РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
29 септември 2011 година
Дело F‑74/10
Eugène Émile Kimman
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Член 43 от Правилника — Член 45 от Правилника — Процедура за оценяване за 2009 г. — Класиране на дадено ниво на изпълнение — Решение за предоставяне на точки за повишение — Доклад за оценка — Становище на ad hoc групата — Нарушение на задължението за мотивиране — Правно основание, разгледано служебно — Тежест на доказване“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, в която главното искане на г‑н Kimman е за отмяна на доклада му за оценка, изготвен за периода от 1 януари до 31 декември 2008 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и една четвърт от разноските, направени от жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Изготвяне — Длъжностни лица, изпълняващи функции на представители на персонала — Система, въведена от Комисията
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Служебно установяване — Граници
3. Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Правни основания и доводи, които не фигурират в административната жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Влошаване на оценката спрямо предходната оценка — Задължение за мотивиране
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Изготвяне — Длъжностни лица, изпълняващи функции на представители на персонала — Система, въведена от Комисията
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Право на преценка на атестиращите — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Повишаване — Предоставяне на точки за повишение от администрацията — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея и член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Член 6, параграф 8 от приложение I към общите разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, приети от Комисията, налага на атестиращия да вземе предвид, при изготвянето на доклада за оценка на длъжностно лице, изпълняващо дейност по представителство на персонала, становището на ad hoc групата относно ефикасността, професионалните умения и поведението в службата на заинтересуваното лице по повод на посочената дейност. Все пак само цитирането на становището на ad hoc групата не е достатъчно, за да се изпълни задължението, което имат оценителите, да вземат предвид посоченото становище.
(вж. точка 37)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 25 април 2007 г., Lebedef-Caponi/Комисия, F‑71/06, точка 47
2. Липсата на мотиви или тяхната недостатъчност е правно основание, свързано с обществения ред, което трябва да се разглежда служебно от съда на Съюза във всички случаи. Следователно служебното повдигане на въпроса за липсата на мотиви или за тяхната недостатъчност се налага не само когато един жалбоподател, като е съставял оплакване в този смисъл в административната си жалба, е пропуснал да го повтори в съдебната си жалба, но се налага каквито и да са доводите, които са били изтъкнати в досъдебната фаза. Всъщност служебното повдигане на правно основание, свързано с обществения ред, няма за цел да запълни празнота в съдебната жалба, а да наложи спазването на правило, което поради своята значимост не е оставено на преценката на страните, и то независимо на какъв етап от производството. От това следва, че една институция не може да направи възражение за недопустимост на такова правно основание, свързано с обществения ред, само с мотива че жалбоподателят не го е повдигнал в своята административна жалба.
Тази констатация не се поставя под въпрос от довода, че служебното повдигане на нарушението на задължението за мотивиране не трябва да бъде позволено, когато жалбоподателят е лишил администрацията от възможността да поправи липсата на мотиви на обжалваното решение или тяхната недостатъчност в досъдебната фаза, като не е направил оплакване в този смисъл в своята административна жалба, тъй като институцията във всички случаи винаги е длъжна да спазва задълженията, които са ѝ наложени и сред които е задължението за мотивиране.
Същевременно служебното разглеждане се отнася само до явната липса или недостатъчност на мотивите, но не и до нарушението на конкретно задължение за мотивиране. В резултат на това, щом един доклад за оценка е достатъчно мотивиран с оглед на общото задължение за мотивиране, съдът на Съюза няма задължение, в рамките на служебното повдигане от негова страна, да установява дали съдържащите се в този доклад за оценка преценки са влошени спрямо фигуриращите в предходния доклад за оценка и в такъв случай да се увери, че администрацията е изпълнила своето задължение за конкретно мотивиране.
(вж. точки 44, 45 и 49)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 октомври 1994 г., Mancini/Комисия, T‑508/93, точка 36; 3 октомври 2006, Nijs/Сметна палата, T‑171/05, точка 31 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 6 март 2008 г., Skareby/Комисия, F‑46/06, точка 96
3. Правилото за съгласуваност на предварителната административна жалба със съдебната жалба не би могло да се приложи в хипотезата, при която съдебната жалба изменя основанието на административната жалба, като последното понятие за основание трябва да се тълкува в широк смисъл. Що се отнася до искането за отмяна, под „основание на спора“ следва да се разбира оспорването от един жалбоподател на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт или, алтернативно, оспорването на външната му законосъобразност.
(вж. точка 46)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 119; 23 ноември 2010 г., Bartha/Комисия, F‑50/08, точка 34; 15 декември 2010 г., Almeida Campos и др./Съвет, F‑14/09, точка 28; 13 януари 2011 г., Nijs/Сметна палата, F‑77/09, точка 129
4. Администрацията има задължение да изложи достатъчни и подробни мотиви на атестационните доклади за оценка, за да даде на заинтересованото лице възможност да изрази становище по мотивите, тъй като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша в сравнение с предходния атестационен доклад.
(вж. точка 48)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, точка 27; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, точка 36
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точка 86
5. В рамките на въведената от Комисията система за атестиране липсата или недостатъчността на мотивите на становище, предоставено от ad hoc групата в процедурата по изготвяне на докладите за оценка, посочени в член 43 от Правилника, което по своето естество е само подготвителен акт, съставлява процедурен порок. За да може обаче един процедурен порок да доведе до отмяна на решение, е необходимо да е било възможно при липсата на този порок процедурата да приключи с различен резултат.
Нередовност или недостатъчност на мотивите на такова становище може да има последици за окончателното съдържание на доклада само доколкото то се отклонява от преценките, направени от атестиращия. Обратно, когато в производство по обжалване становището потвърждава доклад за оценка, трябва да се приеме, че авторите на това становище имплицитно споделят съдържащите се в доклада преценки, така че не съществува никаква причина да се мисли, че ако посоченото становище беше мотивирано, атестиращият щеше да измени доклада.
(вж. точки 76 и 77)
Позоваване на:
Cъд — 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, точка 48; 18 октомври 2001 г., Kish Glass/Комисия, C‑241/00 P, точка 36
Първоинстанционен съд — 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 39
6. На лицата, които извършват атестиране, е признато широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на длъжностните лица, които те следва да атестират. Ето защо упражняваният от съда на Съюза съдебен контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до проверка дали процедурата е проведена надлежно, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Всъщност не Съдът на публичната служба следва да осъществява контрол за това дали е обоснована преценката от страна на администрацията на професионалните умения на дадено длъжностно лице, когато тя включва комплексни субективни оценки, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка.
В това отношение една грешка в преценката може да се квалифицира като явна само когато може лесно да се разкрие според критериите, на които законодателят е решил да подчини упражняването на правомощието на администрацията за вземане на решения.
Следователно, за да се установи, че администрацията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, от естество да обоснове отмяната на оспореното решение, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценката на фактите, възприета от администрацията в решението ѝ. С други думи, ако независимо от представените от жалбоподателя доказателства преценката на фактите от администрацията може все пак да се приеме за правдоподобна, правното основание, изведено от явна грешка в преценката, трябва да бъде отхвърлено.
Това е особено вярно, когато разглежданото решение е опорочено от грешки в преценката, които като цяло са маловажни и не са били годни да определят решението на администрацията.
Що се отнася по-специално до съдебния контрол над преценките, фигуриращи в докладите за оценка, е още по-оправдано да се ограничи контролът на съда до явната грешка, тъй като Съдът на публичната служба не е запознат пряко с положението на атестираните длъжностни лица и процедурата по атестиране включва в административно отношение гаранции за участието на атестираното длъжностно лице, неговите йерархични ръководители и съвместен орган.
(вж. точки 89—94)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 6 юли 2000 г., AICS/Парламент, T‑139/99, точка 39; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221; 21 май 2008 г., Belfass/Съвет, T‑495/04, точка 63
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Europol, F‑114/07, точка 111 и цитираната съдебна практика; 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 44 и цитираната съдебна практика; 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 35, висящо по жалба пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑281/11 P
7. В рамките на изготвянето на доклад за оценка, при спазване на задължението за мотивиране и доколкото атестацията е ясно индивидуализирана, а не безлична, упражняването на широко право на преценка от страна на атестиращите лица предпоставя последните да нямат задължение да включат в съставяните от тях доклади всички релевантни фактически и правни обстоятелства в подкрепа на оценката им или да подкрепят същите с конкретни примери, нито това да разгледат и отговорят по всички точки, оспорени от засегнатото длъжностно лице. Всъщност предметът на доклада за оценка е да представлява писмено и формално доказателство за качеството на извършената от длъжностното лице работа, така че той не е чисто описателен по отношение на задачите, изпълнени през съответния период, а включва и преценка на способностите за общуване, които атестираното длъжностно лице е доказало в упражняването на професионалната си дейност. Докладът за оценка цели не да състави изчерпателна таблица на задачите, които всяко длъжностно лице е трябвало да осъществи в рамките на изпълнението на задълженията, характерни за длъжността му, а да подчертае, като изхожда от определящи елементи, неговата компетентност, ефикасност и поведение в службата. Следователно, за да бъде редовен докладът за оценка, е достатъчно по принцип той да представя съществените черти на работата на длъжностното лице, що се отнася до ефикасност, професионални умения и поведение в службата.
(вж. точка 95)
Позоваване на:
Cъд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, точка 44
Първоинстанционен съд: 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, точка 86
Съд на публичната служба: 10 септември 2009 г., Van Arum/Парламент, F‑139/07, точки 88 и 101; N/Парламент, посочено по-горе, точка 46
8. В рамките на решение за предоставяне на точки за повишение администрацията не е длъжна да посочва на съответното длъжностно лице как е преценила всеки от критериите, довели до приемане на решението, стига посоченото решение в неговата цялост да е достатъчно мотивирано и впрочем административният акт да се ползва от презумпция за законност. Поради това един жалбоподател не може да се ограничи да констатира, че администрацията не е споменала начина, по който е взела предвид един критерий за предоставяне на точки за повишение, за да установи наличието на грешка в преценката или на грешка при прилагането на правото.
(вж. точка 115)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑47/07, точка 97