Language of document : ECLI:EU:F:2011:39

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

13 април 2011 година


Дело F-30/09


Dhikra Chaouch

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Надбавка за настаняване — Определяне на правата — Постъпване на служба като длъжностно лице на изпитателен срок — Отчитане на промяна в пребиваването след титуляризацията — Задължение за пребиваване на длъжностното лице по силата на член 20 от Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Chaouch по същество иска отмяна на решението на Комисията, с което ѝ е отказана надбавка за настаняване

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Надбавка за настаняване — Условия за предоставяне

(член 20 от Правилника за длъжностните лица; член 5 от приложение VII към него)

2.      Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Надбавка за настаняване — Условия за предоставяне

(член 20 от Правилника за длъжностните лица; член 5 от приложение VII към него)

1.      За получаване на надбавка за настаняване длъжностното лице трябва да отговаря едновременно на три условия. Най-напред то трябва да е длъжностно лице титуляр. Освен това следва да докаже, че промяната на неговото местопребиваване е била необходима за изпълнението на изискванията на член 20 от Правилника. Последното условие пък се състои от две условия, а именно, от една страна, необходимостта от промяна на местопребиваването да произтича от съвместимостта с нормалното изпълнение на служебните задължения, дължаща се на разстоянието между местопребиваването и местоназначението, и от друга страна, да е доказана действителна промяна в местопребиваването.

(вж. точка 55)

2.      С оглед на препращането, съдържащо се в член 5 от приложение VII към Правилника, към член 20 от същия, е ясно, че следва да се приложат едни и същи критерии за преценка, от една страна, дали за длъжностното лице „промяната на неговото местопребиваване е била необходима“, за да може да се ползва от надбавката за настаняване, и от друга страна, дали длъжностното лице изпълнява задълженията за местопребиваване по силата на член 20 от Правилника, и по-специално да пребивава „на разстояние [от мястото, където е назначено на работа], съвместимо с нормалното изпълнение на служебните му задължения“.

Използването на едни и същи критерии за преценка за прилагането, от една страна, на член 5 от приложение VII към Правилника и от друга страна, на член 20 от него следователно поражда риска възприемането на благоприятен подход с оглед на правата на някои длъжностни лица, които желаят да се ползват от надбавката за настаняване, автоматично да доведе до налагане на промяна в местопребиваването на други длъжностни лица в сходно положение, които обаче предпочитат да живеят на известно разстояние от своето местоназначение.

Освен това както разпоредбите на член 20 от Правилника, така и разпоредбите на член 5 приложение VII към него предвиждат, че промяната на местопребиваването на длъжностното лице е „необходима“, което е свързано с наличието на потребност и ограничава свободата на действие на администрацията. Следователно тя може да предостави надбавка за настаняване само когато се установи ясно, че изпълнението на служебните задължения е възпрепятствано поради разстоянието между местопребиваването на длъжностното лице и неговото местоназначение.

Накрая, законодателят не е имал намерение да постави пространствено ограничение, определено в километри, както например във връзка с надбавката за пренастаняване. Следователно макар администрацията, а впоследствие и съдът в случай на оспорване да следва да основават преценката си най-вече на разстоянието в километри между местопребиваването на длъжностното лице и неговото местоназначение, не е изключено при преценката дали разглежданото разстояние от гледна точка на заинтересуваното лице е „съвместимо с нормалното изпълнение на служебните му задължения“, да се вземат предвид и характерните за конкретния случай фактически обстоятелства, например конкретните затруднения, които са налице при извършване на ежедневно пътуване между местопребиваването и местоназначението.

(вж. точки 60—63)