Language of document : ECLI:EU:C:2010:829

Дело C-497/10 PPU

Barbara Mercredi

срещу

Richard Chaffe

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност — Дете на невстъпили в брак родители — Понятие за обичайно местопребиваване на дете в кърмаческа възраст — Понятие за право на упражняване на родителски права“

Резюме на решението

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Понятие за обичайно местопребиваване на детето

(членове 8, 10 и 13 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност в областта на родителската отговорност — Окончателно решение на съд на държава членка, с което въз основа на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. се отхвърля искане за незабавно връщане на дете в друга държава членка — Значение за решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела

(член 19 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

3.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност в областта на родителската отговорност — Висящи дела

(член 19 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.        Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете в кърмаческа възраст, което пребивава само от няколко дена с майка си в държава членка, в която е било отведено и която е различна от държавата членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга — особено предвид възрастта на детето, — географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства.

Ако прилагането на горепосочените критерии наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на член 13 от Регламент № 2201/2003.

(вж. точки 56 и 57; точка 1 от диспозитива)

2.        Решение на съд на държава членка, с което на основание на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се отхвърля искане за незабавно връщане на детето на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, не засяга решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност.

Всъщност съгласно член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. подобно решение, въпреки че е влязло в сила, не засяга по същество правото на упражняване на родителските права.

(вж. точки 65, 66 и 71; точка 2 от диспозитива)

3.        Невлязло в сила решение на съд на държава членка, което се отнася до родителската отговорност по отношение на дете, не засяга решенията, които следва да се постановят в друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност.

Всъщност в такива случаи на спор за компетентност между две съдилища на различни държави членки, пред които на основание на Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, са образувани производства със същия предмет и на същото основание, отнасящи се до родителската отговорност по отношение на определено дете, се прилага член 19, параграф 2 от посочения регламент. Съгласно тази разпоредба съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира производството до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран, и съответно не може да се произнася по предявеното пред него искане.

(вж. точки 68, 69 и 71)