Language of document : ECLI:EU:F:2011:94

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

28 юни 2011 година


Дело F-55/10


AS

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Отхвърляне на кандидатура — Правен интерес — Длъжностно лице с призната инвалидност — Неделимост на решението за отхвърляне на кандидатура и на решението за назначаване — Липса — Разграничение между длъжностни лица от една и съща функционална група, с една и съща степен и с различно кариерно развитие — Съответствие между степента и длъжността“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а от същия, с която AS иска по-специално да се отмени решението на Комисията от 30 септември 2009 г., с което се отхвърля кандидатурата му за длъжността помощник-библиотекар, и Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 30 000 EUR за претърпени имуществени и неимуществени вреди

Решение:      Отменя решението от 30 септември 2009 г., с което Комисията отхвърля кандидатурата на жалбоподателя. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сума в размер на 3 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от тези на жалбоподателя. Жалбоподателят понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба срещу отхвърлянето на кандидатура за свободна длъжност

(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Решение за отхвърляне на кандидатура

(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)

3.      Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Лекарска тайна — Обхват

(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

5.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия

(член 35, параграф 1, буква д) и член 43, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

6.      Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Длъжност от категория AST с ограничения в кариерата — Разглеждане на кандидатурите — Изключване на кандидатите от категория AST без ограничения в кариерата — Незаконосъобразност

(член 5, параграф 4 и член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 10 от приложение XIII към този правилник)

7.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, който не осигурява адекватното обезщетяване на неимуществената вреда — Изплащане на парично обезщетение

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Положението на длъжностно лице, което автоматично е пенсионирано заради установена от комисията по инвалидност пълна трайна неработоспособност, е обратимо и поради това въпросното длъжностно лице — което може един ден отново да поеме изпълнението на функциите си, освен ако не са налице доказващи противното доказателства — запазва интерес от отмяната на решението, с което се отхвърля кандидатурата му за обявената свободна длъжност.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2010 г., Комисия/Strack, T‑526/08 P, точки 73 и 74

2.      Когато е подадена жалба на основание членове 90 и 91 от Правилника, в който случай решението за отхвърляне на кандидатурата е неразривно свързано с решението за назначаване на длъжността, за която е представена тази кандидатура, интересът на съответното длъжностно лице от отмяната на тези решения трябва да бъде предмет на една обща преценка.

Това обаче все пак не означава, че посочените решения са неотделими и че жалбоподателят е длъжен, за да не бъде отхвърлена жалбата му като недопустима, да иска едновременно отмяна и на двете решения. Всъщност няма пречка жалбоподателят да иска отмяна само на решението, с което се отхвърля кандидатурата му.

Впрочем в съответствие с принципа на пропорционалност е възможността длъжностното лице, в стремежа си да запази правата на третите лица, да иска отмяна само на решението, с което се отхвърля кандидатурата му, без да трябва, за да не бъде отхвърлена жалбата му като недопустима, да иска отмяна на решението за назначаване на други длъжностни лица.

(вж. точки 30—33)

Позоваване на:

Съд — 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P

Общ съд на Европейския съюз — Комисия/Strack, посочено по-горе, точка 45

3.      Лекарската тайна обхваща в частност информацията, която е станала известна на здравния работник при изпълнение на неговите функции и която същият е получил от обърналото се към него лице. Правото да се изисква спазване на лекарската тайна, което е един от основните аспекти на правото на зачитане на личния живот, представлява основно право, защитавано от правния ред на Съюза. Тези две права могат да бъдат ограничавани, при условие че съответните ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права.

В това отношение, предвид член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния живот, което включва правото на съответното лице здравословното му състояние да бъде запазено в тайна, може да бъде обоснована само ако е „предвидена в закона“, преследва някоя от целите по параграф 2 на този член, като например „икономическото благосъстояние“ и „защитата на здравето“, и е „необходима“ за постигането на тези цели.

Не е такъв случаят, когато в производство по подадена от длъжностно лице жалба съответната институция използва данни, съдържащи се в медицинското досие на това лице, единствено с цел да развие съображения, от които да е видно, че то няма правен интерес.

(вж. точки 41 и 42)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 юли 1995 г., K/Комисия, T‑176/94, точки 34—46

4.      Макар съдилищата на Съюза да не могат служебно да се произнасят по неизложени от страните правни основания, освен ако същите са свързани с абсолютни процесуални предпоставки, тези съдилища трябва да преценяват правните основания на жалбоподателя от гледна точка на същината им, а не на правната им квалификация, при условие все пак, че въпросните основания могат достатъчно точно да се изведат от жалбата. Независимо от конкретната терминология обаче, правните основания трябва да бъдат достатъчно точни и ясни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни

(вж. точка 50)

Позоваване на:

Съд — 15 декември 1961 г., Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61; 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, C‑78/03 P, точка 45

Първоинстанционен съд — 24 февруари 2000 г., ADT Projekt/Комисия, T‑145/98, точка 66

Общ съд на Европейския съюз — 26 март 2010 г., Proges/Комисия, T‑577/08, точка 21

5.      Ако в подадената по административен или съдебен ред жалба изтъква правно основание, свързано с материалната законосъобразност, жалбоподателят може да повдигне ново подобно правно основание (като например нарушение на Правилника) за първи път пред Съда на публичната служба. В това отношение е без значение, че новото правно основание почива на конкретно и по същество различно от първото основание правно съображение.

(вж. точки 51—53)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 108—123

6.      Като предвижда, че органът по назначаването разпределя длъжностните лица на съответстваща на тяхната степен длъжност във функционалната им група, член 7, параграф 1 от Правилника не допуска посоченият орган да забранява достъпа на някои длъжностни лица до длъжност, съответстваща на степените от AST 1 до AST 7, само поради това че те могат да достигнат степен AST 11. Всъщност тази разпоредба и член 5, параграф 4 от Правилника дават възможност на институциите единствено да установят в рамките на дадена функционална група съответствие между степените и длъжностите.

В това отношение обстоятелството, че преходните разпоредби на член 10 от приложение XIII към Правилника предвиждат кариерни ограничения за някои длъжностни лица от старите категории C и D, не оправомощава институциите само на това основание да запазят за тях определени длъжности и така да препятстват достъпа на други длъжностни лица, имащи при това същата степен.

Провеждането от съответната институция на принципна разлика между длъжностни лица с една и съща степен и от една и съща функционална група, с оглед на достъпа до определени длъжности, не е в съответствие с никоя от целите, преследвани с реформата на правилника, състояща се в обединяване на старите категории B, C и D в една-единствена функционална група AST. Поради това органът по назначаването няма право да преценява отделно заслугите на длъжностните лица с една и съща степен според принадлежността им към различни групи от стария правилник, щом като волята на законодателя е била да обедини същите в една-единствена функционална група.

(вж. точки 58 и 63—65)

Позоваване на:

Съд — 4 март 2010 г., Angé Serrano и др./Парламент, C‑496/08 P, точка 106

7.      Неимуществената вреда, претърпяна от длъжностното лице поради служебно нарушение, за което носи отговорност администрацията, дава право на обезщетение, когато отмяната на обжалвания незаконосъобразен акт сама по себе си не обезщетява адекватно тази вреда.

Такъв е случаят, когато институцията неправомерно отказва да разгледа кандидатурата, която длъжностното лице е подало за обявената свободна длъжност, макар това лице години наред да е изпълнявало подобни функции, и така му причинява неимуществена вреда, която не е достатъчно обезщетена със самата отмяна на незаконосъобразния акт, доколкото поради инвалидността си въпросното лице вече не може да се възползва от евентуалната мярка за изпълнение, която институцията трябва да приеме.

(вж. точки 79 и 80)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 7 юли 2009 г., Bernard/Европол, F‑99/07 и F‑45/08, точки 103—107