Language of document : ECLI:EU:F:2011:31

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

31 март 2011 година


Дело F-10/10


André Hecq

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социална сигурност — Пълно поемане на медицински разходи — Мълчалив отказ — Липса на решение за признаване на професионалния произход на заболяването — Обвързана компетентност на администрацията — Решение за отхвърляне на административната жалба — Решение, което не е изцяло потвърдително — Липса на административна жалба — Недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑н Hecq иска, от една страна, отмяната на мълчаливия отказ на Комисията от 7 април 2009 г. по неговото искане от 7 декември 2008 г. за възстановяване на пълния размер на различни медицински разходи и от друга страна, „доколкото е необходимо“, отмяната на решението от 20 октомври 2009 г. за отхвърляне на неговата административна жалба

Решение: Отхвърля жалбата като отчасти явно неоснователна и отчасти явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Мълчаливо отхвърляне на искане — Допустимост — Отговор на администрацията за последващо очакване, информиращ заинтересованото лице за отложеното разглеждане на неговото искане — Липса на отражение върху качеството на акта с неблагоприятни последици

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Плащания — Пълно възстановяване — Условие

(член 73, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Решение, с което се отхвърля административна жалба — Ясно и недвусмислено отхвърляне — Потвърждаващ акт — Недопустимост — Изключение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Оттегляне на обжалваното решение и приемане на ново решение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Член 90, параграф 1 от Правилника има задължителен характер и не може да бъде оставен на усмотрението на страните. Като позволява на длъжностно лице да оспори законността на всеки акт с неблагоприятни последици, тази разпоредба цели да защити заинтересованото лице срещу евентуално бездействие на администрацията.

Вследствие на това фактът, че администрацията информира длъжностното лице, след приемане на мълчаливия отказ на неговото искане, за отложеното разглеждане на това искане, не може да постави под въпрос съществуването на посоченото решение. Следователно исканията за отмяна, насочени срещу мълчаливия отказ, са допустими.

(вж. точки 50—52)

2.      Приемането на решение за пълно възстановяване на плащанията на основание член 73, параграф 3 от Правилника предполага задължително наличието на решение, с което се признава професионалният произход на болестта, за лекуването на която въпросните плащания са били направени, като това последно решение може да бъде прието само след провеждане на производството, предвидено в Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица на Европейския съюз за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“. С други думи, при липсата на прието в съответствие с производството, предвидено от общите правила, решение за признаване на професионалния произход на заболяване, компетентният орган за прилагането на член 73, параграф 3 от Правилника може само да отхвърли искането за пълно възстановяване на плащанията, направени за лекуване на посоченото заболяване.

(вж. точка 53)

3.      Исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на жалба по административен ред, по принцип нямат самостоятелно съдържание и водят до сезирането на Съда на публичната служба с жалба срещу акта с неблагоприятни последици, срещу който е била подадена административната жалба. Всъщност, независимо дали е мълчаливо или изрично, решението, с което се отхвърля административна жалба, ако е ясно и недвусмислено, единствено потвърждава обжалвания от лицето акт или бездействие и само по себе си не представлява годен за обжалване акт.

Акт, който е чисто потвърдителен, например акт, който не съдържа нито един нов елемент в сравнение с предходния акт с неблагоприятни последици и който следователно не го замества, няма качеството на „акт с неблагоприятни последици“.

Независимо от това, с оглед на съдържанието си е възможно изрично решение за отхвърляне на административна жалба да няма характер на акт, напълно потвърждаващ оспорения по административен ред акт. Например, когато решението за отхвърляне на административна жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за акт с неблагоприятни последици, който замества последния. При подобни обстоятелства е необходимо жалбоподателят да подаде по административен ред нова жалба срещу измененото решение, съдържащо се в решението за отхвърляне на административна жалба.

(вж. точки 60—63)

Позоваване на:

Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 9; 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, точка 18; 16 юни 1988 г., Progoulis/Комисия, 371/87, точка 17; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, точка 8

Първоинстанционен съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑608/97, точка 23; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, точки 34 и 35; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, точка 54; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, точки 30—32; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, точка 49; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, точки 63—66

Съд на публичната служба — 9 септември 2008 г., Ritto/Комисия, F‑18/08, точка 17; 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точка 41

4.      Целта на досъдебното производство не би могла да бъде постигната, ако Съдът на публичната служба приема за допустими исканията, представени пряко срещу първото изразяване на становище от администрацията, без предварително да е подадена жалба по административен ред. Всъщност производство, което се провежда по този начин, не позволява на администрацията да преразгледа решението си относно искането на длъжностното лице и евентуално да го измени, както изисква целта на досъдебното производство.

Когато вследствие на административна жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, администрацията оттегли обжалваното решение и го замени с ново решение, първоначално обжалваният акт изчезва с обратна сила от правния ред и ако счита, че новото решение не го удовлетворява напълно, жалбоподателят трябва да подаде срещу него нова административна жалба, преди да го оспори пред Съда на публичната служба.

(вж. точки 73 и 76)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 111 и цитираната съдебна практика; 7 юли 2010 г., Tomas/Парламент, F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08, точки 63—66