Language of document : ECLI:EU:F:2013:64

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


16 май 2013 година


Дело F‑104/10


Mario Alberto de Pretis Cagnodo

Serena Trampuz de Pretis Cagnodo

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Социално осигуряване — Тежко заболяване — Понятие — Хоспитализация — Поемане на разходите — Директно плащане от разплащателната служба — Липса на определен в ОРИ максимален размер на дневните пари за болничен престой — Задължение за предварително уведомяване на осигуреното лице в случай на прекалено висок размер на дневните пари“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Pretis Cagnodo и неговата съпруга, г‑жа Trampuz de Pretis Cagnodo, искат отмяна на решенията на Разплащателната служба в Испра (Италия) (по-нататък „Разплащателната служба“) на Общата здравноосигурителна схема (по-нататък „ОЗОС“), така както те са представени в разплащателен документ № 10 от 1 октомври 2009 г., с който се отказва възстановяване на 100 % на разходите за хоспитализация на жалбоподателката, направени между 13 февруари 2009 г. и 25 март 2009 г. и с който в тежест на жалбоподателя се оставя сумата от 28 800 EUR от дневните пари за болничен престой по време на хоспитализацията, които са преценени като прекалено високи

Решение:      Отменя решението на Разплащателната служба в Испра (Италия), така както то е отразено в документ за плащане № 10 от 1 октомври 2009 г., съгласно което в тежест на г‑н De Pretis Cagnodo се възлага да заплати сумата от 28 800 EUR като дневни пари за болничен престой на г‑жа Trampuz de Pretis Cagnodo, преценени като прекалено високи. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с всички направени от нея съдебни разноски, и всички съдебни разноски, направени от г‑н De Pretis Cagnodo и г‑жа Trampuz de Pretis Cagnodo.


Резюме


1.      Жалби, подавани от длъжностните лица — Процесуална легитимация — Лица, за които се прилага Правилникът — Понятие — Съпруг на бивше длъжностно лице — Включване

(член 72, параграф 1, първа алинея и член 90 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно излагане на наведените основания — Гъвкаво тълкуване

(член 19,четвърта алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Болести, признати за „също толкова тежки“ като изрично посочените в член 72 от Правилника — Определени от Комисията критерии — Кумулативен характер

(член 72 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Отказ за признаване — Съдебен контрол — Предел — Оспорване на направени в редовни условия медицински заключения

(член 72, параграф 1 и членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Възстановяване — Поемане на разходи за хоспитализация — Задължение за прилагане на заявлението за директно плащане на необходимите разходи — Отсъствие

(член 52 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Възстановяване — Задължения на институциите — Спазване на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа в случай на прекалено висок размер на дневните пари — Обхват

(член 72 от Правилника за длъжностните лица); членове 43 и 52 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица; член 27 от Регламент № 1605/2002 на Съвета)

1.      Една институция няма основание да твърди, че съпругът на бивше длъжностно лице няма самостоятелен правен интерес да представи от свое име, познавайки обстоятелствата, становище по решение, с което се отказва възстановяване на разходи за хоспитализация, и дори да подаде административна жалба срещу посоченото решение. Всъщност от член 72, параграф 1, първа алинея от Правилника е видно, че съпругът на бивше длъжностно лице е здравно осигурен за рисковете от общо заболяване. От това следва, че този съпруг е лице, за което се прилага Правилникът, по смисъла на член 90 от този текст, и че той може да сезира органа по назначаването или с искане да вземе решение, което се отнася до него, или с административна жалба, насочена срещу увреждащ го акт.

(вж. точки 51 и 56)


2.      Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Те трябва да бъдат изложени достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да упражни съдебен контрол евентуално без да разполага с други данни.

Доколкото използването на образеца на жалба, който се намира в частта от Curia — уебсайта на Съда на Европейския съюз, отнасяща се до Съда на публичната служба под рубриката „полезна информация“, не е задължително за страните, когато Съдът на публичната служба проверява дали са изпълнени условията, поставени в посочения член 35, параграф 1, буква д), и доколкото могат да се установят изложените основания и фактически и правни доводи, той трябва да тълкува тази разпоредба достатъчно гъвкаво, за да спази правото, дадено на жалбоподателите от член 19, четвърта алинея от Статута на Съда, приложим за производството пред Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение І към същия статут, свободно да избират адвоката си независимо от държавата, в която този адвокат има правото да практикува своята професия.

(вж. точки 57 и 59)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 декември 2010 г., Gagalis/Съвет, F‑89/09, точки 36 и 37

3.      Що се отнася до признаването на едно заболяване за тежко, критериите, посочени в дял ІІІ, глава 5, точка 1 от Общите разпоредби за изпълнение относно условията за възстановяване на медицински разходи, приети от Комисията, а именно неблагоприятна прогноза, хроничен ход на заболяването, необходимост от тежки диагностични и/или терапевтични процедури, наличие или риск от сериозно увреждане, са кумулативни. Затова обстоятелството, че само един от тези критерии не е изпълнен, обосновава приемането на решение, с което се отказва да се признае съществуването на тежко заболяване.

Тези критерии не изглеждат с явно неподходящ характер или неправилни от гледна точка на преследваната цел, а именно да се установят заболяванията, които са „също толкова сериозни“ като изрично споменатите в член 72 от Правилника. Всъщност визираните в член 72 от Правилника четири заболявания биха могли в определени случаи да имат особено сериозни физически или психически последици, да имат траен или хроничен характер и да изискват тежки терапевтични процедури, за които е необходимо предварителната диагноза да бъде ясно поставена, което от своя страна предполага специализирани изследвания или проучвания. Тези заболявания също така могат да изложат засегнатото лице на риск от сериозно увреждане. Освен това от самия текст на член 72, параграф 1 от Правилника е видно, че дори да спадат към едно от четирите заболявания, изрично посочени в този член, единствено особено тежките случаи могат да се определят като тежки заболявания и така да дадат възможност на засегнатото лице да се ползва от по-благоприятния режим, който се прилага, когато е признато подобно заболяване.

(вж. точки 75—78)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 28 септември 2011 г., Allen/Комисия, F‑23/10, точки 49—51

4.      Що се отнася до решение, с което се отказва заболяването на съпруга на бивше длъжностно лице да бъде признато за тежко, Съдът на публичната служба трябва да провери дали органът по назначаването е преценил правилно фактите и е приложил точно относимите правни разпоредби. В рамките на ограничения съдебен контрол, който трябва да упражнява в медицинската област, Съдът на публичната служба следва да провери дали с отказа да квалифицира като тежко заболяването, довело до хоспитализацията на заинтересованото лице, посоченият орган не е допуснал явна грешка, като на базата на медицинските заключения, с които е бил запознат и по които Съдът на публичната служба може да се произнесе единствено ако администрацията е изопачила техния смисъл, е направил извод, че тези критерии не са кумулативно изпълнени.

В това отношение в сравнение с медицинските заключения като такива, изготвени от медицинска комисия или дори от комисия по инвалидност — комисии, чиито правила за функциониране осигуряват гаранции за баланс между страните и за обективност, становищата, изразени едностранно от лекарите консултанти към институциите, не предлагат същото равнище на гаранции в областта на баланса между страните.

Затова, когато се произнася по отказ за признаване на наличие на тежко заболяване, Съдът на публичната служба трябва да упражни по-задълбочен контрол от този, който упражнява върху решенията, приети на основание член 73 или 78 от Правилника след заключение на медицинската комисия или на комисията по инвалидност. Ясно е обаче, че съдът не разполага с необходимата компетентност в медицинската област, за да може да потвърди или да отхвърли медицинско заключение, включително и да бъде арбитър между няколко противоречиви медицински заключения.

Все пак, макар и неговият контрол да не се простира до чисто медицинските заключения, каквито са тези относно тежестта на дадено заболяване, когато жалбоподател оспорва преценката на неговото състояние, извършена от администрацията, като изразява несъгласие с медицинското становище, на което се основава тази преценка, съдът трябва да се увери, че лекарят консултант е извършил конкретно и обстойно проучване на състоянието, което му е представено за разглеждане. В това отношение трябва да се уточни, че именно администрацията трябва да установи дали е извършена подобна преценка.

(вж. точки 79—81, 84, 85 и 87)


Позоваване на:

Съд — 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точка 8

Първоинстанционен съд — 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, точка 44; 7 ноември 2002 г., G/Комисия, T‑199/01, точка 59; 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, точка 63

Съд на публичната служба — 18 септември 2007 г., Botos/Комисия, F‑10/07, точка 41; Allen/Комисия, посочено по-горе, точки 68—71 и 76

5.      Що се отнася до искане за директно плащане на разходите за хоспитализация на основание на Общите изпълнителни разпоредби, приети от Комисията съгласно член 52 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица, заинтересованото лице не може да бъде упрекнато, че не е представило писмен документ с доказателствена стойност във връзка с дневните пари за болничен престой, които биха били начислени. Всъщност, макар и да е желателно осигурените лица да разполагат с подобен документ, не съществува разпоредба нито в Общите правила, нито в Общите изпълнителни разпоредби, която да ги задължава да се снабдят с надлежно изготвена проформа фактура и да я изпратят в разплащателната служба с молбата за директно плащане на разходите.

(вж. точка 108)


6.      По силата на принципа за добра администрация Комисията, и оттук разплащателните служби на Общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), чието създаване е част от управленските функции на последната и контролът над които, що се отнася до спазването на принципите на разумно финансово управление, се осъществява от централната служба, трябва да проявяват бдителност, за да не ангажират средствата на ОЗОС за плащане на фактури за хоспитализация, чийто размер е очевидно прекалено голям в сравнение със средната цена за подобни услуги в държавата, в която е направен разходът. От една страна, съгласно член 27 от Регламент № 1605/2002, приложим по аналогия към управлението на ОЗОС по силата на член 43 от Общите правила, Комисията трябва да гарантира изпълнението на приходите и разходите съгласно принципа на разумно финансово управление в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.

Също така в рамките на директното плащане на разходите за хоспитализация Комисията, от друга страна, е длъжна да изпълнява задължението за полагане на грижа по отношение на служителите на институциите на Съюза, бенефициери по ОЗОС. Това задължение за полагане на грижа задължава Комисията, и оттук разплащателните служби на ОЗОС, при получаване на фактура с прекалено висока сума, в която, макар и медицинските услуги да са изброени и описани, разходите за болничен престой са начислени общо за определена сума на ден без никакви подробности относно вида на стаята или допълнителните услуги, които биха могли да могат да оправдаят толкова висока сума, да не плаща незабавно подобна фактура дори в случаите на директно плащане, а да получи информация в писмен вид от страна на издалото фактурата болнично заведение и също така да уведоми осигуреното лице, което в крайна сметка би било задължено от страна на разплащателната служба в повечето случаи най-малкото да поеме определен процент от начислените разходи за хоспитализация и евентуално цялата сума на разходите, които са преценени като прекалено високи.

(вж. точки 111—114)