Language of document : ECLI:EU:C:2012:186

Дело C‑500/10

Ufficio IVA di Piacenza

срещу

Belvedere Costruzioni Srl

(Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna)

„Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела“

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Събиране на данъка — Национални процесуални правила

(член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета)

Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява.

Всъщност, на първо място, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок, който принцип съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки са длъжни да спазват, когато прилагат правото на Съюза, и чиято защита се налага и по силата на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. На второ място, такава национална правна уредба, позволяваща да се прекратят висящите от най-дълго време производства пред юрисдикцията, действаща като трета инстанция по данъчни дела, не представлява общ отказ от събирането на данък върху добавената стойност за даден период, а е изключителна разпоредба, която цели да осигури спазването на принципа за разумен срок. Освен това поради конкретния си и ограничен характер, дължащ се на условията за прилагането ѝ, такава уредба не създава значителни разлики в начина, по който се третират данъчнозадължените лица като цяло, и следователно не нарушава принципа на данъчен неутралитет.

(вж. точки 23 и 26—28 и диспозитива)