Language of document : ECLI:EU:F:2012:66

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

22 май 2012 година


Дело F‑109/10


AU

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно наети служители — Пенсии — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, като главното искане на жалбоподателя е да бъде отменено решението на Комисията, с което на жалбоподателя се отказва да му бъде изплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

Длъжностни лица — Договорно наети служители — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение — Условия за предоставяне

(член 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

От текста на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва ясно, че за да може договорно наетият служител да получи обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение, е необходимо да е изпълнено условието след постъпването му на служба към Съюза той да е плащал вноски с цел да придобие или запази пенсионните си права съгласно национална или частна осигурителна схема или пенсионен фонд по негов избор, отговарящи на изискванията по параграф 1 от посочения член. Ето защо, тъй като договорно наетият служител не е заплащал никакви подобни вноски, сам по себе си фактът че е продължил да придобива пенсионни права в дадена държава членка, не може да обуслови възникване на правото му да получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза, предоставящи право на финансови обезщетения, трябва да се тълкуват стриктно.

Следователно на основание член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника договорно наетите служители, които са заплащали вноски с цел да придобият или запазят пенсионните си права съгласно национална или частна пенсионноосигурителна схема или пенсионен фонд, имат право да получават обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение само ако тази частна пенсионноосигурителна схема или този пенсионен фонд отговаря на редица изисквания, сред които условието да се гарантира, че разглежданите служители няма да могат да получат възстановяване на платени парични средства.

(вж. точки 24 и 25)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 декември 2004 г., Pappas/Комисия, T‑11/02, точка 53