Language of document : ECLI:EU:F:2013:88

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


25 юни 2013 година


Дело F‑28/12


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Искане за заличаване на изречение от медицинския доклад — Злополука или професионално заболяване — Мълчаливо отхвърляне на искането“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска отмяна на решението, с което Европейската комисия отказва да измени съдържанието на медицински доклад, изготвен в рамките на процедура по признаването на едно събитие за злополука

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе собствените съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия. Осъжда г‑н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба на Европейския съюз сумата от 2 000 EUR.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Медицински доклад, изготвен в рамките на разследване, започнало на основание на член 20 от Правилата за покриване на рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 20 от Правилата за покриване на рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Разходи, необосновано или злонамерено наложени на Съда на публичната служба поради представляващата злоупотреба жалба на длъжностно лице

(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Подлежащи на обжалване актове и решения са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и незабавно интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

Така, когато става дума за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, подлежащи на обжалване актове са само мерките, които окончателно определят позицията на институцията в резултат на тази процедура, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение.

В това отношение медицински доклад, изготвен в рамките на разследване, започнало на основание член 20 от общите правила за покриване на рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ на длъжностните лица, трябва да се разглежда като чисто подготвителен акт за окончателното решение и, взет отделно, не съставлява увреждащ акт. При тези условия искането за изменение на подобен доклад не може да се разглежда като искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, мълчаливият отказ на което би могъл да бъде предмет на административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, и впоследствие — на жалба на основание член 91 от Правилника.

(вж. точки 20, 21, 24 и 25)


Позоваване на:

Съд — 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, точка 6

Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., Aimi и др./Комисия, F‑47/06, точка 58; 29 ноември 2007 г., Pimlott/Europol, F‑52/06, точка 48; 29 февруари 2012 г., Marcuccio/Комисия, F‑3/11, точка 39

2.      Съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.

Тази разпоредба следва да намери приложение, когато съд на Европейския съюз вече неколкократно е установявал, че жалбоподателят е избрал способа на оспорването по съдебен ред без каквото и да било валидно основание и че с разглежданото дело той явно продължава да следва този подход.

(вж. точки 30 и 31)