РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
8 юли 2010 година
Дело F‑139/06
Christian Kurrer
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Срочно наети служители, назначени като длъжностни лица — Кандидати, вписани в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник — Класиране в степен съгласно новите по-неблагоприятни правила — Член 5, параграф 4 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Kurrer иска отмяна на решението на Комисията от 27 март 2006 г. за назначаването му като администратор в изпитателен срок в частта, в която е класиран със степен A*6, стъпка 2 и не са запазени точките му за повишение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграфи 2 и 4, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника се отнася до срочно наетите служители, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, както и за тези, вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Макар конкурсът за „преминаване в категория“ да е също по естеството си вътрешен конкурс, разглежданата разпоредба следва да се тълкува по начин, който ѝ придава полезно действие, като се избягва, доколкото е възможно, всяко тълкуване, което би довело до извода, че тази разпоредба е излишна. Видно е, че законодателят е искал да обозначи с понятието „вътрешни конкурси“ т.нар. конкурси за титуляризиране, чиято цел е при спазване на съвкупността от уреждащи достъпа до европейската публична служба разпоредби на Правилника да се назначат като длъжностни лица служители, които вече имат известен опит в съответната институция и са доказали способностите си да заемат съответните длъжности. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, в който се посочват само длъжностните лица, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, без да се споменават длъжностните лица, вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Такова споменаване би било неоправдано, тъй като няма основание да се титуляризират служители, които вече са длъжностни лица.
За да бъде приложим член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, следва да е налице преминаване от „стара категория“ в „нова категория“ било след конкурс, в резултат от който е съставен „списък на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, било след вътрешен конкурс за титуляризиране, довел до такова преминаване в категория. Така, упражнявайки широкото си право на преценка по отношение на преходните разпоредби и на критериите за класиране, законодателят се е отклонил от общото правило във връзка с класирането на новоназначени длъжностни лица, посочено в член 31, параграф 1 от Правилника, допълнен с член 12, параграф 3 или с член 13, параграф 1 от приложение XIII към този правилник, що се отнася до издържалите успешно конкурс кандидати, които са включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са назначени съответно между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., и след 1 май 2006 г., като е запазил за служителите, назначени като длъжностни лица в изпитателен срок, които вече имат опит в съответната институция и са доказали в горепосочените конкурси способността си да заемат длъжност от по-висока категория, възможността да бъдат класирани в степен, различна от посочената в обявлението за конкурса.
(вж. точки 49, 50, 53 и 55)
Позоваване на:
Общ съд — 6 март 1997, de Kerros и Kohn‑Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑135, точки 45 и 46; 12 ноември 1998 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, Recueil FP, стр. I‑A‑601 и II‑1819, точка 51
2. Няма никакво основание да се счита, при липсата на конкретно указание в този смисъл, че законодателят е искал да разшири обхвата на предвидения в член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника режим, за да може същият да се прилага и за лицата, издържали успешно общ конкурс, който е насочен към външни за институциите на Съюза кандидати, но в който длъжностни лица и служители също могат да бъдат допуснати до участие. Освен това широкото тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника в смисъл, че включва и издържалите успешно общ конкурс кандидати, не се оправдава и с необходимостта да се гарантира равното третиране на срочно наетите служители, издържали успешно общ или вътрешен конкурс. Всъщност следва да се приеме, че срочно наетите служители, издържали успешно конкурс, организиран за заемане на длъжности от категорията, към която вече принадлежат, не се намират в същото положение като кандидатите, издържали успешно конкурс, който има за цел или резултат преминаването в по-висока категория и следователно решително напредване в кариерата. Обстоятелството, че приемайки член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, законодателят е предвидил възможност тези срочно наети служители да могат по изключение да бъдат назначавани като длъжностни лица в изпитателен срок със степента, която са притежавали в старата категория, не води, от гледна точка на преследваната от законодателя цел, до произволно или явно неподходящо различно третиране в сравнение със срочно наетите служители, назначени след провеждането на общ конкурс като длъжностни лица в категорията, към която са принадлежали.
Освен това широкото тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника би могло да доведе до неравно третиране на издържалите успешно един и същ конкурс кандидати, които според съдебната практика се намират в сходно фактическо и правно положение и при липсата на обективни причини, обосноваващи тяхното разграничаване, трябва да бъдат третирани по един и същ начин, в частност във връзка с класирането. Все пак различното третиране според това дали назначаването е преди или след влизането в сила на реформата на Правилника може обективно да бъде обосновано с необходимостта да се запази свободата на законодателя на Съюза във всеки един момент да внася в Правилника измененията, които счита, че са в интерес на службата, дори когато изменените разпоредби са по-неблагоприятни за длъжностните лица от предходните.
(вж. точки 58—60)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 8; 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, Сборник, стр. I‑10945, точка 79
Общ съд — 9 юли 1997 г., Monaco/Парламент, T‑92/96, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑573, точка 55; 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 65; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, точка 86