Language of document : ECLI:EU:F:2011:141

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)


15 септември 2011 година


Дело F‑62/10


Jürgen Esders

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Процедура за ротация за 2010 г. — Член 1г, параграфи 1 и 4 от Правилника — Решение C(2008) 3983 — Искане за освобождаване от ротация по здравословни причини — Задължение за полагане на грижа — Решение C(2004) 1318 — Разумно приспособяване на работните условия — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране — Увреждане“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим и към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Esders иска отмяната на решение от 27 юли 2010 г. на генералния директор на генерална дирекция „Комуникация“ на Комисията за преназначаването му в Брюксел

Решение:      Отхвърля жалбата. Комисията понася всички съдебни разноски, с изключение на свързаните с провеждането на съдебното заседание от 16 юни 2011 г. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, свързани с провеждането на съдебното заседание от 16 юни 2011 г.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Система за ротация на длъжностните лица, назначени в представителствата на Комисията

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Дискриминация — Общи разпоредби за прилагане, приети от Комисията — Увреждане — Задължение да се предвиди разумно приспособяване на работните условия в областта на заетостта — Обхват

(съображение 20 и член 5 от Директива 2000/78 на Съвета; член 1г, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — По-строго задължение в случай на засягане на здравето на длъжностното лице — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване в рамките на процедура по задължителна ротация на персонала

5.      Длъжностни лица — Обжалване — Правно основание, изведено от незаконосъобразността на решение с неблагоприятни последици — Възможност за позоваване на служебно нарушение — Условие

1.      Тъй като правилото, уредено в решението на Комисията в областта на ротацията на длъжностните лица в представителствата, което предвижда да се направи предложение за преназначаване осем месеца преди началото на ротацията, е формулирано условно, от това следва, че то не е стриктно обвързващо, а има насочващ характер, така че само по себе си неспазването на това правило не може да доведе до отмяната на решението за преназначаване.

От друга страна, ако това правило предвижда, че на подлежащите на задължителна ротация длъжностни лица трябва да се предложи длъжност, отговаряща на техния профил, това особено широко понятие несъмнено обхваща не само вече придобитата от длъжностното лице компетентност, но и тази, която то може да развие въз основа на своето образование или на своя предишен професионален опит.

(вж. точки 60 и 61)

2.      Относно забраната за дискриминация, от решението на Комисията за прилагането на член 1г, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица може да се направи извод, че администрацията трябва да предвиди разумно приспособяване на работните условия, за да може длъжностно лице, което е засегнато от увреждане, да бъде в състояние да изпълнява основните задължения, свързани с длъжността му. Следователно, ако това решение предвижда, наред с разумното приспособяване на работните условия, което може да бъде осигурено, възможност за изменение да правила или практики, тази разпоредба следва да се разбира в смисъл, че е насочена към правила и практики относно условията на труд и управлението на персонала във връзка с дадена длъжност, чиито основни функции именно засегнатото от увреждане длъжностно лице би било в състояние да изпълнява въз основа на предвиденото приспособяване на работните условия. Следователно да се позволи на длъжностно лице да бъде освободено от всякакво задължение за ротация, без да се проверят конкретно нуждите на съответната длъжност и подходящите мерки, при това независимо от разумното приспособяване на работните условия, би надхвърлило изискванията, предвидени в решението на Комисията.

От друга страна, това тълкуване се потвърждава от прочита на Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, която не може да не се вземе предвид при прилагането и тълкуването на решението на Комисията, тъй като то е прието за прилагане на член 1г, параграф 4 от Правилника, в който се съдържа определение на понятието за разумно приспособяване на работните условия, идентично на предвиденото в член 5 от посочената директива.

(вж. точки 68, 70 и 71)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, точка 121; 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, точка 115, обжалвано във висящо пред Общия съд на Европейския съюз производство, дело T‑325/09 P

3.      Задълженията на администрацията, произтичащи от задължението ѝ за полагане на грижа, са значително по-строги, когато се разглежда положението на длъжностно лице, за което се окаже, че е засегнато неговото физическо или психично здраве. В подобна хипотеза администрацията трябва да разгледа исканията му в дух на пълна откритост. Също така, по-конкретно когато съответното длъжностно лице или администрацията привлече вниманието на медицинската служба на институцията върху твърдените вредни последици, които може да има едно административно решение за здравето на лицето, към което е насочено, тази служба следва да провери наличието и обхвата на твърдените рискове и да уведоми органа по назначаването за резултата от нейната проверка.

Несъмнено, защитата на правата и интересите на длъжностните лица трябва винаги да се простира в рамките на спазването на действащите правни норми, като по този начин позоваването срещу институция на задължението ѝ за полагане на грижа не може да води до нарушаване на законова правна норма. Институцията обаче не може да се освободи от всяко задължение, произтичащо от задължението си за полагане на грижа, посредством вътрешно решение с общо приложение, обхващащо стриктно упражняването на правото ѝ на преценка за целите на прилагането на Правилника.

(вж. точки 80—82)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, точка 96; 10 юли 1997 г., Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, точки 90 и 91; 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, точки 309 и 310

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., U/Парламент, F‑92/09, точка 67; 17 февруари 2011 г., Strack/Комисия, F‑119/07, точка 85

4.      Относно твърдения риск за здравето на длъжностно лице, което подлежи на задължително преназначаване и следва терапевтично лечение в държавата по местоназначаването си, ако диагнозата, направена под формата на медицинско удостоверение, се ползва от презумпция за достоверност, не е такъв случаят, при който е издадено медицинско становище от лекар по въпроса дали е възможно да се следва подобно лечение в друга държава от Европейския съюз, без да се установи най-малкото че посоченият лекар е извършил известно проучване в това отношение.

(вж. точка 87)


Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точка 58

5.      Макар доводите, основаващи се на действия или бездействия на институция, като нередности при разглеждането на случая на длъжностното лице или предоставянето на невярна административна информация, да могат да представляват доводи, които са релевантни за ангажирането на извъндоговорната отговорност на институцията за служебно нарушение, те са ирелевантни в съдебното производство по спора за законосъобразността на решение, тъй като само по себе си служебно нарушение не може да доведе до незаконосъобразност на решение, освен ако това нарушение е повлияло върху законосъобразността на решението.

(вж. точка 92)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2010 г., Ezerniece Liljeberg и др./Комисия, F‑83/05, точка 105