Language of document : ECLI:EU:C:2011:817

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н P. CRUZ VILLALÓN,

представено на 8 декември 2011 година(1)

Дело C‑477/10 P

Комисия

срещу

Agrofert Holding

„Обжалване — Право на достъп до документите на институциите — Отказ — Изключение, основано на защитата на търговските интереси — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграфи 2 и 3 — Документи, свързани с производства за контрол върху концентрациите — Регламент (ЕО) № 139/2004 — Вече приключени производства“





1.        Настоящата жалба пред Съда е подадена от Комисията срещу Решение на Общия съд от 7 юли 2010 г. по дело Agrofert Holding/Комисия(2), отменящо Решение на Комисията от 13 февруари 2007 г., с което се отхвърля заявление за достъп до документи на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(3). Поискан е достъп до всички документи, представени в производство за контрол върху концентрация, образувано в приложение на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (наричан по-нататък „Регламентът за концентрациите“)(4).

2.        При тези обстоятелства настоящото дело ще позволи по-специално на Съда да определи обхвата на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, в конкретния контекст на производство за превантивен контрол върху концентрациите на предприятия с европейско измерение. По този начин се поставя един доста специфичен въпрос, който е нов за съществуващата практика на Съда във връзка с правото на достъп до документите на институциите, гарантирано с член 15, параграф 3 ДФЕС и с член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз(5).

I –  Правна уредба

3.        Съгласно член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1049/2001:

„1.      Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент“.

„3. Настоящият регламент се прилага за всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“.

4.        По силата на член 4 от същия Регламент № 1049/2001 в това отношение се прилагат следните изключения:

„1. Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

а) обществения интерес по отношение на:

–      обществената сигурност,

–      отбраната и военните въпроси,

–      международните отношения,

–      финансовата, валутната или икономическата политика на Общността или на държава членка;

б) [личния] живот и личната неприкосновеност, и по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни.

2. Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

–      търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,

–      съдебните процедури и правни становища,

–      целите на дейности по инспектиране, разследване и одит,

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

3. Достъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

Достъпът до документ, съдържащ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации на въпросната институция, се отказва, дори и след вземането на решение, когато разпространението на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

4. По отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или 2, освен ако [е] ясно, че документът [трябва или не трябва да бъде оповестен].

5. Една държава членка може да поиска от институция да не оповестява документ, издаден от тази държава, без да има предварителното ѝ съгласие.

6. Ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се разпространяват.

7. Изключенията, както са установени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат само за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована. Изключенията могат да се прилагат за максимален период от тридесет години. В случаите на документи, които са предмет на изключение във връзка със защита на [личния живот] или търговски интереси, и в случай на чувствителни документи може при необходимост този период да е по-голям от определения по-горе“.

5.        Съображение 34 от Регламент № 139/2004 гласи:

„За бъде гарантиран ефективен контрол, предприятията следва да бъдат задължени да уведомят предварително за концентрациите с общностно измерение, следващи сключването на споразумение, обявата за публичен търг или придобиването на контролен дял. Нотифициране следва също така да бъде възможно, когато засегнатите предприятия убедят Комисията в намерението си да сключат споразумение за планирана концентрация и демонстрират пред Комисията, че техният план за предлаганата концентрация е достатъчно конкретен, например въз основа на принципно споразумение, меморандум или писмо за намерение, подписано от всички засегнати предприятия, или в случаите на публичен търг, когато намерението за неговото провеждане е било обявено публично и при условие че целяното споразумение или търг би имал за резултат концентрация с общностно измерение. Извършването на концентрации следва да бъде спряно, докато не бъде взето окончателно решение от Комисията. Въпреки това обаче следва да бъде възможно да се допусне изключение от възможността за спиране по искане на засегнатите предприятия, когато това е подходящо. При вземане на решение за допускане или не на такова изключение Комисията следва да вземе предвид всички значими фактори, като естеството и степента на увреждането по отношение на засегнатите предприятия или на трети страни, както и заплахата за конкуренцията, която създава концентрацията. В интерес на правната сигурност обаче валидността на сделките трябва да бъде защитена в максимална степен.“

6.        Съгласно съображение 38 от същия регламент:

„За да може да оценява коректно концентрациите, Комисията следва да има правото да изисква цялата необходима информация и да осъществява всички необходими проверки на територията на Общността. За тази цел, с оглед ефективната защита на конкуренцията, е необходимо правомощията на Комисията за извършване на проучвания да бъдат разширени. Комисията следва по-специално да има право да разпитва всички лица, които биха могли да предоставят полезна информация и да записва направените от тях изявления“.

7.        Член 11 от Регламента за концентрациите урежда режима на исканията за информация, които Комисията отправя в рамките на производствата относно концентрации.

8.        Що се отнася до правомощията на Комисията за проверка, те са определени в член 13 от Регламента за концентрациите.

9.        Членове 14 и 15 от Регламента за концентрациите уреждат режима на глобите и на периодичните наказателни плащания, предвидени в случаите на неизпълнение на задължението за сътрудничество.

10.      По силата на член 17 от Регламент № 139/2004:

„1. Информацията, придобита в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите на съответното искане, разследване или изслушване.

2. Независимо от разпоредбата на член 4, параграф 3, членове 18 и 20, Комисията и компетентните органи на държавите членки, техни длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, както и държавни служители и длъжностни лица на други органи от държавите членки не могат да разкриват информация, която са придобили при прилагането на настоящия регламент, която попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна.

3. Параграфи 1 и 2 не препятстват публикуването на обща информация или проучвания, които не съдържат информация, отнасяща се до конкретни предприятия или обединения на предприятия“.

II –  Обстоятелства, предхождащи спора

11.      Въпреки че за по-подробно описание на спора препращам към изложението на обстоятелствата в обжалваното решение (точки 1—30), ще посоча, че с Решение от 20 април 2005 г. Комисията разрешава на полското дружество Polski Koncern Naftowy Orlen (наричано по-нататък „PKN Orlen“) да придобие контрол върху чешкото дружество Unipetrol посредством закупуване на акции.

12.      На 28 юни 2006 г., позовавайки се на Регламент № 1049/2001, Agrofert Holding (наричано по-нататък „Agrofert“), миноритарен акционер в Unipetrol, иска от Комисията да му предостави достъп до всички непубликувани документи относно производството по нотифициране и предварителна нотификация на операцията по придобиване на Unipetrol от PKN Orlen.

13.      Това искане е отхвърлено с Решение от 2 август 2006 г., тъй като Комисията приема, че то е общо по своето естество и че поради това са приложими предвидените в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Освен това тази институция посочва, че оповестяването на произхождащи от страните документи противоречи на задължението за професионална тайна (член 339 ДФЕС и член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 139/2004) и че не е възможно да се предостави частичен достъп до документите, без да е доказано съществуването на по-висш обществен интерес, който оправдава оповестяването.

14.      След като отказът на Комисията е потвърден с Решение от 13 февруари 2007 г., Agrofert подава пред Общия съд жалба за отмяна на това решение.

15.      След като разглежда направо третото правно основание на жалбата за отмяна, с Решение от 7 юли 2010 г. Общият съд я уважава най-вече по съображение че макар да е възможно документите да попадат в приложното поле на разглежданите изключения, Комисията не е изпълнила задължението си да докаже конкретно и поотделно, че въпросните документи действително накърняват защитените с тези изключения интереси.

III –  Жалбата пред Съда

16.      Комисията изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си срещу решението на Общия съд. Първото е, че Общият съд се е произнесъл по жалбата на Agrofert, без да вземе предвид определени разпоредби на Регламента за концентрациите. Второто е изведено от неправилно тълкуване на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001, т.е. на разпоредбите, установяващи изключенията, при които е възможно да се откаже достъп до документи. Поради това Комисията моли Съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе окончателно по въпросите, които са предмет на настоящата жалба, като осъди Agrofert да заплати съдебните разноски.

17.      Пред Общия съд Комисията поддържа, че спрямо посочените по-долу групи документи, поискани от Agrofert, са били приложими различни изключения, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001:

–      Документи, разменени между Комисията, страните, встъпили в производството относно концентрацията, и трети лица. Към тях били приложими предвидените в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 изключения, тъй като оповестяването им засягало „защитата […] на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост, [и] целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“.

–      Правни становища. Според Комисията следвало да се приложи предвиденото в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 изключение, тъй като оповестяването им носело риск за защитата на „правните становища“.

–      Вътрешни документи на Комисията, които попадали в обхвата на изключението по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, препятстващо достъпа до документи от такова естество(6).

18.      За разлика от Комисията, Общият съд изхожда от това, че във всички случаи е задължително да се извърши конкретна проверка на всеки поискан документ. В крайна сметка именно в това се състои въпросът по същество, тъй като при тези условия Общият съд приема, че според случая отказът за предоставяне на достъп до всеки един (действително разгледан) документ може да се основе на изложените от Комисията съображения.

19.      Комисията счита, че при обстоятелствата в конкретния случай Общият съд не е изтълкувал правилно някои от изключенията по член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001. Става дума по-специално за тези, които възпрепятстват достъпа до документ, „когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице […], съдебните процедури и правни становища [и] целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“ (параграф 2). Освен това става дума и за изключенията, които възпрепятстват достъпа до документ „изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение [или ако става въпрос за документ, съдържащ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации, дори ако решението вече е взето], когато разпространението на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения от институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“ (параграф 3).

IV –  Производството пред Съда

20.      Agrofert твърди, че обжалваното съдебно решение е правилно, като това негово становище е подкрепено от Кралство Швеция, чието правителство подчертава, че съществуването на различни правила в областта на достъпа до информация, съдържащи се в множество специфични разпоредби, не означава, че тези правила представляват изключения, които имат предимство пред изрично предвидените в Регламент № 1049/2001, който в противен случай би бил изпразнен от съдържание. Освен това Кралство Дания посочва в съдебното заседание, че предвид основния принцип на прозрачността, дори да бъдат допуснати определени изключения, те в никакъв случай не могат да обхващат като цяло някои области, изключвайки in toto прилагането на посочения принцип в тези области.

21.      От своя страна, PKN Orlen подкрепя жалбата на Комисията, като твърди, че е сътрудничило в производството относно концентрацията поради доверието си, основано на Регламент № 139/2004, в поверителността на предоставените документи.

22.      В съдебното заседание от 8 септември 2011 г., на което присъстват процесуалните представители на Agrofert, PKN Orlen, Кралство Дания, Кралство Швеция и Комисията, до голяма степен бяха повторени обобщените по-горе доводи.

V –  Преценка

 A – Предварителна бележка

23.      На първо място трябва да се напомни, че първоначалното решение на Комисията, с което на основание Регламент № 139/2004 тя разрешава на дружеството PKN Orlen да придобие контрол върху Unipetrol, е прието, без Agrofert, миноритарен акционер в Unipetrol, да се е опитало да участва като заинтересована страна в производството за контрол върху концентрацията. Видно от описаните в първоинстанционното производство обстоятелства, след приключване на производството по разрешаване на концентрацията Agrofert е поискало достъп до определени документи, представени в рамките на това производство, за да ги използва в арбитражно производство на национално равнище срещу PKN Orlen в подкрепа на искането си за прилагане на договорно предвидени санкции, твърдейки наличието на нелоялна конкуренция в Чешката република. При тези условия гореизложеното не дава основание за изместване на предмета на делото от областта на общия достъп до документи на Съюза към областта на производствата за контрол върху концентрациите на предприятия.

24.      Поради това, за разлика от Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, и Решение по дело MyTravel(7), в настоящия случай лицето, поискало документите, до които Комисията отказва достъп, е „трето лице“, чийто интерес не е свързан, както е в първото посочено дело, с квалифицирането на засягаща го помощ като държавна, нито пък, както е във второто посочено дело, с изхода на проверявана от Комисията операция по концентрация. Всъщност Agrofert не иска достъп до документите, за да оспори законосъобразността на производството относно концентрацията или на резултата от него, а само за да започне съвсем различно производство срещу PKN Orlen.

25.      Това означава, че сам по себе си интересът на Agrofert от производството по концентрация „отвътре“ има смисъл само доколкото обслужва неговия същински интерес, а именно търговското поведение на PKN Orlen.

26.      По тази причина настоящото дело е преди всичко дело, което се отнася по-скоро до прозрачността, отколкото до концентрациите, като prima facie е направено позоваване на Регламент № 1049/2001 от страна на лице, което иска достъп до документи не в качеството си на заинтересована страна в производство относно концентрация, а в качеството си на лице, което има право да поиска такъв достъп съгласно Регламент № 1049/2001. Следователно разрешението на настоящия случай следва да бъде търсено именно в светлината на Регламент № 1049/2001.

27.      С оглед на всичко гореизложено ще започна разглеждането на жалбата от нейното второ и последно правно основание.

 Б – Второто правно основание на жалбата: твърдението, че член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 е тълкуван неправилно

28.      Съгласно съображение 4 от Регламент № 1049/2001 той „цели да даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите и да установи основните принципи и ограничения съгласно член 255, параграф 2 от Договора за ЕО“(8). Така съгласно съображение 1 от регламента целта е да се осъществи заявеното в член 1 ДЕС намерение за установяване на „нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“(9).

29.      Този „принцип на откритост“ съгласно съображение 2 от същия регламент „дава възможност на гражданите да участват в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на управление на гражданите в демократична система“. На последно място, откритостта „допринася за засилване на принципите на демокрация и за спазването на основните права, както е определено в член 6 от Договора за създаване на ЕС и в Хартата за основните права на Европейския съюз“(10).

30.      Принципната цел на Регламент № 1049/2001 води до приемането на специфични нормативни разпоредби. Така, в член 2, параграф 1 е признато на „[в]секи гражданин на Съюза […] право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент“, който съгласно параграф 3 от същия член „се прилага за всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“.

31.      Макар предоставянето на достъп да е основният принцип, в Регламент № 1049/2001 са изброени хипотезите, които в съответствие с духа на този акт съставляват единствените възможни изключения. Всъщност, доколкото този регламент има за цел „да определи принципите, условията и границите, на базата на съображения за обществен или частен интерес, които регулират правото на достъп до документи“ на институциите на Съюза (член 1, буква а), в член 4 от него изрично са посочени изключенията, при които е възможно да не се допусне упражняване на това по принцип общо право.

32.      Достатъчно е да се разгледа съдържанието на тези изключения, за да се установи, че зад тях стоят множество съображения. Някои от тях са непосредствено свързани с определени основни права (личен живот и лична неприкосновеност, член 4, параграф 1, буква б), понастоящем утвърдени в Хартата. Следва да се отбележи мимоходом, че поради това критериите за тълкуване, които се основават на динамиката „правило/изключение“, трудно могат да бъдат приложени към тях. Обратно, именно поради факта че изключения в крайна сметка трябва да са условията за достъп, предвидени в регламент, който, както този за концентрациите, позволява на Комисията да изисква много чувствителни за правата и интересите на предприятията документи, тълкуването на тези условия не следва да бъде стеснително, а толкова широко, колкото е необходимо за адекватната защита на съответните права и интереси.

33.      В други случаи (военни въпроси, международни отношения, финансова политика (член 4, параграф 1, буква а) изключенията отговарят на стратегически интереси, които са жизненоважни или във всички случаи безспорно от значение за съществуването на политическата общност. В случая не е относима нито една от посочените дотук хипотези.

34.      В други случаи изключенията отговарят на цели от специален интерес за Съюза, като например гарантирането на дейностите по инспектиране.

35.      Накрая, и от особено значение в случая, са изключенията, свързани със защитата на търговските интереси (член 4, параграф 2). Според мен най-релевантното от изтъкнатите в настоящото дело изключения е свързаното със защитата на посочените интереси, по което впрочем Съдът не е имал възможност да се произнесе обстойно. По тази причина настоящото заключение следва да бъде съсредоточено върху това изключение.

36.      Поради това ще разгледам отделно изключението, основано на защитата на търговските интереси.

1.     Изключението, основано на защитата на търговските интереси в хипотезата на документи, предоставени от предприятия в рамките на производство за контрол върху концентрациите

37.      В самото начало следва да се посочи, че Регламент № 1049/2001 предоставя в известна степен засилена закрила на търговските интереси, доколкото, освен че ги посочва като основание за евентуален отказ за достъп до документ (член 4, параграф 2), този регламент предвижда възможност защитата на тези интереси по изключение да обхване и по-дълъг от определения в член 4, параграф 7 от същия регламент 30-годишен срок(11).

38.      При тези условия, за целите на настоящото дело следва веднага да се обърне внимание на това, че изключението, основано на целта за закрила на търговските интереси, придобива специфичен оттенък, когато става въпрос за документи, предоставени от предприятията в рамките на и по повод на производство за превантивен контрол (разрешаване) на концентрации на предприятия. В този смисъл следва се отбележи, че посоченото обстоятелство определя естеството на разглежданото изключение. С други думи, начинът, по който Регламент № 139/2004 урежда намесата на Комисията, задължително следва да бъде взет предвид с оглед правилното тълкуване на обхвата на предвиденото в Регламент № 1049/2001 изключение. Поради това на следващо място трябва да се обърне внимание както на смисъла на тази компетентност на Комисията, така и на предоставените ѝ за тази цел правомощия, а в крайна сметка и на гаранциите, които правилното упражняване на тези правомощия създава за техните адресати.

 а)     Смисълът на компетентността, предоставена на Комисията в производствата относно концентрации

39.      На първо място, що се отнася до смисъла на тази компетентност с правно основание настоящия член 103 ДФЕС, Регламентът за концентрациите цели преди всичко да установи „специфичен правен инструмент, който да даде възможност за ефективен контрол върху всички концентрации по отношение на тяхното въздействие върху структурата на конкуренцията в Общността, като същевременно е единственият инструмент, приложим по отношение на такива концентрации“ (съображение 6).

40.      Разбира се, сами по себе си реорганизациите на предприятия „се приветстват […] в степен, в която те съответстват на изискванията на динамичната конкуренция и са в състояние да увеличат конкурентоспособността на европейската индустрия, като подобрят условията за растеж и повишат стандарта на живот в Общността“ (съображение 4).

41.      Следователно е необходимо само „да бъде гарантирано, че процесът на реорганизация не води до трайни нарушения на конкуренцията“, което налага да бъдат регламентирани тези „концентрации, които могат в значителна степен да възпрепятстват ефективната конкуренция на общия пазар или в значителна част от него“ (съображение 5).

42.      Поради това контролът, необходим за постигането на посочения резултат, трябва да бъде избирателен, в смисъл че гарантирайки ефективната конкуренция в случай на нарушаващи я концентрации, той не трябва да препятства тези концентрации, които са благоприятни за нея. В крайна сметка единствената цел е да се предотвратят концентрации, които не са съвместими с общия пазар (член 2 от Регламент № 139/2004)(12).

 б)     Правомощията на Комисията за проверка в рамките на производствата относно концентрации

43.      На второ място, що се отнася до правомощията на Комисията, посоченият контрол е възможен само ако тя разполага с широки права да събира информация от предприятията и да осъществява дейности по разследване (съображения 34 и 38). Не следва обаче да се допуска упражняването на тези права да води до твърде строг контрол, способен да препятства операции, които могат да се окажат благоприятни за динамиката на конкуренцията.

44.      Когато упражнява предоставените ѝ правомощия, Комисията във всички случаи е длъжна да се съобразява с принципа на прозрачност, по силата на който „всички решения на Комисията, които не са […] с [чисто] процедурен характер, следва да бъдат широко оповестени“ (съображение 42). Макар в съображение 42 да се признава, че „правото на защита на засегнатите предприятия, по-специално правото на достъп до преписката“, трябва да бъде гарантирано, в същото съображение се подчертава, че „е от особена важност търговските тайни да бъдат защитени“ и че „[п]оверителността на обменената информация в мрежата(13) и с компетентните органи от трети страни съответно също следва да бъде гарантирана“.

45.      Въз основа на тези общи принципи Регламентът за концентрациите предвижда режим за контрол на концентрациите, по силата на който Комисията следва да разгледа всички концентрации с общностно измерение „с цел да [установи] дали те са съвместими с общия пазар“ (член 2, параграф 1), като за това взема предвид „а) необходимостта от поддържане и развитие на ефективна конкуренция в рамките на общия пазар, предвид, освен всичко останало, структурата на всички засегнати пазари и на действителната или потенциалната конкуренция между предприятията, намиращи се във или извън рамките на Общността“, както и „б) положението на пазара на засегнатите предприятия и тяхната икономическа и финансова сила; съществуващите алтернативи, които имат на разположение доставчиците и потребителите, техния достъп до доставки или до пазари; правни или други бариери за достъп; тенденциите в търсенето и предлагането на съответните стоки и услуги, интересите на междинните и крайните потребители и развитието на техническия и икономическия прогрес, при условие че той е от полза за потребителите и не съставлява пречка за конкуренцията“ (член 2, параграф 1).

46.      За да извърши тази преценка, която е определяща за обявяването на съвместимостта на концентрацията с общия пазар, Комисията може да изиска от съответните лица, предприятия и обединения на предприятия „цялата необходима информация“ (член 11, параграф 1) и да настоява пред компетентните органи на държавите членки да извършат „проверки, които Комисията счита за необходими“ (член 12, параграф 1), или да ги осъществи сама, като в член 13, параграф 2 от Регламента за концентрациите се уточнява, че нейните служители „имат право: […] б) да проверяват счетоводните книги и други документи, свързани с осъществяваната дейност […]; в) да вземат или придобиват под всякаква форма копия или извлечения от такива счетоводни книги или документи; […] [и] д) да разпитват всички представители или членове на персонала на предприятие или на сдружение на предприятия за обяснение на факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите“.

47.      Като гаранция за сътрудничеството на предприятията с Комисията, членове 14 и 15 от Регламента за концентрациите предвиждат налагането на глоби и периодични наказателни плащания на предприятията, които се противопоставят на проверката, откажат да дадат сведение или предоставят неточна или подвеждаща информация.

 в)     Гаранциите срещу упражняването на правомощията за проверка

48.      Както ясно се вижда, предоставените на Комисията правомощия, описани по-горе, съставляват сбор от правомощия, които могат да бъдат определени като прекомерни и поставят засегнатите предприятия в изключително деликатно положение, доколкото последните са открити за проверки във връзка с вътрешното им управление, които не могат да избегнат, без да понесат сериозни санкции. В това отношение следва да се подчертае, както посочва Комисията, че за разлика от производствата по възлагане на обществени поръчки, в случая с концентрациите засегнатите предприятия не могат да избират дали да участват или не в установените производства, а обратно, те могат да бъдат за задължени да направят това дори против волята си.

49.      Следва да се добави, че за разлика от хипотезата на контрол върху ограничаващите конкуренцията практики, в настоящия случай се упражнява превантивен контрол, който като такъв не се основава на евентуално незаконосъобразно предходно поведение.

50.      Правомощия за проверка с подобен обхват и подобни последици са приемливи само ако са необходими за постигането на преследваната от Комисията легитимна цел. Поради това получената от нея информация от предприятията трябва да може да се използва единствено с оглед на адекватната преценка на разглежданата концентрация, като крайната цел на тази преценка е именно да се определи дали концентрацията е съвместима с общия пазар. Връзката между получената информация и целта, чието постигане обосновава задължението на предприятията да предоставят цялата поискана информация, трябва да бъде неразривна. В противен случай това би означавало на предприятията да се наложи задължение за прозрачност, което може да бъде несъвместимо със самото им съществуване като осъществяващи съответната икономическа дейност субекти и евентуално да доведе до отрицателни последици в областта на личния живот, доколкото това понятие е приложимо спрямо търговската дейност на юридическите лица съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 8 ЕКПЧ(14).

51.      Такова е, разбира се, и становището, възприето в Регламента за концентрациите, член 17, параграф 1 от който предвижда, че „[и]нформацията, придобита в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите на съответното искане, разследване или изслушване“.

52.      В параграф 2 на същия член е предвидено, че „[н]езависимо от разпоредбата на член 4, параграф 3, членове 18 и 20, Комисията и компетентните органи на държавите членки, техни длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, както и държавни служители и длъжностни лица на други органи от държавите членки не могат да разкриват информация, която са придобили при прилагането на настоящия регламент, която попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна“, което съгласно член 17, параграф 3 „не препятства[…] публикуването на обща информация или проучвания, които не съдържат информация, отнасяща се до конкретни предприятия или обединения на предприятия“.

53.      Следователно получената от Комисията информация е тясно свързана с целите на преценката относно концентрацията на предприятия и при нейното оповестяване се прилага принципът на дискретност.

54.      Всъщност считам, че разпоредбата на член 17, параграф 1 от Регламента за концентрациите може в определена степен да се счита за излишна, тъй като сама по себе си забраната за злоупотреба с власт е достатъчна, за да се приеме, че така получената информация може да се използва единствено за целта, за която е събрана, но не и да обслужва други интереси(15). Добър пример в това отношение, при отчитане на съответните различия, е допуснатото от съда проследяване на съобщенията за целите на наказателното преследване на определено престъпление.

55.      С оглед на гореизложеното вече може да се отговори на възраженията на Комисията във връзка с грешката, която допуснал Общият съд, като поискал от нея да обоснове отказа за достъп поотделно за всеки документ, чието оповестяване би могло да засегне търговските интереси на PKN Orlen.

2.     Обосноваване на изключението, основано на защитата на търговските интереси

56.      Съгласно практиката на Съда в разглежданата понастоящем област може да се направи извод, че вече съществува цялостна доктрина относно изключенията от правото на достъп и тяхното надлежно обосноваване(16).

57.      На първо място тук е от значение практиката на Съда, съгласно която са допустими общи презумпции за някои категории документи(17), и по-специално за документите, по отношение на които предвид производството, от което са част, съществува специфичен режим за достъп. Съществуването на такъв режим е основание да се предположи, че по принцип оповестяването на тези документи би могло да засегне целта на производството. По-специално, в Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, точки 55—61, Съдът постановява, че обща презумпция от такова естество може да произтича от правната уредба на производствата за контрол върху държавните помощи(18).

58.      Всъщност, тъй като съгласно посочената правна уредба единствено държавата членка, отговорна за отпускането на помощта, има право да се запознае с документите от административната преписка, Съдът заключава, че това обстоятелство следва да се вземе предвид „при тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001“, защото, ако други заинтересовани лица, различни от държавата членка, „могат да получат достъп до документите от административната преписка на Комисията, това би поставило под съмнение режима на контрол върху държавните помощи“(19).

59.      Друга обща презумпция от същия вид е допустима — на същото основание и със същите последици за целите на тълкуването на Регламент № 1049/2001 — във връзка с писмените становища, представени пред Съда в съдебните производства(20).

60.      Изобщо не става въпрос за презумпция iuris et de iure, тъй като „[т]ази обща презумпция не изключва правото на […] заинтересовани[те] страни“ (т.е. тези, които нямат право на достъп до документите в производството за контрол) „да докажат, че даден документ […] не е обхванат от посочената презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му“(21).

61.      Поради това презумпцията не изключва изначално достъпа до съответния документ. Тя само позволява на институцията да откаже достъпа, основавайки се на принципни съображения, които произтичат от съществуването на особен режим за съответния вид документ. Освен това тази презумпция увеличава степента на мотивираност, необходима за заявлението за достъп, което задължително трябва да бъде основано на по-висш обществен интерес, а не само на обикновен частен интерес.

62.      Във всички случаи изводът, че документът попада в категорията, за която е приложима презумпцията, изисква и специфично мотивиране. Според думите на Съда институцията „трябва да провери във всеки конкретен случай дали съображенията от общ характер, които обикновено се прилагат за определен вид документи, действително са приложими по отношение на даден документ, за който е поискано оповестяване“(22). С други думи — дали документът действително попада в общата категория документи, по отношение на които се прилага тази обща презумпция. Следователно важното в конкретния случай е дали става въпрос за документ, включен в преписка, за която съществуват специални норми за достъп по силата на специални регламенти.

63.      Според мен тази съдебна практика е напълно приложима към изключението, свързано със защитата на търговските интереси, и във всички случаи към конкретната хипотеза на документи, представени в производства относно концентрации(23).

64.      Както в хипотезата на Регламент № 659/1999 относно държавните помощи, Регламент № 139/2004 установява относно концентрациите на предприятия административно производство за контрол, насочено към постигането на една основна цел за Съюза, а именно гарантирането на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

65.      Правното основание на двата регламента е глава 1 („Правила относно конкуренцията“) в дял VII („Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата“) от част трета на ДФЕС, от което е видно, че тези регламенти отговарят на общото намерение, посочено в Регламент (ЕО) № 1/2003(24), а именно да се направи възможно реализирането на една от основните цели за съществуването на Съюза, тъй като не трябва да се забравя, че Съюзът се основава на провъзгласените в член 2 ДЕС ценности, но е обвързан и от изброените в член 3 ДЕС цели, сред които с оглед на настоящия случай следва да се подчертаят създаването на вътрешен пазар и „устойчиво[…] развитие на Европа, основаващо се на […] силно конкурентна социална пазарна икономика […]“ (член 3, параграф 3 ДЕС). За осъществяване на тези цели член 3, параграф 1, буква а) ДФЕС предоставя на Съвета изключителна компетентност за „установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар“, и именно за да се гарантира ефективният контрол върху концентрациите от гледна точка на конкуренцията, е създаден закрепеният в Регламента за концентрациите правен режим.

66.      Поради това доводите, които в хипотезата на държавните помощи обосновават допълването на предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения с установените в Регламент № 659/1999 специфични условия за достъп до документи, са приложими и относно Регламента за концентрациите, чиито условия за достъп трябва също да бъдат взети предвид при определянето на съдържанието на посочената разпоредба.

67.      Затова според мен защитата на търговските интереси като основание на предвиденото в Регламент № 1049/2001 изключение от достъпа трябва да се тълкува в светлината на Регламента за концентрациите и следователно да се приложи общата презумпция, че оповестяването на документите, които дадено предприятие е предоставило на Комисията в производството относно концентрация, може да засегне неговите търговски интереси.

68.      Тази презумпцията трябва да обхваща всички представени в производството документи, доколкото те могат да съдържат чувствителна информация от гледна точка на дейността и на търговските интереси на предприятието, обект на производството. Очевидно това важи единствено за частите от документите, за които е налице това обстоятелство.

69.      Ето защо Комисията има основание да поддържа, че Общият съд е изтълкувал неправилно изключението, свързано със защитата на търговските интереси.

3.     Останалите изключения

70.      На първо място, що се отнася до оповестяването на правните становища, Съдът е постановил, че Регламент № 1049/2001 „по принцип предвижда задължение за оповестяване на становищата на правната служба на Съвета относно законодателен процес“(25), макар да не е изключена възможността да бъде отказан достъп до тях, ако става дума за становища „от особено чувствителен характер“ или с „особено широк обхват, надхвърлящ съответния законодателен процес“, в която хипотеза „съответната институция трябва да изложи подробни мотиви за отказа“(26).

71.      Във връзка със становищата, предоставени в рамките на административни производства, Съдът се произнася в същия дух по дело Швеция/MyTravel и Комисия, посочено по-горе, точки 109—119.

72.      В настоящото дело, в което, както вече посочих, същината на повдигнатия въпрос се корени в защитата на търговските интереси, от основно значение е не толкова формата или правната квалификация на всеки от исканите документи, а обстоятелството, че фактически или по същество в тях се съдържа релевантна от гледна точка на тези интереси информация. Поради това Общият съд в качеството му на юрисдикция, която разглежда спора от фактическа страна, определя до каква степен представените в производството относно концентрация административни документи съдържат чувствителна информация за търговските интереси на съответното предприятие.

4.     На последно място, защитата на търговските интереси по-специално в случаите на приключили производства

73.      От значение ли е за гореизложеното обстоятелството, че производството относно концентрация вече е приключило?

74.      В Решение по дело MyTravel, посочено по-горе, Съдът се е произнесъл по въпроса има ли значение — когато се преценява дали да се уважи или отхвърли заявление за достъп до даден документ — обстоятелството, че производството, от което е част този документ, е или не е приключило с приемането на съответно решение. Според Съда самò по себе си приключването на производството не налага оповестяване на документа, макар че в такъв случай отказът да се предостави достъп, трябва да бъде специално обоснован(27).

75.      Съгласно тази теза отговорът на въпроса, който поставих току-що, трябва да бъде утвърдителен, макар по мое мнение това да е възможно само в случай на документи, причината за чието съществуване е именно изготвянето на решението, с оглед на което се провежда производството. След приключване на производството достъпът до документите, представени в хода му с оглед приемането на последното и окончателно решение, не може по дефиниция да постави под съмнение изхода на производството, нито пък решението, с което то приключва. Следователно правните становища и вътрешните документи, достъпът до които е отказан от Комисията, следва да се разглеждат от тази гледна точка.

76.      Според мен обаче в хипотезата на търговските интереси, чиято защита е основание да се откаже достъп до останалите документи от интерес за Agrofert, е налице много важна особеност.

77.      Поради самото им естество представените в производството документи винаги съдържат информация за дейността на предприятието към момента, в който Комисията взема решение относно съвместимостта на разглежданата концентрация с общия пазар. Следователно става дума за информация, която по принцип „остарява“, но все пак може да запази своята „актуалност“ по-дълго време в сравнение с информацията, съдържаща се в документите със строго административен или вътрешен за производството характер.

78.      Според мен удължаването на периода, в който документът се счита за „чувствителен“, е основен елемент на режима на изключенията, установени в член 4 от Регламент № 1049/2001. Така документите, изготвени за вътрешно ползване в рамките на дадено производство (параграф 3), са защитени до приключването на производството, но след това в обхвата на защитата попадат само тези от тях, които съдържат становища. В този втори случай изключението важи, подобно на всички посочени в член 4 изключения, „за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована“ (параграф 7). Съгласно член 4, параграф 7 този период може да бъде най-много 30 години. Той обаче може да бъде по-голям „при необходимост“ за три категории документи: тези, които „са предмет на изключение във връзка със защита на лична неприкосновеност или търговски интереси, и […] чувствителни[те] документи“ (параграф 7).

79.      По тази причина търговските интереси заслужават най-високата степен на закрила ratione temporis в рамките на установения в Регламент № 1049/2001 режим на достъп. Следователно в настоящия случай за този вид документи приключването на производството относно концентрация не съставлява задължително повратен момент, що се отнася до достъпа, както е при документите от друго естество, и по-специално правните становища и становищата за вътрешно ползване.

80.      Що се отнася до документите, съдържащи правни становища, както и тези, които са изготвени от Комисията при обсъждания и консултации в рамките на производството (член 4, параграф 2, второ тире и параграф 3 от Регламент № 1049/2001), възприетото от Съда разрешение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, посочено по-горе, е напълно приложимо в случая.

81.      Поради това считам, че извън случаите, предвидени в Регламента за концентрациите, след приключването на административното производство относно концентрация вече не може да се презумира, че постигането на преследваната с това производство цел може да бъде застрашено, ако се предостави достъп до документите с изцяло административен характер.

82.      Разбира се, в конкретни случаи целта на производството може действително да бъде застрашена дори и след приключването му, но това не може просто да се счита за даденост и съответно трябва да се докаже ad casum, т.е. без да се използва обща презумпция, основана на естеството и целите на вече приключило административно производство.

83.      С оглед на изложеното по-горе считам, че второто правно основание на настоящата жалба, изведено от това, че Общият съд не е изтълкувал правилно режима на предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения, следва да бъде частично уважено.

 В – Първото правно основание: твърдението за погрешно тълкуване на Регламент № 139/2004

84.      С първото правно основание главно се твърди, че тълкуването на Регламент № 139/2004 е неправилно, което имало последици за тълкуването на изключението, основано на целта за защита на търговските интереси. Тъй като вече предложих второто правно основание да бъде уважено именно поради неправилно тълкуване на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, считам, че не е необходимо да се разглежда първото правно основание.

VI –  По окончателното решение на спора от Съда

85.      Съгласно член 61 от Статута на Съда „[а]ко жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд“ и може „сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това“.

86.      Според мен в конкретния случай Съдът може да постанови окончателно решение по делото. Предвид условията, при които предлагам жалбата да бъде уважена, оспореното пред Общия съд решение на Комисията следва да се отмени, доколкото в него отказът да се предостави право на достъп, не е обосноваван конкретно и поотделно за всички правни и вътрешни документи, по отношение на които поради съдържанието им не се прилага изключението, основано на защитата на търговските интереси, което е предвидено в Регламент № 1049/2001.

VII –  Съдебни разноски

87.      На основание член 69, параграфи 3 и 4 от Процедурния правилник и предвид предложеното от мен решение предлагам на Съда да постанови страните по делото, включително встъпилите, да понесат направените от тях съдебни разноски.

VIII –  Заключение

88.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам Съдът да вземе следното решение:

„Уважава частично настоящата жалба, като приема второто правно основание, изведено от неправилно тълкуване на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 във връзка със защитата на търговските интереси, и в резултат от това:

1)      Отменя Решение на Общия съд от 7 юли 2010 г. по дело Agrofert Holding/Комисия (Т‑111/07), отменящо Решение на Комисията от 13 февруари 2007 г., с което се отказва достъп до документите, съдържащи се в преписката по образувано на основание Регламент (ЕО) № 139/2004 производство за контрол върху концентрация.

2)      Отменя Решение на Комисията от 13 февруари 2007 г., с което се отказва достъп до документите, съдържащи се в преписката по образувано на основание Регламент (ЕО) № 139/2004 производство за контрол върху концентрация, доколкото в това решение отказът да се предостави право на достъп не е обоснован конкретно и поотделно за всички правни и вътрешни документи, по отношение на които поради съдържанието им не се прилага изключението, основано на защитата на търговските интереси, което е предвидено в Регламент № 1049/2001.

3)      Осъжда страните по делото, включително встъпилите, да понесат направените от тях съдебни разноски“.


1 –      Език на оригиналния текст: испански.


2 – Дело T‑111/07.


3 –      ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.


4 –      OВ L 24, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201.


5 –      Сред авторите, които подчертаха значението на това дело в качеството му на нова стъпка в развитието на съдебната практика, чието начало е поставено с Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, Сборник, стр. I‑05885) и Решение по дело Комисия/Bavarian Lager (C‑28/08 P, Сборник, стр. I‑06055), са напр. Idot, L. Le règlement n°1049/2001 doit-il s’appliquer aux „procédures concurrence“? — À propos des affaires Technische Glaswerke Ilmenau, Odile Jacob et Agrofert. — Europe No 10, 10/2010, étude 11 и Goddin, G. Recent Judgments Regarding Transparency and Access to Документs in the Field of Competition Law: Where Does the Court of Justice of the EU Strike the Balance. — Journal of European Competition Law & Practice, 2011, Vol. 2, No. 1, 10—23.


6 –      Спорните вътрешни документи са били: междуведомствена докладна записка, съдържаща проекторешение във връзка с нотифицирането (документ № 2), отговор на правния отдел във връзка с посочената записка (документ № 3), размяна на електронни съобщения във връзка с този проект между компетентната служба и правния отдел (документ № 4) и отговорите на другите засегнати служби във връзка с посочената докладна записка (документ № 5).


7 –      Решение от 21 юли 2011 г. по дело Швеция/MyTravel и Комисия (C‑506/08 P, Сборник, стр. I‑6237).


8 –      Понастоящем член 15 ДФЕС.


9 –      Вж. в този смисъл Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, посочено по-горе, точка 72.


10 –      Аспект, подчертан в Решение по дело Bavarian Lager, посочено по-горе, точка 54.


11 –      Разпоредба, която освен спрямо търговските интереси, е приложима още само спрямо личния живот и „чувствителните документи“.


12 –      Относно фактическата преценка на концентрациите от гледна точка на съвместимостта им с общия пазар вж. Bellamy & Child. European Community Law of Competition, 6. ed. Oxford University Press, 2008, 8.183 sq.


13 –      Става дума за „мрежа от държавни органи“, изградена от Комисията и компетентните органи на държавите членки, „която действа в рамките на съответните за тях правомощия в тясно сътрудничество, използвайки ефикасна организация за обмен на информация и консултации, с оглед гарантиране на това, че даден случай е разгледан от наистина компетентния орган“ (съображение 14 от Регламента за концентрациите).


14 –      Вж. напр. Решение от 16 февруари 2000 г. по дело Amann с/у Швейцария, Recueil 2000‑II, точка 65.


15 –      Даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт, ако „е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от посочените в него цели или да се заобиколи специално предвидена в Договора процедура, за да се противодейства на конкретните обстоятелства“ (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет, C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 69). Според мен същото важи и когато актът е приет за постигане на една легитимна цел, но впоследствие е използван за друга цел, която, макар също да може да бъде легитимна, е с различно основание.


16 –      За изложение на практиката на Съда в тази област вж. например Guichot, E. Transparencia y acceso a la información en el Derecho europeo. Cuadernos Universitarios de Derecho Administrativo, Sevilla, 2011.


17 –      Решение от 1 юли 2008 г. по дело Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, Сборник, стр. I‑4723, точка 50, Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, точка 54 и Решение от 21 септември 2010 г. по дело Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, Сборник, стр. I‑8533, точка 74.


18 –      Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


19 –      Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, точка 58. На практика същата цел би могла да бъде постигната на друго правно основание (правото на достъп по силата на Регламент № 1049/2001) извън хипотезата на специално правно основание (правото на ограничен достъп по силата на Регламент № 659/1999), ползващо само конкретен заинтересован субект (държавата членка, отговорна за отпускането на помощта). Освен че би създал риск от несъгласуваност на цялата нормативна система на правото на Съюза, този резултат би довел до пренебрегване на обстоятелството, че духът на откритост, заложен в Регламент № 1049/2001, се проявява в „случаите, в които общностните институции действат в качеството на законодател“, докато „документите, отнасящи се до производствата за контрол върху държавни помощи […] се вписват в рамките на административните функции, специално предоставени на посочените институции с член 88 ЕО“ (Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, точка 60).


20 –      Решение по дело Швеция и др./API и Комисия, посочено по‑горе, точки 94—100. В крайна сметка намерението на Съда във всички тези случаи е единствено да защити равновесието, което цели да установи законодателят на Съюза с въвеждането на Регламент № 1049/2001 и на всички регламенти, уреждащи конкретно достъпа до съдържащите се в административните преписки документи. Пример за тази загриженост на Съда е и разрешението, възприето по посоченото по-горe дело Комисия/Bavarian Lager, по което се налага тълкуване на Регламент № 1049/2001 в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).


21 –      Решение по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, посочено по-горе, точка 62.


22 –      Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, посочено по-горе, точка 50.


23 –      Вж. например в този смисъл Goddin, G. Recent Judgments […], посочено по-горе, р. 22 et 23 и Idot, L. Le règlement n°1049/2001 […], посочено по-горе, passim.


24 –      Регламент на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Относно производството, уредено в този регламент, вж. Wils, W.P.J. EU Antitrust Enforcement Powers and Procedural Rights and Guarantees: The Interplay between EU Law, National Law, the Charter of Fundamental Rights of the EU and the European Convention on Human Rights. — Concurrences, 5/2011 и World Competition, Vol. 34, No 2, 6/2011. Справка може да бъде направена на следния адрес http://ssrn.com/author=456087.


25 –      Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, посочено по-горе, точка 68.


26 –      Решение по дело Швеция и Turco/Съвета, посочено по-горе, точка 69.


27 –      Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, посочено по-горе, точки 113—119.