РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

2 април 2009 година

Дело F-143/07

Georgios Yannoussis

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Избор на процедурата — Ръководител на представителство — Свободна длъжност — Командироване в интерес на службата — Липса на компетентност — Приложно поле на процедурата по командироване“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Yannoussis иска отмяна на решението от 21 декември 2006 г., с което се отхвърля кандидатурата му за свободната длъжност ръководител на представителството на Комисията в Атина (Гърция) и с което на тази длъжност се назначава г‑н P.

Решение: Няма основание за постановяване на съдебно решение по искането за отмяна на решението на Комисията от 21 декември 2006 г. в частта относно назначаването на г‑н P. на свободната длъжност ръководител на представителството на Комисията в Атина (Гърция). Отменя решението на Комисията от 21 декември 2006 г. в частта относно отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя за свободната длъжност ръководител на представителството на Комисията в Атина. Осъжда Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Командироване в интерес на службата

(член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба срещу решението, с което се отхвърля кандидатура за длъжността ръководител на представителство на Комисията — Кандидатура, отхвърлена на фазата на предварителния подбор — Допустимост

1.      „Политическият и чувствителен характер“, който имат функциите на ръководителите на представителства на Комисията, не може сам по себе си да бъде достатъчен, за да обоснове използването на процедурата по командироване на длъжностно лице. Такова тълкуване на член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника би означавало да се допусне командироване към съответните комисари на всички длъжностни лица, упражняващи „политически и чувствителни“ функции в рамките на институция, които обикновено се изпълняват от висшия управленски персонал, и по този начин би засегнало самата структура на европейската публична служба, така както е установена в член 35 от Правилника, поставяйки по-специално под съмнение яснотата на йерархическите връзки.

Освен това командироването в интерес на службата към „лице на мандатна длъжност, предвидена в Договорите“, предполага наличието на взаимоотношение на доверие intuitu personae между последното лице и командированото длъжностно лице, което взаимоотношение от своя страна предполага, че биха могли да се установят постоянни преки и тесни връзки между заинтересованите лица в зависимост от методите на работа, присъщи на съответния член и на целия му кабинет. Обстоятелства като тези, че изготвените от ръководителя на представителството доклади са адресирани пряко до отговорния комисар, че телефонните разговори, кореспонденцията по електронна поща или срещите се провеждат между ръководителя на представителството и комисаря или членовете на неговия кабинет или още че съдържанието на кореспонденцията е поверително, не позволяват сами по себе си да се приеме, че трудовото правоотношение между комисаря и ръководителя на представителството е intuitu personae.

Приложимостта на член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника зависи единствено от посочените в тази разпоредба условия, но не и от административните последици, които биха произтекли от нейното прилагане. Всяко друго тълкуване би означавало да се позволи прилагането на член 37 от Правилника с цел, различна от тази, за която е предвиден, и следователно да се допусне злоупотреба с процесуални правомощия.

(вж. точки 64, 67, 69 и 71)

2.      Обстоятелството, че кандидатурата на жалбоподател за длъжността ръководител на представителство на Комисията е отхвърлена на фазата на предварителния подбор, не го лишава от всякакъв интерес да оспорва редовността на последвалата процедура по назначаване, когато преценката на комисиите за предварителен подбор не е могла да предреши окончателната преценка на органа по назначаването. Освен това този жалбоподател остава процесуално легитимиран да обжалва, така че разглежданата незаконосъобразност да не се повтаря при подобни процедури за подбор.

(вж. точка 75)

Позоваване на:

Съд — 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 50

Първоинстанционен съд — 5 юли 2005 г., Wunenburger/Комисия, T‑370/03, Recueil FP, стр. I‑A‑189 и II‑853, точка 20