Language of document : ECLI:EU:F:2010:100

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 септември 2010 година

Дело F-85/09

Francisco Rossi Ferreras

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура за оценяване за периода 2001—2002 г. — Доклад за развитие на кариерата — Изпълнение на отменително съдебно решение — Последици от оттегляне на акт — Определяне на целите“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Rossi Ferreras иска отмяна на доклада за развитие на кариерата, изготвен за него „за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г.“

Решение: Отхвърля жалбата на жалбоподателя. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Последици от отмяната на акт, с който се слага край на административно производство

(член 233 ЕО)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Система, въведена от Комисията — Преход от старата към новата система

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Промяна на констатациите спрямо предходната оценка — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Отмяната от съдилищата на Съюза на акт, с който се слага край на включващо различни фази административно производство, не води задължително до отмяна на цялото производство, предхождащо приемането на обжалвания акт, независимо от изложените в отменителното съдебно решение мотиви по същество или от процесуално естество.

(вж. точка 49)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 октомври 1998 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точка 91

Съд на публичната служба — 25 април 2007 г., Lebedef-Caponi/Комисия, F‑50/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑109 и II‑A‑1‑597, точка 37; 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑323 и II‑A‑1‑1773, точка 53

2.      Когато при изготвянето на проект за доклад за развитие на кариерата е допуснато нарушение, тъй като оценителят не е провел предварително необходимото свързано с оценяването събеседване, допуснатото нарушение действително се отстранява, ако след изготвянето на посочения доклад, но преди той да стане окончателен, се проведе официално събеседване с оценяващия или заверяващия, по време на което заинтересованото лице може да изрази становището си.

(вж. точки 53 и 54)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точки 159—161

3.      От член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от приетите от Комисията общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника следва, че в рамките на процедурата за оценяване за периода 2001—2002 г. ефикасността на длъжностните лица е оценена въпреки липсата на предварително определяне на целите. Тази липса обаче не изключва обстоятелството, че ръководителите на длъжностното лице са му възложили изпълнението на конкретни задължения.

При тези обстоятелства не съществуват пречки оценителят да отбележи в доклада за развитие на кариерата за референтния период, че длъжностното лице не е постигнало поставените му цели, ако това е така, след като задълженията му са определени в длъжностната му характеристика, с която то е се е запознало.

Валидността на такъв доклад не може да бъде поставена под въпрос, с довода че възложените на дадено длъжностно лице задължения не са достатъчно конкретни, за да му позволят да определи как точно трябва да ги изпълни. Всъщност в такава хипотеза то следва да поиска от ръководителите си необходимите пояснения и съвети.

(вж. точки 55—57)

4.      Институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка при оценяването на работата на длъжностните им лица. Следователно субективните преценки за длъжностните лица в докладите за развитие на кариерата не подлежат на съдебен контрол, какъвто се упражнява само за евентуалните процесуални нарушения, явните фактически грешки, опорочаващи констатациите на администрацията, и за евентуалната злоупотреба с власт.

(вж. точка 72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑181 и II‑A‑1‑1219, точка 78

5.      Администрацията е длъжна да излага във всеки доклад за развитие на кариерата пълни и подробни мотиви, за да даде възможност на заинтересованото лице да изрази становище по мотивите, като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша от предходната.

Тъй като обаче качеството на работата на дадено длъжностно лице може да бъде различно през два референтни периода, е необходимо да е налице достатъчно съществена разлика между последователните доклади за развитие на кариерата, за да се породи особено задължение за мотивиране за оценяващия и заверяващия.

(вж. точки 79 и 81)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 27 и цитираната съдебна практика; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 36

Съд на публичната служба — 15 март 2007 г., Sanchez Ferriz/Комисия, F‑111/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑71 и II‑A‑1‑425, точка 65; 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑433 и II‑A‑1‑2339, точка 86