Language of document : ECLI:EU:F:2011:51

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

10 май 2011 година

Дело F-59/10

Yvette Barthel и др.

срещу

Съд на Европейския съюз

„Публична служба — Искания в хода на производството — Възражение за недопустимост — Просрочена административна жалба — Недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑жа Barthel, г‑жа Reiffers и г‑н Massez искат отмяна на решението на Съда за отхвърляне на искането на жалбоподателите да се ползват, считано от 20 декември 2006 г., от надбавките за работа на смени, предвидени в член 1, параграф 1, първо тире от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета от 9 февруари 1976 г. за определяне на категориите длъжностни лица, които имат право на надбавки за работа на смени, и размера и условията за това (ОВ L 38, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 190), изменен по-специално с Регламент (ЕО/Евратом) № 1873/2006 на Съвета от 11 декември 2006 г.

Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Осъжда Съда на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Mълчалив отказ на искане, който не е оспорен в предвидения срок — Последващо изрично решение — Потвърждаващ акт

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Становище, прието след мълчалив отказ на искане

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Преклудиране — Извинима грешка — Понятие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Производство — Съдебни разноски — Разходи — Съобразяване на изискванията за справедливост

(член 87, параграф 2 и член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Посочените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за обжалване, които са установени с оглед да се гарантират яснотата и сигурността на правоотношенията и да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране в правораздаването, са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните и на съда на Съюза, който трябва да провери, дори служебно, дали те са спазени.

(вж. точка 22)

Позоваване на:

Съд — 29 юни 2000 г., Politi/Fondation européenne pour la formation, C‑154/99 P, точка 15

Първоинстанционен съд — 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, точка 36

Съд на публичната служба — 12 май 2010 г., Peláez Jimeno/Парламент, F‑13/09, точка 18

2.      Приетото след мълчалив отказ на искане изрично решение за отхвърляне на същото искане представлява акт с чисто потвърдителен характер.

(вж. точка 25)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 юли 2009 г., Sevenier/Комисия, F‑62/08, точки 33—40, потвърдено в производство по обжалване с Решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 юли 2010 г., Sevenier/Комисия, T‑368/09 P, точки 28—37

3.      Когато след мълчалив отказ администрацията проведе вътрешна консултация, приетото становище, което потвърждава първоначалната позиция на автора на мълчаливия отказ, без да извежда ново фактическо или правно обстоятелство, неизвестно на администрацията към момента на мълчаливия отказ, не представлява нов мотив, който може да установи наличието на преразглеждане на посочения отказ от страна на администрацията.

(вж. точка 27)

4.      В рамките на правната уредба на Съюза относно сроковете за обжалване понятието за извинима грешка, позволяваща да се направи изключение от правилата на тази уредба, трябва да се тълкува стеснително и може да се отнася само до извънредни обстоятелства, при които по-специално съответната институция е възприела поведение, което само по себе си или в решаваща степен може да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил грижата, дължима от нормално осведомено лице.

(вж. точка 28)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 15 декември 2009 г., Апостолов/Комисия, F‑8/09, точка 21 и цитираната съдебна практика

5.      Съгласно член 87, параграф 2 от неговия процедурен правилник Съдът на публичната служба може, когато справедливостта изисква това, да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях. Освен това съгласно член 88 от същия правилник спечелила делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски частично и дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение, включително преди образуване на съдебното производство.

Следва да се приложат тези разпоредби и да се осъди институцията, която е спечелила делото, да понесе всички съдебни разноски, в случай че последната не е положила необходимата грижа, като е оставила да изтече четиримесечният срок, предвиден в член 90, параграф 1 от Правилника, преди да отхвърли изрично искането, представено от засегнатото длъжностно лице.

(вж. точки 32—35)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, точка 53