Language of document : ECLI:EU:F:2012:85

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

14 юни 2012 година

Дело F‑38/12 R

BP

срещу

Агенция на Европейския съюз за основните права

„Публична служба — Договорно наети служители — Неподновяване на договор — Преназначаване — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“

Предмет: Молба, подадена на основание член 278 ДФЕС и член 157 АЕ, както и член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която BP иска главно спиране на изпълнението на решенията от 27 февруари 2012 г., с които директорът на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), от една страна, не подновява договора ѝ като договорно нает служител, и от друга страна, я преназначава в рамките на FRA до изтичането на посочения договор (наричани по-нататък „обжалваните решения“)

Решение: Отхвърля молбата на BP за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Спиране на изпълнението на решение за преназначаване — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Понятие

(член 278 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Чисто имуществена вреда

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Тъй като институциите, органите, службите и агенциите на Съюза разполагат с широко право на преценка във връзка с организацията на техните служби според възложените им задачи и същевременно при назначаването на персонала, решението за преназначаване, дори да причинява неудобства на заинтересованите длъжностни лица или служители, не представлява необичайно и непредвидимо събитие в тяхната кариера. При тези условия спирането на изпълнението може да бъде оправдано само с императивни и изключителни обстоятелства, от които за заинтересованото длъжностно лице или служител може да произтече значителна и непоправима вреда.

(вж. точка 24)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 юли 1996 г., Presle/Cedefop, T‑93/96 R, точка 45

2.      Вреда от имуществен характер не може, освен при изключителни обстоятелства, да се разглежда като непоправима или дори трудно поправима, тъй като по принцип тя може да бъде парично обезщетена впоследствие.

Дори когато вредата е с чисто имуществен характер, временната мярка е обоснована, щом е видно, че ако тя не бъде постановена, страната, която я е поискала, ще се окаже в опасно за финансовата ѝ жизнеспособност положение, тъй като няма да разполага със средствата, които в общия случай биха ѝ позволили да посрещне всички необходими разходи за задоволяване на основните ѝ нужди до постановяването на решение по съществото на спора.

За да може обаче да прецени дали твърдяната вреда е значителна и непоправима и съответно дали по изключение обосновава спиране на изпълнението на обжалваното решение, съдията по обезпечителното производство трябва във всички случаи да разполага с конкретни и точни сведения, подкрепени с подробни документи, удостоверяващи финансовото състояние на страната, поискала временната мярка, и позволяващи да се преценят последиците, които по всяка вероятност ще настъпят, ако поисканите мерки не бъдат постановени.

(вж. точки 30—32)

Позоваване на:

Общ съд — 27 април 2010 г., U/Парламент, T‑103/10 P(R), точки 35—37