РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

24 април 2013 година

Дело F‑73/11

CB

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/181/10 — Недопускане до изпитите“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която CB иска отмяна на решението на конкурсната комисия на общия конкурс EPSO/AD/181/10 за отказ да бъде допуснат до конкурсните изпити за оценяване, за което е уведомен с писмо на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 20 август 2010 г. и което е потвърдено след преразглеждане

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да поеме половината от съдебните разноски, направени от CB. Осъжда CB да понесе половината от направените от него разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Представени дипломи или удостоверен професионален опит — Преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(член 27 от Правилника за длъжностните лица; член 5 от приложение III)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Условия и ред за допускане — Право на преценка на органа по назначаване — Конкурс, характеризиращ се с много участници — Използване на процедури по подбор — Проверка на наличието на предвидените в конкурсното обявление условия за прием — Решение за отстраняване, прието след края на процедурите по подбор — Допустимост

(членове 4 и 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Условия за вземане под внимание на броя на публикациите

(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Конкурсното обявление може да се сведе до възпроизвеждането — без да се конкретизира равнището на придобития опит за длъжността, която трябва да бъде заета — на обща формулировка, с което да се възложи на конкурсната комисия отговорността да преценява във всеки отделен случай дали представените удостоверения и дипломи, както и удостоверения професионален опит за всеки от кандидатите, отговарят на равнището, което се изисква от Правилника и следователно от конкурсното обявление за изпълнението на функциите, които са присъщи за посочената в обявлението категория.

Във връзка с това изпитната комисия разполага с дискреционното правомощие при преценката както на естеството и продължителността на предишния професионален опит на кандидатите, така и на повече или по-малко тясната връзка между този опит и изискванията на предлагания пост. При упражняването от съд на Съюза на контрол за законосъобразност той трябва само да провери дали при упражняването на дискреционното си правомощие изпитната комисия не е допуснала явна грешка в преценката.

Що се отнася до конкурсно обявление, в което е указано, че професионален опит на международно равнище в областта на преговорите би предоставил преимущество при избора на кандидат с оглед на естеството на функциите на предлаганите с конкурсното обявление за заемане постове, и по-специално доколкото тези функции биха могли да включват участието в преговори между Съюза и трети държави или международни организации, конкурсната комисия може в рамките на своето широко право на преценка да тълкува това преимущество като имащо отношение единствено към международните публични преговори, при това без да нарушава конкурсното обявление. Във връзка с това обстоятелството, че се взема под внимание само подобен опит, не би могло да се счита за явна грешка в преценката.

Освен това при избора на кандидат комисията не може да вземе предвид два пъти един и същи работен стаж на даден кандидат. Всъщност комисията се стреми да допуска кандидатите с най-високи качества на компетентност, което предполага по-специално тези с възможно най-голям опит. Все пак в хипотеза, при която кандидат, чийто един и същи работен стаж е била взет предвид два или повече пъти, е бил допуснат, а са били отстранени кандидати с много по-голям опит, взет под внимание само веднъж, това положение би било в противоречие с целта на член 27 от Правилника.

(вж. точки 42—44, 52, 63 и 74)

Позоваване на:

Съд — 14 юни 1972 г., Marcato/Комисия, 44/71, точка 14; 12 юли 1989 г., Belardinelli и др./Съд, 225/87, точки 13 и 14

Първоинстанционен съд — 12 юни 1997 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑237/95, точка 48; 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, точка 70; 28 ноември 2002 г., Pujals Gomis/Комисия, T‑332/01, точки 39 и 40; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, точки 64 и 65

2.      Органът по назначаване разполага с широко право на преценка при определянето на условията и реда за организиране на конкурса, като съд на Съюза може да ограничава неговия избор само ако са надхвърлени рамките на това правомощие.

В рамките на това широко право на преценка органът по назначаване може при организирането на общ конкурс да предвиди в конкурсното съобщение провеждането от комисията на първоначална фаза на подбор на кандидати, за да се отделят тези от тях, които имат изискваните квалификации за допускане до провеждания в съответната област конкурс, което би имало за цел да удовлетвори изискванията за разумна организация на конкурса съгласно принципа на добра администрация.

В този контекст подходът, който при провеждането на конкурсни процедури, характеризиращи се с много участници, се състои в частност в проверката едва след провеждането на процедурите по подбор доколко кандидатите отговарят на особените изисквания за допускане до конкурса, е в съответствие с членове 4 и 5 от приложение III към Правилника и на интереса на институцията да разполага за участие в конкурсните изпити само с кандидати, които отговарят на тези изисквания, а също така съответства на принципа на добра администрация.

(вж. точки 81—83)

Позоваване на:

Първоинстанционнен съд — 26 октомври 2004 г., Falcone/Комисия, T‑207/02, точки 38—40

3.      Що се отнася до предоставянето от страна на конкурсната комисия на точки на кандидатите с оглед на техните публикации, то когато комисията може да предостави най-много четири точки, не може да има математическо съответствие между, от една страна, броя на страниците и броя на публикациите, и от друга страна, броя на предоставените от конкурсната комисия точки.

(вж. точка 94)