РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
13 септември 2011 година
Дело F‑4/10
Christiana Nastvogel
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Атестиране — Атестационни доклади — Становище на комитета по атестиране — Влошаване на аналитичните преценки — Диалог между атестиращия и атестираното лице — Консултиране с различни ръководители — Познаване на работата на атестираното лице от втория атестиращ — Мотивиране — Вземане предвид на отпуските по болест“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Nastvogel иска отмяната на нейния атестационен доклад, изготвен за периода от 1 юли 2006 г. до 31 декември 2007 г.
Решение: Отменя атестационния доклад на жалбоподателката, изготвен за периода от 1 юли 2006 г. до 31 декември 2007 г. Съветът понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Съдебен контрол — Граници
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Становище на комитета по атестиране
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Атестация, която е по-лоша от предходната — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Основателни отсъствия
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Задължително консултиране с преките ръководители
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Втори атестиращ
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Диалог между атестиращия и атестираното лице
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съдът на публичната служба не може да замени със своята преценка тази на лицата, натоварени с оценяване на работата на атестираното лице, тъй като институциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка при оценяване на работата на своите длъжностни лица. Така, освен в случаите на фактическа грешка, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, Съдът на публичната служба не може да проверява основателността на направена от администрацията оценка на професионалните способности на длъжностно лице, когато тази оценка включва сложни ценностни преценки, които по самото си естество не подлежат на обективна проверка.
(вж. точка 32)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, точка 41 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 44
2. Вторият атестиращ не е обвързан от становището на комитета по атестиране. Вследствие на това единствено в хипотезата, при която в становището на комитета по атестиране са посочени специфични обстоятелства, които могат да хвърлят съмнение върху валидността или основателността на преценка, съдържаща се в атестационния доклад, противоречието между това становище и съдържанието на атестационния доклад може да доведе до отмяната на обжалвания доклад. Освен това, при положение че в обжалвания доклад са изложени достатъчни мотиви и че в становището на комитета не са изложени специфични обстоятелства, които могат да хвърлят съмнение върху валидността или основателността на направените от първия атестиращ преценки, не би могло от втория атестиращ да се изисква да дава допълнителни обяснения на причините, поради които не е следвал препоръките на комитета по атестиране.
(вж. точки 33 и 63)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, точка 33; 5 ноември 2003 г., Lebedef-Caponi/Комисия, T‑98/02, точка 61
Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, точка 60
3. Администрацията е длъжна да мотивира всеки атестационен доклад с достатъчни и конкретни мотиви, така че да позволи на заинтересованото лице да изрази своите бележки по тях, като спазването на тези изисквания има по-голямо значение, когато направената оценка е по-ниска спрямо предходната. Това задължение е изпълнено, ако атестиращият констатира, че през периода, обхванат от оспорвания атестационен доклад, заинтересованото лице не е показало изключително високи качества при осъществяването на някои от неговите задачи. За да се прецени дали атестационен доклад е достатъчно мотивиран, следва да се вземе предвид цялата информация, доведена до знанието на засегнатото длъжностно лице, а не само посочените във въпросния доклад данни.
(вж. точки 58 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 юли 1992 г., Della Pietra/Комисия, T‑1/91, точка 32; 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, точка 141; Mellone/Комисия, посочено по-горе, точка 27; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, точка 36
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точка 86
4. Въпреки че дадената на длъжностно лице оценка за неговата ефикасност може да бъде повишена така, че да отчита условията, в които то е изпълнявало задълженията си, независимо че в резултат на своето отсъствие поради болест реално е разполагало с по-малко работно време, отчитането на подобен фактор не е автоматично. Това е само една възможност за съставителите на атестационния доклад, която се превръща в задължение единствено когато обстоятелствата оправдават това.
Не се изисква мотивите да посочват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на атестационен доклад съответстват на особените разпоредби на член 43 от Правилника следва да се преценява не само с оглед на неговото съдържание, но и в съответствие с неговия контекст и със съвкупността от правните норми, които уреждат съответната материя. Следователно когато атестиращият няма причини да счита, че основателните отсъствия на оценяваното лице са могли да имат отражение върху значителното увеличаване на неговата ефикасност, той не може да бъде упрекнат за това, че не е посочил, нито взел предвид подобно обстоятелство в своя атестационен доклад.
(вж. точки 65 и 66)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, точка 83 и цитираната съдебна практика; 6 октомври 2009 г., Sundholm/Комисия, T‑102/08 P, точки 39 и 40
5. За да направи пълна преценка на заслугите на дадено длъжностно лице през целия период на оценяване, всеки атестиращ трябва се консултира с преките началници, под ръководството на които се е намирало това лице през значителен период от време. Впрочем съобщаването на мнение в писмен вид е равнозначно на консултиране.
(вж. точки 85 и 86)
Позоваване на:
Съд — 21 март 1985 г., Turner/Комисия, 263/83, точки 18 и 20
6. При молба за преразглеждане на съставеният от първия атестиращ доклад от член 2, параграф 2 и член 8, параграф 4 от приетите от Съвета общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника следва, от една страна, че вторият атестиращ трябва да се ползва с достатъчна отдалеченост, за да направи цялостна преценка на документите, а не, за разлика от първия атестиращ, да има достатъчно близък поглед върху длъжностното лице, за да може да прецени неговите заслуги, и от друга страна, че той е длъжен да се позове изрично на посочения доклад при изготвянето на окончателния атестационен доклад. Така задачата на втория атестиращ е по напълно независим начин да провери дадените от първия атестиращ оценки, поради което е възможно, при съгласие с посоченото в доклада, да се ограничи с потвърждаване на оценката на първия атестиращ.
(вж. точка 89)
Позоваване на:
Съд — 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, точка 20
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Европол, F‑114/07, точка 100
7. Задължението за провеждане на диалог между атестираното лице и неговия атестиращ произтича от правото на защита на длъжностното лице в процедурата за неговото оценяване и вследствие на това атестационен доклад може да бъде приет единствено след като на засегнатото длъжностно лице е била дадена възможност да бъде надлежно изслушан.
В рамките на процедурата за оценяване самото естество на диалога и неговият предмет предполагат пряк контакт между атестираното лице и атестиращия през периода на оценяване. Без пряк обмен на информация между атестиращия и атестираното лице оценяването не би могло да изпълни напълно своята функция на средство за управление на човешките ресурси и на инструмент за проследяване на професионалното развитие на заинтересованото лице. Освен това единствено прекият контакт е от естество да улесни провеждането на открит и задълбочен диалог между атестиращия и атестираното лице, който да им позволи, от една страна, да преценят с точност естеството, причините и обхвата на техните евентуални разногласия, и от друга страна, да постигнат по-добро взаимно разбиране.
(вж. точки 90 и 93)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, точка 156; 25 октомври 2006 г., Carius/Комисия, T‑173/04, точка 71; 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑27/05, точка 49