Language of document : ECLI:EU:F:2011:138

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)


15 септември 2011 година


Дело F‑102/09


Kelly-Marie Bennett и др.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Публична служба — Срочно наети служители — Договори за неопределено време, придружени с клауза за прекратяване — Конкурси на общо основание — Допустимост — Увреждащ акт — Членове 8 и 47 от УРДС — Задължение за мотивиране — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Оправдани правни очаквания — Принцип за добросъвестно изпълнение на договорите — Злоупотреба с власт“

Предмет:      Жалба, подадена от г‑жа Bennett и други тринадесет срочно наети служители или бивши срочно наети служители в СХВП на основание на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с искане по-специално за отмяна на решенията на СХВП от 12 март 2009 г. за прекратяване на техните договори, както и за поправянето на твърдените понесени неимуществени вреди

Решение:      Заличава името на г‑жа Infante Seco Herrera от списъка на жалбоподателите. Отменя решението от 12 март 2009 г. на СХВП за прекратяване на договора на срочно нает служител на г‑жа Bennet, г‑жа Galle, г‑жа Nuti, г‑жа Scardocchia и г‑жа Schmidt, както и на г‑н Chertier González, г‑н Guarinos Viňals и г‑н Ramirez Battistig. Осъжда СХВП да заплати на г‑жа Bennet, г‑жа Galle, г‑жа Nuti, г‑жа Scardocchia и г‑жа Schmidt, както и на г‑н Chertier González, г‑н Guarinos Viňals и г‑н Ramirez Battistig разликата между размера на възнаграждението, на което те щяха да има право, ако бяха останали на работа в СХВП, и възнаграждението, обезщетенията за безработица или всяко друго заместващо обезщетение, което те освен това действително са могли да получат от 15 октомври 2009 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася три четвърти от направените от нея съдебни разноски и разноските на г‑жа Bennett, г‑жа Galle, г‑жа Nuti, г‑жа Scardocchia и г‑жа Schmidt, както и на г‑н Chertier González, г‑н Guarinos Viňals и г‑н Ramirez Battistig. Г‑жа Dickmanns и г‑жа Forzy, както и г‑н Bianchi, г‑н Ruiz Molina и г‑н Zaragoza Gomez понасят направените от тях съдебни разноски и една четвърт от разноските на СХВП. Г‑жа Infante Seco Herrera понася направените от нея съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Писмо до срочно нает служител, което му напомня датата на изтичане на неговия договор — Изключване — Промяна в договор — Решение да не се подновява договор — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Клауза в договор на срочно нает служител, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на служителя в списъка с резерви от конкурс на общо основание — Решение на администрацията, което констатира, че служителят не е вписан в посочения списък, и прилага клаузата за прекратяване — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Промяна на договор, сключен за определен срок, в договор за неопределено време и включване на клауза за прекратяване, в случай че служителят не бъде вписан в списъка с резерви от конкурс на общо основание — Промяна, която се разглежда като подновяване на договор, сключен за определен срок

(член 2, букви а), б) и г) и член 8, първа и втора алинея от Условията за работа на другите служители; клаузи 1 и 3, точка 1 и клауза 5, параграф 1, букви б) и в) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

4.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма

(член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

5.      Длъжностни лица — Обжалване — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Акт, който не съдържа никакъв нов елемент спрямо предходен акт, представлява акт, който просто го потвърждава и поради това не би могъл да доведе до предоставянето на нов срок за обжалване. В частност писмо, което само напомня на служител уговореното в неговия договор относно датата на изтичането му и който по този начин не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт.

Представлява обаче увреждащ акт всяко изменение на договор, но само що се отнася до изменените уговорки, освен ако посочените изменения не водят до цялостна промяна на общата структура на договора. Също така, в случай че договорът може да бъде подновяван, взетото от администрацията решение да не го подновява, представлява увреждащ акт, отделен от въпросния договор, който увреждащ акт може да бъде обжалван по административен и съдебен ред в определените в Правилника срокове. Всъщност такова решение, което се взема след преразглеждане на интересите на службата и на положението на заинтересованото лице, съдържа нов елемент спрямо първоначалния договор и не може да се разглежда единствено като акт, който потвърждава този договор.

(вж. точки 56—59)


Позоваване на:

Съд — 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, точка 18; 9 юли 1987 г., Castagnoli/Комисия, 329/85, точки 10 и 11; 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, точка 46

Първоинстанционен съд — 2 февруари 2001 г., Vakalopoulou/Комисия, T‑97/00, точка 14; 1 април 2003 г., Mascetti/Комисия, T‑11/01, точка 41; 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, точка 21

Съд на публичната служба — 15 април 2011 г., Daake/СХВП, F‑72/09 и F‑17/10, точка 36

2.      Писмо, с което администрацията констатира наличието на събитие или ново положение и извежда от тях последиците, предвидени в норма или договорна разпоредба по отношение на засегнатите лица, представлява увреждащ акт, тъй като изменя правното положение на своите адресати.

Такъв е случаят с решение на администрацията, с което се констатира, че срочно нает служител не е вписан в списъка с резерви от даден конкурс на общо основание, и което прилага клаузата за прекратяване, съдържаща се в неговия договор, която води до прекратяването на този договор, в случай че възникне определено събитие, а именно съставянето на списък с резерви от посочения в тази клауза конкурс, чиято дата по необходимост е несигурна към момента на сключването на този договор. Тъй като това решение променя правното положение на служителя, то представлява увреждащ акт, който може да бъде обжалван по административен, а евентуално и по съдебен ред.

Също така посоченият служител не може да бъде задължен да обжалва тази клауза веднага след подписването на договора, когато не е сигурно, че ще бъдат изпълнени условията, при които трябва да се приложи тя. Тъй като включването на клауза за прекратяване е част от сложна поредица свързани действия, служителят трябва да може да оспори инцидентно законосъобразността на посочената клауза, дори тя да е с индивидуално действие, когато администрацията приеме прилагащото я решение на последния етап на тази поредица от действия.

(вж. точки 63, 64 и 80)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — Daake/СХВП, посочено по-горе, точка 34 и сл.

3.      Клауза 1, буква б) от Рамковото споразумение за срочната работа, което е приложено към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), има за цел да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, и от тази гледна точка има за цел да постави граници при последователното използване на срочни трудови договори, което се счита за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, като предвижда определен брой разпоредби за минимална защита, които имат за цел да предотвратят поставянето на работниците в несигурно положение. Целта на член 8, първа и втора алинея от Условията за работа на другите служители обаче е именно да ограничи използването на последователни договори на срочно нает служител. От една страна, договорът на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) от посочените условия може да бъде подновяван не повече от веднъж за определен срок, а всяко последващо подновяване е за неопределено време. От друга страна, договорът на срочно нает служител по смисъла на член 2, букви б) или г) от тези условия, чийто срок не може да надвишава четири години, може да бъде подновяван само веднъж за максимален срок от две години, ако възможността за подновяване е била предвидена в първоначалния договор, а след изтичането на договора му съответният служител може да остане на работа само ако е бил назначен като длъжностна лице. Подобни разпоредби съответстват на мерките, предвидени в клауза 5, параграф 1, букви б) и в) от Рамковото споразумение, които са в състояние да предотвратят злоупотребите, резултат от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

Обстоятелството, че договорът на служителя съдържа клауза за прекратяване, която дава възможност на администрацията да го прекрати, в случай че заинтересованото лице не успее да издържи конкурс, чието организиране е било обявено в определен срок, независимо от условията на договора, не позволява той да бъде квалифициран като договор за неопределено време, за който е характерна стабилност при заемането на позицията. Всъщност продължителността на даден договор, както следва от клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение може да бъде определена не само с „достигане на определена дата“, но и със „завършване на специфична задача или настъпване на определен случай“, каквото е съставянето на списък с резерви от определен конкурс, с който са свързани редица възможни последици в съответствие с условията на договора на служителя. Така, в случай че името му не бъде вписано в списъка с резерви, от условията на договора следва, че той ще бъде прекратен; обикновено това би било така и в случай че той успее, тъй като тогава на съответния служител ще бъде предложено да бъде назначен за длъжностно лице, като, разбира се, ако откаже предложението, договорът също ще бъде прекратен съгласно предвиденото в него.

Това обстоятелство обаче не би могло да обоснове неприлагането на правилото, прогласено в член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, според което „всяко последващо подновяване“ на първо продължаване за неопределен срок на договор на срочно нает служител съгласно член 2, буква a) от посочените условия „е за неопределено време“, тъй като това ново квалифициране се извършва по силата на закона. Всъщност такова правило има предвид положението на всеки срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a), който, след като е сключил два последователни договора за определен срок, продължава без прекъсване да е в трудово правоотношение с определена институция или агенция. Да се приеме, че периодът, през който едно лице е работило като служител със спомагателни функции, може да прекъсне това трудово правоотношение и така да не се приложи член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, би позволило да се използва конструкция, която изпразва от нейното съдържание посочената разпоредба, чието предназначение е да защити работниците и служителите от използването с цел злоупотреба на договори за определен срок.

(вж. точки 85, 86, 104—106, 110 и 112)


Позоваване на:

Съд — 4 юли 2006, Adeneler и др., C‑212/04, точка 63

Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, точка 66

4.      Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд изложението на основанията на ищеца или жалбоподателя в исковата молба или жалбата трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба.

(вж. точка 115)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, точки 55 и 56 и цитираната съдебна практика

Общ съд на Европейския съюз — 6 май 2010 г., Kerelov/Комисия, T‑100/08 P, точка 16

5.      Искане, целящо институция да изплати на един от нейните служители сума, която той счита, че му се дължи по силата на УРДС, се включва в понятието „спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника. Съгласно тази разпоредба по тези спорове съдът на Съюза разполага с неограничена компетентност, по силата на която той има за задача да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи, да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не възложи на въпросната институция изпълнението на такава част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол.

(вж. точка 184)


Позоваване на:

Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, точки 65, 67 и 68

Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F‑49/08, точки 39—42