Language of document : ECLI:EU:C:2012:226

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н N. JÄÄSKINEN

представено на 19 април 2012 година(1)

Дело C‑133/11

Folien Fischer AG,

Fofitec AG

срещу

Ritrama SpA

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия)

„Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Тълкуване на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 — Специална компетентност — Деликт или квазиделикт — Понятие — Отрицателен установителен иск („negative Feststellungsklage“) — Право на възможния причинител на вредоносно събитие да предяви иск срещу евентуално увреденото лице в съда на мястото, където е настъпило или може да настъпи това събитие, за да се установи отсъствието на отговорност за непозволено увреждане“





I –  Въведение

1.        Настоящото дело по същество е свързано с въпроса дали към иск за установяване на отсъствието на отговорност за непозволено увреждане се прилага основанието за специалната компетентност, предвидено „по дела относно гражданска отговорност [при деликт или квазиделикт]“ в полза на „съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2). При отрицателен отговор такъв иск срещу ответника би трябвало да се предяви в компетентния съд по мястото, където се намира неговото местоживеене, в съответствие с посоченото в член 2 от посочения регламент общо правило за компетентност.

2.        Преюдициалният въпрос е поставен от Bundesgerichtshof в рамките на спор между, от една страна, дружествата Folien Fischer AG (наричано по-нататък „Folien Fischer“) и Fofitec AG (наричано по-нататък „Fofitec“) със седалища в Швейцария и от друга страна, Ritrama SpA, чието седалище се намира в Италия. С предявения в германски съд отрицателен установителен иск(3) Folien Fischer и Fofitec искат да бъде установено, че за Ritrama SpA не могат да възникнат никакви права от непозволено увреждане — което двамата ищци било възможно да са извършили — нито въз основа на оспорваната от ответника търговска практика на Folien Fischer, нито поради направения отказ от страна на Fofitec да предостави на ответника лицензии по патентите си.

3.        Това искане за тълкуване е първо по рода си, макар Съдът вече да е разглеждал преюдициални въпроси, свързани с отрицателни установителни искове, по дело относно спор между собственици на стоки, превозвани с прехвърляеми товарителници (коносаменти), и собственика на кораба, на който са били поверени(4). Както отбелязва Bundesgerichtshof в акта си за преюдициално запитване, ползата от отговора, който ще се даде, е още по-голяма предвид твърде разнопосочните становища за приложимостта на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 по отношение на този вид искове, изразени както от съдилища в редица държави членки, така и от представители на доктрината.

II –  Правна уредба

4.        Съгласно съображения 1 и 2 от Регламент № 44/2001 в интерес на „стабилното функциониране на вътрешния пазар“ този регламент съдържа „разпоредби[…] за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела […]“, които се прилагат в държавите членки(5).

5.        В съображение 11 от посочения регламент се посочва, че „[п]равилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор“.

6.        Съображение 12 от същия регламент предвижда, че „[н]аред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване].“

7.        Правилата за компетентност са посочени в членове 2—31 от Регламент № 44/2001, съдържащи се в глава II от него.

8.        Член 2, параграф 1 от посочения регламент, съдържащ се в раздел 1 на глава II, озаглавен „Общи разпоредби“, има следното съдържание:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

9.        Член 3, параграф 1 от Регламент № 44/2001, съдържащ се в същия раздел, гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

10.      Член 5, точка 3 от същия регламент, съдържащ се в раздел 2 на глава II, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

3)      по дела относно гражданска отговорност [при деликт или квазиделикт —] в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“(6).

III –  Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

11.      Folien Fischer е дружество със седалище в Швейцария, което разработва, произвежда и продава пластифицирани хартии и самозалепващи фолиа. То разпространява на пазара, по-специално в Германия, заготовки във вид на руло, върху които се отпечатват формуляри за определени карти. Fofitec, което също е със седалище в Швейцария и принадлежи към групата предприятия на Folien Fischer, притежава различни патенти в същата сфера на дейност.

12.      Ritrama SpA е дружество със седалище в Италия, което разработва, произвежда и разпространява на пазара различни видове ламинати и многослойни фолиа.

13.      В писмо, изпратено през март 2007 г., Ritrama SpA твърди, че политиката на разпространение на Folien Fischer и отказът му да предостави патентни лицензии противоречат на конкурентното право.

14.      Вследствие на това писмо Folien Fischer и Fofitec предявяват отрицателен установителен иск пред Landgericht Hamburg (Германия) с цел по съдебен ред да бъде установено, от една страна, че Folien Fischer не е длъжно да прекрати търговската си практика по отношение на отстъпките и изготвянето на договорите за разпространение и от друга страна, че Ritrama SpA няма право нито да иска преустановяването на тази търговска практика, нито да получи обезщетение на това основание. Освен това Folien Fischer и Fofitec искат от посочения съд да бъде установено, че Fofitec не е длъжно да предостави лицензия, свързана с притежаваните от него европейски патенти.

15.      След предявяването на отрицателния установителен иск, Ritrama SpA и Ritrama AG — негово дъщерно дружество със седалище в Швейцария, чрез което, според твърденията на Ritrama SpA, то разпространява стоките си именно в Германия — предявяват осъдителен иск пред Tribunale di Milano (Италия). Те искат да им се присъди обезщетение за вреди и Fofitec да бъде осъдено да издаде принудителни лицензии по въпросните патенти, като в подкрепа на искането си твърдят, че Folien Fischer и Fofitec имат антиконкурентно поведение.

16.      С решение, постановено на 9 май 2008 г. Landgericht Hamburg отхвърля като недопустим предявения от Folien Fischer и Fofitec отрицателен установителен иск поради липса на международна компетентност.

17.      На 14 януари 2010 г. това решение е потвърдено от въззивната инстанция — Oberlandesgericht Hamburg (Германия), който не признава международната компетентност на германските съдилища с довода, че предвидената в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 компетентност по дела за непозволено увреждане е неприложима по отношение на отрицателен установителен иск като предявения от Folien Fischer и Fofitec, тъй като с този иск се цели да се докаже именно че в Германия не е извършено никакво непозволено увреждане.

18.      Folien Fischer и Fofitec подават ревизионна жалба до Bundesgerichtshof (Германия) поддържайки исканията си, направени във въззивното производство. В преюдициалното си запитване Bundesgerichtshof отбелязва, че Съдът още не се е произнасял по въпроса дали предвидената в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 компетентност е основателна и в случай че извършителят на възможно увреждане предяви отрицателен установителен иск, за да установи, че за евентуално пострадалото от това увреждане лице не възникват никакви права от възможното непозволено увреждане. Bundesgerichtshof счита, че в подобни случаи не е ясно кое е правилното тълкуване на въпросната разпоредба предвид разнопосочните становища на доктрината и на различни съдилища в държави — членки на Европейския съюз, както и в Конфедерация Швейцария, що се отнася до съдържащото се в Конвенцията от Лугано еквивалентно правило.

19.      При това положение Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, като същевременно уточнява, че е склонен да приложи член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 към отрицателен установителен иск:

„Следва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че съдебната компетентност по дела за непозволено увреждане се прилага и за отрицателен установителен иск [„negative Feststellungsklage“], в който причинителят на възможно увреждащо събитие твърди, че от определени обстоятелства (в конкретния случай — нарушение на разпоредбите на конкурентното право) за евентуално увреденото лице не възникват никакви права, произтичащи от непозволеното увреждане?“.

20.      Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 18 март 2011 г.

21.      Пред Съда представят писмени становища Folien Fischer и Fofitec, Ritrama SpA, германското, френското, нидерландското, полското и португалското правителство, както и от швейцарското правителство. Представеното след изтичане на срока писмено становище на Комисията е отхвърлено с решение в този смисъл на председателя на Съда, постановено на 19 юли 2011 г.

22.      В проведеното на 15 февруари 2012 г. съдебно заседание присъстват представители на Folien Fischer и Fofitec, Ritrama SpA, германското правителство, както и на Комисията.

IV –  Анализ

 А – Предварителни бележки

–       По релевантността на преюдициалния въпрос

23.      Най-напред Ritrama SpA оспорва релевантността на преюдициалния въпрос за разрешаването на спора в главното производство с довода, че писмото от март 2007 г., на което се позовава запитващата юрисдикция, било представено не като официално уведомително писмо, а като обикновена покана за започване на преговори за решаването на проблема и че поради това Folien Fischer и Fofitec нямали никакъв правен интерес.

24.      Ritrama SpA добавя, че дори при утвърдителен отговор на поставения въпрос германските съдилища не биха притежавали международната компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, тъй като било невъзможно спорното незаконосъобразно деяние да е извършено в Германия по смисъла на процесуалното право, като се има предвид, че страните в главното производство не били конкуренти на германска територия и германското право не се прилагало за никоя от тях, тъй като техните съответни седалища не се намират на германска територия. В съдебното заседание Ritrama SpA уточнява, че от 2004 г. вече не присъства на германския пазар. Според него макар швейцарското му дъщерно дружество Ritrama AG да извършва дейност в Германия, все пак не било възможно дружества с отделна правосубектност да бъдат обединявани в рамките на гражданско производство, свързано с извъндоговорна отговорност.

25.      Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на производството по преюдициално запитване националната юрисдикция — предвид особеностите на всяко дело — най-добре може да прецени както необходимостта от такова запитване, за да може да постанови решение, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда(7). След като последните се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, при условие че разгледа обстоятелствата, при които е сезиран от запитващата юрисдикция, за да провери собствената си компетентност(8).

26.      Според мен в случая Bundesgerichtshof обосновава в достатъчна степен преюдициалното си запитване, за да докаже, че същото е обективно необходимо за разрешаването на спора в главното производство.

–       По проблемите, които трябва да се разграничават

27.      С оглед на представените в разискванията становища и доказателства, следва да се напомни, че преди всичко не трябва да се допуска смесване на различните етапи от анализа, които трябва да се следват от съд, сезиран със спор по гражданско или търговско дело с международен елемент.

28.      Този съд най-напред трябва да провери дали наистина разполага с международна компетентност, по-специално предвид разпоредбите на Регламент № 44/2001. В настоящия случай този проблем съставлява самия предмет на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

29.      Така компетентният съд трябва да провери дали в националното право съществуват процесуални правила(9), като например правилата относно изисквания за допустимост, които биха могли да възпрепятстват воденето на делото. Едва на този етап може да се постави въпросът за правния интерес на ищеца.

30.      След това посоченият съд трябва да определи приложимото право чрез действащите в държавата членка, в която се намира, стълкновителни норми от правото на Съюза, международното право или евентуално от националното право.

31.      Накрая, и само на този етап, същият съд трябва да приложи конкретно към спора правото, което е определено чрез релевантната стълкновителна норма. Тези материалноправни норми определят по-специално условията, при които правопораждащият факт може да се счете за вредоносен по отношение на пострадалото лице, и доказателствата, които това лице трябва да представи в подкрепа на искането си за поправяне на вредата(10).

–       По значението на съдебната практика относно „успоредните“ инструменти по Регламент № 44/2001

32.      Вземането предвид на практиката на Съда относно тълкуването на Брюкселската конвенция или на Конвенцията от Лугано е подходящо и дори необходимо, тъй като Регламент № 44/2001 е предназначен да замени първата от тези конвенции в отношенията между държавите членки и съдържа разпоредби, които може да се квалифицират по същество като еквивалентни(11).

33.      Това се отнася за член 5, точка 3, съдържащ се във всеки от тези текстове, който цели да определи правилата за компетентност „по дела относно гражданска отговорност [при деликт или квазиделикт]“, въпреки че текстът в Регламент № 44/2001 се различава от този в Брюкселската конвенция, тъй като изрично включва основание за компетентност, свързано с „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, както е направено в Конвенцията от Лугано, преразгледана през 2007 г. Така, добавеният израз само внася уточнение(12), без да води до съществени несъответствия между тези инструменти, тъй като Съдът вече е постановил, че исковете за преустановяване на нарушения, чиято цел е да се предотврати настъпването на вреда, също попадат в приложното поле на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция(13).

–       По обхвата на делото

34.      Ще припомня, че настоящият случай се отнася до определянето на обхвата на правилото за специалната компетентност, което се съдържа в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, и по-специално до определянето на предвидената в тази разпоредба връзка.

35.      Съдът не е длъжен да се произнася по въпроса дали и при какви условия отрицателните установителни искове са допустими в областта на извъндоговорната отговорност. Този въпрос се отнася преди всичко до правния интерес на ищеца и се решава съобразно действащите процесуални правила във всяка държава членка независимо от това, че особеният характер на тези искове трябва да се вземе предвид при прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

36.      Ако Съдът прецени, че правилото за специфична компетентност, което се съдържа в тази дерогираща разпоредба, не може да се приложи по отношение на този вид искове, тогава компетентни да се произнесат по допустимостта и при необходимост по основателността на такъв иск ще бъдат съдилищата, определени чрез посоченото в член 2 от този регламент общо правило, а именно съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника.

 Б – По евентуалната приложимост на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 към отрицателни установителни искове по дела за непозволено увреждане

–       По същността на поставения въпрос

37.      Запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали отрицателен установителен иск като предявения по спора в главното производство попада в приложното поле на разпоредбите на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. По-конкретно поставеният въпрос е дали германски съд може да обоснове международната си компетентност с тази разпоредба, която определя като компетентни „съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, за да разгледа иска на Folien Fischer и Fofitec за установяване на отсъствието на гражданска отговорност в областта на конкуренцията по повод непозволено увреждане, за което се твърди, че е извършено от тези учредени по швейцарското право дружества, които извършват дейност по-специално на германския пазар.

38.      Съдът досега не се е произнасял по този въпрос. От друга страна, съдилища в държави — членки на Съюза, и в Конфедерация Швейцария изразяват разнопосочни становища. Според неизчерпателната информация, с която разполагам, голям брой съдилища в държави членки(14), но не всичките(15) отхвърлят приложението на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 за отрицателни установителни искове по дела за непозволено увреждане, докато в това отношение швейцарският Tribunal fédéral допуска прилагането на съдържащите се в член 5, точка 3 от Конвенцията от Лугано идентични разпоредби, когато Швейцария е компетентна по отношение на противоположния осъдителен иск(16).

39.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че също така е склонна да приеме, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 позволява да се определи международната компетентност при иск за установяване на отсъствие на непозволено увреждане. Bundesgerichtshof посочва, че в германската доктрина(17) преобладава становището, че въз основа на тази разпоредба компетентните съдилища по дела за непозволено увреждане могат да се произнесат и по отрицателен иск, с който се цели да се установи, че не са налице права, произтичащи от възможно непозволено увреждане.

40.      В това отношение както встъпилите в настоящото дело държави членки, така и запитващата юрисдикция считат, че би било подходящо посредством ефекта на огледалото този подход за правилата за компетентност да се възприеме и по отношение на отрицателен установителен иск по дела за непозволено увреждане и за осъдителния иск или този за обезщетение за вреди, които биха били висящи спрямо него, тъй като са му симетрично противоположни.

41.      Въпреки това, тъй като огледалото може да деформира, е възможно посочената симетрия да не е идеална и дори да не е релевантна. В случая съм склонен да приема, но не без известни съмнения, че теорията, която преобладаващо се подкрепя в настоящото дело, може да се оспори с оглед, по-специално на съдържанието и целите на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, на това, че в настоящия случай предметът на спора при отрицателен установителен иск и положителен иск е без значение, както и с оглед на практическите последици, произтичащи от предлаганото разширително тълкуване.

42.      Веднага ще уточня, че не изключвам възможността за отрицателните установителни искове да се прилагат предвидените в Регламент № 44/2001 правила за компетентност, като ще напомня, че самите условия за тяхната допустимост пред съдилищата на държавите членки се определят от националните процесуални правила. В това отношение ще отбележа, че подходът в различните държави е разнопосочен, но възможността за прибягване до отрицателния установителен иск най-общо зависи от условия, свързани с предмета на този иск и правния интерес на ищеца от използването на тази форма на правна защита(18).

43.      Поради съображенията, които ще изложа по-нататък, считам обаче, че ако такъв иск се предяви по дело за непозволено увреждане, приложимо ще бъде общото правило за компетентност по член 2 от посочения регламент, а не правилото за специалната компетентност, въведено с член 5, точка 3 от същия регламент.

–       По буквалното тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001

44.      Съгласно постоянната съдебна практика, за да се гарантира пълната ефективност и еднаквото прилагане на територията на всички държави членки на съдържащите се в Регламент № 44/2001 понятия, те трябва да бъдат тълкувани не чрез обикновено препращане към вътрешното право на една или друга от съответните държави, а самостоятелно, въз основа на систематиката и целите на този акт(19).

45.      Съдът многократно е постановявал, че по смисъла на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция, понятието „дела, свързани с непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“ обхваща всякакви искове, с които „се цели ангажирането на отговорността на ответник“ и които „не се отнасят до „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от посочената конвенция, с уточнението, че договорът предполага свободно поето задължение от едно към друго лице(20). Тази съдебна практика е относима към член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 и определя квалифициращ критерий, който изисква изпълнението на две условия, а именно, от една страна, положително условие, свързано с предмета на иска, и от друга страна, отрицателно условие, свързано с основанието на иска(21).

46.      Следователно даден съд в държава членка може да бъде компетентен на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 само ако предявеният пред него иск цели да „ангажира деликтната или квазиделиктната отговорност на ответника“(22), за да го принуди да преустанови извършването на определено деяние, което може да причини вреди, или да го принуди да ги поправи, ако те вече са настъпили. При отрицателен установителен иск обаче страната, която се осъжда за извършването на вредоносно деяние и чиято отговорност се търси, е не ответникът, а ищецът, целящ да докаже обратното, а именно че не е извършител на противоправното деяние, което може да причини вреди и от което би възникнало право на обезщетение. В това отношение германското правителство основателно отбелязва — въпреки че не споделям извода, който прави от тази констатация, — че при отрицателния установителен иск има размяна на обичайните роли по делата за непозволено увреждане, тъй като тук ищецът е възможният длъжник по вземане, основано на непозволено увреждане, докато ответникът е евентуално увреденото от това деяние лице.

47.      Следователно отрицателният установителен иск не цели да докаже и ангажира отговорността на ответника, както в посочената по-горе съдебна практика, а точно обратното — да изключи отговорността на ищеца. Освен това строго погледнато, иск като разглеждания в главното производство не е иск по дело за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане, тъй като с него не се цели установяването на наличието на нарушения на конкурентното право, които да са били извършени от ищците на германска територия, а цели диаметрално противоположното — да оневини последните, като се установи, че поведението им е в съответствие с конкурентното право. По специално Folien Fischer и Fofitec не оспорват наличието на действия, които може да съставляват правопораждащ факт за възможни вреди, но твърдят, че отговорността им не може да бъде ангажирана, след като посочените действия не са незаконосъобразни.

48.      В съдебната практика, произтичаща от Решение по дело Bier, известно като „Mines de potasse d’Alsace“(23), посочено по-горе, Съдът тълкува член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция по начин, който позволява на ищеца да се предостави възможност за избор между мястото на настъпване на вредоносното събитие и мястото на действително настъпване на вредата(24). Въпреки че Съдът не посочва това изрично, струва ми се, че изборът между двете компетентни съдилища, който по този начин се разрешава на ищеца по иск за непозволеното увреждане, цели да постави в благоприятно положение предполагаемото увредено лице, което по принцип се намира именно в процесуалното положение на ищец(25). Нищо в съдебната практика не показва, че същата благоприятна възможност трябва да се предостави на извършителя на възможно вредоносно деяние.

49.      Наистина, посоченото по-горе Решение по дело Henkel, свързано с Брюкселската конвенция, както и съдържанието на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 позволяват в приложното поле на тази разпоредба да се включи вземането предвид на увреждане, което още не е настъпило, но е възможно да настъпи поради установено вредоносно събитие. Действително вредата, която следва от определено непозволено увреждане, може да е единствено бъдеща, но тя трябва да има действително, а не абстрактно съдържание, тъй като в противен случай основанието за използването на специална компетентност при непозволено увреждане би могло да се поражда избирателно. Наистина иск за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане може да се основава на опасност, когато причината за евентуалните вреди съществува и може да бъде установена, но вредите не са настъпили. Самият отрицателен установителен иск обаче предполага дори опасността от материализиране на вредата да бъде изключена, което означава отхвърляне на фактора „връзка“ и поради това на свързаното с него основание за специална компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

50.      С отрицателния иск се цели да се стигне до констатация по реда на частното право, което според мен задължително предполага, че не съществува връзка по международното процесуално право. Наистина може да се предвиди случай, при който ищецът признава наличието на нанесена на ответника вреда, но с отрицателен иск цели да бъде установено, че не е отговорен за посочената вреда, например поради това че извършеното деяние не е незаконосъобразно или че няма причинно-следствена връзка между въпросното деяние и твърдяната вреда(26). Дори в този случай обаче приложението на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 по отношение на такъв отрицателен установителен иск не ми изглежда в съответствие със съдебната практика, напомнена в Решение по дело Tacconi, посочено по-горе, тъй като в тази хипотеза искът не цели „да ангажира отговорността на ответника“ и поради това според мен попада в обхвата на обвързаното с местоживеенето на ответника общо правило за компетентност, а не в обхвата на посочената специална разпоредба.

51.      В настоящия случай запитващата юрисдикция напомня, че последиците от отказа на Fofitec да предостави лицензии настъпват на територията на Федерална република Германия — държава членка, чието право според Bundesgerichtshof е приложимо въз основа на релевантните стълкновителни норми. В Решение по дело Marinari(27) обаче Съдът констатира, че Брюкселската конвенция не е имала за цел да свързва определените от нея правила за териториална компетентност с националните разпоредби относно условията за реализиране на извъндоговорна гражданска отговорност. В това отношение ще добавя, че член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007(28) предоставя право на лицето, търсещо обезщетение за вреди, да направи избор между правните уредби, приложими към извъндоговорно задължение, произтичащо от ограничаващо конкуренцията деяние, което засяга пазарите на няколко държави членки.

52.      По отношение на тълкуването на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция, а следователно и по отношение на сходното правило за компетентност в Регламент № 44/2001, Съдът постановява, че свързан с извъндоговорно отношение иск не попада в приложното поле на тази разпоредба, ако с него не се цели поправяне на вреда по смисъла на тази разпоредба, дори искът да се основава на твърдяно неправомерно поведение(29).

53.      Следователно буквалното тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 не позволява да се подкрепи виждането, че тази разпоредба е приложима за отрицателните установителни искове.

–       По телеологичното тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001

54.      Регламент № 44/2001 по-специално цели укрепването на правната защита на установените в Съюза лица, като същевременно позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на обикновено предвидлив ответник — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован(30).

55.      В това отношение от съображение 11 от Регламент № 44/2001 е видно, че с цел предвидимост, а следователно и правна сигурност свързаното с местоживеенето на ответника принципно основание за компетентност винаги трябва да се предпочита освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на волята на страните обосновават използването на друг свързващ фактор.

56.      Член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 е правило за компетентност, което е дерогиращо спрямо въведеното в неговия член 2, параграф 1 общо правило за компетентност, целящо да защити страната, срещу която е предявен искът на ищеца(31). Поради това тълкуването му трябва да бъде стриктно, дори стеснително(32).

57.      Целта на посоченото в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 правило за специална компетентност е да се отчете „наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикцията, от която може да бъде поискано да се произнесе по него, с оглед надлежната организация на процеса“(33). Тази разпоредба предоставя избор на ищеца като му дава възможност по изключение да се обърне към съд, който се намира в държава членка, различна от тази, в която е местоживеенето на ответника, поради особената връзка на този съд с естеството на спора. За да се дерогира по този начин правилото за съда по местоживеенето на ответника, е важно да се провери дали с оглед на данните за съответния спор действително е налице фактор „близост“(34), който тук се изисква още по-категорично, тъй като „особено тясната“ връзка трябва да свърже спора и сезирания съд, който е този(35) по „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по смисъла на разглежданата разпоредба.

58.      При отрицателен установителен иск тази засилена близост не може да бъде установена, без да се създаде опасност от двусмислие. Така в спора в главното производство международната компетентност на сезирания германския съд би трябвало да се основава на антиконкурентните последици за германския пазар от допуснатите пропуски или извършените действия от двете дружества със седалище в Швейцария във вреда на италианското дружество Ritrama SpA, което отрича да е извършвало дейност в Германия, но без никакво съмнение е извършвало производствена и разпространителска дейност на пазара в други държави — членки на Съюза. Всъщност в областта на конкуренцията съществуват различни фактори, които могат да доведат до разпръснатост на основанията за компетентност, свързани с незаконосъобразните действия и техните последици.

59.      Според мен целта на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 не дава възможност в нейното приложно поле да бъдат включени споровете за отсъствие на непозволено увреждане. Същият извод се налага по отношение на цялостната структура, от която е част тази разпоредба.

–       По систематичното тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001

60.      Наистина в Решение по дело Tatry, посочено по-горе, постановено в рамките на тълкуването на член 21 от Брюкселската конвенция(36) относно висящността, Съдът постановява, че в областта на морския транспорт с прехвърляеми товарителници (коносаменти) е налице равностойност в основанието и премета, от една страна, на иск, с който се иска поправяне на вреда, и от друга страна, на противоположен иск за установяване на отсъствието на вреда(37). Запитващата юрисдикция, както и представилите становища страни с изключение на Ritrama SpA считат, че тази съдебна практика трябва да се отнесе към тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 и че тя трябва да доведе до прилагането на предвиденото в посочения член основание за компетентност и по отношение на отрицателните установителни искове(38).

61.      Впрочем съдебната практика, произтичаща от Решение по дело Tatry, посочено по-горе, според мен не представлява сериозна пречка за стеснителното тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, което препоръчвам. Признавам, че в областта на непозволеното увреждане отрицателният установителен иск може да има еднакъв предмет с положителен иск, спрямо който е висящ, тъй като единият цели по съдебен ред да се установи, че възможният извършител не е причинил дадено вредоносно събитие, докато другият цели да се докаже обратното.

62.      Макар съгласно посоченото решение понятието за предмет на спора действително да позволява да се очертае обхватът на спора, с който е сезиран даден съд по отношение на висящността и произтичащата от това сила на пресъдено нещо, то по никакъв начин не следва непременно, че същото понятие позволява да се определи дали в рамките на даден спор съществува връзка, която съгласно член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 е подходяща.

63.      Всъщност в Решение по дело Tatry, посочено по-горе, Съдът се произнася единствено по разпоредбите, свързани с висящността, които сами по себе си не съдържат основания за компетентност, а определят само кое от двете успоредно сезирани съдилища трябва да се произнесе първо в това отношение. Следователно проблемът е доста по-различен от разглеждания от Съда в настоящия случай.

64.      Освен това ми се струва, че начинът, по който е редактиран член 5 от Регламент № 44/2001, води до обосноваване на съдебната компетентност не според предмета на спора, а според предвидената за всяко основание за специална компетентност връзка, а те са два различни елемента, както е видно от сравнителния анализ на съдържащите се в посочения член правила за компетентност. Така „по дела, свързани с договор“, връзката е „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ (член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001), а „по делата за издръжка“ връзката е „мястото, където получаващият издръжка има местоживеене или обичайно пребиваване“ (член 5, точка 2 от Регламент № 44/2001).

65.      Встъпилите страни, които поддържат, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 обхваща исковете за установяване на отсъствие на отговорност за непозволено увреждане, твърдят, че при предвидените в член 5 от посочения регламент други основания за компетентност същото правило се прилага както за отрицателен установителен иск, така и за положителен иск.

66.      Въпреки това считам, че в случаи, различни от посочения в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, положителното или отрицателното естество на предявен по съдебен ред иск не засяга връзката, която е предвидена от разпоредбите на посочения член 5. От друга страна, по дела за непозволено увреждане естеството на иска е от съществено значение за определянето на съдебната компетентност, тъй като отличителният белег е наличието или отсъствието на вредоносно събитие, което е решаващ елемент за връзката.

–       По практическите последици от разширително тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001

67.      Френското правителство изразява особено становище като защитава ограничаването до територията на държавата членка, в която се намира компетентният съд, на силата на пресъденото нещо на постановеното решение по основанието на отрицателен установителен иск като предявения в спора в главното производство, знаейки, че сами по себе си искове от този вид са недопустими по френската правна уредба на извъндоговорната отговорност.

68.      Считам, че би било в противоречие с въведената от Регламент № 44/2001 система, ако първоначално се допусне основание за съдебна компетентност като посоченото в преюдициалното запитване, а след това се констатира, че тъй като правните или практически последици от това допускане са неприемливи, последиците от решението, което може да постанови съответният съд, трябва да се ограничат до територията на държавата членка, в която последният се намира.

69.      Разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да могат да произведат действието си между всички държави членки без предлаганото от френското правителство ограничаване до територията на една или друга от държавите членки, защото в противен случай регламентът би загубил полезния си ефект(39). Целта и самият смисъл на Регламент № 44/2001 са той да предвиди правила за компетентност, приложими едновременно за съдилищата във всички държави членки, в резултат на което по един и същ спор да се постанови едно-единствено решение с действие в международен мащаб(40).

70.      Наистина Съдът приема, че страна в процеса може да „торпилира“ или „заобиколи“ иска на другата страна, ползвайки се с възражение за наличие на висящ процес при разширително прилагане на член 21 от Брюкселската конвенция(41). Въпреки това според мен, ако се признае, че отрицателен установителен иск за непозволено увреждане може да се обоснове с основанието за специална компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, е възможно да се увеличи опасността от искове торпили, тъй като на причинителите на възможни увреждащи събития се предоставя избор за предприемане на действия пред съд, различен от този по местоживеенето на ответника(42).

71.      Трябва да се избегне възприемането на тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, което да е задоволително от теоретична гледна точка, но да поражда подобни практически проблеми.

72.      Поради това считам, че Съдът би трябвало да избере по-тясно виждане за приложното поле на правилото за специална компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, що се отнася до евентуалната му приложимост за отрицателни установителни искове при извъндоговорни отношения, и да предпочете общото правило за компетентност, обвързано с местоживеенето на ответника.

V –  Заключение

73.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Bundesgerichtshof преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдебната компетентност по дела за непозволено увреждане не се прилага за отрицателен установителен иск, в който причинителят на възможно увреждащо събитие твърди, че от определени обстоятелства за евентуално увреденото лице не възникват никакви права, произтичащи от непозоволеното увреждане“.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74. За консолидирания текст, включващ в първоначалния текст последвалите изменения и поправки, които в настоящия случай са ирелевантни, вж. 2001R0044 — BG — 08.04.2009 — 007.001 — 1.


3 – Иск, който в германското право се нарича „negative Feststellungsklage“.


4 – Решение от 6 декември 1994 г. по дело Tatry (C‑406/92, Recueil, стр. I‑5439).


5 – В съответствие с член 1, параграф 3 от Регламент № 44/2001 в настоящото заключение понятието „държава членка“ означава държавите — членки на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания.


6 –      Член 5, точка 3 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последвалите конвенции за присъединяване на нови държави членки към същата конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), съдържа подобно по смисъл правило, но не включва изрично случаите, при които вредоносното събитие „може да настъпи“.


      Напълно идентично на съдържащото се в Регламент № 44/2001 правило се съдържа в член 5, точка 3 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 16 септември 1988 г. (ОВ L 319, 1988 г., стр. 9), преработена с конвенцията, подписана в Лугано на 30 октомври 2007 г. (вж. Решение 2007/712/ЕО на Съвета от 15 октомври 2007 година за подписване от името на Европейската общност на посочената конвенция (ОВ L 339, стр. 1), която влиза в сила на 1 май 2011 г. и обвързва Европейската общност, Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария (наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано“).


7 – Вж. по-специално Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Padawan (C‑467/08, Сборник, стр. I‑10055, точка 21 и сл., както и цитираната съдебна практика).


8 – Вж. по-специално Решение от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler и др. (C‑212/04, Recueil, стр. I‑6057, точка 39 и сл.).


9 – Наскоро Съдът напомни, че целта на Регламент № 44/2001, както и на Брюкселската конвенция, не е да уеднакви всички процесуални правила на държавите членки, а в рамките на процесуалната си автономия държавите членки могат да установят процесуални правила, приложими спрямо исковете, предявени пред техните юрисдикции, които правила не трябва нарушават правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на посочения регламент (Решение от 15 март 2012 г. по дело G, C‑292/10, точки 44 и 45).


10 – В Решение от 7 март 1995 г. по дело Shevill и др. (C‑68/93, Recueil, стр. I‑415, точки 38—41) се уточнява, че „условията за преценка на вредоносния характер на спорното събитие и условията за доказване на наличието и размера на твърдяното от пострадалото от клеветата лице увреждане не се уреждат от [Брюкселската] конвенция, а от материалноправните норми, определени от стълкновителните норми в националното право на сезирания съд, при условие че прилагането им не засяга полезното действие на конвенцията“. Същото се отнася и за Регламент № 44/2001.


11 – Вж. по-специално Решение от 25 октомври 2011 г. по дело eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, Сборник, стр. I‑10269, точка 39 и цитираната съдебна практика).


12 – Вж. по аналогия Обяснителния доклад относно преработената Конвенция от Лугано, изготвен от F. Pocar (ОВ C 319, 2009 г., стр. 15, точка 61).


13 – Вж. Решение от 1 октомври 2002 г. по дело Henkel (C‑167/00, Recueil, стр. I‑8111) относно превантивен иск, предявен от сдружение за защита на потребителите, за забрана използването от определен търговец на клаузи в договори с физически лица, за които клаузи е прието, че са неравноправни, както и Решение от 5 февруари 2004 г. по дело DFDS Torline (C‑18/02, Recueil, стр. I‑1417) относно превантивен иск, предявен от сдружение на собственици на кораби, за оспорване на законосъобразността на предизвестието по колективен иск, за което считат, че може да доведе до нанасяне на вреди.


14 – Решения за неприложимост, постановени по-специално в Германия: Решение на Landgericht München от 23 октомври 2008 г. (7 O 17209/07, www.juris.de) и Решение на Oberlandesgericht Dresden от 28 юли 2009 г. (14 U 1008/08, www.juris.de). По отношение на сходното основание за компетентност по член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция, вж., в Германия: Решение на Oberlandesgericht München от 25 октомври 2001 г. (6 U 5508/00, www.juris.de); в Нидерландия: Решение на Gerechtshof’s-Gravenhage от 22 януари 1998 г. по дело Evans/Chiron (IEPT19980122) и Решение на Rechtbank’s Gravenhage от 19 юни 2002 г. по дело Freelift/Stannah Stairlifts (NiPR 2002, Afl. 4, nr. 279), както и в Италия: Решение на Tribunale di Bologna от 22 септември 1998 г. (Resp. civ. e prev., 2000, p. 754), Решение на Corte suprema di cassazione от 19 декември 2003 г. (n. 19550, Riv. Dir. Ind., 2005, II, p. 162) и Решение на Corte d’appello di Milano от 2 март 2004 г. (Dir. ind., 2004, p. 431).


15 – Решения в полза на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, постановени, в Германия: Решение на Oberlandesgericht Düsseldorf от 12 май 2005 г. (I‑2 U 67/03, № 34, www.juris.de) и Решение на Landgericht Frankfurt от 25 март 2010 г. (2‑03 O 580/08, 2/03 O 580/08, 2/3 O 580/08, 2‑3 O 580/08, www.juris.de); в Нидерландия: Решение на Rechtbank Breda от 29 юни 2011 г. по дело Mivena/Geogreen c.s. (LJN: BR0157) и в Обединеното кралство: Решение на High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) по дело Equitas Ltd and another v Wave City Shipping Co Ltd and others, at para 11 Christopher Clarke LJ (2005) EWHC 923 (Comm). Вж. също решения, постановени в Италия в полза на прилагането на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция: Решение на Corte suprema di cassazione от 17 октомври 2002 г. (n. 14769, Riv. dir. inter., 2003, p. 238) и Решение на Tribunale di Brescia от 11 ноември 1999 г. (Riv. Dir. Ind., II, p. 236).


16 – Вж. по-специално решения на швейцарския Tribunal fédéral: Решение от 2 август 1999 г. (ATF 125 III 346); Решение от 23 октомври 2006 г. по дело G. GmbH/A. AG und B. AG (4C.210/2006, ATF 132 III 778); Решение от 23 октомври 2006 г. по дело F. AG/G. GmbH (4C.208/2006/len) и Решение от 13 март 2007 г. (ATF 133 III 282). Решения, които са достъпни на уебсайта на Съда на Европейския съюз (http://curia.europa.eu/common/recdoc/convention/fr/tableau/tableau.htm), в рубриката „Information au titre du protocole № 2 annexé à la convention de Lugano“, съответно под № № 2000/19, 2007/14, 2008/19 и 2008/20.


17 – Вж. точка 13 от акта за преюдициално запитване.


18 – Ще отбележа, че този вид искове може да принуди предполагаемо увреденото лице поради качеството му на носител на право на иск за обезщетение да участва в съдебен процес на етап, на който то все още не може да представи необходимите доказателства, за да изпълни задължението си да докаже наличието на извъндоговорната отговорност, от която другата страна иска да се освободи.


19 – Следователно посочените понятия трябва да бъдат тълкувани независимо от тяхното определение в материалното право, определено чрез действащите стълкновителни норми в държавата членка, в която се намира сезираният съд. Вж. по-специално, относно Брюкселската конвенция, Решение от 26 март 1992 г. по дело Reichert и Kockler (C‑261/90, Recueil, стр. I‑2149, точка 15) и Решение от 20 януари 2005 г. по дело Engler (C‑27/02, Recueil, стр. I‑481, точка 33), както и относно Регламент № 44/2001, Решение от 16 юли 2009 г. по дело Zuid Chemie (C‑189/08, Сборник, стр. I‑6917, точка 17 и цитираната съдебна практика).


20 – Вж. по-специално Решение от 17 септември 2002 г. по дело Tacconi (C‑334/00, Recueil, стр. I‑7357, точки 21—23 и цитираната съдебна практика).


21 – В настоящия случай второто условие за приложимост на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 не създава затруднения, тъй като е ясно, че правоотноошенията, свързващи Folien Fischer и Fofitec с Ritrama SpA., нямат договорен характер.


22 –      Вж. решение по дело Henkel, посочено по-горе (точка 41).


23 – Решение от 30 ноември 1976 г. (21/76, Recueil, стр. 1735).


24 – Вж. по-специално Решение от 19 септември 1995 г. по дело Marinari (C‑364/93, Recueil, стр. I‑2719, точки 11 и 12).


25 – В това отношение, в точка 17 от своето заключение по висящо дело Wintersteiger (C‑523/10), генералният адвокат Cruz Villalón напомня предоставянето „на увреденото лице [на] свобода на преценката“.


26 – Относно необходимостта от установяване на причинно-следствена връзка между вредата и събитието, причинило тази вреда, вж. по-специално Решение по дело DFDS Torline, посочено по-горе (точка 32 и цитираната съдебна практика).


27 – Посочено по-горе (точка 16 и сл.).


28 – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, стр. 40).


29 – Така Решение по дело Reichert и Kockler, посочено по-горе (точки 19 и 20), изключва съществуващия по френското право павлов иск от посоченото приложно поле, тъй като предметът му „не е длъжникът да бъде осъден да поправи вредите, които е причинил на своя кредитор с извършената от него измама, а по отношение на кредитора да бъдат заличени последиците от извършеното от неговия длъжник разпоредително действие“ и следователно това не е „иск, с който се цели ангажирането на отговорността на ответник по смисъла на член 5.3 от конвенцията“.


30 – Вж. по-специално Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Besix (C‑256/00, Recueil, стр. I‑1699, точка 26 и цитираната съдебна практика) и Решение по дело G, посочено по-горе, (точка 39 и цитираната съдебна практика).


31 –      Посоченото в същия член 2 правило цели да постави в благоприятно положение ответника, който обикновено е по-слабата страна, тъй като срещу него се завежда искът, и да му позволи да се защитава по-лесно. Вж. Решение от 20 март 1997 г. по дело Farrell (C‑295/95, Recueil, стр. I‑1683, точка 19) и Решение от 13 юли 2000 г. по дело Group Josi (C‑412/98, Recueil, стр. I‑5925, точка 35).


32 – Съдът изрично постановява, че правилата относно компетентността, които дерогират общия принцип на компетентност на съдилищата на държавата, на чиято територия е местоживеенето на ответника, не могат де се тълкуват по начин, излизащ извън изрично предвидените хипотези в Брюкселската конвенция. Вж. Решение от 27 октомври 1998 г. по дело Réunion européenne и др. (C‑51/97, Recueil, стр. I‑6511, точка 16), както и Решение по дело Zuid‑Chemie, посочено по-горе (точка 22 и цитираната съдебна практика). Това се отнася и за Регламент № 44/2001.


33 – Относно член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция вж. Решение от 10 юни 2004 г. по дело Kronhofer (C‑168/02, Recueil, стр. I‑6009, точка 15 и цитираната съдебна практика). Относно член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 вж. Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе (точка 40 и цитираната съдебна практика).


34 – Съображение 12 от Регламент № 44/2001 посочва, че критерий за специална връзка, различен от свързания с местоживеенето на ответника, се обосновава в определени случаи, ако съществува тясна връзка между съда и спора или за целите на доброто правораздаване. Вж. също Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно прилагането и преразглеждането на Регламент № 44/2001, която предлага да се въведе изискване за „достатъчна, съществена или значителна връзка“, за „да се ограничи възможността за „forum shopping“ по дела за непозволено увреждане (2009/2140(INI), P7_TA(2010)0304, съображение Р и точка 25).


35 – Подчертавам, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 определя основание за компетентност, което не обхваща всички съдилища на дадена държава членка, както член 2 от посочения регламент, а се ограничава до най-близкия до деликта или квазиделикта съд.


36 – Еквивалентната разпоредба в Регламент № 44/2001 се съдържа в неговия член 27, който в параграфи 1 и 2 посочва, че: „[к]огато дела с един и същ предмет и между същите страни са заведени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд“, и че „[к]огато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“. Сходен по същество е член 27 от Конвенцията от Лугано, преразгледана през 2007 г..


37 – Съгласно Решение по дело Tatry, посочено по-горе: „[същият] член 21 трябва да се тълкува в смисъл, че иск за установяване на отговорността на ответника за причиняването на вреда и за осъждането му да заплати обезщетение има същото основание и предмет като предходен иск на този ответник, целящ да се установи, че той не е отговорен за посочената вреда“.


38 – Ще отбележа, че по тази съдебна практика са правени предложения с цел тя да бъде преразгледана. Всъщност било е предвидено да се изключи приложението на правилото за висящност при успоредно предявяване на иск, ограничен до отрицателен установителен иск, и иск по същество, по-специално когато скритата цел на първия иск е да „торпилира“ втория. Вж. Доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Регламент № 44/2001 (COM(2009) 174 окончателен, точки 3.3 и 3.4) и Зелената книга за преразглеждане на Регламент № 44/2001 (COM(2009) 175 окончателен, стр. 5 и 7).


39 – Постановено от съд на държава членка решение по принцип има действие на цялата територия на Съюза при условията, предвидени в глава III на Регламент № 44/2001. На това основание всяка държава членка е длъжна да признае и изпълни постановено в друга държава членка решение, като по този начин му осигури предвиденото в посочения регламент трансгранично действие.


40 – Няма противоречие между тази точка и съдебната практика, произтичаща от Решение по дело Shevill и др., посочено по-горе, и от Решение по дело eDate Advertising и др., посочено по-горе, в които Съдът ограничава териториалната компетентност на съдилищата в определени случаи, но не и силата на пресъдено нещо на постановените от тези съдилища решения.


41 – Вж. Решение по дело Tatry, посочено по-горе, във връзка с Решение от 9 декември 2003 г. по дело Gasser (C‑116/02, Recueil, стр. I‑14693, точка 41 и точка 70 и сл.).


42 – В своя доклад относно приложението на Регламент № 44/2001 (посочен в бележка под линия 38, точка 3.4) Комисията подчертава, че някои страни „се опитват да [изпреварят] упражняването на компетентността от [даден] съд, чрез започване на производство в друг съд, който обикновено, макар и не всякога, няма компетентност, като [предпочитат съдът да] е в държава, в която производството за вземане на решение по въпроса за компетентността и/или по същество отнема много време. Такава тактика („на торпеда“) може да [представлява сериозна злоупотреба], ако целта на първото производство е [да се постанови] освобождаване от отговорност, като по този начин ефективно се [предотвратява започването на] производството по същество от другата страна в компетентен съд. Тя може дори да доведе до ситуация, при която изобщо не може да бъде предявен иск за обезщетение“.