РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

28 юни 2010 година

Дело F-49/10

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка

„Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Здравно осигуряване — Отказ за възстановяване на медицински разходи — Искане за определяне на независим лекар — Разумен срок“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС и член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка, с която г‑н De Nicola иска по-специално, от една страна, отмяна на решението от 7 май 2010 г., с което директорът за човешките ресурси на Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „Банката“) отхвърля като недопустимо искането му, представено на основание член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Банката, за започване на помирително производство с цел възстановяване на някои медицински разходи, и от друга страна, Банката да бъде осъдена да му изплати сумата от 3 000 EUR ведно с припадащите се за посочените разходи лихви

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Жалба срещу решението на създадения в рамките на Банката комитет по жалбите — Допустимост — Възражение — Решение, което не преразглежда обжалваното решение

(член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Правни основания — Правно основание, изведено от неспазване на процедурните правила във връзка със здравното осигуряване — Неприложимо правно основание във връзка с жалба за отмяната на решение за отказ да се открие производството

(член 35 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

3.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Срок за подаване на искането за откриване на производство по административно обжалване — Прилагане по аналогия на членове 90 и 91 от Правилника

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; членове 35 и 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

4.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Права и задължения — Задължение на Банката да посочи в увреждащите актове възможностите за защита, с които разполагат адресатите, както и съответните срокове — Липса — Нарушение на задължението за полагане на грижа и на принципа на добра администрация — Липса

1.      Оплаквания, насочени срещу становището на създадения в рамките на Европейската инвестиционна банка комитет по жалбите във връзка с атестирането на членовете на персонала, водят до сезиране на съда на Съюза по повод на атестационните доклади, срещу които е подадена такава административната жалба. Същото важи и за оплакванията срещу решение на комитета по жалбите, компетентен да се произнася по административни жалби срещу оценителни доклади и решения по въпроси на повишаването.

Решението, с което се отхвърля искането за откриване на помирително производство в съответствие с член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Банката, основано на същите мотиви като оспорваното решение и сочещо недопустимостта на искането, не представлява становище, заместващо оспорваното решение. Подобно решение за отхвърляне по самия си предмет препятства преразглеждането на спорното решение, което би било предмет на помирителното производство, ако същото бе открито.

(вж. точки 42 и 43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, точка 132

2.      Възражението за липса на процесуална предпоставка, изразяваща се в отсъствието на вътрешно производство във връзка със здравното осигуряване преди подаването на жалба по съдебен ред, по дефиниция е неприложимо срещу искане за отмяна на решението за отхвърляне на молба за откриване на посоченото производство, с което искане жалбоподателят оспорва именно законосъобразността на решението за отказ за откриване.

(вж. точка 57)

3.      В споровете между Европейската инвестиционна банка и нейните служители, които по естеството си наподобяват споровете между институциите на Съюза и техните длъжностни лица или служители, произтичащи от членове 90 и 91 от Правилника, в отсъствието на уредба във Вътрешния правилник за персонала, като се отчита специфичното естество на режима, приложим за служителите на Банката, следва да се почерпи вдъхновение от правилата, съдържащи се в Правилника, и същите да се приложат по аналогия. В тази връзка, тъй като възможностите за административно обжалване в самата Банка, въведени в полза на нейните служители, и правото на обжалване, което им е предоставено пред Съда, имат едно и също предназначение като производствата по административно и съдебно обжалване, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, прилагането по аналогия на срок с продължителност от три месеца може справедливо да съвмести, както при длъжностните лица и останалите служители на Съюза, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и от друга, изискването за правна сигурност.

Следователно в отсъствието на срок за подаване на искане за определяне на трето медицинско лице в рамките на установения от Банката режим за възстановяването на медицински разходи, следва да се приеме, че искането за определяне на такова лице трябва да се подаде в срок от три месеца. Действително производството за определяне, в рамките на което служителят може да оспорва становището на медицинското лице на Банката, е предварително условие за сезирането на съда. В това отношение то в по-голяма степен наподобява производството по административна жалба, предвидено в член 90, параграф 2 от Правилника, отколкото помирителното производство, което е само факултативно по характер.

(вж. точки 62—64, 66, 70 и 72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точки 98—101

4.      Макар с оглед на задължението за полагане на грижа и на принципа на добра администрация да буди съжаление, че компетентните служби не информират изчерпателно служителя относно неговите права и изглежда самите те не са запознати с наличието на производство за административно обжалване, няма текст, който да задължава Европейската инвестиционна банка да съобщава предвидените възможности и срокове за обжалване срещу някой от издадените от нея актове, нарушаващи интересите на служителя, който се явява адресат на такъв акт.

(вж. точка 79)