Language of document : ECLI:EU:F:2012:24

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


29 февруари 2012 година


Дело F‑100/10


AM

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Отказ инсулт да се признае за резултат от злополука — Лекарска комисия — Принцип на колегиалност“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за Евратом по силата на член 106а от него, с която AM иска, от една страна, да се отмени решението от 12 ноември 2009 г., с което Парламентът отказва да признае за злополука по смисъла на член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз претърпения от него на 5 март 2006 г. инсулт, и от друга страна, да се осъди Парламентът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 000 EUR и за неимуществени вреди — в размер на 50 000 EUR

Решение: Отхвърля жалбата. AM понася всички съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на медицинската комисия — Съдебен контрол — Граници — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)

2.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Отказ на един от членовете на лекарската комисия да подпише доклада — Процесуално нарушение — Липса — Условия

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22, параграф 3 от Правилата за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)

1.      Задачата на лекарската комисия, предвидена в член 23 от Общите правила за осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица на Съюза, да дава напълно обективна и независима преценка по медицински въпроси, налага тази комисия, от една страна, да разполага с всички данни, които могат да ѝ бъдат полезни, и от друга страна, да има пълна свобода на преценка. Медицинските заключения на лекарската комисия като такива трябва да се приемат за окончателни, когато са изготвени правомерно. Съдилищата на Съюза могат да проверяват единствено, от една страна, дали посочената комисия е учредена и е действала законно, и от друга страна, дали становището е дадено при изпълнение на съответните изисквания, по-специално дали съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които се основава, и дали е установена понятна връзка между съдържащите се в него медицински констатации и изводите, до които се стига.

Предвид ограничения съдебен контрол, който може да упражни съдът, не би могъл да бъде приет довод, изведен от явна грешка в преценката на лекарската комисия. При упражняване на този контрол трябва да се взема предвид естеството на дейността на лекарската комисия, която не е свързана с разрешаване на спор при условията на състезателност, а с извеждането на медицински заключения.

Когато лекарската комисия е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна за поставяне диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването, от което страда заинтересованото лице, и упражняването на неговата професионална дейност в рамките на институция, тя е длъжна по-специално да посочи в своето становище данните от досието, на което се основава, и да уточни в случай на значително разминаване причините, поради които се отклонява от някои по-ранни, относими медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.

(вж. точки 65, 66, 68, 85 и 110)


Позоваване на:

Съд — 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точка 16

Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точка 41; 15 декември 1999 г., Nardone/Комисия, T‑27/98, точки 30, 68 и 87; 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, точка 43; 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑47/97, точка 117; 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, точка 47

Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точки 64, 65, 84 и 89 и цитираната съдебна практика; 11 май 2011 г., J/Комисия, F‑53/09, точки 102 и 104

2.      Членовете на лекарската комисия могат да вземат решение с мнозинство за приключване на работата по даден случай и следователно докладът не е опорочен поради процесуално нарушение, тъй като един от членовете е отказал да го подпише, доколкото е установено, че неподписалият член на комисията е имал възможност да изрази становището си пред другите двама членове.

(вж. точки 73 и 78)


Позоваване на:

Съд — 10 декември 1987 г., Jänsch/Комисия, 277/84, точка 14; Biedermann/Сметна палата, посочено по-горе, точки 10 и 16

Първоинстанционен съд — 29 януари 1998 г., De Corte/Комисия, T‑62/96, точка 81; 15 ноември 2000 г., Camacho-Fernandes, T‑20/00, точки 31 и 32