Language of document : ECLI:EU:F:2012:193

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

13 декември 2012 година

Дело F‑63/09

Paola Donati

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Оплакване за психически тормоз — Административно разследване — Достъп до преписката по разследването — Предаване на документите по преписката на лицата, обвинени в оплакването — Задължение за поверителност — Зачитане на правото на защита“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 36, параграф 2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, с която г‑жа Donati иска по същество, от една страна, отмяната на решението на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) да остави без последствия нейното оплакване за психически тормоз, и от друга страна, осъждането на ЕЦБ да ѝ заплати обезщетение за вредите

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на Европейската централна банка.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Доклад по вътрешно разследване относно твърдян психически тормоз, с който се отхвърлят твърденията — Решение на изпълнителния съвет за приключване на разследването с оставяне на оплакването без разглеждане — Последица — Неоткриване на дисциплинарното производство

(член 8.3.2 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

3.      Европейска централна банка — Правомощия на изпълнителния съвет — Имплицитно приемане на решения — Допустимост

(член 11, параграф 5 от Протокол за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка)

4.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Вътрешни административни разследвания — Срок за представяне на становищата — Липса — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

5.      Жалби на длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Доклад, изготвен след вътрешно административно разследване — Изключване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 8.3.2 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

6.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Принципи — Право на защита — Право на адвокатска помощ — Обхват — Задължение да се позволи на жалбоподателя да бъде подпомаган в рамките на вътрешно разследване — Липса

7.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Права и задължения — Вътрешно разследване относно твърдения за психически тормоз — Право на жалбоподателя до преписката по разследването — Граници — Задължение за поверителност на администрацията

(циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

8.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Вътрешни административни разследвания — Задължение на групата, натоварена да извърши разследването, да призове всички предложени от жалбоподателя свидетели — Липса

(циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

9.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Вътрешни административни разследвания — Назначаване на членовете на групата, натоварена да извърши разследването — Право на преценка на администрацията — Обхват — Съдебен контрол — Граници

(циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

10.    Длъжностни лица — Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Прилагане във времето

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на нейните служители, прогласено в член 24 от Правилника, отразява равновесието на взаимните права и задължения, които Правилникът е създал в отношенията между публичния орган и служителите от публичната служба. Това задължение, както и принципът на добра администрация, налагат по-конкретно, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице или служител, компетентният орган да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице или служител. Това задължение за полагане на грижа, както и спазването на принципа на добра администрация, тежат и върху Европейската централна банка по отношение на нейния персонал.

(вж. точка 94)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/Европейска агенция по лекарствата, F‑35/07, точка 67; 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, точка 166

2.      От член 2 и член 6, параграф 14 от административно циркулярно писмо № 1/2006 относно вътрешните административни разследвания, прието от Европейската централна банка, във връзка с член 8.3.2 от Условията за работа на персонала на Банката, следва, че когато в доклад по вътрешно административно разследване относно твърдян психически тормоз се приеме, че твърденията на жалбоподателя за вероятно неизпълнение на професионалните задължения от страна на член на персонала на банката не са основателни, за компетентния орган не може да има друго задължение, освен да приключи вътрешното административно разследване и да остави направеното оплакване без разглеждане.

Вследствие на това, приемайки формално решение, с което се запознава с окончателния доклад от разследването и решава да поиска от компетентните служби да съобщят на засегнатите лица резултата от същото, изпълнителният съвет наистина потвърждава съдържанието на окончателния доклад от разследването, както и последиците от това съдържание, тоест приключването на административното разследване и оставянето на оплакването без разглеждане. Подобно решение задължително предполага, че изпълнителният съвет не е приел решение за откриване на дисциплинарно производство. При това положение жалбоподателят не би могъл да упрекне изпълнителния съвет, че е приел по имплицитен начин решението да не започва дисциплинарно производство, доколкото неоткриването на подобно производство е автоматична последица от всяко решение за оставяне без разглеждане на оплакване след приключване на административно разследване.

При всички случаи, доколкото окончателният доклад от разследването заключава, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни, одобряването на посочения доклад от изпълнителния съвет би било несъвместимо с образуването на дисциплинарно производство срещу лицето, което е предмет на административното разследване. Всъщност, докато член 8.3.2 от Условията за работа на персонала гласи, че изпълнителният съвет може да реши да не наложи никаква дисциплинарна санкция на лицето, срещу което е насочено административното разследване, и следователно да не образува дисциплинарно производство срещу него, дори и в случай на неизпълнение на професионалните задължения, напротив, когато срещу това лице не може да бъде повдигнато никакво обвинение съгласно окончателния доклад от разследването, изпълнителният съвет може само да го информира за това и да остави преписката без разглеждане.

(вж. точки 105, 106, 111 и 112)

3.      Член 11, параграф 5 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка не предвижда специална процедура за приемането на решенията на изпълнителния съвет, а се ограничава да определи броя гласове, с които разполага всеки член на изпълнителния съвет и мнозинството от подадените гласове, необходимо за приемането на решенията. Следователно от тази разпоредба не може да се направи извода, че е налице забрана за изпълнителния съвет да приема решения по имплицитен начин.

(вж. точка 113)

4.      Що се отнася до срока, предоставен на служител на Европейската централна банка, за представяне на становище по проект на доклад от разследване относно твърдения за психически тормоз, на който той твърди, че е жертва, при положение че в приетото от банката административно циркулярно писмо № 1/2006 относно вътрешните административни разследвания не е определен срок, следва да се приложи принципът на разумния срок.

В това отношение разумният характер на административно производство се преценява в зависимост от обстоятелствата на всеки конкретен случай, и по-конкретно според контекста, в който се вписва същият, различните следвани етапи на производството, сложността на случая и значението му за различните заинтересовани страни. За сметка на това разумният характер на посочения срок за представяне на становище не може да се определя в зависимост от професионалните ангажименти на трето лице.

(вж. точки 129 и 131)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 22 октомври 1997 г., SCK и FNK/Комисия, T‑213/95 и T‑18/96, точка 57; 17 септември 2003 г., Stadtsportverband Neuss/Комисия, T‑137/01, точка 125

5.      Увреждащ длъжностно лице акт е този, който произвежда задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на ищеца или жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Така в областта на жалбите на длъжностните лица актовете, които са подготвителни спрямо дадено решение, не са увреждащи по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.

Същото важи за доклад, съставен след приключването на вътрешно административно разследване на Европейската централна банка, в който се излагат фактите и обстоятелствата по неизпълнението на професионалните задължения на служител на Банката и който представлява най-вече само подготвителен акт за окончателното решение да се започне или не дисциплинарно разследване.

(вж. точки 137 и 138)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑71/08, точка 28 и цитираната съдебна практика; 15 септември 2011 г., Munch/СХВП, F‑6/10, точка 32 и цитираната съдебна практика

6.      Доколкото следваното производство в хода на вътрешно административно разследване на Европейската централна банка има административен, а не съдебен характер, тъй като единствената цел на подобно разследване е да се проверят фактите, служител на банката, който има статута на жалбоподател в рамките на това разследване, не би могъл надлежно да поддържа, че има право, което е част от неговото право на защита, да бъде подпомаган от правен съветник в хода на производството по разследването. Следователно фактът, че заинтересованото лице не е могло да бъде подпомагано от своя правен съветник в хода на разследване, не води до неправомерност на същото, нито до породена от това неправомерност на решението на изпълнителния съвет на банката за приключване на разследването.

(вж. точки 137 и 139)

7.      В рамките на административно производство по разследване, образувано по оплакване за психически тормоз, администрацията е длъжна да прецени съотношението между две права, които е възможно да си противоречат, а именно правото на лицето, срещу което е насочено оплакването, да упражни своето право на защита и правото на жалбоподателя неговото оплакване да бъде надлежно разгледано. На това право на жалбоподателя съответства задължение на администрацията за поверителност, по силата на което тя е длъжна да се въздържа от всякакви действия, които могат да осуетят резултатите от административното разследване.

В това отношение от текста на член 7, параграф 3 от административното циркулярно писмо № 1/2006 относно вътрешните административни разследвания, прието от Европейската централна банка, следва, че лицата, срещу които е насочено административно разследване, имат ограничено право на достъп до документите, представени от жалбоподателя в подкрепа на неговото оплакване, като това право на достъп се свежда до документите, разкриващи важни факти. С ограничаването на правото на достъп на лицата, срещу които е насочено административно разследване, тази разпоредба цели да запази правото на защита на тези лица, като в същото време гарантира спазването от администрацията на нейното задължение за поверителност.

(вж. точки 171 и 174)

8.      Група, натоварена да проведе вътрешно административно разследване на Европейската централна банка, по никакъв начин не е длъжна да призове всички свидетели, предложени от жалбоподателя в рамките на разследването.

(вж. точка 187)

9.      В рамките на вътрешното административно разследване на Европейската централна банка отговарящият за разследването и групата разполагат с широко право на преценка на необходимостта да се призоват външни на банката лица, за да бъдат съответно назначени за членове на групата или да бъдат консултирани. Контролът на съда на Съюза се свежда до въпроса дали отговарящият за разследването и групата са се придържали към разумните граници и не допуснали явни грешки при упражняване на правото си на преценка.

(вж. точка 194)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, точка 136

10.    Тълкуването на понятието за психически тормоз, посочено в член 12б, параграф 3 от Правилника, се прилага към действия, извършени след влизането в сила на разпоредбата, а именно 1 май 2004 г.

(вж. точка 212)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точки 132, 133 и 135