Language of document : ECLI:EU:F:2012:29

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

8 март 2012 година

Дело F‑12/10

Petrus Kerstens

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Сезиране на дисциплинарния съвет от компетентен орган — Писмено предупреждение — Продължителност на производството — Право на защита и презумпция за невиновност — Разумен срок“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по силата на Договора за Евратом съгласно член 106а от него, с която се иска отмяна на решението на Комисията от 23 април 2009 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение

Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Kerstens понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Писмена реплика — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания

(член 21 от Статута на Съда; член 35, параграф 1, буква д) и член 41 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Втора жалба срещу отделен индивидуален акт, постановен след оспорвания с първата жалба — Допустимост

3.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Правомощие на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси към Комисията да извърши разследване — Обхват — Препоръка до органа по назначаването да наложи административна мярка на съответното длъжностно лице — Включване

(член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Образуване на дисциплинарно производство — Срок — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Неспазване — Последици

(раздел 5 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Преценка — Неспазване — Особени обстоятелства — Тежест на доказване

(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 21 от Статута на Съда и член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа основанията и фактическите и правните доводи. Тези основания и доводи следва да се изложат по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на ответника за подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, евентуално без да са налице други данни. За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, жалбата е допустима, ако съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба. Това тълкуване на член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник касае и условията за допустимост на писмената реплика, която съгласно член 41 от същия правилник е предназначена, заедно с писмената дуплика, да допълни преписката.

(вж. точка 68)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, точки 39 и 40

Съд на публичната служба — 13 септември 2011 г., Michail/Комисия, F‑100/09, точка 22

2.      Силата на пресъдено нещо, с която се ползва съдебното решение, може да бъде пречка за допустимостта на дадена жалба, ако делото, в което е постановено въпросното решение, е било между същите страни и със същия предмет, като тези условия задължително са кумулативни.

Не е такъв случаят, когато втората жалба е срещу отделен индивидуален акт, постановен след оспорвания с първата жалба. При тези условия не може да се счита, че между двете жалби има предметно тъждество.

(вж. точки 85 и 87)

Позоваване на:

Съд — 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, точка 9; 22 септември 1988, Франция/Парламент, 358/85 и 51/86, точка 12

Първоинстанционен съд — 8 март 1990 г., Maindiaux и др./CES, T‑28/89, точка 23; 5 юни 1996 г., NMB France и др./Комисия, T‑162/94, точки 37 и 38

3.      Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси към Комисията (IDOC) не превишава пределите на правомощието си да извърши разследване, когато в доклада си от административното разследване, предхождащ решението на органа по назначаването дали да образува дисциплинарно производство, отправя препоръка до посочения орган да вземе административна мярка по отношение на длъжностното лице.

Всъщност, доколкото IDOC и органът по назначаването са два отделни и независими органа, IDOC има право да отправя допълнителни препоръки. Така тя може например да уточни вида на дисциплинарното производство, което според нея би следвало да се образува срещу съответното лице. Тъй като член 3 от приложение IX към Правилника предвижда, че органът по назначаването изслушва това лице на базата на изготвения от IDOC доклад от разследването, препоръките, които според IDOC са уместни, така или иначе са включени в този доклад, преди лицето да бъде изслушано от органа по назначаването съгласно посочения член 3.

(вж. точки 94 и 95)

4.      Макар да не предвижда давностен срок за образуването на дисциплинарно производство, Правилникът все пак определя в приложение IX, и по-точно в раздел 5 от това приложение, строги срокове във връзка със самото дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет. Въпреки че не са прекратителни, тези срокове все пак са израз на принципа на добра администрация, доколкото целят да се избегне, в интерес както на администрацията, така и на длъжностните лица, опасността от неоправдано забавяне на решението, с което приключва дисциплинарното производство.

Ето защо дисциплинарните органи са длъжни да проведат надлежно дисциплинарното производство и да действат така, че всяко следващо процесуално действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното. Неспазването на разумен срок, което се преценява с оглед на конкретните по делото обстоятелства, може да доведе до отмяна на съответния акт.

Задължението за полагане на дължимата грижа и за спазване на разумен срок важи и по отношение на образуването на дисциплинарно производство, по-специално в случая и от момента, в който администрацията е узнала действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения от страна на длъжностно лице на задълженията му по Правилника. Всъщност, дори при липсата на давностен срок, дисциплинарните органи са длъжни да действат така, че производството, което трябва да доведе до налагането на наказание, да бъде образувано в разумен срок.

Освен това принципът на правната сигурност би бил поставен под въпрос, ако администрацията прекалено забави образуването на дисциплинарното производство. Всъщност, както администрацията, когато преценява действията или бездействията, които биха могли да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение, така и длъжностното лице, когато упражнява правото си на защита, могат да се окажат особено затруднени, ако е изминало твърде много време между тези действия или бездействия и началото на дисциплинарното разследване. Всъщност, от една страна, важни свидетели и документи — благодарение на които могат да бъдат изведени уличаващи или оневиняващи доказателства — могат да изчезнат, и от друга страна, засегнатите лица и свидетелите ще се окажат затруднени вярно да възстановят спомените си за конкретните събития и за обстоятелствата, при които същите са настъпили.

(вж. точки 124—126)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 17 октомври 1991 г., De Compte/Парламент, T‑26/89, точка 88; 26 януари 1995 г., D/Комисия, T‑549/93, точка 25; 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, точка 47

5.      Периодът, който следва да се вземе под внимание при преценката дали продължителността на дисциплинарното производство е разумна, е по-дълъг от този, който започва с решението за образуване на това производство. За отговора на въпроса дали, веднъж образувано, дисциплинарното производство е водено с дължимата грижа, има значение колко дълъг период е изминал между извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и решението за образуване на дисциплинарното производство.

В това отношение въпросът дали предхождащата дисциплинарното производство фаза и самото дисциплинарно производство са с разумна продължителност се преценява с оглед на обстоятелствата по съответното дело, и по-специално значимостта на спора за заинтересованото лице, сложността на делото, както и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи. Няма конкретен фактор, който да е определящ. Всеки от факторите трябва да се разгледа поотделно, след което да се оцени техният кумулативен ефект. Някои забавяния по вина на органа по назначаването могат да не изглеждат недопустими, ако се преценяват поотделно, но да са такива, ако се преценяват заедно. Изискванията във връзка с дължимата в процеса грижа обаче не надхвърлят изискванията, съвместими с принципа на добрата администрация. Така, дори да е било възможно някои етапи от фазата преди образуването на дисциплинарното производство да приключат по-бързо, срокът ще е разумен, ако въпреки натрупването на допустими забавяния на всеки от тези етапи, този срок, взет като цяло, не може да се счита за толкова прекомерен, че да води до погасяване по давност на дисциплинарната отговорност на съответното лице.

Когато вследствие на взети от органа по назначаването решения производството продължи по-дълго време от това, което обикновено се смята за разумно, този орган следва да докаже наличието на особени обстоятелства, от естество да обосноват тази продължителност.

(вж. точки 127—130 и 143)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точки 392—395