Language of document : ECLI:EU:F:2011:66

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

26 май 2011 година

Дело F-83/09

Andreas Kalmár

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Уволнение — Искане за отмяна — Изплащане на възнаграждение — Действие на решението за отмяна“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) и член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол, с която г‑н Kalmár иска да се отменят решениeто от 4 февруари 2009 г., с което директорът на Европол прекратява срочния му договор, и решението от 24 февруари 2009 г., с което е освободен от задълженията си в срока на предизвестието. Жалбоподателят иска освен това Съдът на публичната служба да разпореди възстановяването му на работа и да осъди Европол да му изплати възнаграждението, дължимо от датата на уволнението, както и сума в размер на 25 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди

Решение:      Отменя решението от 4 февруари 2009 г., с което директорът на Европол прекратява срочния договор на жалбоподателя, решението от 24 февруари 2009 г., с което директорът на Европол освобождава заинтересованото лице от задълженията му в срока на предизвестието, и решението от 18 юли 2009 г., с което е отхвърлена жалбата, подадена от това лице по административен ред. Осъжда Европол да заплати на жалбоподателя сума в размер на 5 000 EUR като обезщетение за вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европол понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Изрично решение за отхвърляне на административната жалба — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение — Допустимост — Граници

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост

(член 93 от Правилника за персонала на Европол)

3.      Длъжностни лица — Служители на Европол — Решение, което засяга административното положение на служителя — Предсрочно прекратяване на срочен договор — Законосъобразност — Условия

(член 94, параграф 1, буква б) от Правилника за персонала на Европол)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, който не осигурява адекватното обезщетяване на неимуществената вреда — Незаконно уволнение на служител при особени обстоятелства

(членове 93 и 94 от Правилника за персонала на Европол)

5.      Длъжностни лица — Служители на Европол — Жалба — Иск за обезщетение — Условия за допустимост

(член 92, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол)

6.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Финансов спор по смисъла на член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол — Понятие

(член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол)

7.      Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Отмяна на решение за уволнение на служител поради допуснато процесуално нарушение — Приемане на решение за поправяне на грешката — Обратно действие на новото решение — Допустимост — Условия

(член 266 ДФЕС)

1.      Изричното решение за отхвърляне на административната жалба, в което единствено се излагат подробно мотивите за потвърждаване на предходното решение и се внасят само допълнителни уточнения, не представлява акт с неблагоприятни последици, тъй като в този случай конкретните мотиви на администрацията трябва да бъдат изведени чрез тълкуване на първоначалното решение във връзка с решението, с което се отхвърля административната жалба.

(вж. точка 33)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г, Eveillard/Комисия, T‑258/01, точка 31; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, точка 65

2.      В производството по жалба, подадена на основание член 93 от Правилника за персонала на Европол, съдът не би могъл, без да изземе правомощията на административния орган, да прави принципни декларации или констатации, нито да отправя разпореждания до Европол.

(вж. точка 35)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 27 юни 1991 г., Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, точка 150

Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, точка 52

3.      Взетата по отношение на длъжностно лице мярка е законосъобразна само ако преди това са установени релевантните обстоятелства. Освен това съответният орган е длъжен да се произнесе при пълно познаване на случая и след подробна проверка на всички относими данни, поради което тази проверка трябва да бъде старателно и безпристрастно извършена. Тези изисквания важат и за органа, оправомощен да сключва договорите, когато той упражнява правомощието по член 94, параграф 1, буква б) от Правилника за персонала на Европол предсрочно да прекратява наетия на срочен договор служител.

Ето защо, когато Съдът на публичната служба приеме правно основание, изведено от грешки, допуснати при установяването на фактите, които взети като цяло обосновават определена мярка по отношение на длъжностно лице или служител, решението, с което се налага тази мярка, следва да се отмени изцяло предвид нейната единност и неделимост.

(вж. точки 63, 64 и 76)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, точки 15 и 16; 16 октомври 1998 г., V/Комисия, T‑40/95, точка 49; 8 май 2001 г., Caravelis/Парламент, T‑182/99, точка 32; 30 юни 2005 г., Branco/Комисия, T‑347/03, точка 108; 13 юли 2006 г., Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, точка 63

4.      Отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всички неимуществени вреди, които този акт евентуално е причинил. В това отношение, макар всяко уволнение по своето естество да може да предизвика в уволненото лице чувства на отхвърляне, неудовлетвореност и несигурност за бъдещето, само при наличието на особени обстоятелства може да се приеме, че противоправното поведение на работодателя е засегнало душевно съответния служител повече от обичайното за уволнено лице и че този служител има право да получи обезщетение за неимуществени вреди.

(вж. точка 81)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2010 г., Schuerings/ETF, F‑87/08, точка 73, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑107/11 P, и Vandeuren/ETF, F‑88/08, точка 73, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑108/11 P

5.      В случай че възнамерява да обоснове исканията си за обезщетение с действия извън обжалваните решения, служителят на Европол трябва преди това в административната си жалба да направи искане за обезщетение на основание член 92, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол.

(вж. точка 84)

6.      Искането на служител на Европол да му бъде изплатена сума, която същият счита, че му се дължи по силата на Правилника за персонала на Европол, попада в обхвата на понятието „финансови спорове“ по смисъла на член 91, параграф 1 от посочения правилник, като същевременно не трябва да се смесва с исковете за търсене на отговорност, които служителите предявяват срещу Европол с цел получаване на обезщетение за вреди.

(вж. точка 87)

Позоваване на:

Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, точки 65, 67 и 68

Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giraudy/Комисия, F‑49/08, точки 39—42

7.      Когато съд на Съюза отмени решение за уволнение, институцията ответник е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, като при отмяна с обратна сила вземе предвид положението към датата, на която е взето решението за уволнение на жалбоподателя.

В това отношение, когато става въпрос за жалбоподател със срочен договор, за да възстанови правното му положение, институцията би трябвало по принцип да му изплати разликата между размера на възнаграждението, на което той щеше да има право, ако беше останал на същата работа, и възнаграждението или обезщетението за безработица, което той действително е щял да получи в периода между датата на уволнението и датата, на която срокът на договора е щял да изтече.

В случай обаче че решението за уволнение е отменено, тъй като институцията не е извършила пълна и задълбочена проверка на фактите, не може във всички случаи да се изключи възможността институцията отново да приеме решение за прекратяване на договора на жалбоподателя след пълно и задълбочено преразглеждане на преписката, като вземе предвид мотивите на отменителното решение. Освен това, щом като приетото оплакване се отнася до процесуално нарушение, не може да бъде напълно изключена и възможността институцията да придаде обратно действие на новото си решение, тъй като това обратно действие е необходимо за постигането на преследваната със съответната мярка цел и не нарушава оправданите правни очаквания на заинтересованото лице.

Поради това съдът на Съюза, който не може да заменя със своя преценката на институцията, не следва да я осъжда да изплати на жалбоподателя възнаграждение, считано от датата, на която договорът му е бил неправомерно прекратен, тъй като в противен случай би предопределил поведението на институцията.

(вж. точки 89—93)

Позоваване на:

Съд — 30 септември 1982 г., Amylum/Съвет, 108/81, точки 4—17

Първоинстанционен съд — 17 октомври 1991 г., de Compte/Парламент, T‑26/89, точка 66; 2 май 2006 г., O2 (Germany)/Комисия, T‑328/03, точка 48; 9 септември 2008 г., Bayer CropScience и др./Комисия, T‑75/06, точка 63; 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, точка 65

Съд на публичната служба — 5 май 2009 г., Simões Dos Santos/СХВП, F‑27/08, точки 100 и 101