Language of document : ECLI:EU:F:2013:46

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)


15 април 2013 година


Дело F‑1/12


Henrik Andersen

срещу

Сметна палата на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсиониране поради инвалидност — Член 78 от Правилника — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Andersen по същество иска да бъде отменено решението от 21 януари 2011 г. на генералния секретар на Сметната палата на Европейския съюз, с което е отхвърлено искането му същата да го обезщети за вредите, претърпени от него вследствие на пенсионирането му

Решение:      Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. Г‑н Andersen понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Сметната палата на Европейския съюз.



Резюме


Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба за отмяна, която не е подадена в срок — Иск за обезщетение, с който се цели постигане на идентичен резултат — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Искането за обезщетение е недопустимо, когато с него длъжностното лице цели същия резултат, който би постигнало, ако своевременно е било подало жалба и тя е била уважена.

Длъжностното лице се опитва да заобиколи недопустимостта на оплакването за незаконосъобразност на решението, с което е отхвърлено искането за отмяна, когато фактите и основанията, изложени за да се ангажира отговорността на институцията, са същите като разгледаните в посоченото решение, което лицето не е обжалвало.

(вж. точки 27, 29 и 35)


Позоваване на:

Съд — 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, точка 32

Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., Cerafogli/ЕЦБ, F‑84/08, точка 50