РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
18 септември 2012 година(*)
„Публична служба — Задължение за съдействие — Член 24 от Правилника — Психически тормоз — Административно разследване“
По дело F‑58/10
с предмет жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него,
Timo Allgeier, срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за основните права, с местожителство във Виена (Австрия), за когото се явяват L. Levi и M. Vandenbussche, avocats,
жалбоподател,
срещу
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), за която се явява г‑н M. Kjærum, в качеството на представител, подпомаган от B. Wägenbaur, avocat,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),
състоящ се от: г‑н H. Kreppel (докладчик), председател, г‑н E. Perillo и г‑н R. Barents, съдии,
секретар: г‑н J. Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 декември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на 16 юли 2010 г., г‑н Allgeier иска отмяната на решението на Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „FRA“ или „Агенцията“), с което се отхвърля направеното от него искане за съдействие, както и да бъде осъдена FRA да му заплати обезщетение.
Правна уредба
2 Член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), предвижда, че „[п]сихически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице“.
3 Съгласно член 24 от Правилника:
„Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.
Съюзът дължи солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.
Обстоятелства в основата на спора
4 На 1 януари 2002 г. жалбоподателят е назначен в Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията (ЕЦМРК) по силата на договор за срочно нает служител за срок от четири години, продължен на 1 януари 2006 г. за нов четиригодишен срок. Заинтересованото лице първоначално е назначено в отдел 2, „Научноизследователска дейност и мрежа“, като основната му дейност е била да гарантира управлението на процедурите за възлагане на обществени поръчки на Европейската информационна мрежа за расизма и ксенофобията.
5 На 22 септември 2005 г. жалбоподателят е прехвърлен в отдел 1, „Администрация“, който се занимава с централизирането на всички процедури за възлагане на обществени поръчки. Началникът на този отдел по това време е г‑н M., един от двамата членове на персонала, който впоследствие е обвинен от заинтересованото лице в психически тормоз. Към тази дата г‑н M. е също така заместник-директор на ЕЦМРК.
6 В рамките на отдел 1, „Администрация“, жалбоподателят се занимава с всички въпроси относно възлагането на обществени поръчки в качеството си на асистент в тази област.
7 Г‑н A., другият член на персонала, обвинен в психически тормоз от жалбоподателя, е назначен в ЕЦМРК през 2005 г. и става част от отдел 1, „Администрация“, в качеството на служител, отговарящ за възлагането на обществени поръчки.
8 През декември 2005 г. ЕЦМРК сключва с дружество S. договор за доставка на вътрешна телефонна централа на стойност 34 391,43 EUR. На 23 декември 2005 г. подписаният от ЕЦМРК договор е изпратен за подпис от страна на дружество S.
9 През януари 2006 г., макар и към онзи момент все още да не е подписало договора, дружество S. започва да го изпълнява. ЕЦМРК приема, че дружеството е приело условията, и извършва пренос на кредит от 2005 г. към 2006 г. за определената сума от 34 391,43 EUR.
10 През март 2006 г. ЕЦМРК и дружество S. решават договорът да бъде изменен с допълнение.
11 На 19 април 2006 г. жалбоподателят, придружаван от един от колегите си, отива в помещенията на дружество S. и иска от него да подпише договора и допълнението, като бъдат вписани съответно датите 23 декември 2005 г. и 15 януари 2006 г. Според жалбоподателя това е извършено по изрична молба на г‑н M. и е мотивирано от желанието му да се уреди преносът на кредит, който вече е извършен на основата на договора.
12 През април 2006 г. съгласно член 22а от Правилника жалбоподателят уведомява г‑н M. и г‑н A., че преносът на кредит няма правно основание, поради това че договорът не е подписан на 31 декември 2005 г. от всички страни. Жалбоподателят добавя, че подписването на договора със задна дата представлява измама, чиято цел е да се отстрани неправомерността на преноса на кредит.
13 Поради това, че становището на жалбоподателя и това на г‑н M. и г‑н A. относно правомерността на преноса на кредит и на датирането на договора се различават, жалбоподателят уведомява вътрешния одитор на ЕЦМРК за създалото се положение.
14 На заседание, проведено на 28 април 2006 г., жалбоподателят уведомява и г‑жа Winkler, директор на ЕЦМРК, за натиска, на който е подложен, за да отиде в помещенията на дружество S. и да го убеди да подпише договора със задна дата.
15 На 22 май 2006 г. директорът на ЕЦМРК решава да отмени договора с дружество S., с мотива че е подписан със задна дата от това дружество пред двама служители на ЕЦМРК и че поставянето на неточна дата представлява нередност.
16 При все това, след като научава, че вписаната в договора дата може да бъде променена, на 6 юни 2006 г. директорът на ЕЦМРК в крайна сметка се съгласява да не отменя договора и дава указание датите, вписани от страна на дружество S. в договора и допълнението, да бъдат променени така, че да отговарят на действителността.
17 На същия ден, 6 юни 2006 г., жалбоподателят отново отива в помещенията на дружество S., за да промени то датите на подписване. Представителите на дружество S. тогава вписват датата 19 април 2006 г. в договора и 6 юни 2006 г. в допълнението.
18 Жалбоподателят твърди, че след датата 6 юни 2006 г. взаимоотношенията му с г‑н M. и г‑н A. сериозно се влошават. Според него обстоятелството, че е изразил нежеланието си да се постави задна дата на договора, сключен с дружество S., и че е информирал директора на ЕЦМРК за това, което той счита за измамна практика, предизвиква г‑н М и г‑н A. да го подложат на психически тормоз, и по-специално да го лишат от задачите, за които е бил назначен, и да го изолират в рамките на ЕЦМРК.
19 На 1 март 2007 г. FRA става правоприемник на ЕЦМРК.
20 На 25 юни 2007 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) получава анонимно писмо, в което се посочват нередностите, допуснати от г‑н M. при упражняването на функциите му — нередности, свързани по-специално с процедурите за набиране на персонал, подписването със задна дата на договори за доставка, неправомерното предоставяне на надбавки за образование на определени служители, както и лошо финансово управление.
21 През юли 2007 г., след като директорът на FRA подава оставка, г‑н M. става временно изпълняващ длъжността директор на Агенцията.
22 На 28 ноември 2007 г. OLAF започва вътрешно разследване относно твърденията за нередности, посочени в писмото от 25 юни 2007 г. От 15 до 17 януари 2008 г. OLAF посещава помещенията на FRA.
23 На 1 юни 2008 г. г‑н Kjærum, дотогава изпълнителен директор на Датския институт за правата на човека (Institut for Menneskerettigheder) (наричан по-нататък „IMR“), е назначен за директор на FRA.
24 Със съобщение от 23 юни 2008 г. жалбоподателят подава до г‑н Kjærum искане за съдействие по реда на член 24 от Правилника. В това съобщение той посочва, че е подложен на психически тормоз от страна на г‑н M. и г‑н A., и моли FRA да приеме необходимите мерки, за да преустанови това положение.
25 Вследствие на това искане на 7 юли 2008 г. директорът на FRA решава да премести жалбоподателя от отдел 1, „Администрация“, в отдел 3, „Комуникация и външни отношения“. Освен това директорът се среща с жалбоподателя на 7, 8 и 11 юли 2008 г. без неговите адвокати, за да проучи дали не съществува алтернатива на официалната процедура, предвидена в член 24 от Правилника. Това предложение е отхвърлено от жалбоподателя.
26 С писмо от 18 юли 2008 г., изпратено до директора на FRA, адвокатите на жалбоподателя потвърждават, че той възнамерява да поддържа искането си за съдействие, и молят да им бъдат съобщени процесуалните правила и условията на административното разследване. Адвокатите на жалбоподателя искат също така FRA да заплати хонорарите им.
27 На същата дата, 18 юли 2008 г., жалбоподателят е уведомен от директора на FRA за решението му да започне разследване.
28 В края на юли 2008 г. жалбоподателят излиза в отпуск по болест. Отпускът продължава до средата на септември 2009 г.
29 С писмо от 22 октомври 2008 г. директорът на FRA уведомява адвокатите на жалбоподателя за решението си да назначи г‑н Jensen (наричан по-нататък „разследващият служител“) да води разследването. Към тази дата разследващият служител заема поста председател на изпълнителния съвет на IMR.
30 С писмо от 18 ноември 2008 г. жалбоподателят повдига определен брой въпроси относно разследването, по-специално този относно задължението да се запази анонимността на свидетелите.
31 С писмо от 16 януари 2009 г. директорът на FRA отговаря на въпросите, повдигнати от жалбоподателя в писмото му от 18 ноември 2008 г. Той уточнява, че анонимността на свидетелите не може да бъде запазена, освен ако обстоятелствата по делото не показват ясно необходимостта от това.
32 На 20 февруари 2009 г. FRA изпраща на жалбоподателя документ със заглавие „Правна рамка на административното разследване“, изготвен от директора след консултация с разследващия служител.
33 Разследващият служител организира три последователни заседания за изслушване, първото на 2 и 3 март 2009 г., второто на 23, 24 и 25 март 2009 г., a третото — на 23 и 24 април 2009 г. На първото заседание разследващият служител изслушва жалбоподателя, както и г‑н M. и г‑н A. На второто заседание за изслушване освен жалбоподателя и г‑н M. разследващият служител изслушва трима свидетели, чиито имена са предложени от г‑н M., както и двама други служители, чието изслушване според него е било необходимо. Накрая, в рамките на третото заседание за изслушване биват изслушани жалбоподателят и г‑н М, както и трима други служители.
34 В доклад, изготвен на 22 юни 2009 г. в края на вътрешното ѝ разследване, OLAF установява, че твърденията в писмото от 25 юни 2007 г. са неоснователни и препоръчва на разследването да не бъде даван никакъв дисциплинарен или съдебен ход. Докладът е предоставен на директора на FRA с писмо от 25 юни 2009 г.
35 На 16 юли 2009 г. разследващият служител изготвя проектодоклад за разследването. В този проектодоклад разследващият служител установява липса на психически тормоз. Също така той предлага на FRA да изпрати на г‑н M. предупреждение предвид отговорността му за наличието на „напрегната атмосфера на страх“ в рамките на отдел 1, „Администрация“. Проектодокладът е предоставен на жалбоподателя, както и на г‑н M. и г‑н A.
36 На 31 август 2009 г. жалбоподателят дава писмено становище относно проектодоклада.
37 На 15 септември 2009 г. разследващият служител изготвя окончателния вариант на доклада от разследването (наричан по-нататък „окончателният доклад“). Той потвърждава позицията си относно липсата на психически тормоз.
38 На 16 септември 2009 г. окончателният доклад е предоставен на жалбоподателя, за да може да представи всякакви допълнителни забележки, което той прави на 22 септември 2009 г.
39 С решение от 16 октомври 2009 г., нотифицирано на същата дата на жалбоподателя, директорът на FRA решава да не започва дисциплинарно производство срещу г‑н M. и г‑н A. (наричано по-нататък „спорното решение“). Директорът приема, че отношенията между жалбоподателя, от една страна, и г‑н M. и г‑н A., от друга, са били конфликтни, по-специално поради „личностен сблъсък“ и „различни виждания по отношение на социалните взаимодействия“, и че г‑н M. е можел да се опита да разреши конфликта по различен начин, за да намали напрежението и да създаде благоприятна работна среда за жалбоподателя. Директорът подчертава обаче, че не е установен психически тормоз. Накрая, предвид изложените по-горе обстоятелства, директорът приема, че разумно направените от жалбоподателя разходи в рамките на разследването ще му бъдат възстановени.
40 В писменото си становище FRA твърди, че на същата тази дата, 16 октомври 2009 г., директорът на FRA се е срещнал последователно с г‑н A. и г‑н M., за да им припомни принципите за добра администрация, които трябва да се прилагат в отдела, и необходимостта за тях да подобрят ежедневното прилагане на посочените принципи.
41 Считано от 1 януари 2010 г., договорът на жалбоподателя е подновен за неопределен срок.
42 Със съобщение от 14 януари 2010 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу спорното решение.
43 С решение от 6 април 2010 г., нотифицирано на следващия ден, 7 април, директорът на FRA отхвърля подадената по административен ред жалба.
Производство и искания на страните
44 Настоящата жалба е подадена на 16 юли 2010 г.
45 Искания на жалбоподателя:
– да се отмени спорното решение,
– ако е необходимо, да се отмени решението от 6 април 2010 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба,
– да се приеме за установено, че той е бил жертва на оказван от г‑н М. и г‑н А. психически тормоз с всички произтичащи от това дисциплинарни последствия или, при условията на евентуалност, i) започване на ново, справедливо, независимо и безпристрастно административно разследване, като бъде сформирана група от експерти за осъществяването на административното разследване, и ii) приемане на всички необходими мерки, за да бъде дадена възможност за справедливо разследване без никаква възможност за оказване на натиск и за намеса,
– обезщетяване за понесените от него имуществени вреди, временно оценени на 71 823,23 EUR,
– присъждане на 85 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, понесени поради начина, по който е било водено цялото разследване, и поради спорното решение,
– да се осъди FRA да заплати съдебните разноски.
46 Искания на FRA:
– да се отхвърли жалбата,
– да се осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.
47 Предложението на съдията докладчик за уреждането на спора по взаимно съгласие не е прието.
От правна страна
Относно искането, което цели отмяната на решението от 6 април 2010 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба
48 Според постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на подадена по административен ред жалба, в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезиране на Съда на публичната служба с акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, точка 8, Решение на Съда на публичната служба от 9 юли 2009 г. по дело Hoppenbrouwers/Комисия, F‑104/07, точка 31). При тези обстоятелства, поради това че решението от 6 април 2010 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, е лишено от автономно съдържание, исканията за отмяна трябва да се разглеждат като насочени единствено срещу спорното решение.
Относно отправените до Съда на публичната служба искания да приеме за установено, че жалбоподателят е жертва на психически тормоз
49 Поради това горепосочените искания, които в действителност имат за цел Съдът на публичната служба да признае основателността на определени правни основания, посочени в подкрепа на исканията за отмяна на спорното решение, трябва да бъдат обявени за недопустими (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 30 ноември 1993 г. по дело Виена/Парламент, T‑15/93, точка 13).
Относно исканията, с които се цели отмяната на спорното решение
50 В подкрепа на исканията за отмяна на спорното решение жалбоподателят повдига съвкупност от правни основания, изведени по-специално:
– от липсата на безпристрастност на разследващия служител,
– от отказа на разследващия служител да гарантира анонимността на свидетелите,
– от грешка при прилагане на правото при тълкуването на правното понятие за психически тормоз,
– от очевидна грешка в преценката, допусната от разследващия служител поради отказа му да установи наличие на психически тормоз.
51 Най-напред следва да се разгледа правното основание, изведено от липсата на безпристрастност на разследващия служител, както и правното основание, изведено от незаконосъобразността на неговия отказ да гарантира анонимността на свидетелите.
Доводи на страните
52 Що се отнася до първото правно основание, изведено от твърдяната липса на безпристрастност на разследващия служител, жалбоподателят разяснява, че когато е назначен да ръководи разследването, същият е изпълнявал длъжността на председател на изпълнителния съвет на IMR. Накратко, преди на 1 юни 2008 г. да бъде назначен за директор на FRA, г‑н Kjærum е бил изпълнителен директор на същия този институт. Жалбоподателят добавя, че IMR е сключил важен договор с FRA относно предоставянето на информация за дискриминацията на основание на сексуалната ориентация и че разследващият служител и г‑н Kjærum са съавтори на академичен труд. Така че според жалбоподателя интересът на разследващия служител бил да защити представата за FRA и да отпаднат всякакви обвинения за психически тормоз. Жалбоподателят добавя, че субективната безпристрастност на разследващия служител също може да бъде подложена на съмнение, както свидетелства по-специално недотам подробният характер на окончателния доклад.
53 Относно второто правно основание, изведено от незаконосъобразността на отказа на разследващия служител да гарантира анонимността на свидетелите, жалбоподателят поддържа, че подобен отказ, противоречащ на „[п]равната рамка на административното разследване“, можел да накара някои лица да откажат да свидетелстват или да свидетелстват недостатъчно искрено поради страх от наказателни мерки.
54 В защитата си FRA иска горепосочените правни основания да бъдат отхвърлени.
55 Първо, FRA поддържа, че нито един документ от преписката не позволява да се подозира липса на безпристрастност от страна на разследващия служител както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на служителите, разследвани от него. В частност нито обстоятелството, че разследващият служител и директорът в миналото са имали служебни отношения в рамките на IMR, нито наличието на служебни отношения между FRA и този институт пораждали съмнения в това отношение.
56 FRA по-нататък разяснява, че обстоятелствата по делото не изисквали анонимност на свидетелите, и добавя, че при всички случаи, предвид малките мащаби на Агенцията, анонимността не би представлявала гаранция за свидетелите.
Съображения на Съда на публичната служба
57 На първо място е важно да се отбележи, че за да приеме спорното решение, директорът се основава по същество както на сведения, събрани от разследващия служител в хода на разследването, така и на заключенията, направени от него в окончателния доклад. За това свидетелства фактът, че в текста на спорното решение директорът изрично отхвърля твърдението за психически тормоз, като се позовава на делото „както е представено от разследващия служител в окончателния доклад“.
58 Следователно трябва да се определи дали, както твърди жалбоподателят, разследването е водено в условията на неправомерност.
– Относно липсата на безпристрастност на разследващия служител
59 Жалбоподателят поставя под въпрос както обективната, така и субективната безпристрастност на разследващия служител. Според заинтересованото лице разследващият служител, поради заеманата от него длъжност в IMR, не само се е оказал в обективно положение, което може да предизвика съмнения относно неговата независимост, но и не е бил безпристрастен при действителното провеждане на разследването.
60 В това отношение, що се отнася до обективната безпристрастност на разследващия служител, от нито един документ от преписката не е видно, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, че разследващият служител е бил в близки отношения с директно замесени в искането за съдействие служители, а именно с жалбоподателя, както и с двамата служители, обвинени от него в психически тормоз. Освен това фактът, че г‑н Kjærum и разследващият служител в миналото са имали професионални отношения в рамките на IMR и че са съавтори на академичен труд, сам по себе си не може да опорочи или да представи пред очите на трети лица като опорочена независимостта на разследващия служител (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г. по дело Willeme/Комисия, T‑89/01, точка 58).
61 При все това е факт, че IMR, чийто изпълнителен съвет разследващият служител е председателствал по времето, когато е бил назначен да ръководи разследването, е сключил с FRA договор на приблизителна стойност от 500 000 EUR, за да ѝ предоставя информация за дискриминацията по признака сексуална ориентация между 2007 г. и 2008 г. в Дания. Освен това, когато разследващият служител е ръководил разследването, този договор е можел да бъде предмет на последователни подновявания в бъдеще, както потвърждава FRA в съдебното заседание.
62 Така че, предвид тези обстоятелства, наличието и обхватът на съществуващите между FRA и IMR делови отношения са били в състояние да породят у жалбоподателя оправдани страхове относно обективната безпристрастност на разследващия служител, като жалбоподателят е могъл да изпитва основателни опасения, че последният, в желанието си да запази тези делови отношения, би се ръководил от желанието за опазване на репутацията на Агенцията.
63 Вярно е, разбира се, че в рамките на IMR разследващият служител не изпълнява преки изпълнителни функции, с каквито са натоварени директорът и ръководителите на различните отдели на института. При все това документите по преписката изтъкват централната роля на изпълнителния съвет, и по-точно на неговия председател, в работата на IMR. За това свидетелства фактът, че в редакционна статия, публикувана на неговия уебсайт през юни 2008 г., IMR посочва, че изпълнителният съвет, под ръководството на г‑н Jensen, продължава да упражнява надзор над „генералната дирекция на [IMR]“. Още повече, отново на сайта на IMR, по същото време се подчертава, че изпълнителният съвет „отговаря за всички професионални въпроси и въпроси по същество, включително за научноизследователската дейност и стратегията“.
64 Вследствие на това разследващият служител, с чието техническо обслужване освен това е била натоварена една от асистентките на директора на FRA, не е отговарял на необходимите условия, за да не бъде поставена под въпрос неговата безпристрастност.
65 Следователно жалбоподателят има право да твърди, че поради тази причина, както и при конкретните обстоятелства по случая, разследването е било опорочено.
66 Колкото до субективната безпристрастност на разследващия служител, макар и документите по преписката да не позволяват да се установи, че разследващият служител е ръководил разследването в посока, благоприятна за обвиняваните от жалбоподателя служители, Съдът на публичната служба разглежда като неблагоприятно обстоятелството, че в неговия ход разследващият служител е предоставил на г‑н M. и г‑н A. цялата кореспонденция, водена между FRA, от една страна, и жалбоподателя и неговите адвокати, от друга, въпреки че част от тази кореспонденция, свързана с направеното от жалбоподателя искане FRA да заплати хонорарите на адвокатите, не засяга нито г‑н M., нито г‑н A.
67 Освен това, докато жалбоподателят е придружил искането си за съдействие с множество документи, разследващият служител е отделил на обсъждането на основателността реално по-малко от три страници, които освен това не са и достатъчно подробни, от дванадесетте страници на окончателния доклад, като останалата част от доклада се ограничава до представяне на факти, които не се оспорват от страните, припомняне на правната уредба и описание на производството.
– Относно отказа да се гарантира анонимността на свидетелите
68 На първо място е важно да се припомни, че преди да започне разследването, директорът установява в сътрудничество с разследващия служител „[п]равната рамка на административното разследване“. Тази рамка, която не бива оспорвана от страните, съдържа рубрика, наречена „условия за изслушването на свидетели“, която предвижда по-специално че „анонимността на свидетелите не може да бъде запазена по отношение на никоя от страните, освен ако специални обстоятелства не доказват ясно необходимостта от анонимност“.
69 Следователно трябва да се разгледа дали в конкретния случай специални обстоятелства са налагали на разследващия служител да гарантира анонимността на свидетелите, които е изслушал, както и на тези, които е можел да изслуша.
70 С оглед на конкретните обстоятелства по случая Съдът на публичната служба трябва да даде утвърдителен отговор на този въпрос.
71 Всъщност самият разследващ служител е бил напълно наясно с трудностите за членовете на персонала да свидетелстват, без да им бъде гарантирано, че тяхната самоличност няма да бъде съобщена на двете лица, които са обвинени в психически тормоз. В този смисъл в окончателния доклад разследващият служител посочва, че „в множество случаи е наблюдавал, че членовете на персонала на FRA, и по-специално тези от отдел 1, „Администрация“, не са били съгласни и дори са били против това да свидетелстват поради страх от наказателни мерки“, и по-конкретно един от тях, чиято анонимност е отказана въпреки искането му, „отказал да свидетелства“. Разследващият служител посочва също така, че дори „други лица, въпреки първоначалната им резервираност, в крайна сметка да са приели да свидетелстват, [е останал] с ясното впечатление, че те далеч [не са] казали всичко, което биха могли да кажат“, че поради това „[той не можел] да изключи възможността настоящото разследване да не е осигурило пълна прозрачност и че последващи разследвания биха могли да бъдат по-успешни“. Накрая, в заключение на окончателния доклад разследващият служител уточнява, че предвид трудностите, които е срещнал, за да убеди служителите да свидетелстват, „свидетелските показания били много ограничени“.
72 Важно е също така да се изтъкне, че разследващият служител, едновременно с извеждането на преден план на тези трудности, подчертава, че разследването е позволило да се докаже „ атмосфера на напрежение и страх в рамките на отдел 1, „Администрация“ — атмосфера, която [довела] до това членовете на персонала да не посмеят да изразят гледните си точки или поне [не били] много склонни да го направят“.
73 Така че, макар и всички посочени от разследващия служител обстоятелства да е трябвало да го накарат да гарантира анонимността на свидетелите, по противоречив начин той не го е направил въпреки отправеното в този смисъл искане от страна на жалбоподателя.
74 Вярно е, че в окончателния доклад разследващият служител обосновава отказа си да гарантира анонимността на предложените от жалбоподателя свидетели с това, че подобна анонимност би била измамна, тъй като според него лицата, обвинени в искането за съдействие, непременно щели да бъдат в състояние, с висока степен на вероятност, да открият произхода на информацията. При все това изобщо не е установено, че ако анонимността е била предоставена, разследващият служител е нямало да може да осигури адекватна защита на свидетелите, и по-конкретно е нямало да може да изготви протоколите от изслушванията при условия, които да възпрепятстват идентифицирането на заинтересованите лица.
75 Още повече, трябва да се посочи, че на 6 февруари 2009 г. обвиненият от жалбоподателя старши служител г‑н M. изпраща на директора, въпреки че е негов подчинен, съобщение, в което се посочва, че „анонимността [на свидетелите] не [може] да бъде приета при никакви обстоятелства“. Предвид обстановката, описана от самия разследващ служител, и по-конкретно „напрегнатата атмосфера на страх в рамките на отдел 1, „Администрация“, наличието на подобно съобщение и неговият текст потвърждават, че анонимността на свидетелите е представлявала необходимост, за да е можело разследването да бъде осъществено при подходящи условия.
76 При това положение Съдът на публичната служба счита, че отказът на разследващия служител да гарантира анонимността на свидетелите не му е позволил да проучи напълно обстоятелствата по конкретния случай и следователно той е опорочил разследването.
77 Поради това и доколкото, както вече бе посочено, при приемането на спорното решение директорът се е основал на окончателния доклад, трябва да се приеме, че то е опорочено.
78 Тъй като първите две правни основания, повдигнати срещу спорното решение, са уважени, посоченото решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат другите правни основания от жалбата, и по-конкретно изведените от грешка при прилагане на правото при тълкуването на правното понятие за психически тормоз и от наличието на психически тормоз.
Относно исканията за обезщетение
Доводи на страните
79 Жалбоподателят иска FRA да възстанови понесените от него поради психическия тормоз имуществени вреди на обща стойност от 71 823,23 EUR.
80 Освен това жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да осъди FRA да му плати сумата от 85 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от понесения психически тормоз, от една страна, и от незаконосъобразността на спорното решение, с което е отказано да се установи посоченият тормоз, от друга.
81 FRA моли исканията за обезщетение да се отхвърлят.
Съображения на Съда на публичната служба
82 На първо място, що се отнася до исканията за осъждане на FRA да поправи имуществените и неимуществените вреди, понесени поради психическия тормоз, важно е да се припомни, че член 24, втора алинея от Правилника има за предмет обезщетението за вреди, причинени на длъжностно лице вследствие на някое от действията на трети лица или на други длъжностни лица, посочени в първа алинея от тази разпоредба, при условие че то не е успяло да получи обезщетение от извършителите (вж. Определение на Съда от 5 октомври 2006 г. по дело Schmidt-Brown/Комисия, C‑365/05 P, точка 78). Така допустимостта на искането за обезщетение, предявено от длъжностно лице на основание член 24, втора алинея от Правилника, е подчинена на условието да бъдат изчерпани националните правни средства за защита, доколкото те гарантират по ефективен начин защитата на заинтересованите лица и могат да доведат до поправяне на твърдяната вреда (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 9 март 2005 г. по дело L/Комисия, T‑254/02, точка 148 и Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. по дело Комисия/Q, T‑80/09 P, точка 67).
83 Така че в конкретния случай нито е установено, нито се твърди, че за да получи обезщетение за вредите, понесени поради твърдения психически тормоз, жалбоподателят е изчерпал националните средства за обжалване, или че те не биха осигурили по ефективен начин защитата му. От това следва, че исканията за обезщетение за посочените вреди трябва да се отхвърлят като недопустими.
84 На второ място, що се отнася до исканията за осъждане на FRA за възстановяване на неимуществените вреди, произтичащи от незаконосъобразността на спорното решение, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт (Решение на Съда от 9 юли 1987 г. по дело Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, точка 22, Решение на Първоинстанционния съд от 9 ноември 2004 г. по дело Montalto/Съвет, T‑116/03, точка 127, Решение на Съда на публичната служба от 8 май 2008 г. по дело Suvikas/Съвет, F‑6/07, точка 151), освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 февруари 1990 г. по дело Culin/Комисия, C‑343/87, точки 27 и 28 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 юни 2006 г. по дело Girardot/Комисия, T‑10/02, точка 131).
85 В конкретния случай е вярно, че спорното решение не съдържа никаква оценка на способностите или на поведението на жалбоподателя, която да може да го оскърби. При все това, предвид подлежащите на критика обстоятелства, в каквито е разгледано искането за съдействие на жалбоподателя и е проведено разследването, отмяната на това решение не може сама по себе си да поправи по подходящ начин и в достатъчна степен неимуществената вреда, причинена от същото това решение — вреда, която се дължи на състоянието на несигурност и тревожност, породено от неправомерността на спорното решение. Поради това FRA трябва да бъде осъдена да плати на жалбоподателя сумата от 5 000 EUR.
По съдебните разноски
86 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
87 От мотивите към настоящото решение следва, че основно FRA е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателят изрично е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, FRA трябва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
реши:
1) Отменя решението на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 16 октомври 2009 г.
2) Осъжда Агенцията на Европейския съюз за основните права да заплати на г‑н Allgeier сумата от 5 000 EUR.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Осъжда Агенцията на Европейския съюз за основните права да понесе направените от нея разноски и да заплати направените от г‑н Allgeier разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 септември 2011 година.