ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

29 януари 2013 година

Дело F‑79/12

Karel Brus

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба в първоинстанционното производство — Изисквания за форма — Изложение на изтъкнатите правни основания — Явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Brus иска да бъдат отменени решенията на Европейската комисия от 29 септември 2011 г. съответно за освобождаването му от длъжност и за намаляване на размера на пенсията му поради образуваното дисциплинарно производство за нарушение на задълженията му по Правилника

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

Резюме

Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на изтъкнатите правни основания

(член 21 от Статута на Съда; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Съгласно член 21 от Статута на Съда и член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба искът или жалбата трябва да съдържа изложение на основанията и на фактическите и правни доводи. Тези основания и доводи следва да се представят по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по искането, евентуално без да разполага с друга информация. С цел гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба.

(вж. точка 19)

Позоваване на:

Съд на публичната служба —15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точка 115; 1 февруари 2012 г., Bancale и Buccheri/Комисия, F‑123/10, точка 38; 8 март 2012 г., Kerstens/Комисия, F‑12/10, точка 68