Language of document : ECLI:EU:F:2012:6

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


1 февруари 2012 година


Дело F‑123/10


Giovanni Bancale и Roberto Buccheri

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно наети служители — Вътрешни конкурси — Условия за допускане — Професионален опит, придобит след получаване на дипломата — Диплома — Квалификация преди получаването на дипломата — Еквивалентност“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Bancale и г‑н Buccheri, срочно наети в Европейската служба за борбата с измамите (OLAF) служители на Комисията, по същество искат отмяна на решенията на конкурсните комисии за отхвърляне на кандидатурите им съответно по вътрешни конкурси COM/INT/OLAF/09/AD 8 и COM/INT/OLAF/09/AD 10

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателите понасят изцяло направените от тях съдебни разноски.


Резюме


1.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора

(член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение — Решение, прието от конкурсна комисията след преразглеждане на документите на недопуснат до участие в конкурс кандидат

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Изисквания, по-високи от установените с Правилника във връзка с класификацията на длъжностите — Допустимост

(членове 5 и 29 от Правилника за длъжностните лица; приложение III)

4.      Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Изискване за определен брой години професионален опит, придобит след дипломиране, за допускане до участие в конкурса — Допустимост

(член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъде допустима една жалба, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да се установяват по логичен и разбираем начин в самия ѝ текст.

(вж. точка 38)


Позоваване на:

Съд на публичната служба: 15 февруари 2011 г., AH/Комисия, F‑76/09, точка 29

2.      Когато кандидат по конкурс изисква преразглеждане на взетото от конкурсна комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява актът, пораждащ неблагоприятни за него последици.

(вж. точка 42)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, точка 27; 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, точка 19

3.      Разпоредбите на член 5 от Правилника имат за цел да определят общо, в зависимост от естеството на функциите, на които съответстват длъжностите, минимално необходимото ниво на средно или висше образование и на професионално обучение, а в някои случаи и на професионален опит, за всяка функционална група и за различните степени и не се отнасят до условията за назначаване, които се уреждат с разпоредбите на член 29 и приложение III към Правилника. От това следва, че няма никаква пречка за определени длъжности или за определени категории длъжности в обявлението за конкурса да се определят по-строги условия от съответстващите на минималните условия, произтичащи от класирането на длъжностите, било за заемането на определена свободна длъжност или за съставянето на списък с резерви за заемането на длъжности от определена категория.

(вж. точка 52)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 март 2005 г., Ricci/Комисия, T‑329/03, точка 70

4.      Правилникът предоставя широко право на преценка на институциите във връзка с организацията на конкурси. Това право се упражнява, когато органът по назначаване определя съдържанието на обявлението за конкурса, и по-специално уточнява условията за допускане в него. Упражняването на това широко право на преценка трябва обаче да е в съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея, както и с член 29, параграф 1 от Правилника.

Изборът, произтичащ от широкото право на преценка, признато в това направление на органа по назначаването, следователно трябва във всички случаи да се прави в зависимост от изискванията, свързани с длъжностите за заемане, и по-общо, в зависимост от интереса на службата.

От член 5, параграф 2 от Правилника във връзка с параграф 3 от същия член е видно, че AD 8 и AD 10 са по-високи степени в рамките функционалната група на администраторите, от които се изисква да осъществяват по-специално ръководни и експерти задачи

Когато определен конкурс е за заемането на позиции от длъжностни лица с посочените степени, изискването на определен брой години професионален опит, придобит след получаването на диплома, даваща право на участие в конкурса, се явява подходящо средство институцията да си осигури съдействието на длъжностни лица, притежаващи посочените в член 27, първа алинея от Правилника качества, и следователно да гарантира интереса на службата.

Действително, професионален опит, придобит след дипломиране и по специалността, в по-голяма степен може да осигури на кандидатите задълбочена представа относно прилагането на научните подходи към практическите проблеми, отколкото професионалният опит, придобит преди дипломиране. По принцип този опит е по-обогатяващ от придобития преди дипломиране, доколкото позволява на практика да се приложат по-рано усвоените академични знания, а оттам и да се разширят професионалните компетентности. Освен това той увеличава вероятността кандидатите реално да притежават професионален опит при изпълнението на задачи от административно равнище. Следователно той е надежден показател за притежаването на очакваните качества от кандидатите.

(вж. точки 66, 76 и 79—81)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, точки 52 и 53