Language of document : ECLI:EU:F:2013:22

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

26 февруари 2013 година

Дело F‑74/11

Aleksandra Bojc Golob

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Договор за неопределено време — Прекратяване“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от последния, с която г‑жа Bojc Golob иска отмяната решението на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване от Европейската комисия (наричан по-нататък „ООСДН“) от 30 септември 2010 г., което прекратява нейния договор за неопределено време, и ако е необходимо, отмяната на решението на ООСДН от 13 април 2011 г., което отхвърля административната жалба, подадена на 20 декември 2010 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“)

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(член 296 ДФЕС)

2.      Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Срочен трудов договор в публичния сектор — Включване — Трудов договор за неопределено време — Изключване

(клауза 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Защита на безопасността и здравето — Стабилна заетост — Цел, която няма задължителен характер — Прекратяване на договор за неопределено време — Допустимост

(член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители)

1.      Проверката дали едно решение на Комисията има мотиви и какъв е техният обхват, е част от контрола за наличието на съществено процесуално нарушение и следователно за формалната законосъобразност на това решение. Тя трябва да се отличава от проверката на основателността на мотивите на това решение, която от своя страна попада в обхвата на контрола за неговата законосъобразност по същество.

(вж. точка 31)

Позоваване на:

Съд — 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, C‑367/95 P, точка 67

Първоинстанционен съд — 18 януари 2005 г., Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, T‑93/02, точка 67

2.      Рамковото споразумение за срочната работа, включено в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), има за цел, от една страна, да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация, а от друга страна, да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

Така, предназначението на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение е те да се прилагат за срочните трудови договори и правоотношения, сключени с администрациите и други публичноправни образувания, и целта им е да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори, които се считат за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците. За сметка на това Директивата и Рамковото споразумение не са релевантни при преценката на положението на лицата, сключили договор за неопределено време.

(вж. точки 38—40)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, точки 54 и 63

3.      Макар да е замислена като основен елемент на закрилата на работниците, стабилността на заетостта не представлява общ принцип на правото, с оглед на който би могло да се преценява законосъобразността на акт на институция. Следователно този принцип не може да бъде тълкуван в смисъл, че забранява на институцията да прекратява договор за неопределено време, съгласно член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

(вж. точки 42 и 43)

Позоваване на:

Съд — 22 ноември 2005 г., Mangold, C‑144/04, точка 64