Language of document : ECLI:EU:F:2012:174

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

5 декември 2012 година

Дело F‑110/11

Giorgio Lebedef и др.

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Член 64 от Правилника — Член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI към Правилника — Корекционен коефициент — Увреждащ акт — Равно третиране“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Lebedef, г‑н Jones, г‑н Gonzales Gonzales и г‑жа Lebedef-Caponi искат отмяна на фишовете им за заплата за декември 2010 г. и за месеците след това

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателите понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия. Съветът, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Понятие — Искане за установяване на специфичен корекционен коефициент за Люксембург — Изключване

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Основания — Основание, изведено от запазването в сила от законодателя на акт, който вече е напълно необоснован — Допустимост

(Регламент № 1239/2010 на Съвета, член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Определяне — Правомощия на Съвета —– Право на преценка — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Съдебен контрол — Граници

(членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Липса на корекционен коефициент за Белгия и Люксембург — Нарушение на принципа за равно третиране — Тежест на доказване — Обхват

(член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI към Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Правилник — Йерархия между правните норми от Правилника и тези от приложенията — Липса — Йерархия между правните норми от Правилника — Обхват

(Правилник за длъжностните лица)

1.      Не е допустимо искане до органа по назначаването, подадено от длъжностно лице от Комисията на основание член 90, параграф 1 от Правилника, Комисията по-специално да извърши проучване относно евентуално разминаване между покупателната способност в Брюксел и в Люксембург, и дори да направи предложение за приемане на корекционен коефициент за Люксембург. Всъщност член 90, параграф 1 позволява на длъжностните лица единствено да искат от администрацията в качеството ѝ на орган по назначаването да приеме решение, което се отнася до тях. С оглед на това Комисията действително разполага с право на инициатива в тази област, но само в качеството си на институция, която участва в законодателната процедура на Съюза, а не в качеството си на работодател.

Впрочем във всички случаи въпросът дали фишът за заплата представлява доказателство за бездействие от страна на институцията с оглед на извършването на проучване или отправяне на предложение за определяне на корекционен коефициент за Люксембург не може да бъде разгледан по отношение на длъжностно лице, което работи в Люксембург, но в институция, различна от Комисията. В противоречие с принципа на равно третиране би било длъжностни лица, спрямо които се прилага един и същ корекционен коефициент, тъй като имат едно и също място на работа, да могат да имат право на обжалване в зависимост от това дали работодателят им участва в процедурата по приемането на регламенти за изменение или допълнение на Правилника за длъжностните лица.

(вж. точки 28—30)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, точка 40

2.      Всеки нормотворчески орган е длъжен, от една страна, да проверява, ако не постоянно, то поне периодично, дали приетите от него правни норми все още отговарят на нуждите, за които са предвидени, и от друга страна, да изменя или дори да отменя правните норми, които вече са напълно необосновани и са станали неадекватни на новия контекст, в който трябва да пораждат правно действие. Такава проверка се налага по-специално при актуализирането на корекционните коефициенти.

Ето защо длъжностно лице може да повдигне възражение за незаконосъобразност на член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI към Правилника — който предвижда, че за Белгия и Люксембург не се прилага корекционен коефициент — като се основе на твърдението, че с оглед на променените икономически обстоятелства след приемането на тази разпоредба през 2004 г. законодателят е трябвало да я преразгледа или отмени, преди да приеме Регламент № 1239/2010 на Съвета за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, а не при приемането на последния да я приложи автоматично.

(вж. точки 39—41)

Позоваване на:

Съд — 17 юли 1997 г., SAM Schiffahrt и Stapf, C‑248/95 и C‑249/95, точка 38; 22 октомври 2002 г., National Farmers’ Union, C‑241/01, точка 51

3.      Целта на предвидените в членове 64 и 65 от Правилника корекционни коефициенти, които се отнасят до възнагражденията на длъжностните лица, е да се гарантира, в съответствие с принципа на равно третиране, запазването на еднаква покупателна способност на всички длъжностни лица, независимо от тяхното място на работа. Съгласно член 65, параграф 2 от Правилника Съветът е длъжен, когато констатира съществена промяна в жизнения стандарт, да предприеме съответни действия, като адаптира корекционните коефициенти. В случай на доказана съществена разлика на жизнения стандарт на място на работа, различно от столицата на разглежданата държава членка, Съветът не разполага с каквото и да било право на преценка дали за дадено място на работа е необходимо да се въведе специален корекционен коефициент. Всъщност принципът на равно третиране, чието гарантиране се цели с установяването на корекционни коефициенти, следва да бъде спазван и от законодателя.

В това отношение от член 65, параграф 2 от Правилника следва, че единствено същественото увеличение на разходите за живот в Люксембург спрямо Брюксел би могло да обоснове приемането на мерки по адаптиране, за да се гарантира еднаквата покупателна способност на длъжностните лица с месторабота в Люксембург и колегите им, които работят в Брюксел. Всъщност с принципа на равно третиране може да се изисква не длъжностните лица да имат съвсем еднаква покупателна способност, без оглед на мястото им на работа, а само общо съответствие на жизнения стандарт в разглежданите места на работа. В това отношение, предвид сложността на материята, законодателят на Съюза има широко право на преценка, като при съдебния контрол трябва да се провери само дали институциите са се придържали към разумните граници спрямо съображенията, които са ги водили, и дали не са упражнили правомощията си по явно неправилен начин.

(вж. точки 55, 56 и 60)

Позоваване на:

Съд — 23 януари 1992 г., Комисия/Съвет, C‑301/90, точка 25

Първоинстанционен съд — 7 декември 1995 г., Abello и др./Комисия, T‑544/93 и T‑566/93, точка 76

Съд на публичната служба — Lebedef и Jones/Комисия, посочено по-горе, точки 62 и 67

4.      В случай на жалба, подадена от длъжностни лица с месторабота в Люксембург и в която се твърди, че спрямо тях е приложено дискриминационно третиране поради липсата на специален корекционен коефициент за тази държава членка съгласно член 3, параграф 5, първа алинея от приложение XI към Правилника, от жалбоподателите не може да се изисква да докажат пред съда на Съюза в достатъчна степен от правна гледна точка, че е налице съществено и трайно повишаване на разходите за живот в Люксембург спрямо Брюксел, с което да се констатира наличието на неравно третиране на длъжностните лица според мястото им на работа. Всъщност за тях е изключително трудно да представят доказателства поради техническите трудности, свързани с изготвянето на извадки и установяването на достатъчно достоверни статистически данни.

В това отношение те са длъжни само да представят достатъчно убедителни улики, които да сочат, че вероятно има разлика в покупателната способност, така че тежестта на доказване да се прехвърли върху институцията ответник, и евентуално да обосноват започването на административни проучвания от Евростат.

(вж. точки 57 и 59)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Lebedef и Jones/Комисия, посочено по-горе, точки 64 и 66

5.      Освен това, макар че, строго погледнато, като цяло не съществува формална йерархия между устройствените правила на Правилника и приложенията му, доколкото и двете категории норми са приети от Съвета, между тях би могла да съществува, според случая, йерархия по същество, като приложенията трябва да се тълкуват в съответствие с основите и системата на публичната служба на Европейския съюз, така както са определени в Правилника.

(вж. точка 69)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Lebedef и Jones/Комисия, посочено по-горе, точка 83