Language of document : ECLI:EU:F:2013:67

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


30 май 2013 година


Дело F‑102/11


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис върху факсовото копие, различен от този, който е положен върху изпратения по пощата оригинал на жалбата — Просрочие на жалбата — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по същество да бъде отменено решението от 22 декември 2010 г. на Европейската комисия за отхвърляне на искането му за заплащане на пътни разноски за периода 2005—2010 г., подадено по реда на член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“). Подаването на оригинала на жалбата по пощата се предхожда от изпращане на 10 октомври 2011 г. по факса на документ, представен като копие на оригинала на жалбата

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.


Резюме


1.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, подлежащо на стриктно прилагане — Липса — Недопустимост

(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената по пощата жалба — Последица — Невземане предвид на момента на получаване на факса при преценката на спазването на срока за обжалване

(член 45, първа алинея от Статута на Съда; член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От разпоредбите на член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда, които са приложими в производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, следва, че всеки ищец или жалбоподател трябва да се представлява от оправомощено за тази цел лице и че поради това съдилищата на Съюза могат бъдат сезирани надлежно само с подписана от това лице искова молба или жалба. Нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник на Съда на публичната служба предвиждат отклонение или изключение от това задължение.

Следователно поради основното значение на дейността на адвоката, който подпомага правораздаването в производствата пред Съда на публичната служба, член 34, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда оригиналът на всеки материал по делото да бъде подписан от представителя на страната. Всъщност с полагането на подписа си последният поема отговорността за изпълнението и съдържанието на жалбата, и в качеството си на подпомагащо правораздаването лице чрез упражняването на своята длъжност изпълнява отредената му от Статута на Съда и от Процедурния правилник на Съда на публичната служба съществена роля, която е да позволи достъпа на жалбоподателя до Съда на публичната служба.

Също така с оглед на създаването на правна сигурност изискването за саморъчен подпис гарантира автентичността на жалбата и изключва вероятността тя всъщност да не е изготвена от оправомощено за тази цел лице. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да бъде обект на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата.

(вж. точки 22—24)


Позоваване на:

Съд — 15 март 1984 г., Vaupel/Съд, 131/83, точка 8; 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50 и 51

2.      При разглеждането на спорове, отнасящи се до публичната служба на Съюза, с оглед на редовното подаване на материалите по делото, разпоредбите на член 34 от Процедурният правилник на Съда на публичната служба, и по-конкретно параграфи 1 и 6 от него, задължават представителя на съответната страна да подпише саморъчно оригинала на документа по делото и да го изпрати по факс, след което най-късно в десетдневен срок той трябва да постъпи физически в секретариата на Съда на публичната служба по пощата или да бъде връчен на ръка. С други думи, с оглед на подаването на оригинала на всеки процесуален документ в задължителните срокове, посоченият член 34 не допуска представителят на съответната страна да положи два отделни саморъчни подписа, дори и да са автентични, единият върху подадения по факса в секретариата на Съда на публичната служба документ, а другият — върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или предаден на ръка в този секретариат.

При това положение, ако е видно, че подписът върху оригинала на материала по делото, който е подаден физически в секретариата в десетдневен срок след изпращането на копие от него по факс до Съда на публичната служба, е различен от подписа, фигуриращ върху изпратения по факс документ, трябва да се приеме, че в секретариата на посочения съд са постъпили два различни материала по делото, всеки от тях носещ отделен подпис, дори и ако всеки подпис е положен от едно и също лице. Тъй като съдържанието на изпратения по факс документ не отговаря на изискванията за правна сигурност, въведени с член 34 от Процедурният правилник на Съда на публичната служба, моментът на изпращане на документа по факс не може да се вземе предвид при преценката на спазването на срока за обжалване.

Освен това срокът за обжалване е определен в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, към който се добавя предвиденият в член 45, първа алинея от Процедурният правилник на Съда срок поради отдалеченост. Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да се отклонява от тези разпоредби. Ето защо е важно оригиналът на жалбата да се представи най-късно в края на този период. От тази гледна точка изпращането по факс е не само способ за подаване, но и позволява да се докаже, че оригиналът на постъпилата след изтичането на срока жалба вече е бил представен в посочените срокове.

(вж. точки 25—27)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 21 февруари 2013 г., Marcuccio/Комисия, F‑113/11, точка 22