РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

15 февруари 2011 година

Дело F-81/09

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Обезщетение за инвалидност — Грешка в изчислението — Изплащане на дължимите вземания — Дължими мораторни лихви — Приложим лихвен процент — Годишна капитализация — Имуществени и неимуществени вреди“

Предмет: Жалба, подадена на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio по същество иска, от една страна, да се отмени решението на Комисията, с което последната отхвърля частично искането му за изплащане на мораторните лихви върху предоставеното му от посочената институция обезщетение за инвалидност, и от друга страна, да се осъди Комисията да му заплати сума, равняваща се на разликата между размера на мораторните лихви, изчислени по критериите, които жалбоподателят счита за приложими, и действително платения размер, като към посочената сума също да се начислят мораторни лихви

Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася освен направените от нея съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условия

(член 253 ЕО; член 25, втора алинея от Правилника на длъжностните лица)

2.      Актове на институциите — Регламенти — Прилагане по аналогия — Условия

3.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт от общ характер, на който се основава обжалваното решение

(член 241 ЕО)

4.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма

(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 35, параграф 1, букви г) и д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране, което не е нищо друго освен възпроизвеждане на общото задължение, предвидено в член 253 ЕО, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът, който нарушава неговите интереси, е основателен и дали е подходящо да сезира Съда на публичната служба, и от друга страна, да позволи на последния да упражни своя контрол за законосъобразност на акта. От това следва, че така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който не може да бъде дерогиран, освен поради императивни съображения.

Възможно е, първо, да се поправи непълнотата — но не и пълната липса — на мотивите дори в хода на съдебното производство, когато преди подаването на жалбата си заинтересованото лице вече е имало на разположение елементи, представляващи начало на мотивите, и второ, определено решение да се приеме за достатъчно мотивирано, доколкото е било прието в контекст, който е известен на посоченото длъжностно лице и който му позволява да разбере обхвата на това решение.

(вж. точки 39 и 40)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 30 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точка 93 и цитираната съдебна практика

2.      В общия случай приложното поле на регламента е определено в неговите разпоредби и по принцип не може да се разшири до хипотези, различни от тези, които съответният регламент цели да обхване. Това обаче може да не важи в някои изключителни случаи. Така икономическите оператори могат основателно да се позоват на прилагане по аналогия на регламент, който по принцип не се прилага за тях, ако обосноват, от една страна, че приложимата спрямо тях правна уредба е много сходна на тази, чието прилагане по аналогия те искат, и от друга страна, че приложимата спрямо тях правна уредба съдържа непълнота, несъвместима с общ принцип на правото на Съюза, която може да бъде запълнена чрез прилагането по аналогия на регламента, който по принцип не се прилага за тях.

Следователно, за да се приложи дадена правна уредба по аналогия, трябва да са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, да е налице тясна връзка на сходство между прилаганата по принцип правна уредба и тази, чието прилагане по аналогия се иска, и от друга страна, да е налице празнота в първата правна уредба, която празнота е несъвместима с общ принцип на правото на Съюза и би могла да се запълни чрез правната уредба, чието прилагане по аналогия се иска.

(вж. точка 55)

Позоваване на:

Съд — 20 февруари 1975 г., Reich, 64/74; 11 юли 1978 г., Union française de Céréales, 6/78 ; 12 декември 1985 г., Krohn, 165/84, точки 13 и 14

3.      Член 241 ЕО е израз на общия принцип, съгласно който всяка страна има право да оспори — с оглед на отмяната на решение, което я засяга пряко и лично — валидността на предходните актове на институциите, които представляват правното основание за обжалваното решение, когато съгласно член 230 ЕО тази страна не разполага с право пряко да обжалва тези актове и поради това понася последиците им, без да е била в състояние да иска тяхната отмяна.

Следователно целта на член 241 ЕО е да защити страните от прилагането на незаконосъобразен нормативен акт, като решението, с което се установява неприложимостта, има действие само между страните по спора и не засяга самия акт, който е станал необжалваем.

(вж. точка 60)

Позоваване на:

Съд — 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, точка 39; 19 януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, точка 6

Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Altmann и др./Комисия, T‑177/94 и T‑377/94, точка 119 ; 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, точка 32 и цитираната съдебна практика

4.      По силата на член 35, параграф 1, букви г) и д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба или жалбата по член 21 от Статута на Съда трябва в частност да посочва предмета на спора и да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи.

Тези елементи трябва да са посочени достатъчно ясно и точно, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни.

(вж. точки 61 и 62)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 юни 2006 г., Ott и др./Комисия, F‑87/05, точка 38; 14 май 2008 г., Taruffi/Комисия, F‑95/06, точки 121—125; 30 ноември 2009 г., de Britto Patrício-Dias/Комисия, F‑16/09, точка 42