Language of document : ECLI:EU:F:2012:181

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

11 декември 2012 година

Дело F‑97/11

Philippe Vienne

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Възнаграждения — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Прекратяване на правото на надбавка за жилищни нужди — Прекратяване на брака“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Vienne иска от Общия съд да отмени решението на Европейския парламент, съгласно което на 1 март 2011 г. се прекратява правото му да получава надбавка за жилищни нужди

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Парламента.

Резюме

Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Дата на прекратяване на правото на надбавка за жилищни нужди — Преценка предвид националното право — Дата на прекратяване на брака

(член 16, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

От изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Същевременно дори когато липсва изрично препращане, прилагането на правото на Съюза може да предполага евентуално позоваване на правото на държава членка, особено когато съдът на Съюза не намира в правото на Съюза или в неговите общи принципи насоки, позволяващи му да изясни неговото съдържание и обхват чрез самостоятелно тълкуване.

Съгласно правото на държавите — членки на Съюза, със сключването на брака между съпрузите възникват определени взаимни задължения, включително от имуществен порядък, например задължението за издръжка, а с прекратяването на брака тези задължения отпадат. Доколкото надбавката за жилищни нужди се отпуска с цел да покрива допълнителните разходи, възникващи след сключването на брак, прекратяването на брака води до погасяване на правото на съответното длъжностно лице да получава надбавката за жилищни нужди, която е получавало поради брака си.

Следователно член 16, параграф 3 от приложение VII към Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че когато длъжностното лице получава надбавката за жилищни нужди поради брака си, датата, на която се прекратява правото му на тази надбавка, е датата на прекратяването на брака.

(вж. точки 29—31)

Позоваване на:

Съд — 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, точка 11

Първоинстанционен съд — 18 декември 1992 г., Díaz García/Парламент, T‑43/90, точка 36; 11 юни 1996 г., Pavan/Парламент, T‑147/95, точка 42; 22 февруари 2006 г., Adam/Комисия, T‑342/04, точка 32

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 62