Language of document : ECLI:EU:C:2013:764

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н N. JÄÄSKINEN

представено на 21 ноември 2013 година(1)

Дело C‑360/12

Coty Germany GmbH, по-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH,

срещу

First Note Perfumes NV

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия)

„Международна компетентност по граждански дела — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 93, параграф 5 — Компетентност при нарушение на правата върху марка на Общността — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 5, точка 3 — Специална компетентност в областта на деликтната отговорност — Деяние, извършено от ответника в друга държава членка, представляващо оказване на съдействие за извършването на нарушението или на непозволеното увреждане, осъществено на територията на държавата членка по местонахождението на сезираната юрисдикция“





I –  Въведение

1.        Преюдициалното запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия), приканва Съда да се произнесе дали е възможно международната компетентност на юрисдикция на държава членка да се обоснове единствено с извода, че отговорността за действия, за които се твърди, че са незаконосъобразни и които са извършени от трето лице, се носи от ответник, който косвено е участвал в тях в друга държава членка, както ако беше действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

2.        Този въпрос е повдигнат, на първо място, по изцяло нов начин, в рамките на тълкуването на правилото за компетентност, посочено в член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността(2), по отношение на твърдяно косвено участие на ответника в нарушения, извършени от трето лице.

3.        Що се отнася, на второ място, до член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(3), това преюдициално запитване попада в поредицата от неотдавнашни дела, отнасящи се до евентуалната допустимост на връзка на трето лице с увреждащи деяния, с цел да се установи наличието на основанието за компетентност, предвидено от тази разпоредба(4). Анализът на този аспект на делото разкрива напрежение между две направления в съдебната практика, при едното от които се дава предпочитание на не толкова широко тълкуване на тази разпоредба, отколкото при другото — нещо, което следва да бъде взето под внимание от Съда.

4.        Освен това двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса влизат във взаимодействие, тъй като с първия се иска по-специално да се установи до каква степен — при условие че разширяване на обхвата на компетентност като предлаганото се допуска в рамките на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I — това тълкуване може да бъде приложено към член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността. Затова следва да бъдат разгледани и връзките, които могат да съществуват между тези два регламента.

5.        По-конкретно в основата на настоящото преюдициално запитване е иск, предявен пред германска юрисдикция от германско срещу белгийско дружество по съображения, че последното е участвало в нарушение на правата върху притежавана от първото марка на Общността и е допринесло за действия на нелоялна конкуренция спрямо него. В този контекст на Съда се поставя въпросът дали компетентността на германските юрисдикции може да се основава на факта, че за ответника, който е действал в Белгия, се предполага, че е оказвал съдействие за осъществяване на незаконосъобразни действия, които са извършени в Германия от германски предприемач, срещу когото, що се отнася до него, не е бил предявен иск.

II –  Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

6.        Coty Germany GmbH(5) (наричано по-нататък „Coty Germany“) произвежда и разпространява парфюми и козметични стоки в Германия. То извършва търговия по-специално с дамски парфюм във флакон, възпроизвеждащ триизмерна марка на Общността — марка, правата върху която то притежава след регистрацията ѝ.

7.        First Note Perfumes NV (наричано по-нататък „First Note Perfumes“) упражнява дейност по продажбата на едро на парфюмерия в Белгия. През януари 2007 г. дружеството продава една от стоките от своята гама на Stefan P. Warenhandel (наричан по-нататък „Stefan P.“), чието място на търговска дейност се намира в Германия. Запитващата юрисдикция уточнява, че доставката на поръчаните флакони с дамски парфюми е извършена именно в Белгия. Впоследствие според Coty Germany през август 2007 г. Stefan P. препродава тези стоки на германска територия.

8.        Като счита, че разпространението на парфюм във флакон, подобен на притежаваната от него марка на Общността, съставлява нарушение на правата върху марката, забранена сравнителна реклама и нелоялна имитация, Coty Germany сезира германски съд с иск, насочен единствено срещу First Note Perfumes(6), с искане последното да бъде осъдено, от една страна, да съобщи информацията, отнасяща се до неговия доставчик, и от друга — да обезщети ищеца за всички вреди, които е претърпял или ще претърпи вследствие на разпространението на този продукт в Германия, както и да възстанови разходите, направени преди образуване на съдебното производство.

9.        След като отхвърлянето на тези искания в първоинстанционното производство е потвърдено от въззивната инстанция с мотива за липсата на международна компетентност на германските съдилища, Coty Germany подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). То се позовава на нарушение на правата върху посочената марка на Общността и на използването на практики, представляващи нелоялна конкуренция.

10.      По отношение на марката на Общността Bundesgerichtshof посочва, че в съответствие с член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността(7) международната компетентност на германските юрисдикции зависи от това дали Coty Germany има основание да твърди, че единственият ответник е извършил нарушение на правата върху марката в Германия.

11.      First Note Perfumes обаче не може да е участвало в такова деяние на германска територия освен поради извършената в Белгия продажба на спорните флакони с парфюм на Stefan P., който след това извършва в Германия нарушение на правата върху марка по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от посочения регламент(8). В това отношение Coty Germany изтъква, че Note Perfumes е допринесло за предполагаемото нарушение на правата му в Германия, тъй като с това, че е знаело, че неговият германски клиент е имал намерението да препродава в тази държава закупените в Белгия стоки, то го е подпомогнало и поради това също носело отговорност за осъществяването на фактическия състав на нарушението.

12.      Освен това, що се отнася до исканията на Coty Germany, основани на нарушение на германското право за нелоялната конкуренция(9), член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I(10) би могъл да обоснове компетентността на германските юрисдикции по отношение на предявения срещу First Note Perfumes иск с оглед на мястото на настъпване на вредоносното събитие. Следователно повдигнатите от запитващата юрисдикция въпроси във връзка с Регламента относно марката на Общността се поставят и mutatis mutandis в този контекст.

13.      С акт от 31 юли 2012 г. Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] трябва ли да се тълкува в смисъл, че в една държава членка (държава членка А) е било извършено нарушение по смисъла на член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] в случаите, когато с извършено в друга държава членка деяние (държава членка Б) е осъществено съучастие в нарушението, извършено в първата държава членка (държава членка А)?

2)      Член 5, точка 3 от Регламент [Брюксел I] трябва ли да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка в случаите, когато непозволеното увреждане, което е предмет на производството или от което се черпят претенции, е извършено в друга държава членка (държава членка Б) и се изразява в съучастие в извършеното в първата държава членка (държава членка А) непозволено увреждане (основно деяние)?“.

14.      Писмени становища представят пред Съда Coty Germany, First Note Perfumes, правителството на Обединеното кралство, швейцарското правителство, както и Европейската комисия. В хода на съдебното заседание от 19 септември 2013 г. са представлявани страните по главното производство, германското правителство и Комисията.

III –  Анализ

 А  Предварителни бележки

15.      В самото начало ще отбележа, че тъй като фактите в основата на спора по главното производство настъпват през 2007 г., само разпоредбите на Регламента относно марката на Общността и на Регламент Брюксел I, посочени в преюдициалните въпроси, са приложими ratione temporis, с изключение на еквивалентните разпоредби на Регламент (ЕО) № 207/2009(11) и Регламент (ЕС) № 1215/2012(12), които съответно изменят първите два от тези текстове. Впрочем релевантните в настоящото дело разпоредби не са били обект на изменения, които биха засегнали тяхното съдържание.

16.      Ще добавя, че основният елемент на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса е залегнал в постоянната практика на Съда, произтичаща от решението по делото Bier, известно като „Mines de Potasse d’Alsace“(13). От това решение е видно, че що се отнася до компетентността в областта на деликтната отговорност, изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция(14), се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място.

17.      Макар да е несъмнено, че тази възможност е приложима и за член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, който заменя посочената конвенция(15), все още има съмнения, отразени с втория въпрос, относно възможността за разширяване на тази възможност, така че да включва привръзка, свързана с деянията, извършени от лице, срещу което не е предявен иск, особено от гледна точка на мястото на действително настъпване на вредата. Първият въпрос най-напред приканва Съда да се произнесе дали посочената съдебна практика може по аналогичен начин да се приложи спрямо член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, или дали тази разпоредба следва да се тълкува самостоятелно и във всеки случай, дали от нея може да произтича основание за компетентността на всяка юрисдикция, сезирана за нарушение в положение, като това по главното производство.

 Б  По тълкуването на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността

–       Уводни бележки

18.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе дали член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността трябва да се тълкува в такъв смисъл, че с оглед на мястото на нарушение на правата върху марка на Общността, вменено на един от предполагаемите извършители на това нарушение, който не е страна по спора, позволява да се определи съдебната компетентност срещу друг предполагаем извършител на посоченото нарушение, който от своя страна не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

19.      По-конкретно, от Bundesgerichtshof се иска да установи дали в случая, когато нарушението по смисъла на цитирания член е извършено в Германия, доколкото продажбата на флаконите с парфюм, предмет на спора, от страна на First Note Perfumes на Stefan P., макар и извършена в Белгия, е допринесла за нарушение на правата върху притежаваната от Coty Germany марка на Общността, което е извършено от Stefan P. в Германия, по такъв начин, че германските съдилища са компетентни по отношение на First Note Perfumes.

20.      За разлика от First Note Perfumes и Комисията, запитващата юрисдикция и Coty Germany считат, че трябва да се даде положителен отговор. Германското правителство поддържа, че член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността не предвижда компетентност на съдилищата, въз основа на мястото на настъпване на последиците от нарушението, но позволява предоставяне на компетентност, когато няколко лица съзнателно са участвали в трансгранично нарушение срещу марка на Общността. Правителството на Обединеното кралство и швейцарското правителство не представят становище по този въпрос.

21.      В подкрепа на своя анализ запитващата юрисдикция изхожда от принципа, че за да се установи дали дадена юрисдикция на държава членка е компетентна, определянето на мястото на извършване на нарушението по смисъла на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността трябва да почива на същите критерии въз основа на които се определя мястото на настъпване на вредоносното събитие по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I.

22.      Въпреки това по съображенията, които ще бъдат изложени по-долу, считам, че такава аналогия не може да се приеме. Поради това по мое мнение първата от тези разпоредби следва да се тълкува като отделна норма спрямо втората.

–       Изключване на транспониране на съдебната практика относно тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I

23.      Запитващата юрисдикция счита, че за да се отговори на въпроса в коя държава членка е било извършено предполагаемо нарушение по смисъла на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, трябва да се вземат предвид както мястото, където е настъпило вредоносното събитие(16), така и мястото, където са настъпили вредите(17), в съответствие със съдебната практика, изведена от решението по делото Mines de Potasse d’Alsace, посочено по-горе. Запитващата юрисдикция изтъква, че това тълкуване, извършено по аналогия с алтернативата, приета по отношение на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, било възприето до голяма степен в правната доктрина(18) и било съобразено със смисъла и целта на тези две разпоредби.

24.      Ако се приеме, че тези два критерия за привързване действително са релевантни, според Съда, по силата на прилагане на посочения член, след това трябва да се прецени дали в конкретния случай единият от тях може да се счита за установен по отношение на First Note Perfumes, което предполага, че нарушенията, извършени в Германия от предполагаемия главен извършител, а именно Stefan P., могат да бъдат вменени на First Note Perfumes, доколкото е участвало косвено в тях. От това би следвало, че германските юрисдикции са компетентни да се произнесат по отношение на First Note Perfumes, макар срещу Stefan P. да не е бил предявен иск.

25.      Въпреки това по мое мнение има няколко довода, които не са в подкрепа на възможността за тълкуване на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността с оглед на съдебната практика относно член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I.

26.      На първо място, ще припомня, че разграничаването на тези два акта изрично е възприето в Регламента относно марката на Общността, доколкото член 90, параграф 1 от него, чието съдържание в най-сбит вид е изложено в петнадесето съображение от него, установява принципа на прилагане на Брюкселската конвенция в случаите на искове, отнасящи се до марка на Общността, което важи и за Регламент Брюксел I(19).

27.      Въпреки това има и изключения от този принцип. По-специално член 90, параграф 2, буква а) от Регламента относно марката на Общността изключва прилагането на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I в производствата по исковете и жалбите, посочени в член 92 от първия регламент(20), а именно по-специално „всички искове за нарушение“(21). Като се има предвид това изключение, член 93 от Регламента относно марката на Общността предвижда няколко основания за компетентност, прилагани „каскадно“, които са специфични за правната материя, разглеждана от тази разпоредба, и които понякога значително се отклоняват от тези, предвидени в Регламент Брюксел I(22), по-специално в параграф 5 от него(23). От тази гледна точка подчертавам, че изричното твърдение(24), че член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция не е приложим за исковете за нарушение, който член е заместен с член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, като последният определя правило на специална компетентност в тази област, по мое мнение е пречка за съвместното тълкуване на тези две разпоредби.

28.      Противно на становището, изразено от запитващата юрисдикция, смятам, че не може да се отрече спецификата на последната разпоредба, особено като се има предвид, на второ място, нейната законодателна история. В тази връзка подготвителната работа по приемането ѝ показва, че дори и преди да започне самата законодателна фаза, процесът на изготвяне на проекта за регламента относно марката на Общността е обхващал отчитането на правилата за компетентността, съдържащи се в Брюкселската конвенция и практиката на Съда във връзка с тълкуването им(25). В рамките на Комисията работната група относно марката на Общността е отбелязала, че тези правила изглеждат недостатъчни за решаване на особените проблеми, които възникват при нарушаване на правата, произтичащи от подобен единствен акт, действащ в няколко държави членки. По-специално посочената група е счела, с оглед на спецификата на марката на Общността, за необходимо да се промени правилото, произтичащо от член 5, точка 3 от тази Конвенция(26). Ще добавя също, че по съдържанието си спецификата на основанието за специална компетентност, предвидено в член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността(27), никога не е била поставяна под въпрос въпреки поредицата от изменения, които е претърпял този регламент(28).

29.      На трето място, има контекстуални елементи, които потвърждават тезата, че авторите на Регламента относно марката на Общността са имали намерението да се прави разлика между тази разпоредба и разпоредбата, която се е съдържала в Брюкселската конвенция. Всъщност сравнението с актове, приети в съседни области, показва, че законодателят на Общността съзнателно е избрал да обособи самостоятелно основанието за компетентност, съдържащо се в член 5, точка 3 от тази конвенция — подход, който е избрал да следва и при други текстове, отнасящи се до интелектуалната собственост(29) и от които, обратно, се е разграничил в Регламент (ЕО) № 2100/94 относно сортовете растения(30). Този контраст не може да се сведе до техническа грешка, както изглежда предлага запитващата юрисдикция. По мое мнение още по-показателно е, че изготвянето и приемането на последния акт са извършени по едно и също време с тези на Регламента относно марката на Общността.

30.      На четвърто място, считам, че поредицата от мотиви, накарали Съда да приеме разграничението между мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, и мястото на настъпване на вредата, което важи по отношение на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, не може да се прилага по отношение на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността предвид множеството различия в съдържанието на всяка от тези две разпоредби.

31.      Всъщност, от една страна, понятието за мястото, където е извършено нарушението, е по-тясно от това за мястото, където е настъпило вредоносното събитие(31). От друга страна, изразите, използвани в споменатия член 93, параграф 5, навеждат на извода за активно поведение, което би било по-значимо, когато се прилага към място на настъпване на събитието, причинило вредата, а не спрямо мястото, където е настъпила вредата, докато широкото тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I изглежда е станало възможно благодарение на по-неутралната терминология, използвана в последния член(32). Накрая ще подчертая, че обхватът на компетентността, предоставяна с всяка от тези разпоредби, се различава в няколко аспекта(33), което прави още по-неуместно сближаването между тях.

32.      По мое мнение от особеностите на формулировката на текста на посочения член 93, параграф 5(34), разгледани в перспективата на контекста, в който е бил съставен текстът, е възможно да се заключи, че той не създава компетентност по отношение на мястото на настъпване на вредата. Следователно прилагането по аналогия на съдебната практика по дело Mines de Potasse d’Alsace, посочено по-горе, по отношение на тази разпоредба следва да се изключи.

33.      Въпреки това според запитващата юрисдикция член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, който чрез дерогация от параграфи 1—4 от посочения член 93 установява компетентност според мястото на извършване на нарушението, почива на същите съображения, както и член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I. В това отношение тя се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, връзка, която обосновава предоставянето на компетентност на тези юрисдикции за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса.

34.      С оглед на този довод остава един последен въпрос. Той се състои в това дали въпреки че не е възможно тълкуване по аналогия, основните насоки, обуславящи тълкуването на Регламент Брюксел I, все пак трябва да се прилагат към тълкуването на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, макар те да не се споменават в последния акт. Сред тези насоки са изискванията по отношение на тясната връзка между спора и сезираната юрисдикция, на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса, а също и на предвидимостта на правилата за компетентност и правната сигурност.

35.      В това отношение ще отбележа, че тези различни изисквания произтичат главно от принципи на тълкуване, изведени от Съда в неговата практика, отнасяща се до Брюкселската конвенция, а след това и до Регламент Брюксел I, в който изрично се упоменават някои от тях(35). Те са резултат както от условия, произтичащи имплицитно от разпоредбите, анализирани от Съда, така и от най-общи съображения и от здравия разум. Следователно тези универсални принципи биха могли да се приложат по отношение на друг акт, стига съдържанието и целта на правилото за специална компетентност да не забраняват това.

36.      Ще уточня, че не може да се изведе довод от обстоятелството, че нееднаквото тълкуване на разпоредбите на тези два акта може да доведе до липса на предвидимост и правна сигурност, тъй като съчетаването им би било равносилно на това да се отрече, че правилата за компетентност, предвидени от Регламента относно марката на Общността, представляват в известен смисъл lex specialis по отношение на предвидените в Регламент Брюксел I. Изборът, направен от законодателя на Общността в този различен правен контекст, трябва да бъде зачетен.

37.      Поради това предлагам на Съда, за да отговори на първия преюдициален въпрос, да тълкува самостоятелно член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, като същевременно вземе предвид посочените по-горе изисквания, доколкото посоченият регламент позволява това.

–       Преценка на евентуалното разширяване на компетентността по отношение на мястото, където е настъпила вредата, причинена и от трето лице, което не е ответник

38.      Съдът се приканва да се произнесе по евентуалната възможност да приеме наличието на компетентност поради връзка, съгласно която член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността би дал възможност да се предяви иск срещу ответник само защото той е участвал косвено, в държава членка, в твърдяно нарушение, извършено главно в друга държава членка от трето лице, което не е ответник по иска, предявен пред юрисдикциите на тази втора държава членка.

39.      По мое мнение от член 94, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността е видно, че правилото за компетентност, предвидено в член 93, параграф 5 от този регламент, се основава на принципа на териториалност, изложен тук в по-тесен смисъл(36). Всъщност е предвидено, че дадена юрисдикция, компетентна на това основание, може „да се произнася единствено относно действията извършени или за които има риск да бъдат извършени на територията на държавата членка, на която се намира [тази юрисдикция]“, докато юрисдикциите, чиято компетентност се основава на един от останалите четири параграфа на член 93, могат да се произнасят и по нарушения, извършени извън националната територия.

40.      Освен това по повод подготвителната работа по изготвянето на Регламента относно марката на Общността може да се приеме, че основанието за специална компетентност, произтичащо от член 93, параграф 5 от него, трябва да се тълкува ограничително. Този подход се налага поради характерни за този акт причини, които са свързани с трудността да се съгласуват единният характер на защитата, предоставена от марката на Общността(37), и рискът от нарушения на множество места на територията на Съюза(38). First Note Perfumes, германското правителство и Комисията правилно наблягат на факта, че в случай на нарушение на правата върху марка на Общността всяка държава членка на практика би могла да се разглежда като мястото на осъществяване на нарушението, тъй като защитеното право разгръща своето действие върху цялата територия на Съюза.

41.      Ще добавя, че първоначално законодателят е предвиждал идеята за единна юрисдикция(39), като изглежда, че възприетото в крайна сметка предоставяне на компетентността на националните юрисдикции е компромис. Това е довод в полза на тълкуване, ограничаващо раздробяването на съдебните спорове, свързани с това единно право на интелектуална собственост. Целта да се избегне постановяването на противоречиви решения е изрично упомената в преамбюла към Регламента относно марката на Общността(40).

42.      Друга от целите на този регламент, видна от подготвителната работа по изготвянето му(41), се състои в борбата срещу „forum shopping“. Това също е довод срещу едно широко тълкуване, според което би било възможно да се предяви иск срещу лице, заподозряно в участие в извършването на нарушение, независимо в кой елемент на привързване, свързан с незаконна дейност на друго лице, срещу което не е предявен иск.

43.      И накрая, следва да се постави въпросът дали насоките, определени от Съда при тълкуването на Регламент Брюксел I(42), обосновават противоположно тълкуване на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността. По мое мнение в конкретния случай това не трябва да е така, като се имат предвид описаните по-горе особености на това основание за компетентност. Струва ми се, че с оглед на контекста, присъщ на защитата на единното право на интелектуалната собственост, каквото представлява марката на Общността, законодателят е определил приоритети, свързани преди всичко със съсредоточаването на спора пред юрисдикциите само на една държава членка, а именно тази, в която нарушението е извършено или има опасност да бъде извършено.

44.      Ето защо считам, че на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че за да може твърдяно нарушение да се счита за извършено в една държава членка по смисъла на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността и по този начин да се даде възможност да се обоснове компетентността на съдилищата на тази държава членка, не е достатъчно ответникът да е участвал косвено — с деяние, извършено в друга държава членка — в нарушението на правата върху марката на Общността, извършено в първата държава членка от трето лице, което не е ответник по иска.

 В  По тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I

–       Уводни бележки

45.      Вторият въпрос се отнася до това дали член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I трябва да се тълкува в смисъл, че позволява да се установи съдебна компетентност по отношение на един от предполагаемите причинители на твърдяната вреда, въпреки че този ответник не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция, когато се поддържа, че е извършил деяние в друга държава членка, което се състои в съучастие в „основно деяние“(43), извършено от друг предполагаем извършител в държавата членка по местонахождението на посочената юрисдикция.

46.      В това отношение запитващата юрисдикция, Coty Germany, както и германското и швейцарското правителство изразяват становище в подкрепа на приемането на такова основание за компетентност, основано на връзката с действията на трето лице. Правителството на Обединеното кралство застъпва по-различна позиция, тъй като предлага тази възможност да бъде обусловена от по-подробни изисквания, а именно да се допуска само ако има достатъчно ясна и пряка връзка между твърдяното неправомерно деяние, извършено в държавата членка по местонахождението на сезираната юрисдикция, и действията на ответника в друга държава членка. Обратно, First Note Perfumes и Комисията се изказват против тази възможност.

–       Извод въз основа на съдебната практика

47.      В самото начало следва да се отбележи, че всички разпоредби на Регламент Брюксел I трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на структурата и целите му(44).

48.      Съгласно съображение 11 от него, „[п]равилата за компетентността[, предвидени в посочения регламент,] трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор“.

49.      Така единствено като отклонение от основния принцип, прогласен в член 2, параграф 1 от Регламент Брюксел I, съгласно който спорът е от общата компетентност на юрисдикциите на държавата членка, на територията на която ответникът има местоживеене, глава II, раздел 2 от този регламент предвижда някои хипотези на специална компетентност, сред които е предвидената в член 5, точка 3 от този регламент(45).

50.      Що се отнася по-специално до правилото за компетентност, предвидено в посочения член 5, точка 3, Съдът вече се е произнесъл в смисъл, че то се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези юрисдикции за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса(46) в съответствие с насоките, дадени в съображение 12 от Регламент Брюксел I. Всъщност определянето на мястото на настъпване на вредоносното събитие трябва да даде възможност да се установи компетентността на юрисдикцията, която обективно най-добре може да прецени дали са налице конститутивните елементи на отговорността на ответника(47).

51.      Като правило за специална компетентност, което по този начин има дерогационен характер, тази разпоредба подлежи на стриктно тълкуване и следователно не допуска тълкуване, което излиза извън изрично предвидените хипотези(48), като се има предвид, че не може да се допусне обръщането на общото правило относно компетентността на юрисдикциите по постоянно местожителство на ответника.

52.      Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика, произтичаща от решението по делото Mines de Potasse d’Alsace, посочено по-горе, изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, който се съдържа в член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда(49).

53.      Съдът вече отчасти е дал отрицателен отговор на втория въпрос, поставен по настоящото дело и отнасящ се до единия от тези два фактора за привързване, а именно мястото на настъпване на вредоносното събитие, по отношение на което се изключва възможността за компетентност, основана само върху носенето на отговорност за съучастие. Всъщност от решението по делото Melzer, посочено по-горе, следва, че „член 5, точка 3 от Регламент [Брюксел I] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въз основа на мястото на пораждащото вреда събитие — отговорността за което е вменена на един от предполагаемите причинители на вреда, който не е страна по спора — да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция“.

54.      Вярно е, че като се позовава на понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“, запитващата юрисдикция изглежда има предвид във втория си въпрос както мястото на настъпване на вредата, така и мястото на настъпване на вредоносното събитие. Всъщност с оглед на фактите по главното производство компетентността на германските юрисдикции би могла да се основава на единия или другия от тези критерии, при условие че е възможно по отношение на First Note Perfumes да се вземат предвид деянията, извършени в Германия от Stefan P.

55.      Въпреки това следва да се отбележи, че тази юрисдикция не е била в състояние да вземе предвид приноса на решението по делото Melzer, тъй като то е било постановено след датата на постъпването на преюдициалното ѝ запитване. Също така, независимо от общата формулировка на поставения въпрос, съображенията ми по-долу ще се ограничат до основанието за компетентност по отношение на мястото, където е настъпила вредата(50), доколкото другият аспект на повдигнатия по това дело проблем вече е разгледан от Съда в рамките на дело Melzer.

56.      В едно неотдавнашно решение, отнасящо се до специфична област, а именно деяние, съставляващо нарушение на авторските права, Съдът се е произнесъл и по отношение на връзката, произтичаща от мястото на настъпване на вредата. Всъщност според посоченото по-горе решение по делото Pinckney „член 5, точка 3 от [Регламент Брюксел I] трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка по местонахождението на сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към която тя принадлежи“. От това следва да се направят и изводи, доколкото прилагането на това решение е възможно, в рамките на настоящото дело.

–       Преценка на евентуалното разширяване на компетентността по отношение на мястото, където е настъпила вредата, причинена и от независимо трето лице

57.      С втория преюдициален въпрос, преформулиран с оглед на гореизложената съдебна практика, по същество Съдът се приканва да се произнесе дали член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I трябва да се тълкува в смисъл, че допуска въз основа на мястото на настъпване на вредата, при което отговорността за пораждащото вредата събитие е вменена на един от предполагаемите причинители на тази вреда, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който от своя страна не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

58.      Трябва да се подчертае, че с оглед на принципа за самостоятелно тълкуване, на което следва да се подложат разпоредбите на Регламент Брюксел I, трябва да се направи ясно разграничение, от една страна, между условията за търсене на отговорност за непозволено увреждане, които произтичат от преценката на делото по същество съгласно приложимото към спора право, и от друга страна, критериите за привързване в пространствено отношение, които са от значение на етапа на определяне на съдебната компетентност според понятията, съдържащи се в посочения регламент. Съгласно практиката на Съда(51) няма систематично съответствие между тези две групи норми, така че според мен не може да е достатъчно — за да е в състояние дадена юрисдикцията да бъде обявена за компетентна на основание член 5, точка 3 от този регламент, по-специално с оглед на мястото, на което е настъпило вредоносното събитие —приложимото право или законът на сезирания съд да допуска обезщетение за вреди от определен вид или в зависимост от конкретни изисквания като носене на отговорност от ответника за деяния, извършени от трето лице, което той е подпомогнал, както счита запитващата юрисдикция.

59.      Ако трябваше да бъде приет такъв подход по отношение на понятието за място на настъпване на вредата по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, Съдът щеше да бъде изправен пред необходимостта да създаде количествен и/или качествен „праг“ за носенето на отговорност за нарушение, над който в случай на множество участници в извършването на непозволено увреждане срещу един от тях може да бъде или да не бъде предявен иск по мястото на настъпване на вредата, произтичаща, наред с другото, и от неговото поведение. Този конкретен проблем не е налице по дело Melzer, посочено по-горе, тъй като що се отнася до мястото, където е настъпило вредоносното събитие, поведението на всеки от извършителите, които са действали в различни държави членки, може по-лесно да се обособи в пространствено отношение, отколкото относно мястото на настъпване на вредата. В тази връзка, макар и фактите по това главно производство да позволяват да се направи ясно разграничение между основната и акцесорната отговорност(52), не трябва да се забравя, че други конфигурации могат да се окажат по-сложни както в количествено(53), така и в качествено(54) отношение.

60.      По този последен аспект припомням, че правителството на Обединеното кралство предлага допускането на разглежданото основание за компетентност да се обуслови от критерий за наличието на „достатъчно ясна и пряка връзка“ между действията на ответника в първата държава членка и твърдяното неправомерно деяние, извършено от трето лице в държавата членка по местонахождението на сезираната юрисдикция, като предлага след това конкретно приложение според обстоятелствата по спора по главното производство(55). Въпреки това разглеждането на проблема от такава перспектива би предполагало да се определят материалноправни критерии, чието дефиниране може да се окаже трудно(56), като това поражда опасност да се наложи във всеки отделен случай да се прави комплексна и дълга фактическа преценка, близка до разглеждането на спора по същество. По мое мнение това би било в противоречие с целта на Регламент Брюксел I, а именно да се определят правила за компетентност, които едновременно да са общи за всички държави членки и предвидими за страните по спора(57), така че да се прилагат сигурно и бързо.

61.      Освен това ми се струва оправдано опасението, че толкова широко тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I, като предлаганото от Coty Germany, не води до общо прилагане на forum actoris и по този начин отдава предпочитание на forum shopping. Впрочем, както изтъква Съдът(58), като възприема общата компетентност на юрисдикциите по местоживеене на ответника и ясно изключва компетентността на юрисдикциите по местоживеене на ищеца, законодателят на Съюза отдава предпочитание на принцип, от който да има възможно най-малко изключения. Освен това увеличаването на броя на компетентните юрисдикции има за неблагоприятна последица да се повиши рискът от противоречащи си съдебни решения, а с Регламент Брюксел I се цели именно да се избегне този риск(59), като трябва да се припомни, че в такъв случай взаимното признаване на решения е невъзможно(60).

62.      По мое мнение в настоящия случай липсва обосновка за тази дерогация, базирана на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, на което е настъпило вредоносното събитие. Всъщност, ако компетентността на германските юрисдикции следва да се признае единствено въз основа на връзка с деянията, извършени от трето лице в Германия, за което се предполага, че е извършителят на твърдяното основно деяние, това би довело до резултат, който не съответства на посочената обосновка. По-конкретно, тези юрисдикции ще трябва да преценят отговорността на ответника, за който се твърди, че е участвал в това увреждане чрез действия, извършени единствено в друга държава членка.

63.      Съществуват опасения, че подобно разширително тълкуване насърчава стратегии в съдебното производство, при които предполагаемата жертва се ограничава до това да предяви иск срещу най-платежоспособната насрещна страна пред съд, в района на който се намира една от връзките с деянието на друго лице, участващо в нанасянето на твърдяната вреда. Така че, като действа по този начин, ищецът би могъл лесно да заобиколи механизма, изрично предвиден в член 6, точка 1 от Регламент Брюксел I(61), за да се обединят отделните производства по спор с множество страни и да се избегне постановяването на противоречащи си съдебни решения(62). Общият риск от подобен подход не трябва да се пренебрегва, въпреки че в конкретния случай изглежда, че причината, поради която ищецът не е предявил иск срещу третото лице, предполагаем извършител на основното деяние, е в сключването на извънсъдебно споразумение с него(63).

64.      Ето защо ми се струва, че мястото на настъпване на вредата, причинена от умишлени действия, извършени от лица, различни от ответника, в твърдяна причинно-следствена верига, не следва само по себе си да поражда основание за компетентност по отношение на него, още повече, че обхватът на тази верига не е ясно определен и поради това може да бъде безкраен. С други думи член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I по мое мнение не следва да допуска срещу предполагаемия извършител на твърдяно непозволено увреждане да бъде предявяван иск пред юрисдикция, действаща в държава членка, различна от тази на неговото местожителство, единствено на основание, че друго твърдяно непозволено увреждане, извършено от трето лице, срещу което не е предявен иск, е произвело своето вредоносно действие в тази държава членка, а действията на ответника са направили възможни деянията, които това трето лице е решило да извърши впоследствие.

65.      Струва ми се, че тази позиция се вписва в тенденцията на тълкуване, възприета от Съда в решението по делото Melzer, посочено по-горе, съдържанието на което според мен би могло да се обобщи в смисъл, че разширяването на съдебната компетентност спрямо един от предполагаемите извършители на увреждане, който не е извършил непозволено увреждане в съдебния район на сезираната юрисдикция, не може да се допусне нито по място на настъпване на вредоносното събитие, за което се търси отговорност от друг предполагаем извършител, срещу който не е заведен иск, нито по мястото на настъпване на вредата в резултат на посоченото събитие. Всъщност според мен е за предпочитане да се приеме, че трябва да е налице достатъчна причинно-следствена връзка по отношение на единствения ответник, срещу когото е предявен иск, за да може дадена юрисдикция да се обяви за компетентна.

66.      Независимо от тези съображения не мога да не отбележа, че — освен ако не се установи, че позицията, възприета наскоро от Съда в решението по делото Pinckney, посочено по-горе(64), е специфична за конкретния разглеждан случай(65) — съдържащите се в него мотиви могат да доведат до разрешение по настоящото дело, обратно на онова, което изглежда може да произтича от решението по делото Melzer, посочено по-горе.

67.      Всъщност в решението по делото Pinckney Съдът приема, че „по отношение на твърдяно нарушение на имуществено авторско право компетентността да разгледа иск в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност, е […] на сезираната юрисдикция, когато държавата членка, на чиято територия се намира тази юрисдикция, предоставя защита на изтъкнатите от ищеца имуществени права и когато твърдяната вреда може да настъпи в района на сезираната юрисдикция“(66).

68.      Ако се допусне екстраполация към други видове непозволени увреждания(67), по мое мнение тази логика може да доведе до резултата, че дадена юрисдикция е компетентна на основание мястото, където е настъпила вредата, когато, както в настоящото главно производство, тази вреда се дължи на факта, че „има риск“ съмнителната стока да бъде предоставена на потребителите в държавата членка по местонахождението на тази юрисдикция, и че подобен акт подлежи на санкциониране на основание гражданска отговорност по силата на lex fori. С оглед на решението по делото Pinckney, посочено по-горе, обстоятелството, че твърдяното неправомерно деяние е довело до последици, които безспорно са настъпили в района на сезираната юрисдикция, но са следствие от поведението на независимо трето лице, което е действало извън държавата членка на съда и на ищеца и срещу което не е бил предявен иск, изглежда е факт, който е ирелевантен.

69.      Въпреки това, тъй като фактите в основата на настоящото дело са сходни с тези по делото Pinckney(68), а съществуващите между тях различия ми се струва, че не са решаващи(69), трудно ми е да намеря доводи, които да позволят да се отклоня от така очертаната линия за целите на определянето на мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I.

70.      Ето защо смятам, че ако в случая Съдът реши да следва широкия подход, възприет в решението по делото Pinckney, посочено по-горе, той би трябвало да отговори утвърдително на втория преюдициален въпрос по изложения по-долу начин. За изчерпателност обаче, при условията на евентуалност, ще формулирам и предложение за отрицателен отговор, ако, напротив, Съдът счете, че възприетата в посоченото решение позиция е специфична за случая, разгледан в рамките на делото, по което то е постановено.

IV –  Заключение

71.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof преюдициални въпроси по следния начин:

„1)      Член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въз основа на мястото на извършване на нарушение на правата върху марка на Общността, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите извършители на това нарушение, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем извършител на посоченото нарушение, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

2)      Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че допуска въз основа на мястото на настъпване на вредата, отговорността за която е вменена на един от предполагаемите причинители на тази вреда, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

При условията на евентуалност:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска нито въз основа на мястото на настъпване на вредоносното събитие, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите причинители на посочената вреда, нито въз основа на мястото на настъпване на тази вреда да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на вредата, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция“.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146, наричан по-нататък „Регламентът относно марката на Общността“.


3 – ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък „Регламент Брюксел I“.


4 – Вж. Решение от 16 май 2013 г. по дело Melzer (C‑228/11) и Решение от 3 октомври 2013 г. по дело Pinckney (C‑170/12), както и дело Hi Hotel HFC (C‑387/12), висящо пред Съда.


5 – По-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH.


6 – От преписката по делото е видно, че Coty Germany потвърждава, че е сключило извънсъдебно споразумение със Stefan P., състоящо се в отказ от съдебно преследване срещу последния, при условие че той прекрати укоримите практики под заплаха от наказателни санкции, като се уточнява, че сезираният германски съд ще го изслуша в качеството му на свидетел в рамките на съдебното производство срещу First Note Perfumes.


7 – Член 93 от посочения регламент е озаглавен „Международна компетентност“. Параграф 5 от него по-специално предвижда, че „[п]роизводствата въз основа на исковете и жалбите, посочени в член 92 [, част от които са и исковете за нарушения,] могат също да бъдат образувани пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е било извършено нарушение или има риск такова да бъде извършено“.


8 – Тази разпоредба очертава рамките на „изключителното право“, от което се ползва притежателят на марката.


9 – А именно нелоялна сравнителна реклама по смисъла на член 6, параграф 1 и параграф 2, точка 6 от Закона срещу нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb), както и нелоялна имитация по смисъла на член 4, точка 9, букви а) и б) от същия закон.


10 – Посочената разпоредба установява правило за специалната компетентност, според което „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“, „[с]рещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка […] в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.


11 – Регламент на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1), който е влязъл в сила на 13 април 2009 г.


12 – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, стр. 1). Съгласно член 81 от него, този регламент се прилага от 10 януари 2015 г., с изключение на членове 75 и 76 от него.


13 – Решение от 30 ноември 1976 г. (21/76, Recueil, стр. 1735).


14 – Конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г.,стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена последователно с конвенциите относно присъединяването на новите държави членки към нея (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“).


15 – Прилагането на съдебната практика по дело Mines de Potasse d’Alsace, посочено по-горе, е обосновано от равностойния характер на разглежданите разпоредби (вж. по-специално Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11, точки 31 и 32).


16 – „Handlungsort“ на немски език, или мястото, където е настъпило вредоносното събитие.


17 – „Erfolgsort“ на немски език, или място на настъпване на вредата.


18 – Вж. по-специално германската съдебна практика и доктрина, упоменати от Magnus U. et Mankowski P., European Commentaries on Private International Law, Brussels I Regulation, 2. ed., Sellier, Munich, 2012, p. 247, note 1380.


19 – В съответствие с член 68, параграф 2 от Регламент Брюксел I.


20 – Искове, по отношение на които съдилищата за марките на Общността притежават изключителна материалноправна компетентност по силата на този член 92.


21 – Наблюдава се известен парадокс в това, че в член 90 от Регламента относно марката на Общността се прави принципно позоваване на „общите“ правила за съдебната компетентност, които произтичат от Регламент Брюксел I, докато дългият списък в член 92 изключва от приложното поле на последния акт повечето от исковете, които практически могат да възникнат по отношение на марките на Общността (Gastinel E., La marque communautaire, LGDJ, Paris, 1998, p. 203, n  395).


22 – Параграф 1 от посочения член предвижда компетентност по принцип на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника или на чиято територия той има предприятие, подобно на член 2 от Регламент Брюксел I. Обратно, параграф 2 от него въвежда редица нови аспекти спрямо въпросния регламент, като предвижда компетентност на юрисдикциите на държавата членка, в която е постоянният адрес на жалбоподателя, когато ответникът няма постоянен адрес или предприятие в Европейския съюз. Параграф 3 от него предвижда субсидиарна компетентност на съдилищата на държавата членка, в която се намира седалището на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), находящо се в Аликанте (Испания). Параграф 4 от него допуска дерогация от тези правила за компетентност чрез изрична или мълчалива пророгация на компетентността, както е в Регламент Брюксел I.


23 – Съдържанието на тази разпоредба е припомнено в бележка под линия 7 от настоящото заключение.


24 – Съдържа се в член 90, параграф 2, буква а) от Регламента относно марката на Общността.


25 – Вж. по-специално „Memorandum on the creation of an EEC trade mark“, приет на 6 юли 1976 г. от Комисията (SEC(76) 2462, стр. 36, точки 155 и 156).


26 – Вж. работния документ на Комисията от октомври 1979 г., озаглавен „The need for a European trade mark System. Competence of the European Community to create one“ (III/D/1294/79-EN).


27 – Именно от момента на първото предложение за регламент, представено на 25 ноември 1980 г. (COM(80) 635 окончателен), се възприема връзката с мястото, където е извършено нарушението, като се уточнява, че впоследствие тя се разширява и по отношение на случаите, в които има опасност това деяние да бъде извършено. Същото важи и за ограничението на обхвата на компетентността, произтичащо от предполагаемите деяния, извършени на територията на държавата членка, чиито юрисдикции се определят по този начин.


28 – Последователните изменения на текста, които са изброени на сайта на СХВП (http://oami.europa.eu/ows/rw/pages/CTM/legalReferences/originalRegulations.fr.do), не засягат тази разпоредба освен с обикновено преномериране.


29 – Вж. например член 82, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), който възпроизвежда основанието за компетентност, съдържащо се в член 93 параграф 5 от Регламента относно марката на Общността.


30 – Член 101, параграф 3 от Регламент № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197) гласи, че „[п]роизводствата, произтичащи от искове за нарушения, могат да бъдат заведени пред съда по мястото, на което е настъпило вредоносното събитие“, по подобие на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция.


31 – Съдът подчертава, че „със своята широка формулировка член 5, точка 3 от [Брюкселската конвенция] обхваща голямо разнообразие от видове отговорност“ (точка 18 от Решение по дело Mines de Potasse d’Alsace, посочено по-горе).


32 – Вж. в този смисъл. Tritton G., Intellectual Property in Europe, Sweet & Maxwell, London, 2002, p. 1025, par. 13–101.


33 – Член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I предоставя компетентност с по-широк обхват, отколкото тази по силата на член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, който я ограничава до фактите, възникнали на територията на държавата членка, в която заседава сезираната юрисдикция (вж. също член 94, параграф 2 от последния регламент). Първият от тези текстове предвижда специална компетентност чрез определяне на конкретен съд, докато вторият се отнася най-общо до „съдилищата на [съответната държава] членка“. Освен това, за разлика от втория, първият текст не включва компетентността по отношение на ответник с постоянен адрес извън Съюза.


34 – Вж. по-специално Fawcett J. et Torremans P., Intellectual Property and Private International Law, Clarendon Press, Oxford, 1998, p. 330; Huet A., La marque communautaire: la compétence des juridictions des États membres pour connaître de sa validité et de sa contrefaçon (Règlement CE n° 40/94 du Conseil du 20 décembre 1993), JDI, 1994, 3, p. 635.


35 – Целите, свързани с „предвидимостта“ на правилата за компетентност и необходимостта да се „улесни доброто [правораздаване]“, които не се съдържат в Брюкселската конвенция, са изложени в съображения 11 и 12 от посочения регламент.


36 – В това отношение M. Desantes Real подчертава, че посоченият член 93, параграф 5 осигурява в най-голяма степен спазването на принципа на териториалност, доколкото противоправното деяние обикновено се извършва само в една държава, а ако е било извършено в няколко от тях, жалбите следва да се разделят (La marca comunitaria y el Derecho internacional privado — Marca y Diseño Comunitarios, Arazandi, Pamplona, 1996, p. 225).


37 – Във второ съображение от посочения регламент се подчертава, че марката на Общността се ползва с еднаква защита и произвежда своето действие на равнището на Съюза.


38 – В този смисъл на страница 31 от своя работен документ за проекта за регламент относно марката на Общността (посочен в бележка под линия 26 от настоящото заключение) Комисията посочва, че „[t]he system instituted by the Judgments Convention fails, however, to solve the special problems which arise where one Community trade mark can be infringed in several Member States“ (думата е поставена в курсив в текста).


39 – Вж. стр. 36, точка 156 от меморандума, посочен в бележка под линия 25 от настоящото заключение.


40 – Съгласно петнадесетото съображение от него „е необходимо решенията относно […] нарушението на марките на Общността […] да имат действие и да се прилагат в цялата Общност[,] като това е единствения начин да се избегнат противоречащи си решения на съдилищата и на службата и засягане на единния характер на марките на Общността“. Вж. също шестнадесето съображение от него.


41 – Вж. точка 76 от предложението за регламент, посочено в бележка под линия 27 от настоящото заключение.


42 – Споменати в точка 34 от настоящото заключение.


43 – Съгласно квалификацията, приета от запитващата юрисдикция.


44 – Вж. по-специално Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 22 и цитираната съдебна практика), и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 23).


45 – Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 23), и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 24).


46 – Решение по делото Melzer, посочено по-горе (точка 26 и цитираната съдебна практика), и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 27).


47 – Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 28 и цитираната съдебна практика), и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 28).


48 – Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 24 и цитираната съдебна практика) и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 25).


49 – Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 25 и цитираната съдебна практика), и Решение по дело Pinckney, посочено по-горе (точка 26).


50 – По дело Pinckney също се поставя въпросът дали дадена юрисдикция може да се обяви за компетентна въз основа на мястото на настъпване на вредата (вж. решение, посочено по-горе, точка 29), но при обстоятелства, различни от тези по настоящото главно производство, тъй като става въпрос за нарушение на имуществени авторски права, което е настъпило посредством уеб сайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция, където тези права са били защитени.


51 – Така Съдът многократно е постановявал, че са компетентни единствено юрисдикциите по мястото на настъпване на пряка вреда, дори да е възможно обезщетение за косвената вреда по силата на правото на съда или на правото, приложимо по съществото на спора. По отношение на обезщетението за претърпяна непряка вреда вж. Решение от 11 януари 1990 г. по дело Dumez France и Tracoba (C‑220/88, Recueil, стр. I‑49), а по отношение на вреда вследствие на първоначална вреда, претърпяна от жертвата в друга държава членка, вж. Решение от 19 септември 1995 г. по дело Marinari (C‑364/93, Recueil, стр. I‑2719, точки 16—19).


52 – Като го квалифицира като „съучастие в […] основно[то] деяние“, запитващата юрисдикция изрично посочва, че в конкретния случай вредата произтича косвено от действията на ответника, но пряко от тези на третото лице, считано за негов основен извършител.


53 – Поради това следва да се постави въпросът дали позицията на Съда трябва да бъде същата в случай на пълно съучастие, тоест при съпричиняване в равна степен, или при хипотезата, в която две физически лица участват пряко, но в различно съотношение.


54 – Ако предположим, че член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I позволява в някои случаи искът да бъде предявен в държавата членка, в която е настъпила вредата, срещу някое от лицата, за които се предполага, че са участвали в извършването на твърдяното непозволено увреждане, пак ще се наложи Съдът да даде точно определение на естеството на носенето на отговорността, допускащо такава компетентност по критерий на привързване.


55 – Това правителство уточнява, че предвид фактите по главното производство този критерий би предполагал ищецът да е в състояние да докаже, че когато ответникът е продавал продуктите на съответното трето лице в държава членка, той действително е знаел или е можел разумно да предвиди, че продажбата ще има за пряка последица твърдяното неправомерно деяние, извършено от това трето лице в друга държава членка.


56 – Биха могли да се възприемат други критерии, различни от предложените от правителството на Обединеното кралство, като например предвидимостта на вредата и мястото, на което е настъпила, или наличието на намерение от страна на ответника при съучастието му в извършването на твърдяното неправомерно деяние.


57 – Целта за правната сигурност, включваща предвидимост на компетентната юрисдикция, е взета предвид в Решение по дело Melzer, посочено по-горе (точка 35), и се изтъква в съображение 16 от новия текст на Регламент Брюксел I, съдържащ се в Регламент № 1215/ 2012.


58 – Тъй като вече става въпрос за Брюкселската конвенция, вж. Решение по дело Dumez France и Tracoba, посочено по-горе (точка 19), и Решение по дело Marinari, посочено по-горе (точка 13).


59 – Съгласно съображение 15 от този регламент „[в] интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения“.


60 – Член 34, точка 3 от този регламент предвижда, че противоречието на едно решение с друго е основание да се откаже признаването му извън държавата членка, в която то е постановено.


61 – Според споменатия член 6, точка 1 срещу дадено лице може също така да бъде предявен иск, „когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства“.


62 – Както First Note Perfumes, така и Комисията подчертават, че германските юрисдикции биха могли лесно да обосноват своята компетентност с член 6, точка 1 от Регламент Брюксел I, ако срещу Stefan P. също е бил предявен иск.


63 – Вж. бележка под линия 6 от настоящото заключение.


64 – Вж. диспозитива на това решение, цитиран в точка 56 от настоящото заключение.


65 – В точка 30 от това решение Съдът посочва, че „за целите на член 5, точка 3 от [Регламент Брюксел I следва да определи] условията, при които последвалата от твърдяното нарушение на имуществените авторски права вреда е настъпила или може да настъпи в държава членка, различна от тази, в която ответникът е възпроизвел произведението на автора върху материален носител, който впоследствие се продава чрез уебсайт, достъпен и в съдебния район на сезираната юрисдикция“ (курсивът е мой).


66 – Вж. точка 43 от посоченото решение (курсивът е мой).


67 – Трябва да се припомни, че мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I може все пак да е различно в зависимост от естеството на правото, чието нарушение се твърди (Решение по дело Pinckney, посочено по-горе, точка 32).


68 – А именно, че става дума за предполагаемо неправомерно деяние, извършено от ответника в друга държава членка, но чиито последици са настъпили в държавата членка, в която се намира юрисдикцията, сезирана в резултат на самостоятелните действия на друго лице.


69 – В решението по делото Pinckney, посочено по-горе, се отбелязва, че третото лице е предлагало на пазара компактдискове чрез уеб сайт, достъпен в държавата членка на сезираната юрисдикция, но ми се струва, че тази юрисдикция щеше да е компетентна, дори a fortiori, ако продажбата на тези стоки бе извършена, както в случая, в магазин, намиращ се в тази държава членка. По посоченото дело предполагаемото непозволено увреждане се отнася до авторски права, защитени от приложимото национално законодателство, докато в настоящия случай твърденията се отнасят до марката на Общността, защитена на цялата територия на Съюза, както и до нелоялна конкуренция, но ми се струва, че тези различия не оказват влияние, тъй като член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I е приложим за всички видове непозволени увреждания.