Language of document : ECLI:EU:F:2013:6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


28 януари 2013 година


Дело F‑95/12


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграф 1 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване и подписана чрез печат, възпроизвеждащ подписа на адвокат, или чрез друг способ за възпроизвеждане — Късно подадена жалба — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Marcuccio иска в частност отмяна на писмото от 7 октомври 2011 г., с което Европейската комисия го уведомява за решението си да му удържи сумата от 3 000 EUR, както и на следващите три решения на Комисията да удържи от обезщетението му за инвалидност съответно 506,88 EUR за януари и по 500 EUR за февруари и март 2012 г. Преди подаването на жалбата по пощата, на 10 септември 2012 г. по факс е изпратен документ, за който се твърди, че е копие от жалбата

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.


Резюме


Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Строго изискване за форма — Жалба, подадена по факс — Подпис на адвоката, положен чрез печат или друг способ за възпроизвеждане — Невъзможност датата на получаване на факса да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване — Подаване на надлежно подписаната жалба извън срока — Явна недопустимост на жалбата

(член 21 от Статута на Съда; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

Изискването да е положен подпис върху жалбата, което може да направи единствено представителят на страната по смисъла на член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, е предназначено по съображения за правна сигурност да гарантира автентичността на жалбата и да отстрани риска да се окаже, че всъщност авторът ѝ не е лицето, което има право на това. Ето защо посоченото изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и строго да се прилага, а неспазването му води до недопустимост на жалбата. В това отношение непрекият и механичен способ за „подписване“, състоящ се в полагането на печат върху жалбата, възпроизвеждащ подписа на упълномощения от жалбоподателя адвокат, сам по себе си не позволява да се констатира, че именно адвокатът е подписал процесуалния документ.

Следователно жалба, която е подадена по факс и е подписана чрез печат, възпроизвеждащ подписа на адвоката, или чрез друг способ за възпроизвеждане, всъщност не е подписана саморъчно от адвоката на жалбоподателя в нарушение на изискването на член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба и поради това трябва да бъде обявена за недопустима.

Оттук следва, че датата на получаване на този изпратен по факс документ не може да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване по член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица и че за целта може да бъде взета предвид единствено жалбата, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба и съдържаща саморъчния подпис на адвоката на жалбоподателя.

Когато тази жалба е постъпила в секретариата след изтичането на срока за обжалване, трябва да се приеме, че е късно подадена и съответно че е недопустима.

(вж. точки 26, 27, 31 и 32)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 51 и 52