Language of document : ECLI:EU:F:2011:29

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

24 март 2011 година


Дело F-104/09


Diego Canga Fano

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2009 г. — Решение за неповишаване — Съпоставяне на заслугите — Явна грешка в преценката — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Canga Fano иска да се отмени решението да не бъде повишен в степен AD 13 в рамките на процедурата за повишаване за 2009 г. и да се осъди Съветът да му изплати сумата от 200 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди и за произтичащите от накърняване на професионалното му положение вреди, които твърди, че е претърпял

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Производство

1.      Признатото на администрацията право на преценка за целите на сравнителното съпоставяне на заслугите на длъжностните лица кандидати за повишаване на основание член 45 от Правилника се ограничава от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на кандидатите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Това съпоставяне на практика трябва да се проведе при равнопоставеност и като се изхожда от сравними източници на информация и сведения.

В това отношение, без да се засяга полезното действие, което трябва да се признае на свободата на преценка на органа по назначаване, дадена грешка при преценката на заслугите на неповишено длъжностно лице е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е подчинил решенията в областта на повишенията.

(вж. точки 34 и 35)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 53

Приложимите правила към процедурата за оценяване на длъжностните лица не предвиждат атестиращите да се произнасят по въпроса дали атестираното длъжностно лица заслужава повишение. Когато атестиращите поемат инициативата да препоръчат повишение за един или друг от членовете на техния екип, те изразяват мнение, което в никакъв случай не задължава органа по назначаване, доколкото повишение може да се предостави едва след съпоставяне на заслугите на всички длъжностни лица на дадена институция, които могат да бъдат повишени в същата степен. Следователно, от една страна, подобни преценки не могат да имат същата тежест като преценките, произтичащи от елементи, които атестиращият е длъжен да оцени. От друга страна, органът по назначаване има право да повиши длъжностно лице, когато счита, че това е обосновано, дори ако в атестационния доклад на последното липсват коментари в полза на повишение.

(вж. точка 60)