Language of document :

Жалба, подадена на 2 юли 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 16 май 2019 г. по съединени дела T-836/16 и T-624/17, Полша/Комисия

(Дело C-562/19 P)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и P.-J. Loewenthal)

Други страни в производството: Република Полша, Унгария

Искания на жалбоподателя

изцяло да се отмени решението на Общия съд (девети разширен състав) от 16 май 2019 г. по съединени дела T-836/16 и T-624/17, Полша/Комисия, EU:T:2019:338, и

да се отхвърлят първоинстанционните жалби на Република Полша срещу Комисията, а именно жалбата по дело T-836/16 за отмяна на Решение C(2016) 5596 окончателен на Комисията от 19 септември 2016 година относно държавна помощ SA.44351 (2016/C) (ex 2016/NN), с което се открива официалната процедура по разследване и се разпорежда спиране на прилагането на полския данък върху продажбите на дребно, както и жалбата по дело T-624/17 за отмяна на Решение (ЕС) 2018/160 на Комисията от 30 юни 2017 година относно държавна помощ SA.44351 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Полша за данъка върху продажбите на дребно, и Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство,

при условията на евентуалност, в случай че двете жалби не бъдат отхвърлени изцяло, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане по основанията, които не са били обсъдени в първоинстанционното производство, и въпросът за съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство да бъде оставен за решаване със съдебния акт, който ще сложи край на производството по делото.

Основания и основни доводи

Комисията изтъква две основания за обжалване.

Като първо основание Комисията твърди, че Общият съд се произнася в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато приема, че полският данък върху продажбите на дребно не е селективен. Тази грешка на Общия съд при прилагането на правото произтича от следното:

- първо, в точки 63—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приема, че Комисията е допуснала грешка, доколкото е изключила прогресивните ставки на полския данък върху продажбите на дребно от дефиницията на референтната рамка. Противно на констатираното от Общия съд, възприетият от Комисията подход в крайното ѝ решение от процедурата е в съответствие с практиката на Съда. Следователно Общият съд допуска грешка при прилагането на правото във връзка с определянето на референтната рамка,

- второ, в точки 69—78 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приема, че Комисията неправилно е определила целта на данъка върху продажбите на дребно, с оглед на която е трябвало да прецени сходството между предприятията. Съдът съответно е постановявал, че при преценката на сходството между предприятията е релевантна само данъчната цел на мярката, определяна като предмета на облагане и/или данъчното събитие. Други неразривно свързани цели като финансовите възможности на данъкоплатците са релевантни само за преценката дали различното третиране на сходните предприятия е обективно обосновано. Затова Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като взема предвид преразпределителната цел на полския данък върху продажбите на дребно при преценката на сходството между предприятията,

- трето, в точки 79—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приема, че Комисията е допуснала грешка с констатацията си, че преразпределителната цел не обосновава прогресивните ставки на данъка върху продажбите на дребно. Изводът на Общия съд, че полският данък върху продажбите на дребно не е дискриминационен и има преразпределителна цел, се основава на неправилното му допускане, че предприятията с високи приходи (оборот) са по-рентабилни от предприятията с по-ниски приходи (оборот). Така Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като приема, че преразпределителната цел, която не е неразривно свързана с данъка върху продажбите на дребно, може да обоснове различното третиране на предприятията. Освен това, като се основава на това неправилно допускане, Общият съд неправилно прехвърля от държавата членка на Комисията доказателствената тежест по въпроса дали твърдяната преразпределителна цел обосновава прогресивните данъчни ставки, и така Комисията се оказва длъжна да доказва, че не е налице такава обосновка.

Като второ основание Комисията твърди, че съображенията на Общия съд в точки 104—109 от обжалваното съдебно решение са в противоречие с член 108, параграф 2 ДФЕС и член 13, параграф 1 от Регламент 2015/1589 на Съвета. В тези точки Общият съд приема, че Комисията е допуснала явна грешка с решението си да започне официалната процедура по разследване и да разпореди спиране на прилагането на полския данък върху продажбите на дребно. Общият съд основава този свой извод на анализ на крайното решение от официалната процедура по разследване. Така Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, доколкото към решението за започване на процедурата прилага същия критерий за съдебен контрол, както при преценката на валидността на крайното решение от тази процедура. Всъщност по отношение на първото решение Общият съд прилага по-строг критерий за контрол, вместо да прецени дали Комисията очевидно е можела да не се съмнява в липсата на селективност на спорния данък.

____________