Language of document : ECLI:EU:C:2017:405

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. WATHELET

представено на 30 май 2017 година(1)

Дело C657/15 P

Viasat Broadcasting UK Ltd

срещу

TV2/Danmark A/S,

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга за радио- и телевизионно разпръскване — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark“






1.        С жалбата си Viasat Broadcasting UK Ltd (наричано по-нататък „Viasat“) иска частична отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз TV2/Danmark/Комисия(2), с което същият, от една страна, отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията(3) в частта, в която Европейската комисия приема, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, са държавни помощи, и от друга страна, отхвърля в останалата ѝ част жалбата на TV2/Danmark A/S (наричано по-нататък „TV2 A/S“) за частична отмяна на последното решение (TV2 A/S е датско акционерно дружество за разпространение на радио- и телевизионни програми, създадено, за да замени, със счетоводно и данъчно действие от 1 януари 2003 г., автономното държавно предприятие TV2/Danmark, наричано по-нататък „TV2“). Това дело е свързано с дела C‑649/15 P и C‑656/15 P, които също са образувани по жалби срещу решението на Общия съд и по които представям заключение също на днешна дата. Сходно е и с делото, по което неотдавна (8 март 2017 г.) е постановено решение Viasat Broadcasting UK/Комисия (C‑660/15 P, EU:C:2017:178).

I.      Фактическа обстановка

2.        Доколкото фактическата обстановка по това дело е идентична на тази по дело C‑656/15 P, препращам към точки 2—15 от заключението, което представям по него също на днешна дата.

II.    Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

3.        По същите причини препращам към точки 16—19 от заключението ми по дело C‑656/15 P.

III. По жалбата пред Съда

4.        В подкрепа на жалбата си Viasat представя две основания, а именно грешки при прилагане на правото, които Общият съд е допуснал, от една страна, като е приел, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 чрез фонд TV2, не са държавни ресурси, и от друга страна, като е тълкувал неправилно второто условие, установено от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415, установените от Съда в това решение условия са наричани по-нататък „условията по решение Altmark“).

5.        Съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът е преценил, че разполага с достатъчно данни след писмената фаза на производството и че поради това не е необходимо провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

1.      По първото основание

1.      Обобщение на доводите на страните

6.        Viasat поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 220 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията не е трябвало в спорното решение да квалифицира приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г. като „държавна помощ“, тъй като те не са „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

7.        В това отношение Viasat е подкрепено от Комисията.

8.        TV2 A/S и Кралство Дания оспорват тези доводи. По същество те поддържат, първо, че въпросните приходи не са държавни ресурси, поради което не са и държавни помощи, тъй като става въпрос не за приходи от датската държава, а за такива от дейността на TV2. Те поддържат, второ, че в това отношение е без значение обстоятелството, че TV2 Reklame и фондът TV2 са публични образувания, притежавани и контролирани от датската държава, и трето, че твърденията на Viasat и на Комисията относно контрола на датската държава върху ресурсите на тези образувания се основават на неправилно тълкуване на датското право. TV2 A/S твърди също, че посочените приходи не водят до конкурентно предимство за TV2.

2.      Анализ

9.        Първото основание на Viasat е сходно с основанието, което Комисията представя в подкрепа на жалбата си до Съда по дело C‑656/15 P, Комисия/TV2/Danmark, като всяка от тези страни оспорва начина, по който е тълкувано понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и по който то е приложено от Общия съд в конкретния случай.

10.      Анализът, извършен в заключението ми от днешна дата по отношение на единственото основание, представено от Комисията по дело C‑656/15 P, е съответно приложим и за първото основание на Viasat по настоящото дело. Следователно тук само ще го обобщя. За повече подробности от този анализ препращам към точки 24—97 от посоченото заключение.

11.      На първо място, що се отнася до носенето на отговорност за мярката, в случая е безспорно, че публичните органи са участвали в приемането на тази мярка(4).

12.      На второ място, що се отнася до условието предимството да бъде пряко или непряко предоставено посредством държавни ресурси, видно от постоянната практика на Съда, за изпълнението му не е необходимо във всички случаи да се установява, че са били прехвърлени държавни ресурси, за да може предоставеното на едно или няколко предприятия предимство да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС(5).

13.      Именно с оглед на тези съображения ще разгледам дали,като е приел, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, квалифицирайки като „ресурси на държава членка“ в спорното решение приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 чрез фонд TV2, Общият съд е тълкувал правилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

14.      Както основателно припомня Viasat, в решение от 16 май 2002 г., Комисия/Франция, известно като „Stardust Marine“ (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 37), Съдът приема, че „вече е установено в практиката на Съда, че [член 107, параграф 1 ДФЕС] обхваща всички финансови средства, с които публичните органи могат действително да подпомагат предприятия, без значение дали тези средства трайно са част от патримониума на държавата. Поради това макар сумите, съответстващи на разглежданата мярка, да не са постоянно в държавната хазна, фактът, че са под постоянен публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчен, за да бъдат квалифицирани като ресурси на държавата“(6).

15.      Съдът приема в точка 38 от същото решение, че „като е приела в спорното решение, че ресурсите на публични предприятия като тези на Crédit Lyonnais и дъщерните му дружества попадат под контрола на държавата и следователно са на нейно разположение, Комисията не е тълкувала неправилно понятието „ресурси на държава членка“, употребено в [член 107, параграф 1 ДФЕС]. Всъщност държавата е напълно в състояние, като упражнява господстващото си влияние върху такива предприятия, да направлява използването на техните ресурси евентуално за да финансира конкретни предимства в полза на други предприятия“.

16.      В случая обаче е безспорно, че държавата (Кралство Дания) е била единствен акционер на акционерното дружество TV2 Reklame, доколкото капиталът на дружеството е бил записан от държавата и министърът на културата е трябвало да одобрява устава на дружеството и измененията му. Следователно TV2 Reklame е било изцяло под контрола на държавата(7).

17.      Споделям становището на Viasat, че прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са „ресурси на държава членка“, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.

18.      Фактът, че — както се посочва в практиката на Съда, която цитирах — ресурсите на изцяло притежавано и контролирано от държавата публично дружество са „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, ми се струва достатъчна причина, за да предложа отмяната на обжалваното съдебно решение. От съображения за изчерпателност ще анализирам други причини, които ще ме доведат до същото заключение.

1)      Произходът на средствата не е определящ

19.      В точка 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд учудващо заключава от съдебната практика, цитирана в точка 201 от същото решение(8) и тълкувана във връзка с решения от 16 май 2000 г., Ladbroke Racing/Комисия (C‑83/98 P, EU:C:2000:248) и от 12 декември 1996 г., Air France/Комисия (T‑358/94, EU:T:1996:194), че средства, които идват от трети лица, могат да бъдат държавни ресурси, при условие че собствениците им доброволно са ги предоставили на разположение на държавата (както са направили вложителите в Caisse des dépôts et consignations-participations по делото, по което е постановено решение Air France/Комисия) или че не са били потърсени от собствениците им (като непотърсените печалби на участниците в конни залагания по делото, по което е постановено решение Ladbroke Racing/Комисия), преди да заключи в точки 211 и 212 от обжалваното съдебно решение, че приходите от реклама, за които става въпрос в случая, са от рекламодатели, които са купили рекламно време в TV2, и че следователно тези ресурси не могат да бъдат разглеждани като попадащи под контрола на датската държава, тъй като нито са предоставени доброволно на разположение на държавата от техните собственици, нито са непотърсени от тях и на практика управлявани от държавата.

20.      Не съм съгласен с този извод, направен въз основа на съображенията в точки 202—212 от обжалваното съдебно решение, и то по две причини.

21.      От една страна, обратно на посоченото в обжалваното съдебно решение, произходът на конкретен ресурс и неговият първоначално частен характер (в случая парите, платени от предприятия, желаещи да рекламират по TV2) са без значение, когато следва да се разгледа правният въпрос дали средства, които са прехвърлени на друг собственик и вследствие на това се притежават и контролират от изцяло притежаван от държавата субект, са ресурси „на държава членка“. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото (по-специално в точки 208, 211 и 212 от обжалваното съдебно решение), като е поставил акцента върху фактори, различни от самите ресурси (и по-специално върху техния произход)(9).

22.      От друга страна, в точка 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно се опитва да заключи въз основа на двете решения на Съда, че трябва да бъде изпълнено едно от двете „нови“ и допълнителни условия (вж. т. 19 от настоящото заключение), за да може средствата, които произхождат от трети лица, да бъдат разглеждани като „ресурси на държава членка“.

23.      Всъщност цитираната по-горе съдебна практика не дава основание да се заключи — както се внушава в обжалваното съдебно решение — че ресурсите на публичните предприятия би трябвало да се считат за „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС само ако са били доброволно предоставени на разположение на държавата от техните собственици или не са били потърсени от тях и на практика са управлявани от държавата.

24.      Във всеки случай това не е видно от релевантната за настоящото дело съдебна практика, а именно решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, известно като „Stardust Marine“ (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 37 и 38), което впрочем е постановено след двете решения, на които напразно се опитва да се основе обжалваното съдебно решение.

25.      Освен това второто предложено от Общия съд условие (свързано с непотърсените ресурси) няма очевидно никаква връзка с обстоятелствата в случая, а първото условие (доброволното предоставяне на разположение) дори е в разрез с по-новата практика на Общия съд (решение от 27 септември 2012 г., Франция/Комисия, T‑139/09, EU:T:2012:496, което не е обжалвано пред Съда, т. 63 и 64)(10).

2)      Контролът на публичните органи е определящ

26.      Считам, че в точки 212, 214 и 215 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал твърде стеснително понятието за контрол, когато е разгледал въпроса дали чрез фонд TV2 датската държава е упражнявала контрол върху ресурсите, прехвърлени от TV2 Reklame на TV2.

27.      Всъщност Общият съд сам посочва в обжалваното съдебно решение (т. 182), че съгласно член 29, параграф 2 от Закона от 1994 г. фонд TV2 се захранва с печалбата, генерирана от рекламите по TV2. От същия член е видно и че министърът на културата решава каква част от печалбата на TV2 Reklame следва да бъде прехвърлена във фонд TV2. Както отбелязва Общият съд в точка 181 от обжалваното съдебно решение и както се посочва в съображение 81 от спорното решение, частта от натрупаната печалба на TV2 Reklame, която не е прехвърлена във фонд TV2, може да бъде използвана от министъра на културата — с одобрението на Комисията по финансите към Folketing (датския парламент) — за погасяване на издадена по-рано държавна гаранция или за културни цели (вж. член 33 от Закона от 1994 г.(11)).

28.      Следователно държавата е разполагала с всички права и с пълен контрол върху печалбата на TV2 Reklame и пряко от законодателството е произтичало, че тези ресурси могат да послужат за различни от прехвърлянето във фонд TV2 цели.

29.      Доколкото министърът на културата е можел да вземе решение ресурсите да се използват за различна от прехвърлянето във фонд TV2 цел, следва да се заключи, че държавата е контролирала тези ресурси, независимо от начина, по който министърът на културата на практика е решил да използва тези ресурси през дадена година.

30.      Освен това само министърът на културата е можел да вземе решение каква сума да бъде прехвърлена за определена година от фонд TV2 на TV2, след като прехвърлянето на средства от фонд TV2 на TV2 е можело да се осъществи само в съответствие с бюджетната рамка на TV2, определена от министъра на културата(12).

31.      Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, като при преценка дали са налице държавни ресурси, не е взел предвид факта, че държавата е разполагала с всички права и с пълен контрол върху ресурсите на TV2 Reklame и е можела да реши дали ресурсите да бъдат прехвърлени във фонд TV2, или използвани за други цели, например културни, и от друга страна, като не е взел предвид факта, че държавата е контролирала напълно ресурсите на фонд TV2 и вследствие на това е можела еднолично да реши в кой момент ресурсите трябва да бъдат прехвърлени на TV2, както и в какъв размер.

3)      Общият съд е тълкувал неправилно решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C379/98, EU:C:2001:160)

32.      В подкрепа на съображенията си, че датските органи не са упражнявали достатъчен публичен контрол, за да може разглежданите ресурси да бъдат квалифицирани като „ресурси на държава членка“, Общият съд е изтъкнал сходството между настоящото дело и това, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).

33.      Напротив, мисля(13) (както Viasat), че двете дела ясно се различават както от фактическа, така и от правна страна.

34.      Всъщност в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160) Съдът изключва квалификацията като „държавна помощ“, тъй като предоставените на производителите на екологична електроенергия предимства са финансирани само от частните електроснабдителни предприятия със средства, върху които държавата в нито един момент не упражнява контрол и които вследствие на това „на практика никога не напускат частния сектор“ (вж. заключението на генералния адвокат Jacobs по дело PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2000:585, т. 166). Също така решение от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124; също цитирано от Общия съд в обжалваното съдебно решение) се отнася, както решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), до положение, в което съответните ресурси в нито един момент не напускат частния сектор.

35.      Други две обстоятелства позволяват да се подчертаят разликите между настоящото дело и делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).

36.      От една страна, настоящото дело се отнася до прехвърляне на ресурси от публично предприятие вследствие на вземано всяка година решение от министъра на културата, докато в делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), става дума за обща законодателна разпоредба относно наложени на някои предприятия прехвърляния в полза на друга категория (основно частни) оператори.

37.      От друга страна, в делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), въпросното дружество (PreussenElektra) няма за задача да управлява мярка за помощ, доколкото не става въпрос за система за компенсация, посредством която понасящите допълнителните разходи дружества получават компенсация за това.

38.      Следователно направените в посоченото съдебно решение изводи не могат да се приложат за положение, в което държавата е създала отделен правен субект като TV2 Reklame и го е упълномощила да управлява мярка за помощ(14).

39.      За сметка на това фактите в случая са много сходни с тези по делото, по което е постановено решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др. (C‑206/06, EU:C:2008:413)(15).

40.      Публично дружество (SEP) е упълномощено да събира суми, произтичащи от ценова надбавка, която нидерландската държава е наложила със закон на купувачите на електричество с оглед противодействие на несъответстващите на пазара разходи. На практика тази надбавка се заплаща на оператора на мрежа, който всяка година трябва да прехвърля приходите от нея на SEP. Впоследствие същото запазва 400 милиона нидерландски гулдена (NLG) (181 512 086,40 EUR), за да покрие несъответстващите на пазара разходи за 2000 г., и прехвърля излишъка на министъра.

41.      По това дело Съдът приема най-напред, че не е толкова важно, че това определено дружество (SEP) едновременно централизира събраната такса, управлява събраните средства и ползва част от тези средства, тъй като е възможно да бъдат разграничени различните роли на SEP и да бъде контролирано използването на средствата, в резултат на което според Съда „докато това определено дружество не си предостави сумата в размер на 400 милиона нидерландски гулдена [181 512 086,40 EUR] — момент, от който то разполага свободно с нея, тази сума остава под публичен контрол и следователно на разположение на националните власти, което е достатъчно за квалифицирането ѝ като държавни ресурси (вж. в този смисъл Решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, [известно като„Stardust Marine“] C‑482/99, [EU:C:2002:294], точка 37)“.

42.      Съдът уточнява на следващо място, че разглежданата по това дело мярка е различна от разглежданата в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), „в точка 59 от което Съдът приема, че задължението на частните предприятия за електроснабдяване да изкупуват на фиксирани минимални цени електроенергията, произведена от възстановими енергийни източници, не води до никакво пряко или непряко прехвърляне на държавни средства на предприятията, производители на този вид електроенергия. В последния случай предприятията не са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови средства“ (решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 74).

43.      Също както в делото, по което е постановено последното решение, TV2 Reklame е самостоятелен публичноправен субект, създаден с цел да събира средства чрез продажба на рекламно време в TV2 и да управлява тези средства.

44.      По същия начин може да се разсъждава впрочем и по отношение на фонд TV2, тъй като същият е публичноправен субект и освен това министърът е можел да разполага с ресурсите в него.

45.      По същия начин, както в решенията, цитирани в бележка под линия 14 по-горе, законодателят е установил схема, съгласно която публичното дружество (в случая TV2 Reklame) получава компенсация за управляваната от него помощ, а именно в случая получава правото да продава рекламно време в TV2.

46.      Към това се добавя и фактът, че за разлика от случая в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), TV2 Reklame няма към TV2 задължение за изкупуване със собствени финансови средства. За сметка на това от датското законодателство е видно, че TV2 трябва да предоставя рекламно време на TV2 Reklame и че поради това последното не е длъжно да купува това рекламно време от TV2 на предварително фиксирана цена, какъвто е случаят в посоченото съдебно решение.

47.      Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че настоящото дело е сходно с това, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), като това неправилно тълкуване е имало основно значение за изложените от Общия съд мотиви за отмяна на спорното решение.

4)      Липса на разлика в произхода на ресурсите от лицензионната такса и от рекламните приходи

48.      Както отбелязва Viasat, от посоченото по-горе следва, че за правилната квалификация на ресурсите във фонд TV2 е от основно значение ресурсите на TV2 Reklame да бъдат квалифицирани като „ресурси на държава членка“, тъй като те запазват това си качество и след прехвърлянето във фонд TV2, също както приходите от лицензионната такса. Следователно всички ресурси във фонд TV2 могат да бъдат квалифицирани като „ресурси на държава членка“.

49.      Всъщност в случая не е нито логично, нито оправдано разграничението, което Общият съд провежда между произхода на приходите от реклама, прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 посредством фонд TV2, и този на приходите от лицензионната такса, прехвърлени от фонд TV2 на TV2.

50.      Трудно е да се установи разликата между ресурсите от сумите, които частните потребители трябва да плащат по силата на закона, за да получат достъп до каналите на обществената телевизия, и сумите, които частните рекламодатели плащат, за да закупят рекламно време в тези медии. И в двата случая става дума за ресурси, получени от трети лица и платени на публично предприятие било то Danmarks Radio, или TV2 Reklame в замяна на определена насрещна престация.

51.      Посочените от мен грешки при прилагане на правото разкриват причините, поради които Общият съд е стигнал до заключението, че тези два вида ресурси трябва да бъдат третирани различно, макар да са в едно и също положение от гледна точка на произхода им.

52.      Следователно трябва да се приеме, че е налице първото основание.

2.      По второто основание

1.      Обобщение на доводите на страните

53.      Viasat поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 106 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорното решение е опорочено поради грешка при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на второто условие по решение Altmark.

54.      Според Viasat, след като Общият съд е сезиран с жалба за отмяна, той е трябвало да разгледа само мотивите на спорното решение, без да основава преценката си на тълкуването на това решение, застъпено от Комисията в хода на делото. В това отношение Viasat твърди, че противно на приетото от Общия съд в точки 97, 99 и 104—106 от обжалваното съдебно решение, в релевантните съображения от спорното решение ни най-малко не се посочва, че второто условие по решение Altmark „включва концепцията за ефективност на получателя на компенсацията“. Според Viasat с това условие, съгласно което параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, се цели да се предотврати злоупотреба със самия институт на обществената услуга. Viasat смята обаче, че намесата на датския парламент не е достатъчна, за да бъде изпълнено посоченото условие.

55.      В това отношение Viasat е подкрепено от Комисията.

56.      TV2 A/S и Кралство Дания оспорват допустимостта на твърденията по второто основание.

57.      По същество TV2 A/S оспорва твърдението, че Общият съд е основал преценката си на обхвата на второто условие по решение Altmark само на тълкуването на спорното решение, застъпено от Комисията в хода на писмената фаза на производството. Напротив, той основал преценката си едновременно на мотивите на спорното решение и на тълкуването на това решение, дадено от Комисията в хода на делото. При всички положения TV2 A/S смята, че в съответствие с второто условие по решение Altmark параметрите за изчисляване на компенсацията са били предварително установени по обективен и прозрачен начин.

2.      Анализ

58.      Споделям становището на TV2 A/S и Кралство Дания, че твърденията по това основание са недопустими.

59.      Viasat твърди, че е лично и пряко засегнато от изводите в обжалваното съдебно решение относно второто условие по решение Altmark.

60.      То обаче признава същевременно, че разглеждана отделно, тази част от обжалваното съдебно решение няма значение за диспозитива на последното (точки 30 и 31 от жалбата му пред Съда).

61.      Всъщност, доколкото в диспозитива на обжалваното съдебно решение са уважени исканията на Viasat и не е посочено нищо във връзка с второто условие по решение Altmark, Viasat няма необходимия интерес, който да обоснове контрола на Съда върху мотивите на обжалваното съдебно решение относно посоченото условие.

62.      Достатъчно е да се констатира, че твърденията по такова основание при всички положения трябва да бъдат обявени за неотносими, тъй като то не е изтъкнато в подкрепа на искане за пълна или частична отмяна на постановеното в диспозитива на решението на Общия съд и би трябвало само поради тази причина твърденията по него да бъдат обявени за недопустими, и освен това то би имало смисъл единствено ако беше прието за установено първото основание, изтъкнато от TV2 A/S в жалбата пред Съда по дело C‑649/15 P, TV2/Danmark/Комисия и отнасящо се до прилагането на четвъртото условие по решение Altmark, а съгласно представеното от мен на днешна дата заключение по това дело не трябва да се приема, че е налице последното основание.

63.      Всъщност за този анализ е без значение доводът на Viasat, че макар Общият съд да е уважил исканията му в диспозитива на обжалваното съдебно решение, то е засегнато пряко и лично от мотивите в това решение относно второто условие по решение Altmark, поради което Съдът може да разгледа по същество посоченото основание.

64.      Ето защо твърденията по това основание трябва да бъдат отхвърлени като недопустими и при всички случаи като неотносими.

65.      Освен това следва да се отбележи, че в жалбата, която подава до Съда по дело C‑660/15 P, Viasat също изтъква неизпълнение на второто условие по решение Altmark.

66.      Междувременно посочената жалба е отхвърлена от Съда с решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (C‑660/15 P, EU:C:2017:178). Според Съда „Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, когато в обжалваното решение приема, че член 106, параграф 2 ДФЕС не изисква от Комисията да вземе предвид второто и четвъртото от условията Altmark, за да реши дали дадена държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно тази разпоредба“.

67.      Следователно трябва да се приеме, че не е налице второто основание.

3.      По последиците от отмяната на обжалваното съдебно решение

68.      Доколкото с четвъртото основание, изтъкнато пред Общия съд в подкрепа на направеното при условията на евентуалност трето искане, жалбоподателят в първоинстанционното производство упреква Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела за държавни помощи приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., които са му били прехвърлени чрез фонда TV2, и предвид извършения от мен анализ на изтъкнатото в жалбата преда Съда първо основание е ясно, че Съдът трябва сам да се произнесе и да отхвърли по същество третото искане, направено при условията на евентуалност от жалбоподателя в първоинстанционното производство.

IV.    По съдебните разноски

69.      Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Според мен, като се има предвид, че Viasat е спечелило делото по първото основание, но го е загубило по второто, TV2 A/S трябва да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски, както и 50 % от разноските на Viasat, а останалите разноски — да се понесат съответно от направилите ги страни.

70.      Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Кралство Дания, като встъпила страна пред Общия съд, понася направените от него съдебни разноски.

V.      Заключение

71.      По изложените съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

–        отменя решение на Общия съд от 24 септември 2015 г., TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684) в частта, в която отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, само с мотива че в последното решение Комисията е приела, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, са държавни помощи,

–        отхвърля по същество третото искане, направено при условията на евентуалност от жалбоподателя в първоинстанционното производство,

–        отхвърля жалбата в останалата ѝ част, и

–        осъжда TV2 Danmark A/S да понесе 50 % от разноските на Viasat Broadcasting UK Ltd, а останалите разноски се понасят съответно от направилите ги страни.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Решение от 24 септември 2015 г., TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:684).


3      Решение от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark (ОВ L 340, 2011 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).


4      Вж. решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, известно като „Stardust Marine“ (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 52) и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 17), както и определение от 22 октомври 2014 г., Elcogás (C‑275/13, EU:C:2014:2314, т. 22).


5      Вж. по-специално решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, известно като „Stardust Marine“ (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 36), от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE (C‑677/11, EU:C:2013:348, т. 34) и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 19).


6      Съдът препраща към решение от 16 май 2000 г., Франция/Ladbroke Racing и Комисия (C‑83/98 P, EU:C:2000:248, т. 50). Вж. също бележка под линия 15 от представеното от мен на днешна дата заключение по дело C‑656/15 P.


7      Това следва от член 31, параграф 1 от Bekendtgørelse af lov om radio- og fjernsynsvirksomhed (датски Кодифициран закон № 578 за услугата по разпространение на радио- и телевизионни програми) от 24 юни 1994 г. (наричан по-нататък „Законът от 1994 г.“). Вж. също съображения 80, 89 и 90 от спорното решение.


8      Решения от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE (C‑677/11, EU:C:2013:348, т. 35 и цитираната съдебна практика) и от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия (T‑182/10, EU:T:2013:9, т. 104).


9      Вж. в това отношение представеното от мен на днешна дата заключение по дело C‑656/15 P (т. 46 и сл.).


10      Вж. представеното от мен на днешна дата заключение по дело C‑656/15 P, т. 59.


11      Вж. също съображения 81 и 84 от спорното решение.


12      Вж. член 30 от Закона от 1994 г., цитиран в бележка под линия 28 от представеното от мен на днешна дата заключение по дело C‑656/15 P.


13      Както Bacon, K. European Union Law of State Aid. Oxford University Press, 2017, който след коментара на решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160) продължава изложението си, като приема, че „[a] rather different exampleof the analysis of payments from private parties was the advertising revenues paid to the Danish broadcaster TV2, which the [General] Court held were not State resources despite the fact that the Danish authorities could restrict the percentage of those revenues that was transferred to TV2“ (курсивът е мой).


14      Решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др. (C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 74) и от 19 декември 2013 г. Association Vent de Colère (C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 35), както и определение от 22 октомври 2014 г. Elcogás (C‑275/13, непубликувано, EU:C:2014:2314, т. 32).


15      Вж. по-специално точка 74. Вж. също точка 32 от определение от 22 октомври 2014 г., Elcogás (C‑275/13, непубликувано, EU:C:2014:2314).