Language of document : ECLI:EU:F:2011:53

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

11 май 2011 година

Дело F-71/09

Paolo Caminiti

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба, явно лишена от всякакво основание — Влизане в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 — Членове 44 и 46 от Правилника — Член 7 от приложение XIII към Правилника — Класиране — Коефициент — Точки за повишаване“

Предмет:      Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Caminiti иска отмяната на решението на администрацията да го класира в степен AST 9, стъпка 4, с коефициент 1, съдържащо се във фишовете за заплатата му за м. март и сл. на 2009 г., и въз основа на това жалбоподателят да бъде класиран отново в степен AST 9, стъпка 2, със запазване на коефициента 1,071151, както и „пълно възстановяване на [кариерното му развитие] със задна дата, считано от 1 март 2009 г. до датата на неговото така поправено класиране в степен и стъпка (включително вземане предвид в така поправеното класиране на професионалния му опит, правата му на повишение и пенсионните му права), което включва заплащане на лихва за забава въз основа на приложимия за съответния период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта, върху всички суми, съответстващи на разликата между възнаграждението [отговарящо на класирането му и това, отговарящо на] класирането, на което той би трябвало да има право, до датата на решението за неговото редовно класиране; при условията на евентуалност, на жалбоподателя да бъдат предоставени точки за повишение, […] съответстващи на преобразуването на коефициента за умножаване в коефициент за „време“

Решение:      Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от правно основание. Осъжда жалбоподателя да възстанови на Съда на публичната служба сумата от 500 EUR на основание член 94 от Процедурния правилник, да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Преходни правила, приложими след влизането в сила на Регламент № 723/2004 — Първо повишение, получено след 1 май 2004 г. от назначено преди тази дата длъжностно лице

(член 7, параграф 5 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Преходни правила, приложими след влизането в сила на Регламент № 723/2004 — Първо повишение, получено след 1 май 2004 г. от назначено преди тази дата длъжностно лице

(член 7, параграфи 5 и 7 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

4.      Производство — Съдебни разноски — Необосновано или злонамерено причинени на Съда на публичната служба разходи в резултат на жалбата на длъжностно лице, което злоупотребява с правото на обжалване

(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Когато разглежда жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, съдът не би могъл, без да навлиза в прерогативите на административния орган, да прави принципни декларации или констатации, нито да отправя разпореждания до дадена институция. Най-много би могло да се наложи институцията да вземе мерки като поисканите от жалбоподателя, за да се съобрази със съдебно решение, с което са уважени исканията на жалбоподателя за отмяна.

(вж. точка 23)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 27 юни 1991 г., Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, точка 150; 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, точка 52

2.      Предвидените в член 7 от приложение XIII към Правилника коефициенти са преходна мярка, чието предназначение е да гарантира равнището на основната месечна заплата, изплащана на наетите при условията на стария правилник длъжностни лица, като трябва все пак да се уточни, че тези коефициенти са гаранция не само за това, че основните месечни заплати на длъжностните лица, по отношение на които те се прилагат, няма да претърпят никакво намаление в резултат на влизането в сила на Регламент № 723/2004, с който се изменят Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, но и за това, че тези длъжностни лица няма да получат никакво увеличение на посочената заплата освен увеличението, получено при първото им повишение и изчислено в съответствие с параграф 5 от същия член, и евентуално увеличението, получено в резултат на повишаване в стъпка.

Коефициентът има смисъл само ако неговата стойност е по-малка или по-голяма от единица. Ако обаче коефициентът е равен на единица, това означава, че основната месечна заплата на съответното длъжностно лице отговаря на предвидената в Правилника основна месечна заплата за неговата степен и стъпка.

(вж. точки 47 и 48)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — 2 юли 2010 г., Lafili/Комисия, T‑485/08 P точки 87, 88, 95 и 96

3.      Единствената цел на член 7 от приложение XIII към Правилника, и по-конкретно на параграф 7 от него, е чрез прилагането на коефициенти да гарантира равнището на основната месечна заплата, изплащана на наетите при условията на стария правилник длъжностни лица, така че те да не понесат никакво намаление на основното им месечно възнаграждение, нито да получат каквото и да е увеличение на това възнаграждение, освен увеличението, което ще получат при първото си повишение, изчислено в съответствие с параграф 5 от същия член, и евентуално увеличението, получено в резултат на повишаване в стъпка.

Предоставянето на допълнителни точки за повишение обаче очевидно би излязло извън целта за финансов неутралитет, която си поставя член 7 от приложение XIII към Правилника, и би довело до третиране на съответното длъжностно лице, което не е прослужило съответните години, по различен начин не само в сравнение с другите длъжностни лица, които са били назначени след влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите, но и в сравнение с тези, които са били назначени при действието на стария правилник и чиято основна месечна заплата е била умножена с коефициент, поначало по-нисък от единица, но впоследствие приравнен на единица и по този начин премахнат въз основа на член 7, параграф 7 от приложение XIII към Правилника.

(вж. точки 63 и 64)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Toth/Комисия, F‑107/05, точки 71 и 72 и цитираната съдебна практика

4.      По силата на член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът представлява явна злоупотреба с правото на иск, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.

Тази разпоредба следва да се прилага в случай на жалба, която, освен че е явно недопустима или лишена от всякакво правно основание, е подадена след обявяването на решението на Съда на публичната служба, постановено по жалба, която има точно същата правна проблематика. Това важи в още по-голяма степен, когато след спиране на производството до произнасяне на решението на Общия съд по жалбата срещу посоченото решение тази жалба е отхвърлена, но жалбоподателят продължава да поддържа жалбата си без основание, като се задоволява да заяви, че разчита на мъдростта на Съда на публичната служба.

(вж. точки 67—69)