Language of document : ECLI:EU:C:2014:194

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. CRUZ VILLALÓN

представено на 20 март 2014 година(1)

Съединени дела C‑12/13 P и C‑13/13 P

Gérard Buono

Jean-Luc Buono

Roger Louis Paul Del Ponte

Serge Antoine Di Rocco

Jean Gérald Lubrano

Jean Lubrano

Jean Lucien Lubrano

Fabrice Marin

Robert Marin

(дело C‑12/13 P)


Syndicat des thoniers méditerranéens

Marc Carreno

Jean Louis Donnarel

Jean-François Flores

Gérald Jean Lubrano

Hervé Marin

Nicolas Marin

Sébastien Marin

Serge Antoine José Perez

(дело C‑13/13 P)

„Обжалване — Квоти за риболов — Спешни мерки, приети от Комисията — Иск за реализиране на извъндоговорна отговорност на Европейския съюз — Допустимост — Процесуална легитимация на юридически лица по иск за отговорност — Извъндоговорна отговорност за правомерно действие — Прилагане на Решение по дело FIAMM от Общия съд — Отговорност за неправомерно действие — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Пропусната възможност“





1.        Предмет на настоящите съединени дела, тясно свързани с дело C‑611/12 P (Giordano/Комисия), е жалба за отмяна на Решение на Общия съд от 7 ноември 2012 г. по дело Syndicat des thoniers méditerranéens и др./Комисия (T‑574/08), с което се отхвърля искът за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, предявен от няколко собственика на френски кораби с мрежи гъргър, както и от професионален синдикат, представляващ интересите на сектора за улов на риба тон. За разлика от положението по дело C‑611/12 P, жалбоподателите по настоящото дело изтъкват основание, непредявено по посоченото дело C‑611/12 P, свързано с извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие.

2.        Поради това в настоящото заключение ще се съсредоточа върху аспектите, които отличават настоящите съединени дела от дело C‑611/12 P. Също така, макар че жалбите в настоящото производство са съединени, е важно още отсега да се подчертае, че в съответните писмени становища са изтъкнати различни доводи, които заслужават да бъдат разгледани поотделно в настоящото заключение. Известно усложнение към гореизложеното внася обстоятелството, че един от жалбоподателите по дело C‑13/13 P — Syndicat des thoniers méditerranéens — професионално сдружение, представляващо интересите на сектора за улов на риба тон, обжалва решението на Общия съд, с което му е отказана активна процесуална легитимация. На този въпрос също ще се спра малко по-подробно, тъй като той поставя особена проблематика, свързана с процесуалната легитимация на юридическите лица, представляващи интереси, във връзка с искове за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.

I –  Правна уредба

3.        Член 340, втора алинея ДФЕС урежда извъндоговорната отговорност на Съюза по следния начин:

„В случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения“.

4.        Уловът на червения тон е регламентиран както на международно, така и на европейско равнище. От 1997 г. Съюзът е страна по Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан. Създадената с нея Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) приема препоръки и планове за гарантиране на опазването на тези живи водни ресурси. В изпълнение на решенията на ICCAT Съюзът е приел редица актове, сред които за целите на настоящото производство са релевантни Регламент (ЕО) № 520/2007 за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 973/2001(2) и (ЕО) № 1559/2007 за установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007(3).

5.        Посочените норми на Съюза се вписват и в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(4). Този регламент въвежда пакет от общи мерки, насочени към дейностите по опазване, управление и експлоатация на живите водни ресурси на територията на държавите членки или в общностни води, или на риболовни кораби на Съюза.

6.        Сред различните мерки, които предвижда Регламент № 2371/2002, изпъкват съдържащите се в член 7, озаглавен „Спешни мерки, приемани от Комисията“, който гласи:

„1.      В случай, че съществуват доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или за морските екосистеми, произтичащи от риболовните дейности и изискващи незабавна реакция, Комисията може, в отговор на надлежно аргументирано искане от държава членка или по собствена инициатива, да определи спешни мерки за период от най-много шест месеца. Комисията може да вземе ново решение за продължаване срока на действие на спешните мерки за максимален период от нови шест месеца.

2.      Държавата членка изпраща искането едновременно до Комисията, до останалите държави членки и до заинтересованите регионални консултативни съвети. Те могат да представят на Комисията писмените си забележки в срок от пет работни дни считано от датата на получаване на искането.

Комисията се произнася по това искане в срок от петнадесет работни дни, считано от датата на получаване на искането, визирано в параграф 1.

3.      Спешните мерки влизат в сила незабавно. Те се нотифицират на държавите членки и се публикуват в Официален вестник.

4.      Заинтересованите държави членки могат да сезират Съвета за решението на Комисията в срок от десет работни дни считано от датата на получаване на нотификацията.

5.      Съветът, който гласува с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в срок до един месец от датата, на която е сезиран“.

7.        Регламент № 40/2008 установява възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси, включително червения тон(5). Текстът въвежда ограничения за риболов и определя допустимите количества за улов на риба тон през 2008 г. от кораби на Общността в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина и в Средиземно море. Тези ограничения и количества са изменени с Регламент № 446/2008 на Комисията(6).

8.        С оглед на информацията, получена от инспекторите по време на посещенията им в държавите членки, Комисията констатира, че възможностите за улов на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° западна дължина и в Средиземно море, разпределени на кораби за улов на риба тон, плаващи под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, се считат за изчерпани, считано от 16 юни 2008 г. За сметка на това възможностите за риболов на кораби с мрежи гъргър, плаващи под испански флаг, се считат за изчерпани, считано от 23 юни 2008 г. При тези обстоятелства на основание член 7 от Регламент № 2371/2002, посочен по-горе, Комисията приема Регламент № 530/2008 за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море(7) Трите разпоредби на Регламент № 530/2008 предвиждат следното:

„Член 1

Считано от 16 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта.

Считано от същата дата се забраняват също съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от посочените съдове.

Член 2

Считано от 23 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания.

Считано от същата дата се забраняват също съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от посочените съдове.

Член 3

1.      Съобразно параграф 2, считано от 16 юни 2008 г., операторите на Общността няма да приемат разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър.

2.       До 23 юни 2008 г. се позволява разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане или трансбордирането във водите или пристанищата на Общността на червен тон, уловен в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море от кораби с мрежи гъргър под флага на или регистрирани в Испания“.

II –  Фактите

 А – По дело C‑12/13 P

9.        Жалбоподателите Gérard Buono, Jean-Luc Buono, Roger Del Ponte, Serge Antoine Di Rocco, Jean Gérald Lubrano, Jean Lubrano, Jean Lucien Lubrano, Fabrice Marin и Robert Marin (наричани по-нататък „жалбоподателите по дело C‑12/13 P“ или „жалбоподателите“), с френско гражданство, са собственици на съответните кораби с мрежи гъргър и извършват риболовна дейност във водите на Средиземно море. Всички жалбоподатели са членове на Syndicat des thoniers méditerranéens.

10.      Съгласно правната уредба на Съюза за 2008 г. Френската република разполага с квота от 4164 тона за улов на червен тон, като 90 % от нея се падат на кораби с мрежи гъргър, плаващи под френски флаг, и извършват риболовна дейност в Средиземно море.

11.      Всички жалбоподатели притежават специално разрешение за 2008 г. за улов на червен тон, обвързано с индивидуална риболовна квота. Разрешението позволява риболова от 1 април до 30 юни 2008 г.

12.      След издаването на посоченото разрешение жалбоподателите откриват риболовния си сезон в средиземноморски води, който обаче е прекъснат на 16 юни 2008 г. вследствие на приемането и влизането в сила на Регламент № 530/2008 на Комисията, чието изпълнение води до отнемането на горепосочените разрешения за риболов.

 Б – По дело C‑13/13 P

13.      Syndicat des thoniers méditerranéens (наричан по-нататък „STM“) е професионален синдикат, уреден в книга IV от френския Code du travail [Кодекс на труда], в който могат да членуват единствено моряци, занимаващи се с улов на риба тон.

14.      Жалбоподателите Marc Carreno, Jean Louis Donnarel, Jean-François Flores, Gérald Jean Lubrano, Hervé Marin, Nicolas Marin, Sébastien Marin и Serge Antoine José Perez (наричани по-нататък „жалбоподателите — физически лица по дело C‑13/13 P“) или „жалбоподателите — физически лица“), с френско гражданство, са собственици и/или акционери на съответните кораби с мрежи гъргър, извършващи риболовна дейност във водите на Средиземно море. Всички жалбоподатели са членове на STM.

15.      Както беше посочено в точка 10 от настоящото заключение, за 2008 г. Френската република разполага с квота от 4164 тона за улов на червен тон, като 90 % от нея се падат на кораби с мрежи гъргър, плаващи под френски флаг и извършващи риболовна дейност в Средиземно море.

16.      Всички жалбоподатели — физически лица, притежават специално разрешение за 2008 г. за улов на червен тон, обвързано с индивидуална риболовна квота. Разрешението позволява риболова от 1 април до 30 юни 2008 г.

17.      След издаването на посоченото разрешение жалбоподателите — физически лица, откриват риболовния си сезон в средиземноморски води, който обаче е прекъснат на 16 юни 2008 г. вследствие на приемането и влизането в сила на Регламент № 530/2008 на Комисията, чието изпълнение води до отнемането на горепосочените разрешения за риболов.

III –  Производството пред Общия съд и обжалваното решение

18.      На 24 декември 2008 г. в секретариата на Общия съд постъпва искова молба за реализиране на извъндоговорна отговорност на Съюза, подадена от STM, жалбоподателите по дело C‑12/13 P и жалбоподателите — физически лица, вследствие на забраната за риболов, въведена с Регламент № 530/2008 на Комисията.

19.      На 25 март 2010 г. председателят на шести състав на Общия съд спира производството в очакване на решението на Съда по дело AJD Tuna(8) и на Общия съд по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия(9), както и по дело Etimine и Etiproducts/Комисия(10). След произнасянето на решенията по посочените дела страните са поканени да вземат отношение по въпроса за последиците от посочените решения за настоящото производство.

20.      На 12 април 2011 г. Общият съд е уведомен, че жалбоподателите по дело C‑12/13 P са упълномощили нов процесуален представител.

21.      В писмените и устните си изявления STM иска от Общия съд да обяви извъндоговорната отговорност на Съюза поради вредите, причинени му с Регламент № 530/2008. Въпреки това STM не оспорва законосъобразността на посочения регламент, като по този начин основава претенцията си на съществуването на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие. STM иска от Общия съд и да осъди Комисията да заплати сумата от 30 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди, като тази сума щяла да бъде вложена за разпространяването на информация за правната уредба на Европейския съюз в областта на риболова между членовете на синдиката.

22.      В писмените и устните си изявления жалбоподателите — физически лица, по дело C‑13/13 P искат от Общия съд да обяви извъндоговорната отговорност на Съюза поради вредите, причинени им с Регламент № 530/2008. Въпреки това жалбоподателите — физически лица, подобно на STM, не оспорват законосъобразността на посочения регламент, като по този начин основават претенцията си на съществуването на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие. Жалбоподателите — физически лица, по дело C‑13/13 P искат от Общия съд и да осъди Комисията да заплати следните съответни суми:

–        1 EUR, символично за Marc Carreno,

–        351 685 EUR за Jean Louis Donnarel,

–        1 EUR, символично за Jean-François Flores,

–        237 160 EUR (или 474 320 EUR, в зависимост от съответното данъчно облагане) за Gérald Jean Lubrano,

–        1 EUR, символично за Hervé Marin, Nicolas Marin, Robert Marin и Sébastien Marin, и

–        838 970 EUR за Serge Antoine José Perez.

23.      В писмените и устните си изявления жалбоподателите по дело C‑12/13 P искат от Общия съд да установи извъндоговорната отговорност на Съюза поради вредите, причинени им с Регламент № 530/2008. Макар в първия момент да основават иска си на извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие, вследствие Решение на Съда по дело AJD Tuna жалбоподателите по дело C‑12/13 P основават иска си пред Общия съд и на незаконосъобразността на посочения регламент. Те също искат от Общия съд да осъди Комисията да заплати следните съответни суми:

–        323 053 EUR (или 564 956 EUR, в зависимост от съответното данъчно облагане) за Buono и Jean-Luc Buono,

–        518 707 EUR (или 703 707 EUR, в зависимост от съответното данъчно облагане) за Roger Louis Paul Del Ponte,

–        388 047 EUR (или 634 207 EUR, в зависимост от съответното данъчно облагане) за Serge Antoine Di Rocco,

–        213 588 EUR за Gérald Lubrano,

–        212 358 EUR за Jean Lubrano y Jean Lucien Lubrano, и

–        466 655 EUR (или 610 820 EUR, в зависимост от съответното данъчно облагане) за Fabrice Marin и Robert Marin.

24.      Всички жалбоподатели искат от Общия съд също да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25.      От своя страна Комисията иска от Общия съд да отхвърли жалбата в нейната цялост и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

26.      С Решение от 7 ноември 2012 г. Общият съд обявява за недопустим иска, предявен от STM, отхвърля исковете на останалите жалбоподатели и осъжда всички жалбоподатели да заплатят съдебните разноски.

27.      Що се отнася до процесуалната легитимация на STM, Общият съд се позовава на установена практика на Съда, според която професионалните сдружения притежават активна процесуална легитимация съгласно член 268 ДФЕС само в хипотезата, когато защитават пред съд или собствен интерес, различен от този на техните членове, или претендират право на обезщетение, което им е прехвърлено от други лица. Общият съд стига до извода, че STM не е доказал нито собствен интерес, нито прехвърляне на правото на обезщетение от трето лице, като по този начин мотивира недопустимостта на иска.

28.      По-нататък Общият съд анализира правното основание, изтъкнато от г‑н Buono относно извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно действие. По този въпрос Общият съд се съсредоточава изключително върху изискването за действителен и сигурен характер на вредата. Като се позовава на Решение по дело Cofradía de pescadores „San Pedro de Bermeo“ и др./Съвет(11), Общият съд приема, че риболовната квота е само теоретично ограничение на максималния улов, а не субективно право на носителя. Тъй като защитата на г‑н Buono се основава на невъзможността за изчерпване на квотата му поради решението на Комисията, Общият съд стига до извода, че жалбоподателят не е доказал действителния и сигурен характер на претърпяната вреда. Вследствие на това той отхвърля посоченото основание.

29.      На последно място, Общият съд разглежда основанието, изведено от извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие. След като припомня практиката на Съда по въпроса, Общият съд се съсредоточава върху необичайния характер на претърпяната вреда. Според Общия съд риболовната дейност притежава по-специално две характеристики: риболовните квоти не предоставят субективни права и резултатите от дейността са непредвидими. Тези две характеристики били достатъчни, за да се отхвърли искането, основано на необичайния характер на претърпяната вреда, и по тази причина Общият съд отхвърля и посоченото основание.

IV –  Жалбата и исканията на страните

30.      На 11 януари 2013 г. в секретариата на Съда постъпват жалби, подадени от жалбоподателите по дела C‑12/13 P и C‑13/13 P, срещу Решение на Общия съд от 7 ноември 2012 г.

31.      С определение на председателя на Съда от 26 февруари 2013 г. дела C‑12/13 P и C‑13/13 P са съединени за целите на писмената и устната фаза от производство и на съдебното решение съгласно член 54 от Процедурния правилник на Съда.

32.      Жалбоподателите по дело C‑12/13 P искат от Съда:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да установи извъндоговорната отговорност на Съюза,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

33.      Жалбоподателите по дело C‑13/13 P искат от Съда:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да установи извъндоговорната отговорност на Съюза,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34.      От своя страна Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли иска за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски по настоящото и по първоинстанционното производство.

V –  По жалбите

 А – По допустимостта на различните основания (C‑12/13 P и C‑13/13 P)

35.      Като предварителни бележки към анализа на основните въпроси по посочените жалби следва да се отбележи, че са изтъкнати няколко основания, чиято допустимост изглежда под съмнение. Такъв е случаят с основанието, изведено от грешка при преценката на присъщия икономически риск, изтъкнато от жалбоподателите по дело C‑13/13 P, както и основанието, изведено от нарушение на основното право на собственост, изтъкнато от жалбоподателите по дело C‑12/13 P.

36.      В първия случай в писменото си изявление жалбоподателите оспорват анализа на Общия съд във връзка с функцията на квотите, съществуването на субективно право и предвидимостта на изчерпването на квотата. Въпреки това посоченото основание изглежда не е предявено самостоятелно, тъй като е продължение на доводите от предходното основание, изведено от извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие. При тези обстоятелства и доколкото това основание възпроизвежда доводи, вече изтъкнати в други основания за обжалване, считам, че то трябва да бъде обявено за недопустимо.

37.      Същото е положението и с основанието, изтъкнато по дело C‑12/13 P, изведено от нарушение на основните права. Жалбоподателите съсредоточават доводите си върху основното право на собственост с намерението да докажат, че вредата подлежи на обезщетяване. Въпреки това този именно въпрос е разискван по повод основанието, изведено от извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно действие. Следователно и по същата причина, изложена в предходната точка, предлагам това основание да бъде обявено за недопустимо.

 Б – По основанието, изведено от процесуалната легитимация на STM по иска за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза (C‑13/13 P)

38.      STM упреква Общия съд, че е приложил неправилно действащите изисквания за активна процесуална легитимация на юридическите лица по искове за извъндоговорна отговорност на Съюза. STM счита, че при анализа на допустимостта на иска му Общият съд е изопачил фактите, съдържащи се в преписката, не е взел предвид мисията на STM за защита на обществения интерес и не е разгледал самостоятелния характер на претърпяната от него вреда.

39.      За да се прецени основателността на този довод, е необходимо да се припомни в обобщение практиката на Съда по този въпрос.

40.      От Решение по дело Union syndicale и др./Съвет(12) Съдът въвежда изискване юридическите лица, които претендират обезщетение за претърпени вреди поради действие на Общностите, да докажат самостоятелния характер на посочената вреда. С други думи, юридическо лице не може да претендира вредите, претърпени колективно от членовете му, а само вредите, които са претърпени конкретно от самата организация(13).

41.      В същото време от Решение по дело Ireks-Arkady/Съвет и Комисия(14) изрично следва втора хипотеза, която позволява на юридическите лица да предявяват искове за извъндоговорна отговорност и когато правото на обезщетение им е прехвърлено. При тази хипотеза се счита, че в такъв случай носител на правото е юридическото лице — приобретател, а не прехвърлителят, и по този начин юридическото лице получава активна процесуална легитимация(15).

42.      Макар жалбоподателят да трябва да докаже изпълнението на тези изисквания, в конкретния контекст на иска за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза трябва да се подчертае също така тясната връзка между първото изискване за активна процесуална легитимация (самостоятелност на вредата) и едно от съществените изисквания, които пораждат отговорността (действителност и сигурност на вредата). Очевидно е, че е възможно изискването за самостоятелност на вредата като предпоставка за процесуална легитимация да се припокрива с изискването за действителност и сигурност на вредата. Ако доказателствената тежест по отношение на самостоятелността на вредата е прекомерна, има риск да се стигне в крайна сметка до изискване, равностойно на изискването за действителна и сигурна вреда. Ето защо е важно да се разграничат двата момента, в които дадено юридическо лице трябва да докаже, от една страна, самостоятелност на вредата, и от друга страна, нейната действителност и сигурност. При обратното положение възниква риск от преобразуване на предпоставките за активна процесуална легитимация в изисквания по същество, а това трябва да се избягва, за да не се възложи прекомерна доказателствена тежест на жалбоподателя, която в крайна сметка да възпрепятства достъпа му до правосъдие.

43.      По настоящото дело STM упреква Общия съд, че не е преценил наличието на нито едно от горепосочените две изисквания.

44.      Що се отнася до изискването, свързано с качеството на приобретател на правото на обезщетение, Общият съд правилно е приел, че искът на STM има самостоятелен характер по отношение на индивидуалните жалби, подадени от жалбоподателите — физически лица, по същото дело. В обратната хипотеза жалбоподателите не биха предявили индивидуални искове едновременно с иска, предявен от STM. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точки 24—27 от обжалваното решение е обявил, че STM не действа в качеството на приобретател на правото на обезщетение на определени свои членове.

45.      По-голямо внимание заслужава изискването, свързано със самостоятелния характер на вредата, претърпяна от юридическото лице. По този въпрос Общият съд е приел, че жалбоподателят не е доказал твърдяната неимуществена вреда.

46.      Всъщност исковата молба на жалбоподателя не съдържа каквато и да било индикация по отношение на вредата, претърпяна от STM. Единственото споменаване в исковата молба се съдържа в заключителните искания, където е възпроизведен петитумът, към който е добавено искането за обезщетение за неимуществени вреди в полза на STM в размер на фиксирана сума от 30 000 EUR, които щели да бъдат инвестирани в програми за обучение на членовете му.

47.      Очевидно е, че простото твърдение за съществуването на неимуществена вреда, без каквото и да било посочване на допълнителни конкретни обстоятелства около тази вреда, не може да обоснове претенцията за обезщетение. Въпреки това и предвид исковата молба, считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на STM, тъй като нередовността е толкова съществена, че засяга по-скоро самата искова молба.

48.      Както е известно, съгласно член 44 от Процедурния правилник на Общия съд, наред с други условия, исковата молба трябва да съдържа „предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания“. Неизпълнението на това изискване е основание за недопустимост на исковата молба, но не и на иска поради липса на процесуална легитимация, както вече беше посочено по друг повод.

49.      По настоящото дело обаче недопустимостта не се отнася до правото на иск поради липса на процесуална легитимация, тъй като не е известно каква е неимуществената вреда, претърпяна от STM, доколкото никъде в исковата молба ищецът не се позовава на нея. Би следвало искът на STM да бъде обявен за недопустим поради липса на процесуална легитимация, ако след изясняването на вредата и конкретните обстоятелства около нея е налице очевидна липса на доказателства. Въпреки това по настоящото дело в исковата молба не само липсва посочване на доказателствата, но и не се съдържа каквото и да било позоваване на самата вреда, а това затруднява преценката на допустимостта на иска.

50.      Следователно предлагам на Съда да измени мотивите, като обяви, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е обявил предявения от STM иск за недопустим, тъй като в последна сметка е трябвало да обяви исковата молба за недопустима поради неизпълнение на изискването, предвидено в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд.

51.      Въпреки това, тъй като резултатът от този извод не променя резултата, достигнат на първа инстанция, изтъкнатото от STM основание следва да бъде отхвърлено като неотносимо.

 В – По основанието, изведено от извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно действие (C‑12/13 P)

52.      Жалбоподателите по дело C‑12/13 P упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че претърпяната от тях вреда не е „сигурна“. В доводите си те посочват, че Общият съд не е преценил правилно пропусната полза или, при условията на евентуалност, пропуснатата възможност вследствие на Регламент № 530/2008. Според жалбоподателите фактът, че в самия регламент се посочва, че в предходни сезони жалбоподателите са изчерпили квотите си, както и обстоятелството, че испанските кораби с мрежи гъргър са изчерпили квотите си в предоставената им допълнителна седмица, са достатъчни елементи, потвърждаващи съществуването на „сигурна“ вреда.

53.      Като предварително съображение Комисията счита, че това основание е недопустимо, тъй като поставя нов въпрос, непосочен в първоначалната искова молба. По същество Комисията оспорва това твърдение и потвърждава становището, защитавано преди това в първоинстанционното производство, което основно се изразява в несъществуване на право на изчерпване на квотата, а това води до невъзможност да се конкретизира вредата. Това обстоятелство само по себе си било основание за извода, до който стига Общият съд, като е установил, че претърпяната вреда не е „сигурна“.

54.      Що се отнася до недопустимостта на правното основание, нямам никакво съмнение, че основанието е напълно допустимо, тъй като не страните са допълнили едностранно основанията за обжалване, а въпросното допълване е осъществено от Общия съд след постановяване на Решение на Съда по дело AJD Tuna. Вследствие на това решение Общият съд приканва страните да се произнесат писмено и устно в съдебното заседание, тъй като в решението по посоченото дело Съдът установява недействителността на Регламент № 530/2008. Следователно считам, че допълването на изтъкнатите на първа инстанция основания, отразено в настоящото производство по обжалване, е осъществено правомерно, без това да води до недопустимост.

55.      Спирайки се на съществото на въпроса, считам, че за да изследвам това основание, е достатъчно да препратя към представеното от мен заключение по дело C‑611/12 P, посочено по-горе, и по-специално точки 38—69, където подробно разглеждам подлежащия на обезщетяване характер на пропуснатата възможност. Поради изложените там съображения, които са напълно относими към настоящото производство по обжалване, тъй като обжалваните решения и в двата случая съдържат произнасяне в един и същ смисъл и с едни и същи съображения, считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото.

56.      Следователно предлагам на Съда да уважи основанието, изтъкнато от жалбоподателите по дело C‑12/13 P, изведено от грешка при тълкуването на член 340, втора алинея от ДФЕС по отношение на „сигурния“ характер на претърпяната от жалбоподателя вреда.

 Г – По основанието, изведено от извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие (C‑12/13 P и C‑13/13 P)

57.      Както жалбоподателите по дело C‑12/13 P, така и жалбоподателите — физически лица, по дело C‑13/13 P, поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че Регламент № 530/2008 не е ограничение, представляващо вреда с „необичаен“ и „специален“ характер.

58.      В самото начало уточнявам, че ще разглеждам основанието, изтъкнато по дело C‑13/13 P, единствено по отношение на жалбоподателите — физически лица, тъй като, както вече беше изложено, по горепосочените съображения считам, че Общият съд правилно е оставил без разглеждане иска на STM.

59.      В подкрепа на иска си жалбоподателите по дело C‑12/13 P препращат съвсем накратко към заключението на генералния адвокат, представено по дело FIAMM и др./Съвет(16). От своя страна жалбоподателите — физически лица, по дело C‑13/13 P упрекват Общия съд, че е приел, че притежаването на квота не е равнозначно на притежаването на субективно право, че е приложил неправилно понятието „присъщ икономически риск“ и че е изопачил функцията на квотата.

60.      От своя страна Комисията поддържа, че обжалваното решение в частта относно извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие поставя тълкувателен проблем, тъй като не е ясно дали Общият съд признава съществуването на такъв вид отговорност, или я отрича. Следователно Комисията предлага да се изменят мотивите и Съдът да отхвърли жалбата, като констатира единствено липсата на такава отговорност или обяви, че съображенията на Общия съд относно необичайния характер на вредата са с оглед изчерпателност.

61.      За да се изследва въпросът за извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие, е необходимо да се отнесем преди всичко към Решение на Съда по дело Dorsch Consult(17) и Решение на Съда по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе. В тези решения, чието съдържание не е необходимо да се възпроизвежда подробно тук, Съдът посочва, че ако подобна отговорност бъде призната по принцип, тя изисква изпълнението най-малко на трите кумулативни условия: наличие на вреда, причинно-следствена връзка между нея и въпросното действие, както и наличие на необичаен и специален характер на вредата(18).

62.      Важно е да се подчертае, че съображенията в Решения по дело Dorsch Consult и дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, посочени по-горе, са хипотетични. С други думи, Съдът не обявява съществуването на извъндоговорна отговорност на Европейския съюз за правомерно действие, а посочва условията, които трябва да са налице, в случай че такава отговорност възникне в правото на Съюза. Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, постановено осем години след Решение по дело Dorsch Consult, потвърждава по напълно категоричен начин хипотетичния характер на този вид отговорност.

63.      Изглежда закономерен въпросът защо Съдът излага съображенията си в такава форма. Според мен отговорът на този въпрос се намира в съдебната практика, предхождаща Решение по дело Dorsch Consult и Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, посочени по-горе.

64.      В действителност през шестдесетте години Съдът имаше повод да се произнесе относно възможността да бъде ангажирана отговорността на Европейската икономическа общност за правомерно действие, по-специално по дело Compagnie d’approvisionnement, de transport et de crédit SA и Grands Moulins de Paris/Комисия. В посоченото дело Съдът разглежда основание, изведено от отговорност за правомерно действие, като приема, че такава „евентуална“ отговорност, произтичаща от „законосъобразен нормативен акт“(19), не би могла да бъде налице в разглеждания случай. В това се изразява двусмислието на определението на обхвата на извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие, тъй като обстоятелството, че същата е посочена като „евентуална“ отговорност, е израз на колебанията на Съда.

65.      Тези съображения в хипотетична форма продължават по дело Biovilac/ЕИО, където Съдът приема, че отговорност за правомерно действие „е възможна в хипотеза, при която общностното право допуска режим на обективна отговорност“(20). Въпреки това при постановяването на решението Съдът не уточнява дали подобен режим съществува. Същият подход е възприет и в Решение по дело Développement и Clemessy/Комисия, където Съдът отново изтъква, че „[не е] необходимо да се изследва дали в общностния правен ред съществува принцип на отговорност без вина“(21).

66.      Така стигаме до Решение по дело Dorsch Consult, където Съдът отново разглежда въпроса, вече след създаването на Общия съд, в рамките на производство по обжалване. В частта относно извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие Общият съд възприема подход, много сходен с изложения в предходните точки, като стига до извода, че не е налице извъндоговорна отговорност на Общността за правомерно действие, но съображенията му са структурирани хипотетично по подобие на съображенията на Съда в миналото, „като се имат предвид особеностите на настоящото производство“(22). По отношение на тези съображения Съдът не възразява по никакъв начин и потвърждава изцяло решението на Общия съд, като за пореден път припомня, че извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие е категория, чието съществуване не е потвърдено(23).

67.      По дело FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия(24) Общият съд приема, че е дошъл моментът да се признае съществуването на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие. Въпреки това в решението, с което се произнася по жалбата срещу посоченото решение на Общия съд, Съдът изменя това съображение на Общия съд, като приема буквално, че „в настоящия етап на развитие на общностното право не съществува режим на отговорност, който да допуска ангажиране на отговорността на [Съюза] за поведение, попадащо в обхвата на нормотворческата му компетентност“(25).

68.      При това положение следва понастоящем да се разгледа начинът, по който Общият съд е приложил тази съдебна практика в обжалваното решение.

69.      В точки 69—75 от обжалваното решение Общият съд прави подробно описание на основните моменти в съображенията на Съда в Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия. Макар да възпроизвежда редица извадки от посоченото решение, следва да се подчертае, че в нито един момент Общият съд не се позовава на точка 176, а именно частта, в която Съдът категорично отхвърля съществуването на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие към настоящия момент.

70.      По-нататък Общият съд директно отговаря на въпроса дали в разглеждания случай е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие. За целта Общият съд се съсредоточава върху изискването за необичаен характер на твърдяната вреда, като стига до извода, че не е настъпила вреда с посочените характеристики.

71.      В заключение, в точка 86 от обжалваното решение Общият съд приема, че действително не са изпълнени необходимите условия, „за да бъде възможно евентуалното“ ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие. Използването на условност е единственото разяснение, предоставено от Общия съд, което навежда на мисълта, че решението не допуска извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие, а разглежда претенцията на ищеца единствено в хипотетичния контекст на бъдеща, но не и настояща уредба на предпоставките за възникване на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие.

72.      Независимо че обжалваното решение вероятно съдържа известна двусмисленост, няма съмнение, че то се явява продължение на предходната съдебна практика. Действително, този начин на разсъждение в хипотетичен смисъл, който води началото си от седемдесетте години на двадесети век, може да се окаже със съмнителна яснота, но е безспорно, че такъв е и мотивационният подход, възприет от Съда по отношение на извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие. Би било непоследователно да се упреква Общият съд, че е подходил хипотетично в съображенията си, когато самият Съд използва този подход от десетилетия.

73.      По същество се налага констатацията, че анализът на Общия съд относно „необичайния характер“ на вредата се явява отговор с оглед на изчерпателността. В този смисъл и разгледан от тази гледна точка, е безспорно, че в контекста на разглежданото дело жалбоподателите, които претендират обезщетение за всички вреди, претърпени поради Регламент № 530/2008, не са доказали „необичайния характер“ на вредата. Освен това става въпрос за квалифицирана вреда, която не е равнозначна на простата загуба на пазарен дял, както правилно е посочил Общият съд, позовавайки се на постоянната практика на Съда. Функцията на член 7 от Регламент № 2371/2002 е именно да оправомощи Комисията да приеме охранителни мерки, чиято цел е да гарантират баланса между защитата на морските ресурси и осъществяването на икономическа дейност. В специфичния контекст на извъндоговорната отговорност на Съюза за правомерно действие, напълно различен от хипотезата на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно действие, трудно може да се приеме, че една вреда, настъпила като последица от законосъобразно упражняване от Комисията на възможност, предвидена в правния ред на Съюза, е „необичайна“. Възможност, чието упражняване освен това трябва да се основава на технически критерии, които, както посочва Комисията, са надлежно приложени към преписката към момента на приемане на решение за забраната.

74.      В заключение и с оглед на гореизложеното, считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че жалбоподателите не са претърпели „необичайна“ вреда, в случай че бъде признато съществуването на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие.

75.      Следователно считам, че това правно основание трябва да се отхвърли.

VI –  Окончателно решаване на делото (C‑12/13 P)

76.      Съгласно член 61 от Статута на Съда „[а]ко жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд“ и може „сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това“.

77.      Според мен по дело C‑12/13 P Съдът има възможност да реши частично делото.

78.      Съгласно установената съдебна практика в областта на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение от страна на неговите институции и органи, правото на обезщетяване се признава, когато са изпълнени три условия — достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, наличие на вреда, и на последно място — пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение, за което отговаря Съюзът, и претърпяната от увреденото лице вреда(26).

 А – Достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти

79.      Както вече бе посочено, настоящият случай се характеризира с това, че всъщност е нарушен принципът за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както е постановено от Съда в Решение по дело ADJ Tuna. По този въпрос има богата съдебна практика, съгласно която със самото накърняване на този важен за Съюза принцип вече е налице достатъчно съществено нарушение(27).

80.      Въпросният принцип е единствената нарушена правна норма измежду посочените от жалбоподателите по дело C‑12/13 P, доколкото Съдът вече имаше възможност да се произнесе по евентуалните нарушения, включително на принципите на пропорционалност, на оправдани правни очаквания или на собственост, допуснати с Регламент № 530/2008. След изчерпателния анализ на Съда по посоченото дело ADJ Tuna единственото възможно възражение срещу този регламент би могло да бъде от гледна точка на принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство. В противоречие с посочения принцип жалбоподателите са били принудени да прекратят риболовната си дейност една седмица по-рано от плаващите под испански флаг кораби с мрежи гъргър.

81.      Следователно е изпълнено условието, отнасящо се до наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти.

 Б – Пряка причинно-следствена връзка между нарушението, за което отговаря Съюзът, и причинената на увреденото лице вреда

82.      Намирам също така, че е налице пряка причинно- следствена връзка между нарушението, за което отговаря Съюзът, и причинената на увреденото лице вреда, тъй като е очевидно, че единствената причина за последвалото прекъсване на дейността на жалбоподателите по дело C‑12/13 P e Регламент № 530/2008.

83.      Въпреки това е важно да се изтъкне един нюанс, който обуславя обхвата на отговорността.

84.      Както вече бе посочено, неправомерното действие, причинило вреда на жалбоподателите по дело C‑12/13 P, е нарушението на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, с оглед на различното и неоправдано третиране на корабите с мрежи гъргър под испански флаг и останалите такива. Тъй като корабите с мрежи гъргър под испански флаг са имали на разположение една седмица в повече, то посочените жалбоподатели са били лишени от съществен за дейността им период, предоставен на останалите плавателни съдове.

85.      Предвид факта, че твърдяната от жалбоподателите отговорност произтича от незаконосъобразен акт и доколкото в предходната точка беше отхвърлена възможността Регламент № 530/2008 да е незаконосъобразен по други съображения, считам, че е налице причинно-следствена връзка единствено между обстоятелството, представляващо дискриминация — допълнителната седмица за риболов, предоставена на корабите с мрежи гъргър под испански флаг — и претърпяната вреда. Установената от Съда неправомерна дискриминация поставя жалбоподателите в по-неблагоприятно положение само по време на тази една седмица, но не и през следващата, в която е преустановена дейността на всички кораби за улов на риба тон, включително на тези под испански флаг.

86.      Обстоятелството, че извъндоговорната отговорност на Съюза се основава изключително на неправомерната вреда, както се изтъква от жалбоподателите по настоящото дело, означава, че причинно-следствената връзка трябва да бъде сведена до връзка между неправомерните юридически факти и претърпяната вреда, като се изключат други факти, нямащи отношение към неправомерността, колкото и да са свързани с обстоятелствата по делото. Доколкото установеното непозволено увреждане е налице само за седмицата, през която жалбоподателите са били лишени неправомерно от възможността да осъществят дадена икономическа дейност, то именно това е релевантният период от време за целите на реализирането на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно действие.

87.      Ето защо предлагам на Съда да ограничи причинно-следствената връзка до периода между 16 и 23 юни 2008 г., през който Регламент № 530/2008 незаконосъобразно забранява риболовната дейност на жалбоподателите, но не и дейността на корабите с мрежи гъргър под испански флаг.

88.      В резултат на това изискването за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението, за което отговаря Съюзът, и претърпяната от увреденото лице вреда е изпълнено, при условие че вредата бъде ограничена до периода между 16 и 23 юни 2008 г.

 В – Действителна и сигурна вреда

89.      На последно място, следва да се установи дали е доказано наличието на действителна и сигурна вреда.

90.      Както бе посочено в точки 49—61 от заключението, представено от мен по дело Giordano/Комисия, в практиката на Съда нееднократно се признава, че не е задължително сигурният характер на вредата да е абсолютен, като същата може да настъпи и в случай на пропусната сериозна възможност, пряко произтичаща от незаконосъобразен акт на Съюза. Няма да повтарям вече изложеното с подробности в точки 38—69, като е достатъчно тук да припомня, че пропуснатата сериозна възможност поражда действителна и сигурна вреда, подлежаща на обезщетяване.

91.      По делото е установено, че жалбоподателите по дело C‑12/13 P са разполагали с разрешение за риболов, позволяващо осъществяването на икономическа дейност до 30 юни 2008 г. Освен това в предходните години квотите за риболов, предоставяни на собственици на кораби като жалбоподателите, по принцип са били изчерпвани — факт, който Комисията не оспорва.

92.      Освен това наличието на сериозни признаци за преждевременно изчерпване на рибния запас, преди датата на закриване на риболовния сезон, изглежда не е възпрепятствало плаващите под испански флаг кораби с мрежи гъргър да продължат дейността си в периода между 16 и 23 юни 2008 г., и то в същите води, в които обичайно извършват риболов плаващите под френски флаг кораби с мрежи гъргър, като този на жалбоподателите по дело C‑12/13 P.

93.      Именно защото пропуснатата възможност не покрива цялата сума на осуетената печалба, изложените от Комисията доводи само потвърждават, че вероятността жалбоподателите да продължат да усвояват квотата си в седмицата между 16 и 23 юни 2008 г. не е абсолютна, но по никакъв начин не опровергават сигурния характер на пропуснатата възможност.

94.      В първоинстанционното производство страните не са имали възможността да обсъдят конкретните изгледи на жалбоподателите по дело C‑12/13 P за печалба в посочените дни на 2008 г. Този въпрос, тясно свързан с определянето на размера на претърпяната вреда, не е разискван пред Общия съд в светлината на тук обсъдените положения.

95.      Ето защо предлагам на Съда да върне делото на Общия съд, който с оглед на изложените тук доводи да се произнесе по точния размер на претърпяната от жалбоподателя вреда.

VII –  По съдебните разноски

 А – По дело C‑12/13 P

96.      Независимо че предлагам частично връщане на делото на Общия съд, считам, че главният въпрос на настоящото производство в основни линии е решен. Ето защо, и на основание член 138, параграф 1 и член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, предлагам на Съда да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство по дело T‑574/08 от 7 ноември 2012 г. и в настоящото производство по обжалване.

 Б – По дело C‑13/13 P

97.      На основание член 138, параграф 1 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на жалбоподателите и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

VIII –  Заключение

98.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:

По дело C‑12/13 P

1)         Да отмени диспозитива на Решение на Общия съд от 7 ноември 2012 г. по дело Syndicat des thoniers méditerranéens и др./Комисия (T‑574/08) единствено по отношение на основанието, изведено от извъндоговорната отговорност на Европейския съюз за неправомерно действие, както е посочено в точки 48—66 от посоченото решение.

2)         Да уважи иска за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза и да признае за установена извъндоговорната отговорност на Съюза поради приемането на Регламент № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 г., тъй като е доказано изпълнението на условията, пораждащи извъндоговорната отговорност на Съюза, предвидена в член 340, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3)         Да върне делото на Общия съд за произнасяне по размера на вредата, претърпяна от жалбоподателите.

4)         Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство по дело T‑574/08 от 7 ноември 2012 г. и разноските в производството по обжалване.

По дело C‑13/13 P

1)         Да отхвърли жалбата.

2)         Да осъди Syndicat Syndicat des thoniers méditerranéens, Marc Carreno, Jean Louis Donnarel, Jean-François Flores, Gérald Jean Lubrano, Hervé Marin, Nicolas Marin, Sébastien Marin и Serge Antoine José Perez да заплатят разноските в производството по обжалване.


1 – Език на оригиналния текст: испански.


2 – Регламент на Съвета от 7 май 2007 г. (ОВ L 123, стр. 3).


3 – Регламент на Съвета от 17 декември 2007 г. (ОВ L 340, стр. 8).


4 – Регламент на Съвета от 20 декември 2002 г. (ОВ L 358, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237).


5 – Регламент на Съвета от 16 януари 2008 година за установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (ОВ L 19, стр. 1).


6 – Регламент от 22 май 2008 година за адаптиране на определени квоти за червен тон за 2008 година съгласно член 21, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството. (ОВ L 134, стр. 11).


7 – Регламент на Комисията от 12 юни 2008 г. (ОВ L 155, стр. 9).


8 – Решение от 17 март 2011 г. (C‑221/09, Сборник, стр. I‑1655).


9 – Решение от 7 септември 2010 г. (T‑532/08, Сборник, стр. II‑3959).


10 – Решение от 7 септември 2010 г. (T‑539/08, Сборник, стр. II‑4017).


11 –      Решение от 19 октомври 2005 г. (T‑415/03, Recueil, стр. II‑4355).


12 – Решение от 18 март 1975 г. (72/74, Recueil, стр. 401).


13 – В същия смисъл е Решение от 5 юли 1984 г. по дело Société d’initiatives et de coopération agricoles и Société interprofessionnelle des producteurs et expéditeurs de fruits, légumes, bulbes et fleurs d’Ille-et-Vilaine/Комисия (114/83, Recueil, стр. 2589, точки 3—5).


14 –      Решение от 4 октомври 1979 г. (238/78, Recueil, стp. 2955).


15 – Вж. в този смисъл Решение от 27 януари 1982 г. по дело Birra Wührer и др./Съвет и Комисия (256/80, 257/80, 265/80, 267/80 и 5/81, Recueil, стр. 85, точки 8—14). Вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 21 ноември 1996 г. по дело Syndicat des producteurs de viande bovine и др./Комисия (T‑53/96, Recueil, стр. II‑1579, точка 11).


16 – Решение от 9 септември 2008 г. (C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513).


17 – Решение от 15 юни 2000 г. по дело Dorsch Consult (C‑237/98 P, Recueil, стр. I‑4549).


18 – Решение по дело Dorsch Consult, посочено по-горе, точка 19 и Решение по дело FIAMM, посочено по-горе, точка 169.


19 – Решение от 13 юни 1972 г. (9/71 и 11/71, Recueil, стр. 391, точка 46).


20 – Решение от 6 декември 1984 г. (59/83, Recueil, стр. 4057, точка 28).


21 – Решение от 24 юни 1986 г. (267/82, Recueil, стр. 1907, точка 33).


22 – Решение на Общия съд от 28 април 1998 г. по дело Dorsch Consult Ingenieurgesellschaft/Съвет и Комисия (T‑184/95, Recueil, стр. II‑667, точка 69).


23 – Решение на Съда по дело Dorsch Consult, посочено по-горе, „при положение че се приеме в общностното право принципът на отговорност на Общността за правомерно действие, такава отговорност би предполагала…“ (точка 18).


24 –      Решение от 14 декември 2005 г. (T‑69/00 P, Recueil, стр. II‑5393).


25 – Решение, посочено по-горе, точка 176.


26 – Вж. Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия (C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 42), Решение от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Camar и Tico (C‑312/00 P, Recueil,стр. I‑11355, точка 53) и Решение от 10 юли 2003 по дело Комисия/Fresh Marine (C‑472/00 P, Recueil, стр. I‑7541, точка 25).


27 – Вж. по-специално Решение от 25 май 1978 г. по дело HNL и др./Съвет и Комисия (83/76 и 94/76, 4/77, 15/77 и 40/77, Recueil, стр. 1209, точка 5), Решение по дело Ireks-Arkady, посочено по-горе, точка 11, Решение от 15 септември 1982 г. по дело Kina/ЕИО (С‑106/81, Recueil, стр. 2885, точки 22—25) и Решение от 18 април 1991 г. по дело Assurances du crédit/Съвет и Комисия (C‑63/89, Recueil, стр. I‑1799, точки 14—23).