят твърди, че от 27-те срещи, проведени през периода, който приключва на 16 май 2007 г., той е участвал само в две срещи с другите засегнати предприятия — първата на 28 септември 2004 г. и втората на 9 юни 2005 г. (съображение 69 от обжалваното решение).

125    По-специално, на 16 май 2007 г. не била провеждана никаква среща. Срещата в Милано (Италия), посочена в съображения 52—56 от обжалваното решение, в действителност се провела на 17 май 2017 г., тоест в деня след датата, на която жалбоподателят е продал своята дейност в сектора на стоманените абразиви на Winoa, с което е напуснал окончателно този пазар (съображения 11, 129 и 166 от обжалваното решение).

126    На трето място, що се отнася до останалите контакти, жалбоподателят изтъква, че от посочените в обжалваното решение документи (съображения 48—55) не следва, че контактите му с другите участници в картела могат да докажат, че той е продължил да прилага договорената през октомври 2003 г. надценка за скрап след 2004 г.

127    В крайна сметка Комисията изопачила фактите и не била доказала, че жалбоподателят е участвал в тайни контакти.

128    Комисията оспорва тези доводи.

2)      Съображения на Общия съд

1)      По първоначалната роля на жалбоподателя при въвеждането на надценката за скрап през 2003 г.

129    Жалбоподателят не оспорва първоначалната си отговорност за участие в първия компонент на картела, считано от 3 октомври 2003 г. Той не оспорва тази отговорност и в отговора си на изложението на възраженията от 3 декември 2004 г. (съображения 114 и 160 от обжалваното решение). Поради това е безспорно, че жалбоподателят не само е сключил с Winoa и Ervin споразумението относно начина за изчисляване на надценката за скрап на срещата на представителите на тези три дружества на 3 октомври 2003 г. в ресторант на брега на езерото Гарда (Италия), но също така през 2003 г. е изиграл важна роля в подготовката за тази среща и при избора на новата система за единно изчисляване.

130    Освен това от материалите по делото е видно, че след сключването на споразумението от 3 октомври 2003 г. жалбоподателят е участвал в координацията и ефективното прилагане на новата система за изчисляване на надценката за скрап. Това участие се доказва, най-напред, от поредица електронни писма, които той е разменил с Winoa през октомври 2003 г. (съображения 42—45 от обжалваното решение), които не са оспорени от жалбоподателя, както и от електронното писмо от „general manager“ на Pometon Deutschland до генералния директор на жалбоподателя от 1 декември 2003 г. (съображение 46). По-специално, този документ показва ясно, че жалбоподателят е поискал от своето германско дъщерно дружество да прилага надценката за скрап, указание, което в действителност е в пълно съответствие със стратегията на разглеждания картел. Накрая, вътрешното електронно писмо на Winoa от 9 декември 2003 г. показва, че въвеждането на посочената надценка от испанските дъщерни дружества на Winoa и на жалбоподателя също е предмет на координация между тези предприятия (съображение 47 от обжалваното решение).

131    Тези факти също са безспорни.

2)      По автоматичното прилагане на надценката за скрап след 1 февруари 2004 г.

132    Формулата за единно изчисляване на надценката за скрап, договорена на срещата от 3 октомври 2003 г. и прилагана според Комисията от всички участници в картела от февруари 2004 г., е описана в съображение 37 от обжалваното решение.

133    От една страна, що се отнася до цялото ЕИП, с изключение на италианския пазар, тази формула се основава на индекса Eurofer за цената на скрапа. Този индекс се публикува ежемесечно до 2 март 2016 г. на уебсайта на Eurofer, Европейската асоциация за желязо и стомана. Той се изчислява въз основа на средната цена в евро за тон въз основа на цените на търсене и предлагане, събрани от основните оператори от Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство (съображение 7 от обжалваното решение).

134    От друга страна, що се отнася до Италия, където цените на скрапа са значително по-високи отколкото в повечето други европейски държави, тази формула се основава на индекса CAEF 225, а именно национален индекс, въведен от Търговската камара в Милано и публикуван на уебсайта на Assofermet, италианска асоциация на предприятията в сектора на стоманените изделия.

135    За разлика от ценовия индекс Eurofer индексът CAEF 225 не е под формата на единна месечна стойност, тоест като единен показател, а под формата на ценови диапазон с посочена минимална и максимална цена, който се публикува на всеки две седмици от Assofermet (съображения 37 и 126 от обжалваното решение).

136    Така въз основа на тези елементи съгласно условията на споразумението изчисляването на надценката за скрап се извършва, като се извадят — като „компенсация“ — числото 68 от индекса Eurofer и числото 62 от индекса CAEF 225. За да се получи базисната цена на стоманените абразиви за клиентите, така получената сума се добавя към останалите разходи, и по-специално към действителната покупна цена на скрапа.

137    В писменото си становище обаче, без да оспорва този начин на изчисляване, жалбоподателят поддържа, че съответните производители не могат да прилагат надценката за скрап автоматично въз основа само на двата индекса.

138    Според жалбоподателя, за да приложи тази надценка, всеки производител всъщност трябвало да получава ежемесечно изчислителната таблица, тоест ежемесечното електронно писмо относно надценката за скрап, което Winoa приема да разпраща на участниците в картела до средата на 2007 г., или, след май 2004 г., да преглежда информацията относно надценката за скрап, публикувана на уебсайта на Winoa.

139    В отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че особено в Италия би било много трудно да се приложи надценката за скрап, без да се ползват данните, включени в изчислителните таблици, тъй като индексът CAEF 225 е диапазон, публикуван на всеки 15 дни, което конкретно представлява четири показателя месечно (вж. т. 135 по-горе). В съдебното заседание жалбоподателят уточнява също в това отношение, че преобразуването на тези четири показателя в една сума се правело от Winoa с помощта на изчислителните таблици, в които впрочем се посочвала не само тази единна сума, но и действителният размер на надценката за скрап.

140    Поради това според жалбоподателя твърденията на Комисията, свързани с участието му в този пръв компонент на картела, са неправилни и не се основават на достатъчно доказателства, тъй като той никога не е получавал нито месечни изчислителни таблици, които според него са необходими за прилагането на първия компонент на картела, нито дори електронното писмо на Winoa, с което, считано от май 2004 г., другите участници в картела се информират за публикуването на данните относно надценката за скрап на неговия уебсайт и им се изпраща връзка към този уебсайт (вж. т. 122 по-горе).

141    Тези доводи на жалбоподателя, които се основат главно на неосъществимостта, дори на невъзможността за автоматично прилагане на споразумението относно надценката за скрап, по-специално в Италия, обаче не могат да се приемат.

142    Най-напред, що се отнася до прилагането на споразумението за надценката за скрап в Италия, следва да се посочи, че тъй като жалбоподателят не оспорва, че е участвал в съставянето и първоначалното въвеждане на това споразумение, не е възможно при ефективно прилагане на този антиконкурентен план за действие Pometon, което по същество е един от основоположниците на картела, да е могло разумно да се откаже, без това да предизвика реакция от страна на неговите партньори в картела, да прилага тази надценка само с довода, че не разполага с достатъчно информация от Winoa. Всъщност тази надценка е била замислена от Pometon и уговорена с другите засегнати предприятия именно за да бъде прилагана самостоятелно и автоматично от всяка от страните в картела, включително на италианския пазар, който е бил преди всичко на Pometon.

143    Във връзка с това от писмените доказателства, представени от Комисията, например електронното писмо от 5 септември 2003 г. на генералния директор на жалбоподателя до Winoa, следва изрично, че системата на надценката за скрап в действителност е предназначена да се прилага автоматично и че впрочем данните, на които трябва да се основава тази система, са били избрани именно поради тази причина. Това потвърждава, че ежемесечното изпращане на информация на участниците в картела не е било абсолютно необходимо за целите на прилагането на надценката за скрап.

144    По-нататък, що се отнася до самото изчисляване на надценката за скрап в Италия, доводът на жалбоподателя, че той изобщо не може да определи размера на това увеличение, ако не получи изчислителната таблица, изготвена от Winoa (вж. т. 139 по-горе), също не може да бъде приет. Всъщност от обмена на вътрешни електронни писма в Winoa от 31 май 2007 г., посочен от жалбоподателя в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, изрично следва, че за да определят нивото на индекса CAEF 225, което следва да се вземе предвид при изчисляване на посочената надценка, служителите на Winoa само вземат от Търговската камара в Милано диапазона, установяван два пъти месечно от посочената организация, и изчисляват средноаритметичната стойност от четирите суми. Впрочем изобщо не се оспорва, че този начин на действие не се променя след разглежданото споразумение от 3 октомври 2003 г. относно новата система за изчисляване на надценката за скрап. При тези обстоятелства нищо не позволява да се предположи, че другите страни в картела не са били в състояние, при необходимост, да извършат посочената по-горе операция.

145    Накрая, от документите, посочени от Комисията в съображение 125 от обжалваното решение и представени от страните, е видно, че още преди въвеждането на новата система за изчисляване на надценката за скрап Winoa изпраща всеки месец на жалбоподателя изчислителна таблица, в която се посочват предишният индекс, на който се е основавала тогавашната надценка за скрап, както и нейният размер. Всъщност това се установява, от една страна, от факса, изпратен от генералния директор на жалбоподателя на Winoa на 14 февруари 2003 г., и от друга страна, от някои от тези изчислителни таблици, приложени към преписката на Комисията. Като се има предвид обаче участието на жалбоподателя при въвеждането на новата система (вж. т. 129 и 130 по-горе), изобщо не е вероятно Winoa да е преустановило, считано от 1 февруари 2004 г., изпращането на изчислителни таблици на жалбоподателя, въпреки че е договорено, че то ще поеме месечните известия във връзка с надценката за скрап, предназначени за участниците в картела (съображение 38 от обжалваното решение).

146    В заключение, всички доказателства, разгледани в точки 141—144 по-горе, показват, че автоматичното прилагане на първия компонент на картела не би могло да бъде поставено под съмнение единствено от обстоятелството, че въвеждането на метода на изчисляване на надценката за скрап се придружава от въвеждането на система за ежемесечна информация, дори координация, обезпечена от Winoa.

147    Поради всички тези причини, тъй като Комисията е установила надлежно, че надценката за скрап във всички случаи се прилага автоматично, изтъкнатото от жалбоподателя отсъствие на писмено доказателство за изпращането от Winoa на Pometon на изчислителни таблици по време на участието му в нарушението не може да породи съмнения относно участието на това предприятие в първия компонент на картела след 1 февруари 2004 г.

3)      По контактите между жалбоподателя и останалите участници в картела, считано от 2004 г.

148    Предвид автоматичното прилагане на надценката за скрап няма основание да бъдат приети и доводите на жалбоподателя, че участието в срещи и други контакти е било необходимо за прилагането на първия компонент на картела от Pometon, считано от 2004 г.

149    Първо, що се отнася до провеждането на срещи, жалбоподателят оспорва твърдението на Комисията в съображение 111 от обжалваното решение, че „[п]рез периода след установяването на единен формат на „надценката за скрап“ през есента на 2003 г. и до преразглеждането на тази „надценка за скрап“ през лятото на 2007 г. контактите са били по-слабо интензивни“, и изтъква, че Комисията е посочвала, че той е участвал само в 2 от общо 27 срещи, проведени през разглеждания период.

150    Поради автоматичния характер на посочената система обаче и дори да се приеме, че другите участници в картела или някои от тях действително са провеждали повече или по-малко редовни срещи, за да се осигури проследяване в прилагането на надценката за скрап, неучастието на жалбоподателя в тези срещи не позволява да се направи извод, че той е престанал да прилага тази система.

151    Второ, що се отнася до другите контакти, изтъкнатите от жалбоподателя доводи също не могат да поставят под съмнение стойността на доказателствата, на които се позовава Комисията в това отношение в подкрепа на констатациите си относно участието на Pometon в първия компонент на картела.

152    Най напред, Комисията правилно отбелязва, че вътрешното електронно писмо на Winoa от 24 март 2004 г., посочено в съображение 48 от обжалваното решение, в което се описва разговор, проведен с генералния директор на Pometon España, има за предмет именно проследяването на прилагането на надценката за скрап, което потвърждава участието на Pometon в първия компонент на картела. В това отношение обстоятелството, изтъкнато от жалбоподателя, че този разговор се отнася по-специално до спазването от страна на Pometon на споразумението относно надценката за скрап по отношение на негов клиент в Испания, дружеството Acerinox, не може да обори тази констатация.

153    По-нататък, електронните писма, разменени между Würth и Pometon между 16 и 18 ноември 2005 г., посочени в съображение 50 от обжалваното решение, се отнасят, както подчертава Комисията, до разширяване на прилагането на инкриминираната система на надценката за скрап, така че да обхване и доставките на стоманени абразиви между членовете на картела.

154    Противно на твърденията на жалбоподателя, тези електронни писма се позовават ясно на посочената система. По-специално в електронното си писмо от 17 ноември 2005 г. генералният директор на жалбоподателя посочва на Würth, че за да се определи продажната цена на стоманените абразиви от Pometon на Würth през 2006 г., „[р]ешението е да се приложи месечната надценка за скрап, както се прави в момента на пазара“. Така той изрично се позовава на факта, че тази система се прилага на съответните пазари от участниците в картела, включително от Pometon, и поради това предлага тя да обхване и доставките между производителите.

155    Накрая, наличието на антиконкурентни контакти между Pometon и другите участници в картела се потвърждава и от вътрешното електронно писмо на Ervin от 20 март 2007 г., посочено в съображение 52 от обжалваното решение, което гласи, че представители на Winoa и Pometon са поканили автора на това електронно писмо да участва на среща в Милано „на 16 и 17 май“ 2007 г., за да се обсъди прилагането на надценката за скрап (вж. т. 301 по-долу).

156    Трето, позоваванията в обжалваното решение (съображения 69, 95, 107, 108, 110, 113 и 143) на участието на жалбоподателя в срещи или други контакти между участниците в картела не могат да се тълкуват в смисъл, че самата Комисия е счела, че такива контакти са били необходими за прилагането на първия компонент на картела, нещо, което би било в противоречие с доказателствата относно автоматичния характер на системата на надценката за скрап.

157    Най-напред, позоваванията, споменати в точка 156 по-горе и изтъкнати от жалбоподателя, не се отнасят само до контакти, посветени конкретно на прилагането на първия компонент на картела след 2004 г. По-нататък, когато се отнасят до първия компонент, тези позовавания по никакъв начин не свидетелстват за необходимостта от такива контакти за прилагането на надценката за скрап, а подкрепят с точни и съвпадащи доказателства констатациите на Комисията относно отговорността на жалбоподателя за този пръв компонент на картела.

158    По-специално, предвид предшестващите го констатации трябва да се счете, че изводът на Комисията в съображение 95 от обжалваното решение, че „Pometon е участвало в антиконкурентни тайни споразумения относно цените на стоманените абразиви, като е присъствало на няколко срещи и е взело участие [в] други контакти със своите конкуренти“, включва подготвителните контакти през 2003 г. с оглед на срещата от 3 октомври 2003 г. Освен това този извод не се отнася само до надценката за скрап, а общо до двата компонента на картела. Същото важи за съображения 107, 108, 110, 113 и 143 от обжалваното решение. Накрая, що се отнася до срещите на 28 септември 2004 г. и на 9 юни 2005 г., те се споменават в съображение 69 от това решение само във връзка с прилагането в Германия на втория компонент на картела от жалбоподателя (вж. т. 215—218 по-долу).

159    Следователно по отношение на първия компонент на картела Комисията е доказала, че след началната фаза на въвеждане на новата система относно надценката за скрап са налице определен брой тайни контакти между Pometon и други страни в картела (вж. т. 153—156 по-горе), които, без да са необходими за прилагането на тази система, имат за цел да осигурят проследяването на нейното прилагане.

4)      Заключение относно доказателствата за участието на жалбоподателя в първия компонент на картела

160    С оглед на всички изложени съображения трябва да се констатира, че посочените от жалбоподателя елементи не дават основание да се приеме, че Комисията не е доказала надлежно индивидуалната му отговорност за първия компонент на картела, като се имат предвид, на първо място, автоматичното прилагане на надценката за скрап (вж. т. 148 по-горе), и на второ място, обстоятелството, че ограничените, но значителни контакти на жалбоподателя с други участници в картела, посочени от Комисията (вж. т. 160 по-горе), показват, че той не само е бил движещ фактор за въвеждането на тази система, обстоятелство, което той не оспорва, но е участвал и в проследяването на нейното прилагане. С оглед на тези констатации участието на жалбоподателя в първия компонент на картела е доказано напълно, без да се засяга преценката на продължителността на това участие, като този въпрос всъщност е предмет на оспорване от страна на жалбоподателя в рамките на четвъртото основание за обжалване (вж. т. 289—315 по-долу).

3.      По втората част от второто основание, с която се твърди, че жалбоподателят не е участвал във втория компонент на картела, състоящ се в координиране по отношение на отделни клиенти

1)      Доводи на страните

161    В тази връзка жалбоподателят счита, че възпроизвеждането на обстоятелствата, водещи до картела, предмет на обжалваното решение, е непоследователно и в разрез с доказателствата, изтъкнати от самата Комисия, и по-специално с изявленията на кандидата за освобождаване от глоба, който споменавал редовни срещи не само в Германия, но и в Италия, където според второто от тези изявления „конкурентите се срещали […] три до четири пъти годишно“.

162    В това отношение жалбоподателят отбелязва, на първо място, че никое от изявленията на кандидата за освобождаване от глоба не споменава Pometon сред предприятията, участвали в цялостната система за координиране по отношение на отделни клиенти. В тези изявления обаче се говорело за чести тайни контакти между останалите участници в картела, що се отнася по-специално до действията на пазара в основните региони за продажба на стоманени абразиви в Европа, а именно Германия, Италия, Испания, Франция и Обединеното кралство.

163    Единственото споменаване на Pometon от кандидата за освобождаване от глоба във връзка с германския пазар всъщност се отнасяло до действия, които могат да се припишат на Pometon Abrasives, принадлежащо към групата Winoa дружество, или до непотвърдени с писмени доказателства действия (съображение 132 от обжалваното решение). От друга страна, що се отнася до италианския пазар, кандидатът за освобождаване от глоба посочвал, че жалбоподателят е участвал в две срещи — на 6 юни и на 4 октомври 2007 г., но към тези дати той вече бил прехвърлил дейността си в сектора на стоманените абразиви на Winoa.

164    На второ място, що се отнася по-специално до испанския пазар, жалбоподателят подчертава, че контактите „до 5 април 2004 г.“ между Pometon и Winoa, на които се позовава Комисията в съображение 64 от обжалваното решение, са били изцяло двустранни и са продължили само шест месеца, между октомври 2003 г. и април 2004 г. Що се отнася до вътрешното електронно писмо на Winoa от 15 юли 2005 г., посочено в съображение 67 от обжалваното решение, то доказвало липсата на споразумение за разпределяне на клиенти.

165    Освен това документите в преписката потвърждавали липсата на координация между Pometon и Winoa по отношение на отделни клиенти. Такъв бил протоколът от среща на 18 май 2004 г., приложен към вътрешно електронно писмо на Winoa, упоменаващ „трудности при прилагането [на надценката за скрап] по отношение на няколко клиенти поради конкуренцията на Ilarduya и Pometon във връзка с фиксираната цена“, и вътрешното електронно писмо от 15 юли 2005 г., цитирано в съображения 67 и 131 от обжалваното решение. Във всички случаи това електронно писмо не било последвано от никаква среща с Pometon.

166    На трето място, що се отнася до френския и белгийския пазар, жалбоподателят отбелязва, че в съображение 63 от обжалваното решение Комисията се позовава на вътрешно електронно писмо на Winoa от 19 януари 2004 г., описващо разговор между MTS и Winoa, в който Winoa изразявало подозрение, че Pometon подбива цената си за френски клиент. Противно на твърдението на Комисията, този документ доказал, че Winoa счита Pometon за агресивен конкурент. Впрочем това съответствало на изявленията на кандидата за освобождаване от глоба, който изобщо не споменавал Pometon във връзка с „контактите между конкурентите относно Франция и Бенелюкс“.

167    На четвърто място, що се отнася до германския пазар, жалбоподателят припомня, че съгласно съображение 164 от обжалваното решение Германия е единствената държава, в която контактите са били организирани по структуриран начин. Въпреки това в рамките на четиринадесетте многостранни и десетте двустранни срещи, проведени през периода, в който Pometon все още е осъществявало дейност на пазара на стоманените абразиви (т.е. до 16 май 2007 г.), присъствието на Pometon било потвърдено в не повече от една многостранна и една двустранна среща. Освен това жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на второто изявление на кандидата за освобождаване от глоба, посочено в съображение 68 от обжалваното решение. Всъщност представените от последния сметки за направените разходи не се отнасяли до него. Разписката от хотел NodingerHof, където се провела срещата на 16 ноември 2006 г., доказвала отсъствието на представители на Pometon на тази среща, доколкото в тази разписка не били посочени имената на въпросните представители, а само тези на другите участници. Накрая липсата на надеждност на посочените изявления относно твърдяното участие на Pometon в срещите с другите конкуренти се потвърждавала от обстоятелството, че в изявленията се говори за участие на жалбоподателя в среща на 13 ноември 2017 г., когато Pometon вече е напуснало пазара преди шест месеца.

168    Освен това жалбоподателят оспорва писмените доказателства, посочени от Комисията, за да потвърди участието му в срещите от 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г. Той твърди по-специално, че не съществува никакво писмено доказателство за темите, обсъждани по време на тези срещи, и че кандидатът за освобождаване от глоба не е представил никакво, макар и кратко, описание на тези теми.

169    На пето място, що се отнася до италианския пазар, жалбоподателят отбелязва, най-напред, че Комисията не му вменява никакво участие в срещи с негови конкуренти (вж. т. 161 по-горе, в края). По-нататък, той поддържа, че петте документа, посочени в съображения 75—79 от обжалваното решение, на които се основава Комисията, не позволяват „да се заключи извън всякакво основателно съмнение“, че той е участвал в координацията по отношение на отделни клиенти.

170    По отношение по-специално на петия документ (съображение 79 от обжалваното решение), съдържащ електронни писма, разменени през май 2008 г. между служител на Pometon Abrasives, г‑н T., и служител на MTS, жалбоподателят подчертава, че електронното писмо от 28 май 2008 г. на г‑н T. до последния, в което той е заявил, че „[к]акто много добре знаете, политиката на [Pometon Abrasives] не е за намаляване на цените, а напротив, за тяхното увеличаване“, се отнасяло до политиката на това дружество след придобиването му от Winoa, а не до тази на жалбоподателя.

171    Комисията оспорва всички тези доводи. Тя пояснява най-напред, че самата тя е признала, че ролята на Pometon във втория компонент на картела е малка и в резултат на това му е предоставила намаление от 10 % на размера на глобата поради наличие на смекчаващи обстоятелства.

172    Дори обаче жалбоподателят да е имал само спорадични тайни двустранни контакти, и то само за конкретни държави, тези контакти, които са доказани, били значителни и доказвали съществуването на картела и участието на Pometon в него.

2)      Съображения на Общия съд

173    Вторият компонент на картела се отнася до координирането на търговски условия, прилагани от участниците по отношение на някои отделни клиенти с цел да се ограничи ценовата конкуренция по отношение на тези клиенти. По същество Комисията счита, че участниците в картела разискват, главно на двустранна основа, параметрите на конкуренцията, свързани с продажните цени на стоманените абразиви, които да прилагат спрямо техните съответни клиенти, докато качеството, услугите и другите търговски условия продължават да бъдат поставени на конкурентна основа.

174    Така в съображение 57 от обжалваното решение Комисията констатира следното:

„Доказателствата в преписката, и по-специално някои документи от проверки, както и други документи, представени от кандидата за освобождаване от глоба, показват, че и Pometon е координирало действията си с другите участници в нарушението по отношение на отделни клиенти. Успоредно с координацията във връзка с надценката за скрап (вж. например съображения 35, 45, 52, 61 и 77), участниците постигат принципна договорка да не отклоняват редовните си клиенти, поне не чрез намаления на цените, да координират цените, включително техните увеличения, и да прилагат надценки, когато клиентите се снабдяват от различни източници (съображения 76, 78 и 79). Въпреки че формата и интензивността на това поведение са се различавали в различните държави членки, е действал един и същ общ принцип: да не се влиза в ценова конкуренция по отношение на отделни клиенти“.

1)      Предварителни бележки относно обхвата на втората част от второто основание

175    В самото начало следва да се отбележи, че в обжалваното решение (съображения 58 и 59) Комисията признава, че докато контактите между Ervin и Winoa, които имат за цел да се координира поведението им по отношение на отделни клиенти, са по-чести, жалбоподателят е участвал само спорадично в тези контакти, най-вече когато един от участниците не спазва или е подозиран, че не спазва този втори компонент на картела.

176    Комисията обаче счита (съображения 225 и 226 от обжалваното решение), че това обстоятелство не изключва участието и отговорността на Pometon във втория компонент на картела, тъй като ограниченият характер на участието му в този компонент на картела все пак може да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство. Поради това Комисията е предоставила на жалбоподателя намаление на размера на глобата с 10 %, както впрочем е постъпила в решението за споразумение (съображение 103) по отношение на MTS и Würth, които също са имали по-малък принос във втория компонент на картела отколкото Winoa и Ervin.

177    Жалбоподателят обаче оспорва изцяло отговорността си за този втори компонент на картела.

178    В това отношение, най-напред, следва да се припомни, че съдебната практика прави разграничение между, от една страна, установяването на отговорността на предприятие в единно продължено нарушение, разглеждано в неговата цялост, дори ако това предприятие е участвало само в една част от тайните действия, и от друга страна, обхвата на индивидуалната му отговорност за нарушението поради собствените му действия, що се отнася до изчисляването на размера на глобата, която може да бъде налагана единствено в съответствие с принципа на индивидуализация на санкцията.

179    Всъщност от предприятие, което умишлено е участвало в единно продължено нарушение чрез собствените си действия, може да се търси отговорност и за действията на други предприятия в рамките на същия картел за целия период на участието му в посоченото нарушение (вж. т. 243—249 по-долу).

180    При това положение обстоятелството, че дадено предприятие не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в някои действия, в които е участвало, не е релевантно, за да му се вмени отговорност за нарушение на правилата за конкуренция, тъй като тези елементи следва да бъдат отчетени само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 86 и от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 45).

181    Впрочем в това отношение точка 29, трето тире от Насоките за изчисляване на глобите посочва сред смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат приети по отношение на предприятие, доказателствата, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено, и че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, фактически то не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара.

182    В случая от това следва, че ограниченото участие на Pometon в множеството срещи и другите контакти, осъществени във връзка с втория компонент на картела, не може да изключи отговорността му за този компонент, ако в съответствие с критериите, изведени от съдебната практика и припомнени в точки 245 и 246 по-долу, Комисията докаже, че това предприятие е имало намерение да допринася за единното продължено нарушение в неговата цялост, въпрос, който ще бъде разгледан в точки 252—269 по-долу.

183    В този смисъл фактът, който впрочем Комисията не оспорва (вж. т. 172 и 173 по-горе), че жалбоподателят не е участвал нито в структурираната система за координация под формата на многостранни срещи около два пъти годишно в Германия (съображения 68 и 164 от обжалваното решение), нито в срещите, които са били организирани редовно в Италия (вж. т. 162 по-горе и 222 по-долу), не означава непременно, че той не е участвал в координацията по отношение на отделни клиенти.

184    Ето защо в рамките на настоящата част следва да се разгледа само индивидуалната отговорност на жалбоподателя за втория компонент на картела, като се провери дали доказателствата, посочени от Комисията, са достатъчни да установят съществуването на тайните действия за координиране на цените по отношение на някои клиенти, които Комисията е вменила на Pometon в обжалваното решение.

2)      Проверка на доказателствата за участието на жалбоподателя във втория компонент на картела

185    Най-напред следва да се посочи, че Комисията признава, че съществуват доказателства за участието на Pometon във втория компонент на картела само в пет държави — членки на Съюза, а именно Белгия, Германия, Испания, Франция и Италия.

186    Следователно трябва да се провери дали с оглед на всички обстоятелства и доказателства, изтъкнати от страните, констатациите относно поведението на Pometon в рамките на втория компонент на картела, са надлежно доказани.

i)      На испанския пазар

187    Що се отнася най-напред до испанския пазар, Комисията се основава на някои писмени доказателства, установяващи съществуването на двустранни контакти между Pometon и Winoa, провеждани на този пазар през определени периоди от време между 20 февруари 2003 г. и 15 юли 2005 г. Най-напред, става въпрос за електронни писма от 22 октомври и 21 ноември 2003 г. между генералния директор на жалбоподателя и Winoa (съображения 61 и 62 от обжалваното решение); след това, за резюмета от проведени между 20 февруари 2003 г. и 5 април 2004 г. двустранни срещи и телефонни разговори между Pometon и испанското дъщерно дружество на Winoa, изготвени от служител на Winoa, който е участвал в тях (съображение 64 от обжалваното решение); накрая, за вътрешен документ на Winoa, описващ среща от 12 февруари 2004 г. с испанското дъщерно дружество на Pometon в Сарагоса (Испания) (съображение 65), както и за вътрешни електронни писма на Winoa от 17 и 23 март 2004 г. (съображение 66) и от 15 юли 2005 г. (съображение 67).

188    На първо място, следва да се констатира, че прякото участие на Pometon в координацията по отношение на отделни клиенти от самото начало на картела се установява ясно от посоченото по-горе електронно писмо от 22 октомври 2003 г., което е споменато изрично в съображение 61 от обжалваното решение. В това електронно писмо генералният директор на жалбоподателя, като говори за три испански клиенти на Pometon, упреква по същество Winoa, че е намалило цените, въпреки че Pometon е увеличило своите, и по тази причина иска разяснения от Winoa.

189    На второ място, участието на Pometon в координирането на цените по отношение на отделни клиенти в Испания се установява по-специално от редица контакти между него и Winoa още преди, а впоследствие и след началото на картела. Така цените за някои отделни клиенти са били обсъждани по време на двустранни срещи, например на 20 февруари 2003 г., 12 февруари или 16 март 2004 г., на които Pometon се представлява по-специално от „general manager“ на Pometon España, което е видно от протоколите от тези срещи, посочени в обжалваното решение и приложени към преписката. Координацията се потвърждава и от протоколите от телефонни разговори, например на 15 и 24 март 2004 г., по време на които се потвърждава необходимостта от спазване на споразумението и се обсъжда нивото на цените за определени клиенти.

190    На трето място, вътрешното електронно писмо на Winoa от 15 юли 2005 г. (вж. т. 165 и 187 по-горе), посочено в съображение 67 от обжалваното решение, гласи, че Pometon е „направило оферти на клиенти, за които знае, че са изключителни клиенти на TFM [дъщерно дружество на Winoa в Испания]“ и че „по време на срещата с [Pometon] то трябва да разбере, че не можем да приемем този подход“. От това следва, че Pometon най-малкото е знаело за наличието на споразумение за запазване на изключителните клиенти на всеки участник („non poaching agreement“), поради което, според Winoa, то не е трябвало да търси контакт с изключителни клиенти на неговото дъщерно дружество в Испания.

191    В това отношение въпросът дали срещата с представител на Pometon, която е трябвало да се проведе през седмицата след 15 юли 2005 г., действително се е състояла или не, е без значение за обхвата на това доказателство, което в разглеждания контекст надлежно установява, че Pometon е било страна в картела именно тъй като във връзка с испански клиенти на Winoa последното, бидейки също страна в картела, е счело, че трябва да напомни на Pometon, че трябва да спазва установените договорености.

192    Съгласно релевантната съдебна практика в това отношение (вж. т. 115 по-горе) разгледаните в точки 188—191 по-горе доказателства относно двустранни контакти, които очевидно са имали за цел да се координират цените по отношение на отделни клиенти, имат значителна доказателствена стойност, тъй като са или електронни писма между генералния директор на жалбоподателя, от една страна, и Winoa, от друга, или са документи за вътрешно ползване, описващи съдържанието на срещи или телефонни разговори между служители на Pometon и на Winoa и съставени от пряк свидетел (вж. т. 117 по-горе).

193    При това положение в съответствие със съдебната практика (вж. т. 114 по-горе) жалбоподателят не следва да представя правдоподобна алтернатива на тезата на Комисията, а да докаже, че посочените по-горе писмени доказателства са недостатъчни.

194    Жалбоподателят обаче само изтъква най-общо, че контактите му с Winoa всъщност са част от силно конкурентен контекст, който се характеризира с обтегнати и системни конфликти с това предприятие, поради това че Pometon е навлязло на испанския пазар на стоманените абразиви съвсем наскоро, докато Winoa отдавна е главният оператор на този пазар.

195    Жалбоподателят все пак се позовава на протокола от вътрешна среща на Winoa, а именно срещата от 18 май 2004 г. (вж. т. 165 по-горе), в който се посочват „трудности при прилагането на [надценката за скрап] по отношение на няколко клиенти поради конкуренцията на Ilarduya и Pometon във връзка с фиксираната цена“.

196    В това отношение следва да се отбележи обаче, че този документ се отнася основно до първия компонент на картела. Действително той установява също, че по отношение на някои клиенти на Winoa в Испания Pometon не прилага втория компонент. Въпреки това от този документ, който посочва единствено ценовата конкуренция от страна на Pometon по отношение на „няколко клиенти“, действащи в сектора на промишлеността, по никакъв начин не следва, че това предприятие не е спазвало споразумението по отношение на други клиенти на Winoa в Испания. Само фактът, че жалбоподателят невинаги спазва втория компонент на картела, не позволява да се заключи, че той не е участвал в него.

197    При всички положения, изтъкнатият от жалбоподателя факт, че е нов участник на пазара в Испания и че поради това се конкурира интензивно с Winoa до такава степен, че се опитва да надделее чрез подбиване на цените, за да му отнеме клиенти и да навлезе на този пазар, не може да опровергае доказателствата, представени от Комисията, за неговото участие, макар и в по-малка степен, във втория компонент на картела на територията на тази държава членка.

198    Следователно доводите на жалбоподателя (вж. т. 193—197 по-горе), с които се оспорва стойността на доказателствата за участието му в координацията по отношение на някои отделни клиенти в Испания, представени от Комисията и разгледани в точки 187—192 по-горе, не могат да се приемат.

ii)    На френския и белгийския пазар

199    Що се отнася до френския и белгийския пазар, най-напред, в съображение 62 от обжалваното решение Комисията се позовава на електронното писмо от 21 ноември 2003 г., изпратено от Winoa до генералния директор на жалбоподателя, в чийто предмет се посочва „Испания/Белгия“ и в което представителят на Winoa споменава за белгийски клиент, който по принцип се снабдява от неговото предприятие, като приканва Pometon да не увеличава доставките си за този клиент. Жалбоподателят не оспорва тези доказателства.

200    По-нататък, в съображение 63 от обжалваното решение Комисията се основава на вътрешно електронно писмо от Winoa от 19 януари 2004 г., в което се описва разговор от 15 януари 2004 г. между автора на електронното писмо и лицето, което отговаря за продажбите на MTS за Франция и Белгия, по време на който последното потвърждава, че MTS не прави доставки за френски клиент на Winoa, получил по-ниска цена от конкурент. В посоченото електронно писмо въз основа на този разговор служителят на Winoa стига до извода, че трябва „да се види дали не става дума за Ervin или [Pometon]“ и че „според [него] по-скоро е [Pometon, което] е напълно способно“ да предостави такова намаление на цените.

201    В това отношение следва да се отбележи, че обясненията на жалбоподателя, че този документ доказва единствено, че според Winoa той е агресивен конкурент, не изглеждат убедителни. Неутралният и обективен прочит на това електронно писмо показва обратното — че то проследява дали се спазва втория компонент на картела. Всъщност от този текст е видно, че Winoa и MTS считат, че Ervin и Pometon са страни по споразумението за въздържане от ценова конкуренция по отношение на някои отделни клиенти и че Winoa, след като проверява, разговаряйки с MTS, че не става дума за него, подозира, че Pometon не е спазило надлежно поетото задължение. Фактът, че Winoa подозира в по-голяма степен Pometon отколкото Ervin във връзка с този отделен клиент, не позволява по никакъв начин да се направи извод, че Pometon не е участвало във втората част от картела.

202    В този контекст единственото обстоятелство, на което се позовава жалбоподателят (вж. т. 166 по-горе), а именно че в изявленията на кандидата за освобождаване от глоба Pometon изобщо не се споменава във връзка с „контактите между конкуренти относно Франция и Бенелюкс“, не е в състояние да постави под съмнение доказателствената стойност на документите, разгледани в точки 199—201 по-горе, и съответно собствената отговорност на Pometon за нарушението на френския и белгийския пазар. Всъщност тези документи представляват съществени улики за съществуването на тайни контакти между Pometon и Winoa, както и за увереността на последното и на поне още едно предприятие, страна в картела, че Pometon участва в координацията по отношение на отделни клиенти. В този контекст обстоятелството, че Pometon не се споменава от кандидата за освобождаване от глоба, не означава, че това предприятие не е имало тайни контакти с другите страни в картела по отношение на Франция и Бенелюкс, а може да се обясни просто с по-малкото участие на Pometon във втория компонент на картела, което впрочем Комисията изрично признава (вж. т. 176 по-горе).

203    От това следва, че Комисията е обосновала надлежно констатациите си във връзка с участието на жалбоподателя в координацията по отношение на отделни клиенти във Франция и Белгия.

iii) На германския пазар

204    Що се отнася до германския пазар, единствения пазар, на който според Комисията координацията по отношение на отделни клиенти е организирана по структуриран начин (вж. т. 161 и 167 по-горе), тази институция се позовава по-специално на второто изявление на кандидата за освобождаване от глоба, съгласно което Pometon е участвало в повечето многостранни срещи, които са се провеждали около два пъти годишно в тази страна (съображения 68 и 132 от обжалваното решение). За да потвърди това изявление, Комисията се основава на писмени доказателства за участието на Pometon в многостранните срещи от 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г. (съображения 69—72 от обжалваното решение). Освен това Комисията се основава на вътрешен факс на това предприятие от 16 февруари 2005 г. относно индивидуален клиент, който също свидетелствал за участието му във втория компонент на картела (съображения 73 и 74 от обжалваното решение).

205    На първо място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя (вж. т. 163 по-горе), че изявленията на кандидата за освобождаване от глоба, посочени в съображения 68 и 132 от обжалваното решение, не са достоверни, тъй като неправилно му вменявали действия, за които всъщност отговорност трябвало да носи Pometon Abrasives — дружество, част от групата Winoa.

206    В тази връзка жалбоподателят твърди, че също така неоснователно Ervin го обвинява в участие в среща от 13 ноември 2007 г., тъй като към този момент той вече е напуснал пазара преди шест месеца.

207    Следва да се отбележи обаче, че обстоятелството, че във връзка с 13 ноември 2007 г. Ervin споменава Pometon вместо Pometon Abrasives, по никакъв начин не може да засегне достоверността на неговите изявления относно срещите преди 16 май 2007 г., на които в съответствие със съдебната практика (вж. т. 118 по-горе) следва да се признае висока доказателствена стойност. Впрочем не е изключено горепосоченото споменаване на Pometon от кандидата за намаляване на глоба да е резултат по-скоро от грешка или недоглеждане, тъй като след 16 май 2007 г. бившите търговски директори на жалбоподателя, г‑н T. и г‑н B., които често представляват Pometon по време на срещите с другите участници в картела, са работели в Pometon Abrasives.

208    Така грешката, допусната от Ervin, що се отнася до срещата от 13 ноември 2007 г., не позволява да се постави под съмнение надеждността на изявлението му, цитирано в съображение 68 от обжалваното решение, че представителите на Pometon, г‑н W. и г‑н T., са участвали в повечето многостранни срещи, които са се провеждали около два пъти годишно. Що се отнася до изявлението, цитирано в съображение 132 от обжалваното решение, точността му позволява да се отхвърли напълно възможността Ervin да се объркало, когато е заявило, че „е започнало да участва в редовни срещи с [Winoa], MTS, Würth и докато все още е самостоятелно предприятие, преди да бъде закупено от [Winoa], с Pometon, по време на които е бил обсъждан германският пазар“.

209    Във всички случаи обаче, тъй като жалбоподателят оспорва точността на посочените по-горе изявления, те могат да се считат за достатъчно доказателство за участието му в срещи с другите участници в картела само ако бъдат потвърдени с други доказателства.

210    Следователно, на второ място, трябва да се провери, в съответствие с цитираната в точки 118 и 119 по-горе съдебна практика, дали изявленията на Ervin, цитирани в точка 208 по-горе и оспорени от жалбоподателя, се подкрепят от други доказателства.

211    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в обжалваното решение (съображение 69) Комисията имплицитно признава, че разполага само с доказателства във връзка с участието на жалбоподателя в две срещи, проведени на 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г. (вж. т. 204 по-горе), и не описва подробно участието на жалбоподателя в други срещи.

212    Трябва да се припомни обаче, че не е необходимо жалбоподателят да е участвал в структурираната система за координиране, за да се приеме, че той е участвал във втория компонент на картела (вж. т. 183 по-горе). Следователно, що се отнася до срещите, единственото нещо, което трябва да се направи, е да се провери дали твърдението на Комисията в обжалваното решение (съображение 69), че жалбоподателят е участвал в двете гореспоменати срещи, е достатъчно обосновано. Ако това е така, тези улики ще бъдат разгледани заедно с останалите доказателства (вж. т. 220 и 221 по-долу).

213    В този контекст са неотносими доводите на жалбоподателя, с които той оспорва други доказателства, които не се отнасят до неговото поведение, но са посочени в съображение 68 от обжалваното решение като потвърждение на някои изявления на Ervin, цитирани в това съображение (вж. т. 208 по-горе). Всъщност Комисията изтъква тези доказателства, които нямат никаква връзка със срещите от 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г., само за да потвърди най-общо, че в Германия се организират редовни срещи във връзка с втория компонент на картела, а не за да докаже участието на жалбоподателя в тези срещи.

214    По същата причина е ирелевантна и сметката от хотела, която жалбоподателят прилага към жалбата и която потвърждавала — според твърденията на Комисията в писмената защита — участието на „general manager“ на германското дъщерно дружество на жалбоподателя в многостранната среща на 16 ноември 2006 г. Всъщност, тъй като Комисията изобщо не твърди в обжалваното решение, че жалбоподателят е участвал в посочената среща, доводите на жалбоподателя, основани върху тази сметка, също са неотносими. Освен това и във всички случаи следва да се отбележи, че тази сметка, отчасти нечетлива, не позволява да се направи никакъв сигурен извод по отношение на участието или неучастието на жалбоподателя в срещата на 16 ноември 2006 г. Следователно в никакъв случай не може да се счете, че това участие е доказано.

215    Второ, следва да се разгледат доказателствата, които Комисията изтъква в подкрепа на участието на жалбоподателя на срещите от 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г. Що се отнася до първата от тези срещи, това са електронно писмо от MTS до Würth, Pometon, Ervin и Winoa от 13 септември 2004 г., в което се посочва, че датата 28 септември 2004 г. е удобна за всички и че „general manager“ на Pometon Deutschland е потвърдил участие. Втората среща се потвърждава от електронно писмо от 16 май 2005 г. от Pometon до Winoa, изпратено с копие до MTS и Würth, което ги информира, че „следващата среща [ще] бъде на 9 юни 2005 г. в [хотел в] Дюселдорф“.

216    Жалбоподателят обаче твърди, че не съществува никакво доказателство за темите, разглеждани по време на тези две срещи, нито в изявлението на кандидата за освобождаване от глоба, нито в друг документ. Освен това той цитира пасаж от това изявление, в който Ervin посочва, че по-голямата част от срещите за координация по отношение на клиентите са се провеждали в края на годината (обикновено между края на септември и ноември) и в началото на следващата година (от януари до март), тъй като повечето клиенти имали едногодишни договори, подлежащи на удължаване в края на годината. Заседанията в началото на годината били посветени основно на въпроса дали действително е било прилагано увеличението на цените.

217    Трябва да се отбележи обаче, че жалбоподателят не оспорва участието си в двете срещи, посочени по-горе. Освен това той не уточнява каква според него е била целта на тези срещи, освен координация по отношение на отделни клиенти. От друга страна, от изявлението на кандидата за освобождаване от глоба, че повечето антиконкурентни срещи са се провеждали в края или в началото на годината, на което се позовава жалбоподателят, се установява, че е било възможно някои от тези срещи да се проведат и в средата на годината.

218    В този контекст двата документа, на които се основава Комисията (вж. т. 215 по-горе), представляват достатъчно сериозни улики, за да потвърдят изявленията на кандидата за освобождаване от глоба относно участието на жалбоподателя в антиконкурентните срещи, проведени на 28 септември 2004 г. и 9 юни 2005 г.

219    Трето, участието на жалбоподателя във втория компонент на картела се потвърждава и от факса от 16 февруари 2005 г., изпратен от „general manager“ на Pometon Deutschland до генералния директор на жалбоподателя и посочен от Комисията в обжалваното решение в съображения 73 и 74 (вж. т. 204 по-горе).

220    В това отношение Комисията правилно посочва в обжалваното решение, че от този документ, чиято доказателствената стойност впрочем жалбоподателят не оспорва, е видно, че Pometon е участвало във втория компонент на картела в Германия. Всъщност във факса от 16 февруари 2005 г., който се отнася до един от клиентите на Pometon в Германия, се казва, че „Ervin не е увеличило цените си, както е било уговорено“, че „[а]ко Ervin ги бе увеличило според предвиденото, то щеше да бъде изключено заради позиция, в която би попаднало при сравнение на качеството“, както и че според автора на факса „нашите обсъждания във връзка със закрилата приключват“ и че той не иска „да чака, докато загуби и други количества (като в Обединеното кралство)“, като факсът завършва с въпрос към получателя за мнението му по темата. Противно на твърденията на жалбоподателя в отговора му на изложението на възраженията от 3 декември 2014 г., отхвърлен в съображение 74 от обжалваното решение, този пасаж не показва, че разговорите с Ervin за този конкретен клиент приключват, а, напротив, че „general manager“ на германското дъщерно дружество на Pometon иска указания от генералния директор на жалбоподателя за начина, по който трябва да реагира на неспазването на споразумението от страна на Ervin.

221    От това следва, че Комисията е обосновала надлежно констатациите си относно участието на жалбоподателя в координацията по отношение на отделни клиенти в Германия.

iv)    На италианския пазар

222    Що се отнася до италианския пазар, на първо място, следва да се отбележи, че дори да се приеме за установено, обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал в срещи в Италия, не позволява да се изключи неговата отговорност за втория компонент на картела, при положение че това участие не е било абсолютно необходимо за координиране на цените по отношение на отделни клиенти и че освен това участието на Pometon в такава координация в Италия е достатъчно доказано (вж. т. 182—184 по-горе).

223    Впрочем в писмените си изявления Комисията твърди, че макар кандидатът за освобождаване от глоба да не посочва жалбоподателя сред участниците в конкретни срещи в Италия, той все пак е заявил, че преди 16 май 2007 г. територията на Италия е била поделена между Ervin, Winoa и Pometon.

224    В това отношение Комисията се основава главно на пет писмени доказателства (съображения 75—79 от обжалваното решение).

225    Следователно трябва да се провери дали тези документи представляват надеждни улики, които могат да докажат участието на жалбоподателя във втория компонент на картела.

226    Най-напред, противно на твърденията на жалбоподателя, от вътрешния обмен на електронни писма в MTS от 5 октомври 2005 г. във връзка с клиенти, които това предприятие е загубило на италианския пазар (съображение 75 от обжалваното решение), и в които се посочва, че няма „проблеми с Pometon и Ervin“, е видно, че Pometon, Winoa и Ervin са споменати в тях — за разлика от други цитирани конкуренти, които не са участници в картела — като „приятели“, от които „е абсолютно неприемливо“ да се губят клиенти, без да се реагира. Така в тези електронни писма се предвижда или да се проведат разговори с трите посочени предприятия, или да им се изпрати „докладна записка“, в която да бъдат изложени някои критики срещу тях, като се споменат и разговорите, проведени по време на последното пътуване в Италия на получателя на едно от тези електронни писма. Впрочем от тези електронни писма следва, че MTS подозира, че по-скоро Winoa не е спазило споразумението, а не Pometon или Ervin, тъй като посочва: „[Winoa], ясно е; с Pometon или Er[v]in няма проблем“.

227    По-нататък, във вътрешното електронно писмо на Ervin от 20 март 2007 г. във връзка с клиента Zanardi (съображение 76 от обжалваното решение) се посочва изрично, че през предходния месец „Pometon е привлякло този клиент“, за когото е било уговорено, че ще бъде за Ervin. Освен това в електронното писмо се изказва предположението, че Pometon се връща към уговорената линия, след разговор с предприятието Ervin. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателя, това електронно писмо не показва, че отношенията между Pometon и Ervin са силно конкурентни, а по-скоро че участниците в картела са проследявали внимателно спазването на споразумението относно разпределянето на клиенти.

228    Това проследяване се потвърждава и от вътрешното електронно писмо на Ervin от 19 април 2007 г. (съображения 52 и 77 от обжалваното решение), макар от него да не произтича изрично съществуването на споразумение за координиране на цените. Авторът на електронното писмо излага намерението си да разговаря за определени клиенти с представители на Winoa и Pometon на срещата в Милано, предвидена за 16 и 17 май 2007 г.

229    Що се отнася до вътрешното електронно писмо на Winoa от 26 април 2007 г. (съображение 78 от обжалваното решение) — в което се описва среща с MTS от същия ден, на която участвалият в нея служител на Winoa е поискал от MTS да не атакува Pometon —то показва, че Winoa е поискало спазване на споразумението, включително по отношение на Pometon. Действително, както твърди жалбоподателят, Winoa се е готвело да изкупи дейността на Pometon в сектора на стоманените абразиви двадесет дни по-късно и поради това е имало интерес то да запази своите клиенти. Според данните от преписката обаче MTS изглежда не е било запознато с проекта за придобиване (вж. т. 302 по-долу). Следователно фактът, че MTS съгласува с Winoa ценово ограничение на конкуренцията по отношение на Pometon, представлява улика за наличието на антиконкурентно споразумение между тези три предприятия.

230    На последно място, що се отнася до електронните писма от 27 и 28 май 2008 г., разменени между служител на MTS и служителя на Pometon Abrasives, г‑н T., който е бил търговски директор („Commercial Director Industry“) на жалбоподателя до 16 май 2007 г. (съображение 79 от обжалваното решение; вж. също т. 207 по-горе), жалбоподателят несъмнено отбелязва основателно (вж. т. 170 по-горе), че по принцип изобщо не го засяга твърдението на този служител, че политиката на Pometon Abrasives и групата Winoa (от която това дружество е част) не е била насочена към намаляване на цените, а към тяхното увеличаване.

231    В този обмен на електронни писма обаче се говори изрично за прилагането на споразумението по отношение на някои италиански или германски клиенти, и то от няколко години, тоест още преди жалбоподателят да напусне пазара. В първото електронно писмо от 27 май 2008 г. MTS всъщност упреква Pometon Abrasives, че не е спазило споразумението по отношение на германски клиент, дъщерно дружество на италианското дружество Riva Fire SpA, чието предприятие в Италия „от години се снабдява от Pometon“. Освен това в електронните писма от 28 май 2008 г. се говори и за доставките за други италиански или германски клиенти.

232    В този контекст Комисията се позовава на откъс от едно от тези електронни писма на г‑н T., в който последният твърди, че винаги е защитавал клиентите на MTS в Германия, докато е бил на работа в Pometon, като посочва: „[п]рез изминалите години винаги съм защитавал Вашия клиент в Германия, въпреки че дружеството майка в Италия редовно искаше от мен да доставям за завода в Германия […] знаете, че винаги съм спазвал стриктно нашите споразумения“. В отговор на тази констатация MTS посочва в няколко електронни писма, също от 28 май 2008 г.: „Винаги сме защитавали „Pom…“; „от години се опитваме да защитаваме Pom […]“; „споразумението винаги е било, че конкуренцията е позволена, но не и относно цените!“.

233    Предвид високото ниво на отговорност на г‑н T., докато е бил търговски директор на жалбоподателя, съдържанието на тези електронни писма удостоверява надлежно, че политиката на въздържане от ценова конкуренция на Pometon Abrasives се явява продължение на тази на Pometon, което потвърждава, че последното вече е участвало в координацията по отношение на отделни клиенти в Италия и Германия. В този контекст обстоятелството, че в рамките на Pometon е било възможно да има резерви — както изглежда показва споменатото електронно писмо на г‑н T. — не може да освободи дружеството от отговорност.

234    Следователно доводите на жалбоподателя, с които се оспорва стойността на доказателствата за участието му в координацията по отношение на някои отделни клиенти в Италия, трябва да се отхвърлят.

v)      Заключение относно доказателствата за участието на жалбоподателя във втория компонент на картела

235    Разглеждането на писмените доказателства, посочени в обжалваното решение (вж. т. 187—233 по-горе), показва, че Комисията се е основала на съвкупност от достатъчно сериозни, подробни, точни и съвпадащи доказателства, за да констатира участието на жалбоподателя в координацията по отношение на отделни клиенти в посочените пет държави членки (Белгия, Германия, Испания, Франция и Италия).

4.      По третата част от второто основание, с която се твърди, че жалбоподателят не е участвал в единно продължено нарушение

1)      Доводи на страните

236    На първо място, жалбоподателят оспорва преценката на Комисията в съображения 105—109 от обжалваното решение, че заедно с четири други предприятия е участвал в единно продължено нарушение, съставено от двата компонента на картела.

237    Той изтъква, че противно на твърденията на Комисията в съображение 109 от обжалваното решение, обстоятелството, че Pometon „е поддържало контакти с различни участници в нарушението“, по никакъв начин не позволява да се заключи, че „то е можело разумно да предвиди всички дейности, планирани и прилагани от другите участници в нарушението“. Всъщност нищо не доказвало, че в резултат от ограничените си и почти изключително двустранни контакти Pometon е знаело за съществуването на твърдяното единно продължено нарушение. Следователно Комисията не изпълнила изискванията във връзка с тежестта на доказване.

238    На второ място, жалбоподателят оспорва, че е участвал в координация по отношение на отделни клиенти в цялото ЕИП.

239    Най-напред, той поддържа, че Комисията не е доказала такова участие. В това отношение той посочва, че е продавал стоманени абразиви в 21 страни от ЕИП. В съображение 60 от обжалваното решение обаче Комисията му вменила участие във втория компонент на картела само в пет държави (Белгия, Германия, Испания, Франция и Италия), което потвърждавало пълната липса на доказателства относно участието му в общо сътрудничество, обхващащо цялото ЕИП.

240    Впрочем в споменатото съображение 60 от обжалваното решение Комисията препращала към съображение 37 от решението за споразумение именно за да обоснове твърдението си, че „[с]поразуменията по отношение на отделни клиенти са обхващали цялото ЕИП“, без обаче да докаже, че жалбоподателят е знаел за географския обхват на тези споразумения.

241    По-нататък, жалбоподателят оспорва твърдението на Комисията в съображения 133 и 134 от обжалваното решение, че той не е можел да не знае, че вторият компонент на картела обхваща цялото ЕИП. Съобщенията между жалбоподателя и Pometon Deutschland, на които се позовава Комисията, били лишени от релевантност, тъй като датирали от година преди началото на твърдения картел. В допълнение, жалбоподателят твърди, че тези два документи показват, че Pometon е отхвърлило всякакви искания за среща от страна на MTS.

242    Комисията оспорва тези доводи.

2)      Съображения на Общия съд

1)      Съдебната практика относно понятието за единно продължено нарушение

243    Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на член 101 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължително поведение дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължително поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия на съответните предприятия се вписват в един „общ план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика).

244    Всъщност предприятието може да е участвало пряко само в част от антиконкурентните действия, съставляващи това единно продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела противоправни действия в изпълнение на същите цели или да е могло разумно да ги предвиди и да е било готово да понесе свързания с тях риск, но и евентуалните произтичащи от тях ползи. В този случай Комисията е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни действия, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 43; вж. също решение от 26 януари 2017 г., Duravit и др./Комисия, C‑609/13 P, EU:C:2017:46, т. 119 и цитираната съдебна практика).

245    От това следва, най-напред, че за да установи наличието на единно нарушение, Комисията трябва да докаже, че съответните споразумения или съгласувани практики, макар да се отнасят до различни стоки, услуги или територии, са част от общ план, който се изпълнява съзнателно от съответните предприятия за постигането на единна антиконкурентна цел (решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 168).

246    Следователно отношенията на взаимно допълване между споразуменията или съгласуваните практики са обективни белези за наличието на общ план. Такива отношения са налице, когато посочените споразумения или практики са предназначени да противостоят на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията и посредством взаимодействие допринасят за постигане на единна антиконкурентна цел (вж. решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 169).

247    При всички положения Комисията е длъжна да разгледа всички фактически елементи, които могат да установят или оспорят наличието на общ план (решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 169; в този смисъл вж. също решение от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 92 и цитираната съдебна практика). За тази цел тя трябва да вземе предвид по-специално периода на прилагане, съдържанието, включително използваните методи, и съответно целта на различните действия (решение от 23 януари 2014 г., Gigaset/Комисия, T‑395/09, непубликувано, EU:T:2014:23, т. 103). Освен това фактът, че едни и същи лица са участвали във всички антиконкурентни действия, показва взаимното допълване на последните (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 197).

248    По-нататък, що се отнася до елемента на умисъл, който позволява да се установи участието на дадено предприятие в единно продължено нарушение, трябва да се припомни, че наличието на подобно нарушение не означава непременно, че на предприятие, което участва в едно или няколко от неговите тайни действия, може да бъде вменена отговорност за цялото нарушение. Освен това Комисията трябва да докаже преди всичко че това предприятие познава всички антиконкурентни действия, изпълнявани в рамките на ЕИП от другите предприятия, участващи в картела, или във всеки случай че е можело разумно да предвиди такова поведение. Това означава, че само идентичността в предмета на споразумение, в което участва едно предприятие, и на глобален картел не е достатъчна, за да се вмени на това предприятие отговорност за участието в целия картел. Всъщност член 101 ДФЕС се прилага само ако има съгласуване на волята на съответните страни (вж. в този смисъл решения от 10 октомври 2014 г., Soliver/Комисия, T‑68/09, EU:T:2014:867, т. 62 и от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 172).

249    Следователно Комисията трябва да установи, че предприятието, което е участвало в нарушение със собствените си действия, все пак е имало намерение да се присъедини посредством тези действия към целите, преследвани от всички участници, и че то е знаело за предвижданите или извършените от другите предприятия противоправни действия в преследване на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди, поради което е било готово да приеме риска от това участие в очакване евентуално да получи значителна, макар и незаконна, изгода от него (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42).

2)      Участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение, включващо двата компонента на картела

250    В случая жалбоподателят не оспорва квалификацията на нарушението като единно и продължено нарушение, възприета в съображения 105 и 106 от обжалваното решение по отношение на двата компонента на картела.

251    Жалбоподателят обаче оспорва участието си в такова нарушение, като твърди, че Комисията не е доказала, че той е знаел за всички противоправни действия за постигането на целите, преследвани от другите участници, и че е възнамерявал да се присъедини към тях.

252    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети. Всъщност, за да установи участието на дадено предприятие в единно продължено нарушение, Комисията не трябва да доказва, че това предприятие е било непосредствено запознато с всяко фактическо действие, планирано или изпълнено от другите предприятия, които са участвали в същото нарушение. Достатъчно е, както потвърждава цитираната в точки 248 и 249 по-горе съдебна практика, тя да докаже, че въпросното предприятие е могло разумно да предвиди тези действия и че е било готово да приеме както предимствата, така и рисковете, свързани с него (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2014 г., Gigaset/Комисия, T‑395/09, непубликувано, EU:T:2014:23, т. 117).

253    Всички разгледани в рамките на второто основание доказателства обаче показват, че чрез тайното си поведение жалбоподателят умишлено е допринесъл за осъществяването на цялостния план, посочен в точка 250 по-горе, насочен именно към ограничаване на ценовата конкуренция.

254    Всъщност, първо, жалбоподателят е в основата на споразумението относно системата за изчисляване на надценката за скрап, която впрочем е замислена по такъв начин, че да се прилага автоматично в цялото ЕИП, и е допринесъл активно за прилагането на тази система (вж. т. 129 и 130 по-горе).

255    Второ, що се отнася до координацията по отношение на отделни клиенти, следва да се припомни, че Комисията е доказала, че Pometon е участвало в антиконкурентните контакти, насочени към осъществяването на такава координация (вж. т. 235 по-горе). Поради това сравнително слабото участие на това предприятие в многостранните срещи и останалите контакти с цел обсъждане или проучване, заедно с другите засегнати предприятия, на антиконкурентните действия, които са част от картела в неговата цялост, не може да се тълкува в смисъл, че то не е могло да знае или да предвиди какви ще бъдат антиконкурентните действия на другите участници в картела и че не е участвало в тях.

256    Трето, двата компонента на картела са преследвали една и съща цел за ограничаване на конкуренцията чрез цените, отнасяли са се до едни и същи стоки и са били прилагани от едни и същи предприятия, впрочем по инициатива на едни и същи водещи участници. В това отношение от писмените доказателства е видно, че основните ръководители на Pometon, и по-специално неговият генерален директор, са участвали пряко в двата компонента на картела и по време на тайните контакти във връзка с това споразумение жалбоподателят обикновено е бил представляван от едни и същи ръководни лица. В контекста на настоящия спор това обстоятелство впрочем потвърждава не само взаимното допълване на тези два компонента, но също така волята на жалбоподателя да допринесе за всички действия, насочени към прилагането на тези два компонента (вж. в този смисъл решение от 17 май 2013 г., Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, T‑147/09 и T‑148/09, EU:T:2013:259, т. 60).

257    От това следва, че Комисията основателно е стигнала до извода, че жалбоподателят е знаел за неправомерните действия на другите участници в картела или е могъл разумно да ги предвиди и е бил готов да поеме свързания с тях риск.

3)      Участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение, което обхваща цялото ЕИП

258    Жалбоподателят не оспорва наличието на единно продължено нарушение в рамките на ЕИП, а своята отговорност за нарушение с такъв географски обхват.

259    В съображение 60 от обжалваното решение Комисията определя географския обхват на картела чрез препращане към съображение 37 от решението за споразумение, което гласи: „Географският обхват на спорното поведение, по отношение на петте страни, обхваща цялата територия на ЕИП за целия период[, разглеждан в настоящото решение]“.

260    Трябва да се посочи обаче, че съгласно съдебната практика (вж. т. 245 по-горе) в случай на единно нарушение обстоятелството, че дадено предприятие е участвало фактически в картела само в ограничена част от територията на ЕИП, не може да изключи неговата отговорност за този картел като антиконкурентна практика, обхващаща цялата територия на ЕИП.

261    За да установи обаче, че жалбоподателят е участвал в единно продължено нарушение, което обхваща цялото ЕИП, задача на Комисията е да докаже, съгласно съдебната практика (вж. т. 248 и 249 по-горе), че Pometon е знаело за географския обхват на координацията по отношение на отделни клиенти или че е можело разумно да я предвиди и е било готово да приеме свързания с нея риск.

262    Противно на твърденията на жалбоподателя (вж. т. 241 по-горе), доказателствата, посочени в обжалваното решение, свидетелстват, че неговите ръководители са съзнавали напълно общия географски обхват на координацията по отношение на отделни клиенти.

263    Всъщност, на първо място, в отговора си от 7 октомври 2002 г. на факс от „general manager“ на Pometon Deutschland относно оплаквания на MTS, свързани с намаленията на цените, прилагани от жалбоподателя по отношение на клиенти в Германия (съображение 133 от обжалваното решение), генералният директор на последния подчертава по-специално, че заплахите от репресивни мерки обикновено са „световни“. Въпреки че този документ предшества периода на нарушението, той е улика, че според ръководителите на Pometon координацията по отношение на отделни клиенти е имала общ географски обхват. Противно на твърденията на жалбоподателя, съгласно съдебната практика (вж. т. 113 по-горе) тази улика може да се вземе предвид заедно с други доказателства по-специално когато следва да се прецени географският обхват на картела. Освен това тези две електронни писма не показват никакъв отказ на Pometon да проведе среща с MTS, а по-скоро желание за протакане.

264    На второ място, в електронното писмо от 21 ноември 2003 г., което се отнася по-специално до координацията по отношение на отделни клиенти в Белгия (вж. съображения 62 и 134 от обжалваното решение и точка 199 по-горе), Winoa предлага на генералния директор на жалбоподателя да обсъдят различните възможности по отношение на клиенти в „скандинавските страни и [в] страните от Източна Европа“.

265    Ето защо, макар жалбоподателят да не е присъствал на пазарите на цялата територия на ЕИП и неговото участие в координацията по отношение на отделни клиенти да е доказана само в пет държави членки, той неизбежно е знаел, че вторият компонент на картела е обхващал цялата тази територия.

266    От гореизложеното следва, че Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят е съзнавал напълно не само съществените характеристики на картела (вж. т. 257 по-горе), но и неговия географски обхват, и следователно е имал намерение да участва в разглежданото единно продължено нарушение.

267    От това следва, че Комисията е достигнала до правилен извод относно отговорността на жалбоподателя в това нарушение, без да се засяга преценката на продължителността на неговото участие в същото това нарушение в рамките на четвъртото основание, нито на тежестта на индивидуалната му отговорност при разглеждане на искането за изменение на размера на наложената му глоба в съответствие с принципа на индивидуализация на наказанието.

268    Следователно второто основание трябва да се отхвърли в неговите три части.

3.      По третото основание, с което се твърди нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като Комисията е приела, че картелът представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта

1.      Доводи на страните

269    На първо място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е приела, че разглежданият картел е имал за цел да ограничи конкуренцията. В това отношение обжалваното решение (съображения 142—148) било опорочено от явни грешки в преценката, от липса на разследване и очевидна липса на логика. Жалбоподателят упреква Комисията по-специално че не е извършила дори повърхностен анализ на засегнатия от картела пазар и че не е взела предвид, в съответствие с изискванията на съдебната практика (вж. т. 277 по-долу), естеството на засегнатите стоки, както и реалните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар.

270    На второ място, жалбоподателят изтъква, че Комисията не е доказала и наличието на ограничително въздействие върху конкуренцията. Тя се ограничила с твърдението, впрочем недоказано, че „видно от фактите, описани в точка 4.2.1.3 [относно формулата за изчисляване на надценката за скрап], антиконкурентното споразумение е било изпълнено“ (съображение 148 от обжалваното решение).

271    От своя страна Комисията изтъква, че координирането между конкуренти, в което Pometon е участвало, е имало за цел хоризонтално фиксиране на цените, както било видно от обстоятелствата, описани в съображения 145, 146 и 148 от обжалваното решение. В това отношение тя уточнява, че е идентифицирала и описала в достатъчна степен съответния пазар и действащите на него лица (т. 2 от обжалваното решение), че до голяма степен е изяснила укоримото поведение на жалбоподателя и че е подчертала въздействието на това поведение върху продажната цена на стоманените абразиви (точка 5.2.4 от обжалваното решение).

272    Следователно Комисията счита, че без да допуска явна грешка в преценката, е стигнала до извода, че картелът е ограничителен с оглед на целта, без да се налага подробен анализ на съответния пазар.

2.      Съображения на Общия съд

273    Следва да се припомни, че за да попада в обхвата на забраната по член 101 ДФЕС, съответното споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика трябва да има „за своя цел или резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

274    Съгласно съдебната практика понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ трябва да се тълкува ограничително и може да се прилага единствено по отношение на определени форми на съгласуване между предприятията, които могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решение от 27 април 2017 г., FSL и др./Комисия, C‑469/15 P, EU:C:2017:308, т. 103).

275    Основният правен критерий, за да се определи дали дадено споразумение ограничава конкуренцията „с оглед на целта“ си, е констатацията, че такова споразумение е само по себе си достатъчно вредно за конкуренцията, така че не е необходимо да се установява какъв е неговият резултат (решение от 27 април 2017 г., FSL и др./Комисия, C‑469/15 P, EU:C:2017:308, т. 104; в този смисъл вж. също решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49 и 57).

276    За да се прецени дали дадено споразумение е достатъчно вредно, за да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101 ДФЕС, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, преследваните с него цели, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 27 и от 27 април 2017 г., FSL и др./Комисия, C‑469/15 P, EU:C:2017:308, т. 105).

277    Действително от съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят (вж. т. 269 по-горе), е видно, че при определени обстоятелства, за да се определи дали дадено споразумение има за цел да ограничи конкуренцията, трябва да се анализират естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (вж. в този смисъл решения от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 36, от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53 и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 21). Такъв по принцип е случаят, когато споразумението се отличава с характеристики, които го правят нетипично или сложно (заключение на генералния адвокат Wathelet по дело Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2015:427, т. 90 и 91).

278    Същевременно е безспорно, че по принцип е възможно някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално определяне на цените от картелите, да се разглеждат като действия, които могат да имат отрицателни последици по отношение на цената, количеството или качеството на стоките и услугите, поради което може да се приеме, че за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС не е необходимо да се доказват техните конкретни последици за пазара. Освен това опитът показва, че подобни действия водят поначало до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51, от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 19 и от 15 декември 2016 г., Philips и Philips France/Комисия, T‑762/14, непубликувано, EU:T:2016:738, т. 56).

279    За подобни споразумения, които представляват изключително тежки нарушения на конкуренцията, анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписва практиката, може следователно да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта (вж. решение от 27 април 2017 г., FSL и др./Комисия, C‑469/15 P, EU:C:2017:308, т. 107 и цитираната съдебна практика).

280    В случая, на първо място, жалбоподателят упреква Комисията в това, че е приела, че разглежданият картел представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта, без да разглежда нито естеството на засегнатите стоки, нито реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (вж. т. 269 по-горе).

281    Това оплакване обаче не може да бъде прието. Всъщност в съответствие с цитирана в точки 278 и 279 по-горе съдебна практика и предвид присъщите характеристики на разглеждания хоризонтален картел, който се отнася до определяне на цените и поради това представлява особено тежко нарушение на конкуренцията, Комисията е могла да извърши подходящ анализ на икономическия и правен контекст, в който се вписва това споразумение, без да е необходимо да разглежда подробно естеството на засегнатите продукти, както и условията на функциониране и структурата на съответните пазари. По отношение на предмета на нарушението и неговата тежест тези аспекти действително стават второстепенни.

282    Следователно в съображение 142 от обжалваното решение Комисията правилно е стигнала до извода, че нарушението ограничава конкуренцията с оглед на целта, тъй като жалбоподателят е участвал в антиконкурентни хоризонтални споразумения, които са част от един общ план, чиято единствена цел е да влияе върху цените посредством, от една страна, въвеждането на надценката за скрап, и от друга страна, координирането на цените по отношение на отделни клиенти.

283    Що се отнася по-специално до първия компонент на картела, в съображение 143 от обжалваното решение Комисията пояснява, че участниците в разглежданото нарушение са съгласували своето поведение, за да премахнат всяка несигурност между тях относно съществен елемент от цената, тъй като металният скрап представлява между 25 % и 45 % от производствените разходи на стоманените абразиви, а пазарът на метален скрап се характеризира с големи колебания на изкупните цени, както и със значителни различия в цените между някои държави — членки на Съюза.

284    Освен това следва да се отбележи, че както в хода на административното производство, така и в писмените си изявления пред Общия съд жалбоподателят не е посочил нито един конкретен довод и дори не твърди, че посоченият картел се отличава с особена сложност или някои специфични характеристики, които да изискват извършването на по-задълбочен анализ на икономическия и правен контекст, за да се определи съгласно съдебната практика, цитирана в точка 277 по-горе, дали такъв картел е сред споразуменията, които поради самото им естество могат да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на конкуренцията.

285    При това положение следва да се констатира, че Комисията не е допуснала никаква грешка в преценката, като е приела, че разглежданият картел сам по себе си е достатъчно вреден за конкуренцията, тъй като е имал за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията посредством цените в ущърб на потребителите.

286    От това следва, че оплакването, изведено от липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не може да бъде прието.

287    С оглед на изложените съображения второто оплакване на жалбоподателя, с което се твърди, че не са налице доказателства за съществуването на антиконкурентно въздействие (вж. т. 270 по-горе), няма как да не се счита за неприложимо. Всъщност предвид антиконкурентната цел на картела анализът на последиците му във всички случаи не може да окаже никакво влияние върху констатацията за наличие на нарушение.

288    Следователно третото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

4.      По четвъртото основание, свързано с продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението и с погасителната давност

1.      Доводи на страните

289    При условията на евентуалност жалбоподателят оспорва продължителността на участието си в картела. Комисията не била представила никакви доказателства, че това участие е продължило до 16 май 2007 г., датата на провеждане на срещата в Милано, която според Комисията представлява „последният контакт между Pometon и другите участници в нарушението по повод на надценката за скрап“ (съображения 55 и 163 от обжалваното решение).

290    Жалбоподателят твърди по същество, че на 16 май 2007 г. не е била проведена никаква „незаконна“ среща, в която той да е участвал. Във второто изявление на кандидата за освобождаване от глоба се споменавала една-единствена среща в Милано на 17 май 2007 г. и тази дата се потвърждавала от две вътрешни електронни писма на Ervin от 17 май 2007 г., които отразявали съдържанието на тази среща.

291    При всички положения участието на жалбоподателя в тази среща от 16 май 2007 г. въобще не било правдоподобно, тъй като той нямал никакъв интерес да се среща с конкурентите си, за да обсъжда по-нататъшното прилагане на картела във връзка с надценката за скрап в деня на самото подписване на акта за прехвърляне на дейността относно стоманените абразиви. В това отношение доводите на Комисията, че е твърде вероятно такава среща да се е провела, че актът за прехвърляне е бил съставен същия ден в кантората на нотариус, намираща се в близост до мястото на срещата, и че Ervin не е било уведомено, всъщност водели до възлагане на жалбоподателя на тежестта да докаже липсата на такава среща, което в крайна сметка представлявало probatio diabolica.

292    Накрая, според жалбоподателя поради липсата на доказателства краят на нарушението съвпадал, поне що се отнася до него, с последните тайни контакти, за които се твърди, че могат да се вменят в отговорност на Pometon, тоест със срещата от 9 юни 2005 г. или най-късно с електронното писмо от 18 ноември 2005 г. (вж. т. 153, 154 и 215 по-горе).

293    От това жалбоподателят заключава, че на този етап, тъй като са изтекли повече от пет години между края на участието му в картела, а именно 9 юни 2005 г., и уведомлението от 15 юни 2015 г., с което се прекъсва погасителната давност, правомощието за налагане на глоба на Комисията било погасено в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

2.      Съображения на Общия съд

294    Преди всичко трябва да се провери дали Комисията е доказала надлежно продължителността на участието на жалбоподателя в разглеждания картел (вж. в този смисъл решение от 24 март 2011 г., Viega/Комисия, T‑375/06, непубликувано, EU:T:2011:106, т. 36).

295    При липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на участието на дадено предприятие в продължено нарушение, Комисията е длъжна да представи достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че това нарушение е продължило без прекъсване между две конкретни дати (решение от 19 май 2010 г., IMI и др./Комисия, T‑18/05, EU:T:2010:202, т. 88).

296    В случая, на първо място, анализът на Общия съд във връзка с второто основание показва, че Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят е участвал в определен брой срещи и други тайни контакти, които са се състояли поне между 3 август 2003 г. — датата на споразумението за надценката за скрап (вж. т. 129 по-горе), и обмена на електронни писма от 16 до 18 ноември 2005 г. между Würth и Pometon (вж. т. 153 по-горе).

297    Освен това тази институция е доказала също, че жалбоподателят е участвал в подготовката на срещата в Милано, предвидена за 16 и 17 май 2007 г.

298    Наистина, що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е участвал в срещата в Милано, следва да се посочи, че той с основание отбелязва, че Комисията размества тежестта на доказване, като се ограничава до твърдението, че е твърде вероятно първата среща — в която жалбоподателят е участвал — да се е състояла на 16 май 2007 г. с цел обсъждане на по-нататъшното прилагане на картела и е била последвана от втора среща на 17 май 2007 г.

299    В тази връзка близостта между мястото на срещата и нотариалната кантора, в която е изготвен актът за прехвърляне на Winoa на дейността на Pometon в сектора на стоманените абразиви на 16 май 2007 г., на която се позовава Комисията, не би могла да представлява достатъчно сериозна и надеждна улика за провеждането на антиконкурентна среща същия ден. За сметка на това във второто изявление на кандидата за освобождаване от глоба се споменава една среща в Милано на 17 май 2007 г. Нищо обаче не дава основание да се предположи, че жалбоподателят е участвал в антиконкурентна среща предишния ден.

300    Независимо обаче дали жалбоподателят е присъствал или не на подобна среща, проведена на 16 май 2007 г., участието му в картела, преди да прехвърли дейността си в сектора на стоманените абразиви на Winoa на 16 май 2007 г., се подкрепя в обжалваното решение от съвкупност от достатъчно конкретни, сериозни и съвпадащи улики, позволяващи да се установи, че Pometon е участвало пряко в разглежданото единно продължено нарушение в периода преди прехвърлянето.

301    По-конкретно, от вътрешното електронно писмо на Ervin от 20 март 2007 г. — споменато в съображение 52 от обжалваното решение, което не е оспорено от жалбоподателя и в което се посочва, че представителите на Winoa и Pometon са поискали авторът на това писмо да присъства на среща, която трябва да се проведе в Милано на 16 и 17 май 2007 г., за да обсъдят прилагането на формулата за изчисляване на надценка за скрап (вж. т. 155 по-горе) — е видно че Pometon е взело дейно участие в организацията и подготвянето на програмата за тази среща.

302    Освен това фактът, че участието на Pometon в тази среща не е породило никакво съмнение у другите участници, се потвърждава и от вътрешното електронно писмо на Ervin от 19 април 2007 г. (вж. т. 228 по-горе). Впрочем вътрешното електронно писмо на Ervin от 17 май 2007 г. (съображение 55 от обжалваното решение) изглежда показва, че другите участници в картела не са били уведомени, преди срещата в Милано, за прехвърлянето на съответната част от дейността на Pometon на Winoa. Всъщност от това електронно писмо е видно, че неговият автор, служител на Ervin, който присъства на срещата от 17 май 2007 г., е бил изненадан от резервирания подход на г‑н B. по време на тази среща, който е един от представителите на жалбоподателя, преди да бъде нает от Winoa след посоченото прехвърляне на 16 май 2007 г.

303    Накрая, съдържанието на вътрешните електронни писма на Ervin от 20 март и от 19 април 2007 г. (вж. т. 227 и 228 по-горе) и това на Winoa от 26 април 2007 г. (вж. т. 229 по-горе) доказва, че най-малко в продължение на два месеца, преди да напусне пазара на стоманените абразиви, Pometon не само е играло активна роля в първия компонент на картела, но е участвало и във втория му компонент.

304    На второ място, тъй като по този начин Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят е участвал пряко в тайни контакти, свързани с двата компонента на картела между 3 октомври 2003 г. и 18 ноември 2005 г. (вж. т. 296 по-горе), както и през двата месеца, преди да напусне пазара на 16 май 2007 г. (вж. т. 297—303 по-горе), трябва да се провери дали липсата на доказателства за антиконкурентни контакти за период от около шестнадесет месеца, от 18 ноември 2005 г. до март 2007 г., показва, че жалбоподателят действително е прекъснал участието си в картела през този период, както твърди той (вж. т. 292 по-горе), след което е възобновил участието си в същото нарушение и е участвал в него няколко месеца, преди да напусне пазара на стоманените абразиви (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Philip Morris/Комисия, T‑18/15, непубликувано, EU:T:2016:487, т. 97).

305    Въпросът дали периодът между две противоправни прояви е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване на нарушението, трябва да бъде преценяван с оглед на дейността на въпросния картел (решение от 19 май 2010 г., MI и др./Комисия, T‑18/05, EU:T:2010:202, т. 89; в този смисъл вж. също решение от 24 март 2011 г., Tomkins/Комисия, T‑382/06, EU:T:2011:112, т. 51).

306    По-специално, именно в този контекст и въз основа на обща оценка на всички налични улики следва да се прецени конкретно дали този период е бил достатъчно дълъг, за да позволи на другите участници в картела да разберат намерението на съответното предприятие да прекрати участието си, като това разбиране е решаващо, за да се установи дали това предприятие е възнамерявало да се разграничи от незаконното споразумение (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 62 и 63).

307    В това отношение следва да се припомни, че мълчаливото одобрение на дадена незаконосъобразна дейност без открито разграничаване от нейното съдържание или съобщаването ѝ на компетентните административни органи насърчава продължаването на нарушението и пречи на разкриването му. Това съучастие съставлява пасивно участие в нарушението и следователно може да ангажира отговорността на предприятието в рамките на единно споразумение. Освен това обстоятелството, че предприятието не прилага резултатите от среща с антиконкурентна цел, не може да изключи неговата отговорност за участието му в картел, освен ако то се е разграничило публично от неговото съдържание (вж. решение от 26 януари 2017 г., Duravit и др./Комисия, C‑609/13 P, EU:C:2017:46, т. 136 и цитираната съдебна практика).

308    В случая предвид особеностите на разглеждания картел отсъствието на тайни контакти между жалбоподателя и другите участници в картела, дори през посочения по-горе период от близо шестнадесет месеца, не позволява да се приеме, че той е прекъснал участието си в картела. Всъщност този картел се характеризира, от една страна, с автоматично прилагане на надценката за скрап (вж. т. 147 по-горе), и от друга страна, с тесни връзки между двата компонента на картела (вж. т. 228, 256 и 303 по-горе), както и с липсата, извън германския пазар, на структурирана организация на контакти между участниците за осъществяването на координация по отношение на отделни клиенти, като еднократни контакти се провеждат само в случай на несъгласие (вж. т. 222 по-горе).

309    В рамките на такова единно продължено нарушение жалбоподателят не се позовава на нито един елемент, който позволява да се приеме, че тайните контакти все пак са били необходими, за да продължи участието си в картела без прекъсване в периода между 9 юни 2005 г. и март 2007 г. По-специално, той не се позовава на никакво обстоятелство, което е засегнало функционирането на картела, очертано от доказателствата, представени от Комисията, и което е изисквало осъществяване през този период на контакти с другите участници в картела, за да бъде подновен (вж. в този смисъл решение от 17 май 2013 г., Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, T‑147/09 и T‑148/09, EU:T:2013:259, т. 65).

310    Така предвид характеристиките на този картел (вж. т. 308 по-горе) евентуалната липса на участие на жалбоподателя в срещи или други тайни контакти през посочения по-горе период от шестнадесет месеца не може да се тълкува от останалите участници в картела като разграничаване от картела, още повече че Pometon е било в основата на въвеждането на системата с надценката за скрап и е допринесло активно за нейното прилагане (вж. т. 129 и 130 по-горе).

311    Освен това обстоятелството, че жалбоподателят е играл активна роля в подготовката на срещата в Милано и не е съобщил предварително на останалите участници в картела, че прехвърля на Winoa дейността си в сектора на стоманените абразиви, свидетелства за непрекъснатостта на незаконното поведение на Pometon и на Winoa. Тази приемственост впрочем ясно се потвърждава в електронното писмо на г‑н T. от 28 май 2008 г. (вж. т. 231 по-горе).

312    Поради всички тези причини, въпреки че участието на жалбоподателя в картела не е подкрепено с преки писмени доказателства за целия период на нарушението от 3 октомври 2003 г. до 16 май 2007 г., непрекъснатото му участие личи ясно от общата преценка на всички доказателства, представени от Комисията, които се допълват взаимно и така позволяват да се установи отговорността на жалбоподателя за целия разглеждан период (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 55).

313    Ето защо, при положение че няма никаква улика за разграничаване на заинтересованото лице от картела, Комисията е доказала надлежно, че Pometon не е прекъсвало участието си в разглежданото единно продължено нарушение, въпреки че за период от около шестнадесет месеца тя не разполага с преки доказателства за тайни контакти (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 481).

314    Така, след като Pometon е участвало в картела до 16 май 2007 г. и след като Комисията е извършила проверки в неговите помещения още през юни 2010 г. и е започнала производството специално срещу него на 16 януари 2013 г. (вж. т. 6 и 7 по-горе), правото на тази институция да му наложи глоба не е било погасено по давност към датата на приемане на обжалваното решение, направено в законоустановения срок, предвиден в член 25 от Регламент № 1/2003.

315    От това следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

316    Следователно, тъй като Общият съд отхвърли по същество второто, третото и четвъртото основание, целящи да оспорят противоправните действия, вменени на Pometon, и участието му в разглежданото единно продължено нарушение от 3 октомври 2003 г. до 16 май 2007 г., трябва да се отхвърлят първото и второто искане на жалбоподателя, доколкото са насочени към отмяната на член 1 от обжалваното решение (вж. т. 31 по-горе).

5.      По адаптирането на основния размер на глобата съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите

1.      Доводи на страните

317    При условията на последваща евентуалност жалбоподателят иска отмяна или изменение на глобата, като твърди, че нивото на адаптирането на основния размер на глобата по силата на точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите не е достатъчно мотивирано и не е в съответствие с принципите на пропорционалност и на равно третиране.

318    В тази връзка обясненията, дадени от Комисията пред Общия съд, включително таблицата, представена в съдебното заседание, били съвсем нови и не позволявали да се отстрани първоначалната непълнота на мотивите. Освен това представянето на въпросната таблица в съдебното заседание било просрочено и следователно тя била недопустима.

319    Освен това в становището си от 2 юли 2018 г. (вж. т. 29 по-горе) жалбоподателят изтъква неточността на процента на конкретните продажби на Pometon в световен мащаб през 2006 г., включен в посочената по-горе таблица и взет предвид от Комисията при определяне на нивото на адаптирането по отношение на жалбоподателя. Този процент не бил 21 %, а 31 %.

320    От своя страна, Комисията поддържа, че мотивите, изложени в съображения 228 и 229 от обжалваното решение (вж. т. 345 и 346 по-долу), позволяват ясно да се установят критериите, които е приложила, за да изчисли адаптирането на основния размер на глобата. От тези мотиви било видно, че за да определи размер на глобата — пропорционален на индивидуалната отговорност на Pometon с оглед на тежестта и продължителността на участието му в картела в сравнение с тези на останалите четири предприятия, до които се отнася решението за споразумение — както и за да осигури възпиращо действие на глобата, тя е предоставила на жалбоподателя изключително намаление, аналогично на предоставеното на посочените по-горе предприятия.

321    В писмената защита Комисията обяснява, че за да определи нивото на адаптирането по отношение на жалбоподателя, е взела предвид коефициент за намаление от 21 %, който съответства на съотношението между оборота на Pometon от продажбите на абразиви, и общия му оборот през 2006 г. Тя обаче завишила тази ставка, като предоставила на жалбоподателя допълнително намаление от 39 % поради по-малката продължителност на участието на Pometon в картела, относително малкото му значение и факта, че то не е разполагало с много разнообразен набор от стоки. В дупликата Комисията признава, че процентът на конкретните продажби на Pometon в ЕИП през 2006 г. в действителност е бил 23,7 % и твърди, че разликата в сравнение с 21 %, които тя е взела предвид, е била компенсирана от корекцията.

322    В съдебното заседание Комисията уточнява, че се е основала на съотношението между стойността на конкретните продажби в световен мащаб и общия оборот на всяко от засегнатите предприятия — както сочели, накратко, но изчерпателно, съображения 228 и 229 от обжалваното решение — а не на процента на посочените продажби в ЕИП.

323    Що се отнася по-специално до съотношението между конкретните глобални продажби на Pometon, в писменото си становище относно твърдяната от жалбоподателя (вж. т. 319 по-горе) неточност на стойността от 21 %, посочена в тази връзка в представената в съдебното заседание таблица, Комисията твърди със съответни доказателства, че се е основала на цифровите данни, предоставени от жалбоподателя в отговор на исканията ѝ за информация в хода на административното производство.

324    Освен това в съдебното заседание Комисията уточнява също, че за да се осигури равно третиране и за да се поддържа равнопоставеност, е коригирала посочения по-горе процент на конкретните продажби в световен мащаб за всеки от участниците в картела, за да не се поставят в твърде благоприятно положение предприятия, чиито конкретни продажби са оказали особено голямо въздействие върху оборота в световен мащаб. Тази корекция била направена въз основа на следните три критерия, посочени в таблицата, представена в съдебното заседание, която включвала и данните за жалбоподателя.

325    Най-важният критерий бил диверсификацията на продажбите. Така жалбоподателят получил най-голямо допълнително намаление (39 %), основно поради факта, че продажбите му са били много диверсифицирани, докато Ervin, Winoa и MTS, обратно, били санкционирани (съответно с 13 %, 8 % и 4 %) поради концентрацията на техните стокови портфейли (88 % за Ervin, 83 % за Winoa и 94 % за MTS). Останалите два критерия били размерът на предприятието и неговата „ограничена“ или „неограничена“ роля в нарушението.

2.      Съображения на Общия съд

1)      По допустимостта на представената в съдебното заседание таблица и искането за поверителност на Комисията

326    Тъй като жалбоподателят повдига възражение за недопустимост срещу таблицата, представена в съдебното заседание от Комисията, това възражение следва да се разгледа най-напред.

327    В това отношение, на първо място, трябва да се припомни, че съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, „[п]о изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството […], при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано“.

328    В контекста на настоящия спор представянето на посочения документ от Комисията по време на съдебното заседание се вписва в продължението на поставените от Общия съд въпроси и съдържа информация, която е необходима на последния, за да установи и оцени критериите, приложени от тази институция при изчисляването на глобата, наложена на жалбоподателя (вж. т. 366 и 376 по-долу), който впрочем е бил поканен да представи писмено становище по данните, съдържащи се в тази таблица. Следователно представянето на този документ в съдебното заседание изглежда оправдано по смисъла на член 85, параграф 3, от Процедурния правилник.

329    На второ място, трябва да се отхвърли искането за поверителност, направено устно от Комисията в съдебното заседание по отношение на някои данни от горепосочената таблица, което Комисията обосновава единствено с мотива, че когато се е консултирала със засегнатите предприятия по този въпрос, те са счели, че тези данни трябва да останат поверителни.

330    Всъщност според добре установената съдебна практика данните, които са били тайни или поверителни, но датират отпреди пет или повече години, трябва поради изминалото време да се считат по принцип за исторически и за загубили поради това тайния си или поверителен характер, освен ако по изключение страната, която се позовава на такъв характер, не докаже, че въпреки давността им тези данни все още представляват съществени елементи на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица (решение от 14 март 2017 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P, EU:C:2017:205, т. 64).

331    В случая следва да се констатира, че данните, които се съдържат в горепосочената таблица, вече не са поверителни. Най-напред, що се отнася до стойността на конкретните глобални продажби на всеки от адресатите на решението за споразумение през 2009 г., Комисията не изтъква никакъв довод, който да позволи да се приеме, че въпреки техния вече исторически характер, такива данни понастоящем все още представляват съществен елемент от търговското положение на съответните предприятия. По-нататък, различните корекции, които Комисията е направила, за да определи нивото на адаптиране на основния размер на глобите, наложени на тези предприятия, не са свързани по никакъв начин с търговските им политики и не могат поради това си естество да бъдат поверителни. Накрая, останалите данни, посочени в разглежданата таблица, вече са били обявени за неповерителни с определение от 4 май 2018 г., Pometon/Комисия (T‑433/16), посочено в точка 26 по-горе.

332    Следователно, от една страна, представянето на таблицата, макар и със закъснение, трябва да се счете за допустимо, и от друга страна, нищо не оправдава в настоящото решение и спрямо обществеността да се пропуснат определени, съдържащи се в нея данни.

2)      По искането за отмяна на размера на глобата поради нарушение на задължението за мотивиране

333    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията не е мотивирала надлежно адаптирането на основния размер на глобата, което е извършила по силата на точка 37 от Насоките за определяне на глобите.

1)      Предварителни бележки по съдебната практика относно мотивирането на глобите

334    На първо място, трябва да се посочи, че изискванията за мотивиране на глобите, които Комисията е длъжна да спазва в рамките на общо производство или на производство за постигане на споразумение във връзка с картел, са приложими и в случай на хибридно производство дори когато това производство е отложено във времето (вж. по аналогия решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 47).

335    Всъщност, макар производството за постигане на споразумение и общото производство за нарушение да са две отделни производства, особено предвид специфичната цел, която преследват, и двете се уреждат от първоначалното решение за започване на разследване на картела, прието от Комисията на основание член 2 от Регламент № 773/2004 (вж. т. 7 по-горе), и освен това обслужват една и съща цел от общ интерес, а именно да се преустанови съответната антиконкурентна практика в полза на засегнатите потребители на съответния пазар.

336    На второ място, мотивите на решението за налагане на глоба за нарушение на член 101 ДФЕС трябва по-специално да позволяват на предприятията, които са негови адресати, да установят и разберат критериите, въз основа на които Комисията действително е определила глобата, и да проверят дали тези критерии са били приложени в съответствие с принципите на равно третиране и пропорционалност.

337    Въпреки това, специално по отношение на извънредното адаптиране на основния размер на глобата, следва да се припомни, че съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите, „особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай могат да обосноват отклонение от общата методология за определяне на глобите, съдържаща се в насоките“.

338    Следователно, когато Комисията реши да се отклони от общата методология, изложена в Насоките за изчисляване на глобите, мотивите относно размера на такава санкция трябва да бъдат още по-точни, доколкото точка 37 от Насоките се ограничава до общо позоваване на „особеностите на даден случай“, в резултат на което оставя широко право на преценка на Комисията да пристъпи, както в случая, към извънредно адаптиране на основните размери на глобите на засегнатите предприятия (вж. решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 48 и цитираната съдебна практика).

339    Именно при такива обстоятелства задължението за мотивиране на правно обвързващ акт, на което вече съответства закрепеното в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата основно право, придобива в пълна степен собствено правно значение на законово изискване, целящо да осигури защитата на правото на всяко лице на добра администрация от страна на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14).

340    За да определи обаче нивото на извънредното адаптиране на основния размер на глобата, Комисията по принцип е длъжна да прилага едни и същи критерии и един и същ метод за изчисляване по отношение на всички участници в картела и за всеки от тях, при спазване на принципа на равно третиране, да направи оценка на елементите, на които се основава това адаптиране.

341    Следователно в случай на хибридно производство като настоящото задължението за мотивиране на Комисията обхваща всички релевантни елементи, необходими, за да може да се прецени дали предприятието, което е отказало да сключи споразумение, се е намирало в сходно положение с това на своите конкуренти, адресати на решението за споразумение, и дали евентуално равното или неравно третиране на посочените положения е било обективно обосновано (вж. по аналогия решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 49).

342    В случая трябва да се провери дали мотивите на обжалваното решение позволяват да се разберат надлежно методът за изчисляване и критериите, приложени от Комисията при определяне на нивото на адаптиране по отношение на жалбоподателя, и по този начин да се преценят пропорционалността на извънредното адаптиране и неговото съответствие с принципа на равно третиране.

343    Впрочем в това отношение следва да се припомни, че принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 14 май 2014 г., Donau Chemie/Комисия, T‑406/09, EU:T:2014:254, т. 238). Що се отнася до принципа на пропорционалност, той изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (решения от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, EU:T:2011:560, т. 105 и от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 161).

344    От това следва, че при определянето на размера на глобата Комисията не може да провежда дискриминация между страните, които са участвали в същия картел, във връзка с факторите и методите за изчисляване, които не са повлияни от присъщите на производството за постигане на споразумение особености, като прилагането на намаление от 10 % за постигане на споразумение в съответствие с точка 32 от Известието относно производствата за постигане на споразумение (вж. решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 74 и цитираната съдебна практика).

2)      По мотивите на извънредното адаптиране на размера на глобата в обжалваното решение

345    В съображение 228 от обжалваното решение, под заглавие „Адаптиране на коригирания основен размер“, Комисията, най-напред, припомня, че в решението за споразумение (съображение 104) е адаптирала основните размери за всички предприятия, които са изразили съгласие за сключване на споразумение, поради следните причини. Първо, коригираните основни размери са надхвърляли законоустановения праг от 10 % от общия оборот, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Второ, за всяко от тези предприятия „стойността на продажбите на стоките, обхванати от картела“, е представлявала значителна част от общия му оборот. Трето, налице са били разлики по отношение на индивидуално участие в нарушението на всяко от предприятията, които са избрали да сключат споразумение.

346    По-нататък, в съображение 229 от обжалваното решение Комисията установява по същество, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая и на необходимостта да се гарантира спазването на принципа на равно третиране е било подходящо да упражни правото си на преценка и да приложи по отношение на Pometon точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите поради следните причини. Първо, основният размер на глобата, коригирана поради смекчаващи обстоятелства, надхвърлял законоустановения праг от 10 % от общия оборот, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Второ, съществували са някои различия между индивидуалното участие на Pometon в нарушението и това на другите участници в картела. Трето, глобата е трябвало да бъде определена в размер, пропорционален на нарушението, извършено от Pometon, и да е достатъчно възпираща.

347    Така от обжалваното решение е видно, че Комисията е предоставила на жалбоподателя, съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите, специално намаление, както е направила в решението за споразумение по отношение на другите предприятия, участвали в картела, тъй като за Pometon, както и за другите участници в картела, коригираният основен размер на глобата надхвърлял законоустановения таван от 10 % от общия оборот на съответното предприятие.

348    Следователно Комисията е мотивирала ясно прибягването до подобно извънредно адаптиране с необходимостта да се вземе под внимание, в съответствие със съдебната практика, различното ниво на индивидуална отговорност на всяка от страните за участието в картела (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия, T‑211/08, EU:T:2011:289, т. 75).

349    За сметка на това в мотивите на обжалваното решение не се съдържат достатъчно точни сведения относно използвания метод на изчисление и относно критериите за преценка, които са взети предвид, за да се приложи различен процент на намаляване към жалбоподателя и към другите участници в картела в зависимост от отговорността на всяко предприятие. Всъщност в съображение 229 от посоченото решение Комисията основно се позовава най-общо на съществуването на разлики между индивидуалното участие на Pometon и това на другите участници в картела, както и на необходимостта да се определи глоба, която е пропорционална на извършеното от това предприятие нарушение и която е достатъчно възпираща.

350    Единственото конкретно указание, което произтича в това отношение от съображения 228 и 229 от обжалваното решение, се състои в това, че за дружествата, предмет на решението за споразумение, Комисията е споменала сред причините за подобно извънредно адаптиране факта, че стойността на конкретните продажби представлява значителна част от общия оборот на всяко от тях. Обратно, този фактор не е споменат сред причините, обосноваващи предоставеното на жалбоподателя намаляване.

351    Всъщност сам по себе си фактът, че този фактор не е бил споменат във връзка с жалбоподателя, не позволява да се разбере защо има разлика между предоставения му процент на намаление и процентите, от които са се възползвали останалите участници в картела.

352    Всъщност, нито съдържанието на обжалваното решение, нито това на решението за споразумение показват, че Комисията се е основала главно — както е уточнила в съдебното заседание — на съотношението между стойността на конкретните продажби на всяко от засегнатите предприятия в световен мащаб и неговия общ оборот през последната пълна година от участието му в нарушението.

353    В това отношение текстът на съображение 228 от обжалваното решение, в което се посочва, че „стойността на продажбите на стоките, обхванати от картела, представлява голяма част от общия оборот [на адресатите на решението за споразумение]“ (вж. т. 345 по-горе), представлява най-малкото двусмислена формулировка.

354    При липсата на обяснение, подобна формулировка изглежда се отнася, в контекста на обжалваното решение и на решението за споразумение, до стойността на конкретните продажби на всяко от предприятията, адресати на решението за споразумение в рамките на ЕИП, съответстваща на географския обхват на картела. Всъщност в тези решения никъде не се посочва стойността на конкретните продажби на съответните предприятия в световен мащаб, която впрочем не отразява индивидуалното им участие в картела, както е посочено в съображение 229 от обжалваното решение (вж. т. 346 по-горе).

355    Впрочем обстоятелството, на което се позовава Комисията в съдебното заседание, че за да установи съотношение спрямо общия оборот на съответните предприятия, тя е взела предвид, в интерес на последователността, и конкретните им продажби в световен мащаб, а не в ЕИП, по никакъв начин не произтича от обжалваното решение. В това отношение в контекста, описан в точки 353 и 354 по-горе, позоваването в съображение 228 от посоченото решение (вж. т. 345 по-горе) на общия оборот, реализиран от предприятията, адресати на решението за споразумение, не е достатъчно, за да се разбере, че тази институция се е основала на ставката на процента на конкретните продажби в световен план на всяко от тези предприятия.

356    Освен това в дупликата самата Комисия признава, че що се отнася до жалбоподателя, правилният процент е 23,7 %, а не 21 %, което отговаря на съотношението между конкретните продажби на Pometon в ЕИП (съображение 210 от обжалваното решение) и общия му оборот през 2006 г. Едва в съдебното заседание Комисията пояснява, че всъщност се е основала на съотношението между стойността на световно равнище на конкретните продажби на всяко от засегнатите предприятия през последната пълна година от участието му в картела и неговия общ оборот (вж. т. 321 и 322 по-горе).

357    Освен това жалбоподателят отбелязва, също основателно, че мотивите на обжалваното решение не позволяват да се определи методът за изчисляване, използван от Комисията за определяне на нивото на адаптиране, и по този начин да се прецени, с оглед на този метод, дали намалението, което му е предоставено, е в съответствие с принципите на пропорционалност и равно третиране.

358    Всъщност нищо в това решение не позволява да се разбере, че въпреки липсата на посочване на този фактор, при изчисляване на предоставеното на жалбоподателя ниво на адаптиране е било взето предвид съотношението между конкретните продажби и общия оборот на съответното предприятие, за да се осигури пропорционалност на глобата, както уточнява Комисията по време на заседанието (вж. т. 375 по-долу). По-специално, нито от това решение, нито впрочем от решението за споразумение личи, че за всички предприятия, които са участвали в нарушението, Комисията се е основала на това съотношение и го е коригирала, като го е придружила според случая с допълнително намаление или с санкциониране, както тя разясни пред Общия съд.

359    Накрая, от обжалваното решение по никакъв начин не следва, че за да не се поставят в твърде благоприятно положение предприятията, чиито действия са били съгласувани, Комисията е коригирала горепосоченото съотношение въз основа на трите критерия, споменати в таблицата, която е представила в съдебното заседание, свързани с диверсификацията на продажбите на жалбоподателя, „малкото му значение“ и „ограничената му роля“ във втория компонент на картела.

360    Всъщност в съображение 228 от обжалваното решение е посочен само последният критерий, свързан с индивидуалната отговорност на жалбоподателя за нарушението спрямо отговорността на останалите участници в картела. Обратно, никой от другите фактори за преценка, взети предвид от Комисията за определяне на размера на извънредното адаптиране, извършено по отношение на жалбоподателя с цел да се гарантира пропорционалност на наложената му глоба в сравнение с тези, наложени на други предприятия, не се открива в мотивите на посоченото решение.

361    Следователно, от гореизложеното е видно, че съображения 228 и 229 от обжалваното решение не позволяват да се прецени, въз основа на съдържащите с в тях мотиви, дали с оглед на метода за изчисляване и на приложените от Комисията критерии жалбоподателят се е намирал в сходно или в различно положение от другите засегнати предприятия и дали тази институция го е третирала по еднакъв или по различен начин.

362    Тъй като обаче по принцип мотивите трябва да бъдат съобщавани на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение, непълнотата на мотивите на обжалваното решение не може да се поправи с обяснения относно метода на изчисление и критериите, приложени от Комисията в конкретния случай, предоставени от нея в хода на производството пред Общия съд (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 46 и цитираната съдебна практика).

363    С оглед на всички тези съображения следва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на задължението за мотивиране по отношение на процента на извънредното намаление, предоставено на жалбоподателя по силата на точка 37 от Насоките.

364    Поради това следва да се уважи третото искане в частта относно отмяната на размера на глобата и следователно да се отмени член 2 от обжалваното решение.

3)      По искането за изменение на размера на глобата

365    Следва да се отбележи, че независимо от отмяната на член 2 от обжалваното решение поради липса на мотиви, Общият съд не е лишен от правомощието си да упражни пълен съдебен контрол, тъй като жалбоподателят иска и изменение на размера на глобата.

366    Всъщност след обясненията на Комисията в писменото ѝ становище, и в частност с оглед на информацията, получена от таблицата относно адаптирането на съответните основни размери на глобите, направено от Комисията съгласно точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите по отношение на жалбоподателя и на четирите предприятия, адресати на решението за споразумение, Общият съд е в състояние да установи метода за изчисляване и критериите, приложени от тази институция както в обжалваното решение, така и в решението за споразумение и следователно, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, да прецени тяхната целесъобразност (вж. т. 376 и 377 по-долу).

367    В това отношение следва да се припомни, че когато упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, съдът на Съюза е оправомощен не само да извършва контрол за законност на санкцията, но и да замени със собствената си преценка за определянето на размера на тази санкция преценката на Комисията, която е издала акта, в който първоначално е определен посоченият размер, като е изключено обаче всякакво изменение на съставните елементи на законосъобразно установеното от Комисията нарушение в разглежданото от Общия съд решение (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 75—77).

368    Следователно съдът на Съюза може, дори без да отменя обжалвания акт, да го измени, за да отмени, намали или увеличи наложената глоба, като упражняването на това правомощие прехвърля окончателно на него правомощието да наложи санкции (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 692 и 693, от 26 септември 2013 г., Alliance One International/Комисия, C‑679/11 P, непубликувано, EU:C:2013:606, т. 104 и от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 74).

369    Така в случая при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд трябва — предвид изводите на Комисията относно участието на жалбоподателя в разглежданото единно продължено нарушение, потвърдени при разглеждането на първите четири основания в подкрепа на настоящата жалба — да определи подходящия размер на извънредното адаптиране на основния размер на глобата, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2013 г., Alliance One International/Комисия, C‑679/11 P, непубликувано, EU:C:2013:606, т. 104 и от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия, T‑211/08, EU:T:2011:289, т. 75).

370    Това предполага, в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, да се вземат предвид тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение, както и неговата продължителност при спазване по-специално на принципите на пропорционалност, на индивидуализиране на наказанията и на равно третиране, като за сметка на това Общият съд не е обвързан нито от примерните правила, определени от Комисията в Насоките за изчисляване на глобите (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 90 и цитираната съдебна практика), от които впрочем тази институция сама се е отклонила основателно в обжалваното решение по силата на точка 37 от тези насоки (вж. т. 348 по-горе), нито от метода за изчисление, приложен от нея в решението за споразумение.

371    От това следва, че в рамките на тавана от 10 % от общия оборот на съответното предприятие през предходната стопанска година правото на преценка на Общия съд е ограничено единствено от критериите относно тежестта и продължителността на нарушението, посочени в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, който предоставя широко право на преценка на компетентния орган, разбира се, при спазване на принципите, припомнени в точка 370 по-горе.

372    При все това в рамките на своето задължение за мотивиране Общият съд следва да изложи подробно факторите, които е взел предвид при определяне на размера на глобата (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2016 г., Trafilerie Meridionali/Комисия, C‑519/15 P, EU:C:2016:682, т. 52).

373    Следователно, що се отнася до критерия относно продължителността на участието на жалбоподателя в разглежданото единно продължено нарушение, трябва да се отбележи, че това условие вече е надлежно взето предвид в приложение на точка 24 от Насоките за изчисляване на глобите при определянето от Комисията на основния размер на глобата, който жалбоподателят не оспорва, като по този начин всяка допълнителна година участие в нарушението е довела за всяка от страните в картела до увеличение със 100 % на основния размер на глобата.

374    По-нататък, що се отнася до прилагането на законовия критерий за тежестта на нарушението (вж. т. 371 по-горе), от постоянната съдебна практика следва, че определянето на глобата от Общия съд не е точна аритметична задача (решения от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, EU:T:2011:560, т. 266 и от 15 юли 2015 г., SLM и Ori Martin/Комисия, T‑389/10 и T‑419/10, EU:T:2015:513, т. 436).

375    Общият съд обаче трябва да определи такова ниво на адаптиране на основния размер на глобата, което с оглед на критерии, които счита за подходящи, да е пропорционално на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и също така да има достатъчно възпиращ ефект.

376    В случая обаче при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд счита за уместно да вземе предвид, най-напред, индивидуалната отговорност на Pometon за участие в разглеждания картел, след това способността на това предприятие да засегне с противоправното си поведение конкуренцията на пазара на стоманените абразиви, и накрая, неговия размер, като сравни за всеки от тези различни фактори отговорността и индивидуалното положение на жалбоподателя с тези на другите страни в картела.

377    Всъщност при обстоятелствата в настоящия случай горепосочените фактори — макар впрочем частично да съвпадат с тези, които Комисията е взела предвид (вж. т. 325 по-горе) — позволяват да се идентифицира по-добре тежестта на нарушението, за което отговаря всяка от страните в картела, в сравнение с възприетия в крайна сметка от Комисията фактор, а именно съотношението между стойността на конкретните продажби на съответното предприятие в световен мащаб и общият му оборот през референтната година, въпреки че Комисията е коригирала това съотношение, за да не се „поставят в твърде благоприятно положение“ предприятията, чиято концентрация на продажбите в световен мащаб е особено висока (вж. т. 322 и 323 по-горе).

378    Така, първо, що се отнася до фактора, свързан с индивидуалната отговорност на Pometon за участие в разглеждания картел, е установено, че жалбоподателят е играл важна роля в първия компонент на картела, по-специално в замисъла и въвеждането на надценката за скрап, която се прилага автоматично, както Общият съд установи в точки 129, 130 и 160 по-горе.

379    Участието на Pometon във втория компонент на картела обаче е било само спорадично, както впрочем признава и Комисията и както бе посочено в точка 175 по-горе.

380    Случайният характер на това участие отличава противоправното поведение на жалбоподателя от това на Ervin и Winoa, на които Комисията в съображение 36 от решението за споразумение вменява отговорност за антиконкурентни контакти, които са „по-чести отколкото тези с участието на трите други страни“ в картела именно що се отнася до координацията по отношение на отделни клиенти. Освен това преценките, направени в същото съображение по отношение на останалите адресати на решението, позволяват да се констатира също, че участието на жалбоподателя в координацията по отношение на отделни клиенти е сравнимо с това на MTS, на което Комисията също вменява отговорност за случайни контакти, но че то все пак е по-интензивно от това на Würth, тъй като Комисията има много по-малко доказателства за участието на последното дружество в антиконкурентни контакти.

381    Освен това между страните няма спор, че за разлика от четирите други участници в картела, жалбоподателят по никакъв начин не е участвал в споразумението относно увеличението на енергийните разходи, което обаче, видно от съображения 51 и 52 от посоченото решение, е било взето предвид от Комисията при определяне на размера на глобите, наложени на адресатите на решението за споразумение.

382    С оглед на всички тези елементи в случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че жалбоподателят, за разлика от Ervin и Winoa, но подобно на MTS и Würth, като цяло е играл по-ограничена роля в картела, както впрочем посочва Комисията в таблицата, която представя в съдебното заседание.

383    Второ, що се отнася до фактора, свързан с конкретното въздействие на неправомерното поведение на Pometon върху ценовата конкуренция и съответно върху реализираната от това предприятие печалба благодарение на ограничаването на конкуренцията в резултат на нарушението, трябва да се вземе предвид стойността на конкретните му продажби в ЕИП, които възлизат на 23 686 000 EUR, в сравнение с тези на Ervin (13 974 000 EUR), Winoa (101 470 000 EUR), MTS (20 978 000 EUR) и Würth (3 603 000 EUR) през последната пълна година от участието на всяко от тези предприятия в нарушението.

384    Всъщност, тъй като разглежданото единно продължено нарушение обхваща цялата територия на ЕИП (вж. т. 265 и 266 по-горе), стойността на конкретните продажби на съответното предприятие на тази територия позволява да се вземат предвид само продажбите, реализирани от това предприятие на съответния пазар, засегнат от нарушението, и следователно отразява по по-подходящ начин икономическата тежест на това предприятие в нарушението и вредите, които то е причинило на конкуренцията, отколкото стойността на неговите продажби в световен мащаб, които включват и продажби без пряка връзка с нарушението.

385    При това положение, доколкото процентът на конкретните общи продажби на Pometon през 2009 г., взети предвид от Комисията, не представлява релевантен елемент за целите на прилагане на възприетите от Общия съд критерии (вж. т. 376 по-горе), не е необходимо да се проверява точността — оспорена от жалбоподателя — на стойността 21 %, посочена в това отношение в таблицата, която е представена от Комисията и на която тази институция се е основала в обжалваното решение (вж. т. 319 и 323 по-горе).

386    В случая сравнението на стойността на конкретните продажби в ЕИП на всяко от петте предприятия, страни в картела, посочена в точка 383 по-горе, показва, че въз основа на този критерий тежестта на Pometon в нарушението се оказва четири пъти по-малка отколкото на Winoa, но е относително близка до тази на MTS и надвишава значително тази на Ervin и Würth.

387    Вземането предвид на този фактор обаче, което е напълно обосновано по отношение на първия компонент на картела, в който жалбоподателят е играл важна роля, трябва да бъде адаптирано, за да се отчете фактът, че жалбоподателят е прилагал втория компонент само спорадично и следователно е имал по-ограничена роля в картела отколкото Ervin или Winoa, както вече бе посочено в точка 382 по-горе.

388    Трето, от съображения за справедливост, като същевременно все пак се осигури възпиращото действие, което трябва да се гарантира чрез глобата, следва да се вземе предвид и размерът на съответните предприятия, отразен в общия им оборот, който съгласно съдебната практика съставлява показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината и икономическата мощ на всяко от тях (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 17).

389    Тъй като жалбоподателят е напуснал пазара на стоманените абразиви през май 2007 г., като е продал своята дейност в този сектор на Winoa, трябва да се сравни общия оборот на жалбоподателя през 2006 г. с този на другите страни в картела през 2009 г., тъй като общият оборот на всяко от тези пет предприятия през последната пълна година от участието им в нарушението е подходящо отражение на икономическото му положение през периода на извършване на нарушението.

390    В случая от данните, предоставени от Комисията в резултат от действие за събиране на доказателства (вж. т. 25 по-горе), както и от таблицата, представена от тази институция в съдебното заседание, е видно, че оборотът на Pometon през 2006 г. (99 890 000 EUR) не достига и една трета от този на Winoa (311 138 000 EUR), но значително надвишава оборота на Ervin (70 590 766 EUR), на MTS (25 082 293 EUR) и на Würth (11 760 787 EUR) през 2009 г.

391    Четвърто, съпоставянето с оглед на тези различни фактори на положението на жалбоподателя с положенията на адресатите на решението за споразумение показва, най-напред, че докато Ervin и Winoa, чиято роля в картела е била съществена, са получили извънредно намаление от 75 %, MTS и Würth, които подобно на жалбоподателя са играли ограничена роля в картела, са получили намаление съответно от 90 % и 67 %, като размерът на намалението, предоставено на MTS, може по-специално да се обясни с концентрацията на дейността му, както е била взета предвид от Комисията (вж. т. 322 и 377 по-горе). Освен това таблицата, представена от Комисията, показва, че трите предприятия, чиито продажби са били съвсем слабо диверсифицирани, а именно MTS, Ervin и Winoa, са получили на това основание значително по-големи намаления от Pometon и Würth, чиято дейност е била диверсифицирана.

392    Доколкото обаче различните посочени проценти на адаптиране, определени от Комисията за предприятията, адресати на решението за споразумение, се получават, като определящо значение в метода за изчисление на Комисията се отдава на процента на конкретните продажби на съответното предприятие в световен мащаб, нивото на тези адаптации е ирелевантно в настоящия случай и поради това не може да служи като отправна точка за целите на определяне от страна на Общия съд на размера на адаптацията по отношение на жалбоподателя въз основа на приетите от него критерии (вж. т. 376 и 377 по-горе).

393    Ето защо, с оглед на изложеното в точки 378—392 по-горе, справедливата преценка на всички посочени по-горе обстоятелства по случая изисква на Pometon да се предостави извънредно намаление от 75 % от определения в обжалваното решение и коригиран поради смекчаващи обстоятелства (вж. т. 19 по-горе) основен размер на глобата.

394    С оглед на всички тези съображения размерът на наложената на жалбоподателя глоба се определя на 3 873 375 EUR.

395    Накрая, трябва да се отхвърли четвъртото искане по жалбата, тъй като Общият съд няма компетентност да дава задължителни разпореждания на Комисията.

396    От всичко гореизложено следва, че е необходимо, първо, да се отмени член 2 от обжалваното решение, второ, размерът на наложената на жалбоподателя глоба да се определи на 3 873 375 EUR, и трето, да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.

IV.    По съдебните разноски

397    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 3 от този член, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

398    В случая, тъй като исканията на всяка от страните са частично отхвърлени, всяка от тях следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 2 от Решение C(2016) 3121 окончателен на Комисията от 25 май 2016 година относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви).

2)      Определя размера на наложената на Pometon SpA глоба на 3 873 375 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Frimodt Nielsen Kreuschitz Forrester

Półtorak       Perillo

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 март 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: италиански.