Language of document : ECLI:EU:C:2010:810

Дело C-277/09

The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs

срещу

RBS Deutschland Holdings GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Session (Scotland) (First Division, Inner House)

„Шеста директива ДДС — Право на приспадане — Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг — Разлики между данъчните режими на две държави членки — Забрана на злоупотребата“

Резюме на решението

1.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка

(член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета)

2.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане

(член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета)

1.        Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка.

Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка.

(вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива)

2.        Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка.

Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение.

(вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)