Language of document : ECLI:EU:F:2011:137

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)


14 септември 2011 година


Дело F‑47/10


André Hecq

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Професионално заболяване — Членове 73 и 78 от Правилника — Правомерно становище на медицинската комисия — Отказ за признаване на частична трайна инвалидност“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Hecq иска по същество отмяната на решението от 7 септември 2009 г. на органа по назначаването, с което се отхвърля неговото искане за признаване на процент частична трайна инвалидност поради неговото професионално заболяване

Решение:      Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията за отмяна на решенията на Европейската комисия от 7 септември 2009 г. в частта им, в която се възлага на жалбоподателя да поеме разноските и възнагражденията на лекаря, определен от него да го представлява в лекарската комисия, както и половината от разноските и възнагражденията на третия лекар в тази комисия, определен по общо съгласие. Отхвърля като неоснователни исканията за отмяна на решенията от 7 септември 2009 г, в частта им, в която се отказва да се признае на жалбоподателя процент трайна инвалидност. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на лекарската комисия — Съдебен контрол — Граници

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

2.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Лекарска комисия — Принцип на колегиалност в работата на комисията

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

3.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Трайна инвалидност по смисъла на член 73 от Правилника и на член 78 от Правилника — Отделни понятия

(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Задължение за мотивиране на лекарската комисия — Обхват

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

5.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Състав на лекарската комисия

(член 73 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Самите медицински преценки, изразени от предвидената в член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица лекарска комисия, трябва да бъдат считани за окончателни, когато са били направени по надлежен начин. Съдът е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно, и от друга страна, дали нейното становище е редовно, по-специално дали то съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които са основани съдържащите се в него заключения, и дали е установена понятна връзка между медицинските констатации, които това становище съдържа, и заключенията, до които стига.

Така предвид ограничения съдебен контрол, който му е възложен, Съдът на публичната служба не би могъл да уважава оплаквания за явна грешка в преценката, направена в становищата на лекарската комисия.

При подобни условия строг съдебен контрол на водената от лекарската комисия процедура се явява важна гаранция за правата на осигуреното лице.

При все това, макар и процесуалните гаранции на осигуреното лице пред посочената комисия да трябва да бъдат стриктно контролирани от съда, това не променя факта, че този контрол трябва да се отнася до самото естество на работата на тази комисия, която цели не да се вземе решение в присъствено производство, а да се приемат медицински констатации.

(вж. точки 44—47)


Позоваване на:

Съд — 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точка 16

Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точка 64 и цитираната съдебна практика, както и точка 89; 11 май 2011 г., J/Комисия, F‑53/09, точка 104

2.      Не съществува никаква изрична разпоредба относно принципа на колегиалност в правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания. Този принцип, който налага на всеки член на лекарската комисия да бъде предоставена възможност за надлежно изразяване на неговото становище пред другите членове, е корелативно свързан със защитата на интересите на длъжностното лице в рамките на лекарската комисия посредством присъствието на негов доверен лекар, както и посредством определянето на третия лекар по взаимно съгласие на членовете, определени от всяка страна.

Принципът на колегиалност не означава, че лекарската комисия не може да взема валидни решения с мнозинство, нито че главната отговорност за съставянето на доклада на лекарската комисия не може да се поеме от двамата постигнали съгласие лекари в рамките на същата.

Така, когато на събрание на лекарската комисия на посочения от длъжностното лице лекар е предоставена възможност да представи своите забележки и своя анализ на досието на заинтересованото лице, несъгласието между другите двама лекари, постигнали съгласие в рамките на тази комисия, и този лекар, който се разграничава от медицинския анализ на своите колеги след съвместния преглед на заинтересованото лице и на неговото досие, не води до накърняване на колегиалността на работата на лекарската комисия, нито до нередовност, която може да опорочи изготвения от нейното име доклад. По-специално само по себе си обстоятелството, че посоченият от длъжностното лице лекар е получил за подпис доклад от името на лекарската комисия, който е бил изготвен от неговите двама колеги, постигнали съгласие, и му се представя като вече завършен, и че при това положение той няма друга възможност, освен да направи бележка, отразяваща различното му мнение, не може да накърни принципа на колегиалност, от който трябва да се ръководи работата на лекарската комисия.

(вж. точки 52, 55, 57 и 58)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 ноември 2000 г., Camacho-Fernandes/Комисия, T‑20/00, точки 31 и 32

3.      Съществува основно разграничение между трайната инвалидност по смисъла на член 78 от Правилника — понятие, равнозначно на нетрудоспособност, при която следователно е обосновано отпускането на заместващ доход под формата на обезщетение за инвалидност, и трайната инвалидност по смисъла на член 73 от Правилника, равнозначна на увреждане на физическото и психическото здраве.

Всъщност, ако пълна инвалидност по смисъла на посочения член 73 води по принцип до пълна нетрудоспособност, не е задължително обратното да е вярно, тъй като длъжностно лице може да е напълно неспособно да полага труд по смисъла на посочения член 78, при все че страда само от много малка частична трайна инвалидност по смисъла на посочения член 73.

Впрочем предвиденото в член 73 от Правилника плащане за инвалидност се различава от обезщетението за инвалидност, предвидено в член 78 от Правилника, което се предоставя само в случай на нетрудоспособност. Плащането по член 73 от Правилника обаче се предоставя на заинтересованото лице, независимо от неговата способност да продължи да изпълнява своите служебни задължения. Частичната трайна инвалидност дава право на плащане, дори и по никакъв начин да не засяга възможността на заинтересованото лице да изпълнява своите служебни задължения. От това следва, че инвалидността по смисъла на член 73 от Правилника трябва да се тълкува като обхващаща увреждане на физическото или психическото здраве на длъжностното лице, без отношение към степента на евентуална нетрудоспособност.

От това следва, че в рамките на установения в членове 73 и 78 от Правилника режим не може да се изключи възможността на длъжностно лице, обявено за инвалид на основание член 78 от Правилника поради професионално заболяване, да не бъде признат никакъв процент частична трайна инвалидност по смисъла на посочения член 73, на правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания и на скалата, ако това заболяване не му е причинило никакво увреждане на неговото физическо или психическо здраве по смисъла на тези разпоредби.

(вж. точки 73—76)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 май 1998 г., Lucaccioni/Комисия, T‑165/95, точка 74; 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑47/97, точки 73 и 74

4.      Когато лекарската комисия, предвидена в член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица, е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването на заинтересованото лице и упражняването на професионалната му дейност в определена институция, тази комисия е компетентна в частност да посочи в становището си на какви данни от досието се основава и в случай на значителни несъответствия да уточни по какви причини дава различно заключение в сравнение с някои изготвени преди това и релевантни медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.

Не се изисква докладът на лекарската комисия да е съставен изрядно от гледна точка на формата. Единственото изискване е в него да се посочат мотиви, които да позволят да се преценят съображенията, въз основа на които са основани съдържащите се в него заключения и да е установена понятна връзка между медицинските констатации, които съдържа, и заключенията, до които стига лекарската комисия.

Освен това, доколкото докладът на лекарската комисия има научен характер, изискванията за непротиворечивост и яснота не следва да се преценяват от гледна точка на самото длъжностно лице, а от гледна точка на представляващия го лекар в рамките на тази комисия, като последният има задачата по-конкретно да обясни на своя пациент, ако това е необходимо, основанията за отхвърляне на неговото искане за признаване на професионално заболяване.

(вж. точки 80, 86 и 87)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — AE/Комисия, посочено по-горе, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика; J/Комисия, посочено по-горе, точка 96

5.      При назначаване на тримата лекари от лекарската комисия, предвидена в член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица, от оправомощените да направят това, защитата на интересите на длъжностното лице се гарантира по надлежен начин с присъствието на негов доверен лекар и с определянето на третия лекар, извън администрацията. В това отношение в правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания не е предвидено никакво особено изискване относно специализацията на лекарската комисия. Така, доколкото тези правила предоставят както на засегнатото длъжностно лице, така и на администрацията пълна свобода при избора на своя лекар, няма пречка длъжностното лице да посочи, ако счита за необходимо, лекар специалист, който да го представлява в рамките на лекарската комисия.

(вж. точки 107 и 108)


Позоваване на:

Съд — 14 юли 1981 г., Suss/Комисия, 186/80, точка 9

Съд на публичната служба — AE/Комисия, посочено по-горе, точки 50 и 51