Language of document : ECLI:EU:F:2011:122

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)


19 юли 2011 година


Дело F-105/10


Eberhard Bömcke

срещу

Европейска инвестиционна банка

„Встъпване — Недопустимост на спора по главното производство — Процесуална правоспособност — Предмет на встъпването — Интерес от встъпване — Задължителна оставка на представител на персонала — Пълномощно ad litem“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, както и на основание член 41 от Правилника на персонала на Европейската инвестиционна банка, с която г‑н Bömcke иска основно отмяната на решението от 12 октомври 2010 г. за подлагането му на процедура за задължителна оставка като представител на персонала

Решение:      Отхвърля молбата за встъпване на колегията на представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Г‑н Bodson, г‑н Kourgias, г‑н Sutil и г‑н Vanhoudt са допуснати да встъпят по дело F‑105/10, Bömcke/ЕИБ в подкрепа на исканията на ЕИБ. Временно приема исканията за поверително третиране на някои документи или части от документи в преписката по делото, представени от г‑н Bömcke и от ЕИБ. Секретарят ще изпрати на допуснатите да встъпят страни неповерителна версия на всеки материал по делото, връчен на страните. На допуснатите да встъпят страни ще бъде определен срок за представяне на евентуалните им възражения срещу искането за поверително третиране. Не се произнася по основателността на това искане. На допуснатите да встъпят страни ще бъде определен срок за представяне на писмено становище при встъпване, като има възможност то да бъде допълнено при необходимост впоследствие, след решение по основателността на искането за поверително третиране. Колегията на представителите на персонала на ЕИБ понася направените от нея съдебни разноски. Не се произнася по съдебните разноски, направени от молителите.


Резюме

1.      Производство — Встъпване — Последици от недопустимостта на жалбата в главното производство

2.      Производство — Молба за встъпване — Изисквания за форма — Искания, които поддържат или отхвърлят исканията на жалбоподателя

(член 109, параграф 2, буква д) и член 110, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Производство — Встъпване — Заинтересовани лица — Колегия на представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка — Липса на процесуална правоспособност — Недопустимост

4.      Производство — Встъпване — Условия за допустимост — Пряк и настоящ интерес — Съдебен спор относно изборите на представители на персонала на институция — Качество на избирател

1.      Ако молбата за встъпване може да се отхвърли, когато жалбата в главното производство е от такова естество, че трябва да бъде обявена за недопустима, без да се пристъпва към разглеждане на делото по същество, това разрешение изхожда от предпоставката, че жалбата в главното производство е явно недопустима.

(вж. точка 6)

2.      Условията за допустимост на молбата за встъпване са посочени в член 109 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, параграф 2, буква д) от който предвижда, че молбата за встъпване съдържа исканията на жалбоподателя, в подкрепа на които или срещу които молителят иска да встъпи. Тъй като член 109 от посочения правилник не изисква от подателя на молбата за встъпване да изтъква правни основания и доводи в подкрепа на своите искания, тази разпоредба трябва да се разбира като изискваща единствено молбата да съдържа, от формална гледна точка, посочване на страната, в чиято подкрепа желае да встъпи молителят. За сметка на това, щом встъпването бъде допуснато, исканията на дадена встъпила страна могат да бъдат обявени за недопустими на основание член 110, параграф 4 от посочения процедурен правилник, с мотива че с тях реално не се поддържат изцяло или частично исканията на някоя от страните.

(вж. точка 8)

3.      Трето лице може да бъде допуснато да встъпи само ако разполага с процесуална правоспособност. Що се отнася до лицата, различни от физическите, както в случая с колегията на представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка, съдебната практика им признава процесуална правоспособност, ако разполагат с юридическа правосубектност по силата на правото, приложимо към създаването им, или поне с елементи, които формират основата на правосубектността, по-специално самостоятелност и отговорност, дори ограничена.

Макар приложимата към Европейската инвестиционна банка правна уредба да признава съществуването на колегия на представителите на персонала, от същата правна уредба следва, че посочената колегия поема функциите, възложени на комитета по персонала в институциите, към които се прилага Правилникът за длъжностните лица. Впрочем комитетът по персонала на дадена институция има естество на вътрешен орган и следователно му липсва процесуална правоспособност. Тъй като няма разпоредба, приложима към колегията на представителите на персонала, която да обоснове различно решение по въпроса, трябва да се приеме, че посочената колегия не разполага с процесуална правоспособност.

(вж. точки 14—16)


Позоваване на:

Съд — 14 ноември 1963 г., Lassalle/Парламент, 15/63, точка 3; 8 октомври 1974 г., Union syndicale — Service public européen и др./Съвет, 175/73, точка 9; 28 октомври 1982 г., Groupement des Agences de voyages/Комисия, 135/81, точка 9

Първоинстанционен съд — 11 юли 1996 г., Sinochem Heilongjiang/Съвет, T‑161/94, точка 31

4.      По отношение на органите, представляващи персонала на дадена институция, всеки избирател има пряк и настоящ интерес изборите да протичат в условията и въз основа на избирателна система, съответстваща на разпоредбите от Правилника, на които се подчинява избирателната процедура в тази област, от който непременно се извежда интерес от спазване на срока на мандатите на избраните представители, особено ако краят на мандата на представител на персонала по принцип води до организация на избори. Така в съдебния спор относно задължителната оставка на представител на персонала даден служител извежда от качеството си на избирател правен интерес, който е достатъчен, за да обоснове допустимостта на жалбата или встъпването. Единствено качеството на избирател на заинтересованото лице е достатъчно, за да се установи, че то не действа само в интерес на закона или на институцията.

(вж. точки 23 и 24)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 25 октомври 2007 г., Milella и Campanella/Комисия, F‑71/05, точка 47 и цитираната съдебна практика