Language of document : ECLI:EU:F:2011:156

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


27 септември 2011 година


Дело F‑98/09


Sarah Whitehead

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Процедура за годишно преразглеждане на заплатите и премиите — Процедура за 2008 г. — Годишна процедура за оценяване — Критерии за преценка — Консултации с Комитета по персонала — Вземане предвид на отпуските по болест — Определяне на целите“

Предмет:      Жалба на основание член 36.2 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑жа Whitehead иска главно отмяната на решението от 8 януари 2009 г. на ЕЦБ, което ѝ предоставя, вследствие на годишното преразглеждане на заплатите и премиите, увеличение на заплатата с две индексни точки, както и обезщетение на неимуществената вреди, оценена ex æquo и bono на сумата от 10 000 EUR

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски и тези на ЕЦБ.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Годишно преразглеждане на заплатите и премиите

(член 5 от приложение І към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Годишно преразглеждане на заплатите и премиите — Право на преценка

(Директива 91/533 на Съвета, член 5 от приложение І към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

3.      Длъжностни лица — Обжалване — Правни основания — Правно основание, изведено от задължението на администрацията за прозрачност

4.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Годишно преразглеждане на заплатите и премиите

(член 5 от приложение І към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

5.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт от общ характер, на който се основава обжалваното решение

(членове 236 ЕО и 241 ЕО, член 152 AЕ ; член 36.2 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка)

6.      Право на Съюза — Източници — Практика на Административния съд на Международната организация на труда — Изключване

7.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представителство — Комитет по персонала — Задължително консултиране — Обхват

(член 15 от Процедурния правилник на Европейската централна банка; членове 48 и 49 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

8.      Европейска централна банка — Правомощия на Изпълнителния съвет — Приемане на вътрешни организационни правила на Банката — Установяване на насоки

(член 11, параграф 2 от Процедурния правилник на Европейската централна банка)

9.      Длъжностни лица — Равно третиране и недопускане на дискриминация — Задължение за третиране на длъжностните лица в отпуск по болест по същия начин като активно заетите лица — Липса

1.      Фактът, че годишното преразглеждане на заплатите и премиите в Европейската централна банка се извършва въз основа на сравнение в рамките на дадена служба на приноса на всеки член на персонала към осъществяването на задачите на Банката, не означава, че при липсата на конкретен инструмент за оценяване на индивидуалните заслуги на всеки член на персонала в рамките на тази процедура за преразглеждане Банката е длъжна да основе своите решения, свързани с годишното преразглеждане на заплатите и премиите, на годишната оценка.

Освен това, тъй като процедурата за годишно преразглеждане на заплатите и премиите няма еквивалент в Правилника за длъжностните лица, между принципите, които регулират процедурата по атестиране на длъжностните лица на Съюза, и тези, които уреждат процедурата за годишно преразглеждане, приложима за членовете на персонала на Банката, не може да се прави никаква аналогия.

(вж. точки 44 и 48)

2.      Макар принципът за недопускане на дискриминация, както и задължението за прозрачност и за мотивиране да водят до това, че когато упражнява своите правомощия, Европейската централна банка трябва да спазва определени изисквания, това не може да доведе до задължение на Банката да се откаже от широкото право на преценка, което е решила да запази при провеждането на политиката си по предоставяне на индивидуални увеличения на заплати, и да определи в един акт критериите за преценка, които възнамерява да използва, за да приложи правото си на преценка.

Също така, макар принципът на правната сигурност да изисква приемането на норми, които са достатъчно ясни, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях, той обаче не изисква от Банката да ограничи правото на преценка, което ще упражнява при индивидуалните увеличения на заплатите, като приеме мерки за изпълнение, чиято цел е да дефинират как тя възнамерява да прилага за в бъдеще посоченото право на преценка.

Освен това, макар да е вярно, че условията за увеличение на заплатите са свързани с възнаграждението, на което членовете на персонала на Банката имат право, и поради това представляват основни положения на трудовото правоотношение по смисъла на Директива 91/533 относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение, тази директива не е дотолкова задължителна, че да изисква от Банката да прилага и да публикува критериите за преценка на приноса на всеки служител към изпълнението на задачите на Банката.

(вж. точки 49 и 58—60)


Позоваване на:

Съд — 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C‑110/03, точка 30

3.      Задължението за прозрачност не е принцип на правото на Съюза, на който жалбоподателят може да се позовава без писмено правно основание. При това положение, ако не се позовава на текст, предвиждащ задължението за прозрачност, на което той възнамерява да се позове, жалбоподателят не дава възможност на Съда на публичната служба да прецени обхвата на неговия довод.

(вж. точка 50)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 22 май 2000 г., López Teruel/СХВП, F‑99/06, точка 94

4.      Тъй като годишното преразглеждане на заплатите и премиите в Централната европейска банка се извършва въз основа на сравнение на индивидуалния принос на всеки служител към изпълнението на задачите на Банката с приноса на колегите му от същия сектор на дейност, свързаните с това вътрешни разпоредби могат да въведат неравно третиране между членовете на персонала на Банката, но тази разлика в третирането трябва да се разглежда като обоснована от обективен елемент, а именно фактът, че на всяка служба е възложено осъществяването на различни задачи. При това положение тези разпоредби не противоречат на принципа за равно третиране.

Следователно, тъй като според вътрешните разпоредби, уреждащи годишното преразглеждане на заплатите и премиите, целият персонал на Банката не попада в една и съща правна категория, служителят не може да упреква Банката, че е сравнила неговия принос към изпълнението на задачите на Банката само с този на колегите от неговата служба.

(вж. точка 68)

5.       Целта на механизма на възражението за незаконосъобразност е да позволи на жалбоподателите да оспорят чрез възражение законосъобразността на акт с общо приложение, приложим към случая, разглеждан по делото, независимо дали този акт има характер на мярка за изпълнение или е законодателен акт, щом съществува пряка връзка между решението, предмет на жалбата, и въпросния акт с общо приложение. Следователно сам по себе си фактът, че в рамките на правното си основание жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на акт със законодателен характер, не води до недопустимостта на това правно основание.

Освен това по смисъла на член 241 ЕО няма изискване възражението за законосъобразност на акт с общо приложение да се направи в определен срок. Няма причина същото правило да не се приложи към жалбите, основани на членове 236 CE, 152 АЕ или 36.2 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

(вж. точки 73 и 74)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 1998 г., De Persio/Комисия, T‑23/96, точка 54

6.      Сама по себе си практиката на Административния съд на Международната организация на труда не представлява източник на правото на Съюза и следователно на нея не може основателно да бъде извършвано позоваване в подкрепа възражение за незаконосъобразност.

(вж. точка 76)

7.      Бюджетът не е сред актовете, чието приемане или изменение член 49 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка, във връзка с член 48 от тези Условия за работа, изисква от нея да консултира с Комитета по персонала. Всъщност приемането на бюджета се извършва на основание член 15 от Процедурния правилник на Банката, а не на основание на Условията за работа, приложимите за персонала правила или акт, който е свързан с някои от тези документи, нито се отнася до въпрос, посочен в член 48 от тези Условия за работа, за които се изисква консултация с Комитета по персонала. В резултат на това няма задължение за консултиране с посочения комитет при приемането на бюджетния пакет, отпускан за всяко годишно преразглеждане на заплатите и премиите в Банката.

(вж. точка 89)

8.      Макар съгласно член 11, параграф 2 от Процедурния правилник на Европейската централна банка Изпълнителният съвет да приема вътрешни организационни правила на Банката и на това основание е компетентен да приема насоки в областта на политиката относно заплатите, все пак съставянето на тези насоки може да се повери на друга инстанция, а Банката само да ги одобри a posteriori.

Всъщност обстоятелството, че определен орган е единствено компетентен да приеме решение, не изключва възможността този орган да даде инструкции на друга инстанция, която да оформи в писмен вид съдържанието на решението, което този орган възнамерява да приеме, стига обаче той да е имал възможност да въведе промени в текста и да утвърди окончателната редакция.

(вж. точки 93 и 94)

9.      Признатите в Европейския съюз принципи на равно третиране и за недопускане на дискриминация задължават администрацията да не третира по различен начин еднакви положения и да не прилага еднакво третиране към различни положения, освен ако това е обективно обосновано. Като се има предвид, че наличието или липсата на еднакво положение трябва се преценява предвид условията за прилагане на нормата, чието изпълнение се твърди, че е в основата на неравното третиране или на дискриминацията, налага се изводът, че от фактическа гледна точка лице в отпуск по болест не е в същото положение като активно заетото лице и при това положение, от гледна точка на правото на Съюза, няма общ принцип, който да изисква от администрацията да разглежда лицата в отпуск по болест като попадащи в същото положение като активно заетите лица. Следователно само когато разпоредба изисква от администрацията да приравни положението на лице в отпуск по болест на това на активно заето лице, лицето в отпуск по болест има основание да изисква същото третиране като активно заетото лице.

(вж. точка 108)


Позоваване на:

Съд — 11 юли 2006 г. Chacón Navas, C‑13/05, точка 54; 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff и др., C‑350/06 и C‑520/06, точка 27

Първоинстанционен съд: 31 май 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑284/02, точки 50—52 и цитираната съдебна практика; 9 юни 2005 г., Castets/Комисия, T‑80/04, точка 30; 29 март 2007 г., Verheyden/Комисия, T‑368/04, точка 61