РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

23 ноември 2010 година

Дело F-50/08

Gábor Bartha

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви за назначения — Балансирано представяне на жените и мъжете в конкурсните комисии“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Bartha иска по същество, от една страна, отмяна на решението на конкурсната комисия за конкурса на общо основание EPSO/AD/56/06, с което е уведомен, че не е издържал изпитите в посочения конкурс, и от друга страна, осъждането на Комисията да поправи вредите, които той е претърпял в резултат на това решение

Решение: Отменя Решението от 23 януари 2008 г., с което конкурсната комисия за конкурс EPSO/AD/56/06 е отхвърлила искането на жалбоподателя за преразглеждане на решението на посочената конкурсна комисия за отхвърляне на неговата кандидатура. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба

(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав

(член 3, пета алинея от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка

1.      Когато кандидат, невключен в списъка с резерви за назначения, съставен след конкурс, изисква преразглеждане на взето от конкурсна комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява актът, пораждащ неблагоприятни за него последици.

(вж. точка 22)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑329 и II‑A‑2‑1695, точка 19

2.      Правилото за съответствие между административната и съдебната жалба е нарушено само ако съдебната жалба изменя предмета на административната жалба или нейното основание, като понятието „основание“ трябва да се разбира в широк смисъл. При такова тълкуване, и що се отнася до искането за отмяна, под „основание на спора“ трябва да се разбира оспорването на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт от страна на жалбоподателя или — като алтернатива — оспорването на неговата външна законосъобразност. Поради това и без да се засягат възраженията за незаконосъобразност и правните основания, свързани с обществения ред, промяна в основанието на спора, а следователно и неспазване на правилото за съответствие, са налице, ако жалбоподателят, който, като критикува в жалбата, подадена от него по административен ред, единствено формалната валидност на увреждащия го акт, включително и неговите процесуални аспекти, изтъква в подадената по съдебен ред жалба правни основания по същество, или в обратния случай — след като в подадената по административен ред жалба оспорва само законосъобразността по същество на увреждащия го акт, жалбоподателят подава жалба по съдебен ред, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта.

(вж. точка 34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 119 и 120

3.      Конкурсна комисия, съставена при публикуването на списъка на нейните членове от повече от четирима основни членове, може да се разглежда като съответстваща на изискванията на член 3, пета алинея от приложение III към Правилника само при условие че сред броя на нейните основни членове фигурират поне двама представители на всеки пол.

Същевременно изискването, че трябва да се вземат предвид само основните членове на конкурсната комисия на етапа на публикуване на списъка на нейните членове, може да бъде смекчено в особения случай, при който въпреки съставянето на конкурсна комисия, което не спазва правилото по член 3, пета алинея от приложение III към Правилника, съгласно тълкуването му в предходната точка, съставът на конкурсната комисия при ефективното провеждане на изпитите е все пак съобразен с това правило. Всъщност в подобен случай преследваната с тази разпоредба цел, а именно да се направи така, че работите на кандидатите в даден конкурс да бъдат преценявани от конкурсна комисия, в която е гарантирано балансирано представяне на жените и мъжете, се явява напълно спазена.

(вж. точки 43 и 44)

4.      Ангажирането на отговорността на администрацията предполага кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Тези три условия са кумулативни. Липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на исканията за обезщетение.

Що се отнася до причинната връзка, по принцип жалбоподателят/ищецът трябва да докаже наличието на пряка и сигурна причинно-следствена връзка между извършеното от страна на институцията нарушение и претендираната вреда.

Същевременно степента на сигурност на изискваната от съдебната практика причинна връзка е достигната, когато незаконосъобразността, извършена от институция на Съюза, по несъмнен начин е лишила едно лице не непременно от назначаване на работа, на което заинтересуваното лице никога не може да докаже, че е имало право, а от сериозна възможност да бъде наето като длъжностно лице или служител, с последица от това имуществена вреда за заинтересуваното лице, изразяваща се в загуба на доход.

(вж. точки 53—55)

Позоваване на:

Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 42; 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 52

Първоинстанционен съд — 28 септември 1999 г., Hautem/ЕИБ, T‑140/07, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑897, точка 85; 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точка 150

Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑323 и II‑A‑1‑1773, точка 218